Лицензионна политика на Международен център по генетично инженерство и биотехнологии
1. Увод
Правата от интелектуална собственост, дават на притежателя им изключителното им право да ги използват, както и да забранят използването им от други лица , без тяхното разрешение. Това малко или много ограничава, използването на интелектуалните продукти от страна на обществеността.
За да могат интелектуалните продукти да достигнат до по-голям брой хора, едно от правата на притежателя им е правото на разпореждане с тях : продажба или предоставянето на лицензия.
Предоставянето на лицензии може да е мотивирано от най-различни съображения, но при всички случаи то е начин на комерсиализиране на интелектуалните продукти и търговската им реализация на повече територии.
В следващата разработка , ще разгледаме лицензионната политика на една международна организация, и ще разкрием как те защитават интелектуалните си резултати и какво е отношението им към лицензирането, както и мотивите за лицензиране на собствените си патенти и други права на интелектуалната собственост.
2. За центъра
МЦГИБ (Международен център за генетично инженерство и биотехнологии) , е международна изследователска организация с нестопанска цел. Основан е през 1994 г ., и към днешна дата в него членуват 60 държави.
МЦГИБ осигурява научна и образователна среда на най-високо ниво. Той засилва изследователския потенциал на своите членове чрез обучение , програми за финансиране, консултантски услуги и представлява един цялостен подход за насърчаване биотехнологиите на международно равнище.
Центът е посветен върху научни изследвания и обучение в областта на молекулярната биология и биотехнологиите.
МЦГИБ има седалища Триест, Италия; Ню Делхи, Индия и Кейп Таун, Южна Африка.
Управителния съвет е съставен от представители на всяка държава-членка. В момента генерален директор е Франциско Е. Барале.
В момента повече от 400 души от 38 държави работят в лабораториите на МЦГИБ, като изследователи, постдокторанти, специализанти, техници и административен персонал.
Има все по-голямо международно признание , че науката и технологиите могат значително да подобрят качеството на живот. Това е особено вярно, когато се отнася до биотехнологиите, тъй като тази област е от първостепенно значение за здравето( включително развитието на нови лекарства, ваксини..), селското стопанство и околната среда.
За да бъдат ефективни изследователските решения на МЦИГБ се ориентират към развиващите се страни. За тази цел се изискват сериозни усилия за изграждане на човешки капацитет чрез глобален подход, който включва обучения в областта на науката, насърчаване на иновациите и оценяване на интелектуалната собственост.
Тези въпроси са в центъра на мисията на МЦИГБ: Изследователската дейност е фокусирана върху въпроси от първостепенно значение за развиващите се страни, включително ХИВ, малария, туберкулоза, растителните биотехнологии, биомедицина итн.
Членовете могат да споделят права на интелектуална собственост , създадени от МЦИГБ , в място за директен трансфер на технологии.
МЦГИБ насърчава сътрудничество с други международни агенции , за да се хармонизират проекти от общ интерес. Някои от организациите , с които МЦИГБ поддържа тесни контакти и сътрудничество са:
Абдус Салам Международния център за теоретична физика ICTP (Триест)
Elettra синхротронни (Триест)
Европейската комисия ЕО
Европейската лаборатория по молекулярна биология EMBL
Организацията по прехрана и земеделие на Обединените нации ФАО
Международната агенция за атомна енергия МААЕ
Международен център за наука и високи технологии ICS (Триест)
Международна школа за академични изследвания Sissa (Триест)
Организацията за икономическо сътрудничество и развитие ОИСР
Академия на науките за развиващите Беше Свят (Триест)
Организацията на ООН за индустриално развитие UNIDO
Програмата за околна среда на Обединените нации UNEP
Организацията на обединените нации за образование, наука и култура ЮНЕСКО
Световната здравна организация СЗО
Р.България е членка на МЦГИБ от 1995 г, представлявана от Агробиоинститут
3. Политика по отношение на интелектуалната собственост
Правата върху интелектуалната собственост и по-специално патентите са играли и продължават да играят ключова роля при възникването, развитието и прилагането на модерните биотехнологии.
Общоприето е, че патентната система е основен механизъм за прехвърляне на изобретения от публично финансирани институции към частния сектор.
Успешното Федерално законодателство на САЩ, приет през 1986 г., се основава на тази идея : Лицензирането на патенти, собственост на публично научни изследвания, подобрява широкото приложение на защитената технология в индустрията и търговията и в същото време осигурява допълнителни финансови средства за институциите , създаващи тази технология.
Ефектите от патентите и други права на интелектуалната собственост са ограничени до територията на държавата , в която са издадени. В страни, където няма защита, изобретенията могат да бъдат свободно използвани.
Разходите свързани с придобиване, поддържане лицензиране и защита на патентите и други права от интелектуална собственост са значителни. Статистическите данни публикувани за американските университети, които успешно лицензират своите технологии , показват, че през 1992г., Стандфордския университет е похарчил 1,8 млн. Щатски долара, Масачузетския технологичен институт 2,88 млн $ и Харвардския университет 0,9 млн $, за съответните съдебни такси.
МЦГИБ при вземането на решение, дали и къде да подават заявки за патент за конкретен резултат, освен патеспособността на изобретението взема под внимание и следните аспекти:
- Потенциалната търговска стойност на изобретението
- Потенциалната търговска стойност на изобретението в развиващите се страни
Потенциалната търговска стойност на изобретението е от изключително значение за генерирането на допълнителни доходи за Центъра, които се постигат чрез защита на изобретението и неговото последващо лицензиране в развитите страни.
За изобретения с потенциален търговска стойност, която се утвърждава от директора на МЦГИБ , заявки за патент се подават във всички страни, в които съответните изобретения, биха могли да бъдат успешно експортирани и където , МЦГИБ биха могли да намерят потенциални търговски партньори ( лицензи).
МЦГИБ използват всички възможности, предлагани от международни конвенции, като Парижка конвенция за закрила на индустриалната собственост по отношение на правото на приоритет на 12 месеца и PCT за последващо международно подаване , за максимално намаляване на разходите. Времето от подаването на заявката до окончателното решение се използва за допълнителна оценка на търговския потенциал на изобретението и за търсене на подходящи търговски партньори.
Когато за дадено изобретение е подадена приоритетна заявка, МЦГИБ незабавно информира всички държави-членки за подадена заявка. В рамките на 4 месеца, но не по-късно от 8 месеца от получаването на информацията за подаването на заявка държавите-членки уведомяват МЦГИБ, за техният интерес към изобретението и неговото използване и дали има смисъл от последващо подаване на заявка в съответната страна. Такава нотификация се извършва от заинтересованите държви-членки. Въпреки това МЦГИБ са свободни да подават последващи патентни заявки в държави, които не са направили такова искане , ако счете , че те са подходящи за успешното комерсиализиране или широко приложение на съответната биотехнология в тези страни. В последния случай МЦГИБ информира съответната страна. Правото на достъп до патентованата технология се договаря между МЦГИБ и съответната държава-членка , ако последната го поиска.
МЦГИБ , спазва стриктно националното и регионално законодателство и международните конвенции. По-специално разпоредбите на Конвенция за биологично разнообразие (КБР), както и Будапещки договор за международно признаване на депозирането на микроорганизми за целите на патентната процедура.
4. Притежател на правата от интелектуална собственост
Правилника за длъжностните характеристики на МЦГИБ, предвижда, че всички членове на персонала на Центъра трябва да предоставят всичките си права на Центъра , включително авторски и патентни, извършени от тях , като част от служебните им задължения.
5. Технологичен трансфер и лицензиране
Трансфера на технологии е една от най-важните дейности на центъра . От 2001 г., насам са сключени повече от 70 споразумения за обучение, трансфер на технологии и лицензиране на патенти, в страни като Аржентина, Бразилия, Китай, Куба, Индия , Иран, Пакистан, Шри Ланка, Южна Африка, ОАЕ, САЩ, Уругвай и Венецуела.
Повечето от дружествата , на които са получават технологичния трансфер се занимават с производството на биотехнологии. Тези продукти не се продават само на местните пазари, но успешно се конкурират и на международната сцена.
Процедурата по прехвърляне на технологиите става чрез споразумение за технологичен трансфер, в който обикновено се предвижда : обучение в лабораториите на МЦГИБ на служителите и работниците на индустриалния партньор; доставка на генетично модифицирани щамове и протоколи за производство;пречистване и контрол на качеството на даден биотехнологичен продукт.
Допълнителни споразумения: В някои случаи е договорено , че учени от МЦГИБ, ще подпомагат производствения процес в помещенията на индустриалния партньор.
Под прекия надзор на директора на МЦГИБ, администрацията отговаря за улсеняване трансфера на технологии от МЦГИБ за обществено ползване и по-специално за развиващите се страни.
МЦГИБ, реализира търговското развитие на патентованата технология чрез идентифициране на потенциалните пазари и договарянето на лицензионни споразумения .
Директора прави оценка на патентноспособността на изобретенията, търговския потенциал, взема решение за подаване на заявка за патент или започва правни действия срещу потенциални нарушители. Той е отговорен и за сключването на лицензионни споразумения, свързани с патенти и други права на интелектуална собственост.
Администрацията трябва да преговаря за сключването споразумения с държавите –членки и развиващите се страни, които не са членки.
В изпълнение на тези отговорности директора, може да потърси съдействие от външни съветници , като патентни представители, адвокати, фирми специализирани в комерсиализирането правата на интелектуална собственост и т. н.
Разходите за защита на интелектуалната собственост, се поемат от редовния бюджет на Центъра. Като правило , те не трябва да превишават 0.5 % от годишния бюджет на Центъра.
За осъществяване на целите на Центъра е необходимо предоставяне на лицензионни права, инвестиране на ресурси за разработване на нови продукти и процеси за ползване от обществеността , особено в развиващите се страни.
МЦГИБ ще продължи лицензирането на технологии, собственост на Центъра, идентифицирането на трети лица , които да комерсиализират технологиите , влизайки в дискусии с потенциални лицензополучатели, разработване на бизнес план , преговори за подходящи лицензии или други споразумения.
При изобретение с потенциална икономическа стойност , директорът преговаря с потенциални лицензополучатели от развитите страни, както и от развиващите се , за неизключителна лицензия или изключителни лицензионни споразумения, в зависимост от пазарните условия и по-специално от размера на инвестициите, необходими за успешното използване на технологията.
Центъра предпочита неизключителните лицензии, но и изключителните могат да бъдат оправдани. Изключителна лицензия може да се отнася до използването на патенти, сертификати за нови сортове растения, ноу-хау ( търговска тайна), авторски права и т н.
При договарянето на лицензионно споразумение , директора взема под внимание при създаването на справедлива цена следните разходи: разходи направени за изследователски ; дейности по създаване на изобретението административни разходи по подаване на заявката и поддържане на патента и когато е приложимо разходи за развитието на патента.Пълното или частично възстановяване на тези разходи чрез лицензионното споразумение ще зависи от вида на лицензионното споразумение ( изключителна /неизключителна), страната на произход на лицензополучателя ( държава –членка / не) и икономическото положение на страната ( развита/развиваща се )
Всеки спор възникнал по отношение на лицензирането се урежда в съответствие с арбитражните правила , установени от Организация на обединените нации и Комисия по международно търговско право.
Търговски марки и марки за услуги, притежавани от МЦГИБ могат да бъдат лицензирани само от Центъра. Изключения от тази процедура трябва да бъдат одобрени от директора или него упълномощен представител.
- Разпределение на роялти доходите
Роялти доходите получени по време на предходна финансова година се разпределят по следната схема:
1) 1/3 за изобретател/и с таван от 200 000 $ годишно
2) 1/3 за фонда за научни изследвания, на групата в която участва изобретателя/и с таван 200 000 $
3) 1/3 в общия бюджет на МЦГИБ , както и сумите , които са над таваните посочени по-горе
6. Заключение
След направеното проучване на Международния център за генетично инженерство и биотехнологии, относно политиката им по отношение на интелектуалната собственост и нейното лицензиране , стигнахме до извода , че това е една от най-важните им дейности.
Имайки предвид , че става въпрос за научно-изследователска организация е съвсем разбираема тясната им връзка с правата от интелектуална собственост, тъй като основната дейност на центъра е създаването на нови продукти и изобретения.
За успешното реализиране на продуктите им и комерсиализирането , центъра използва методите на технологичния трансфер и лицензиите.
Забелязва се , че центъра е с много висока лицензионна активност, и за само последните 10 години има сключени над 70 лицензионни споразумения в много страни. Центъра за публикува всички свои патенти на официалния си сайт , така всяко заинтересовано лице може да получи бърза и лесна информация относно определена патентована технология. Там също така се забелязва и , че почти за всички свои патенти, Центъра има лицензионна готовност.
7. Използвана литература
- Патентна политика на МЦГИБ ., http://www.icgeb.org/tl_files/hq/pdf/PolicyGuidelines.pdf, 04.08.2013 Г.
- Официялния сайт на МЦГИБ ., http://www.icgeb.org/home.html
Автор: Христина Трайчевска, от Македония, където завършва средното си образование.
От 5 години живее в София.
В момента учи в УНСС, специалност „Интелектуална собственост”, 4 курс, бакалавър.
