Костадин Манев: Приетите изменения в закона за патентите отговарят на потребностите на обществото и страната ни с оглед икономическото ѝ развитие

За новия режим на регистрация на полезните модели, за закрилата на биотехнологичните изобретения и лекарствените продукти, за готовността на Патентното ведомство да посрещне европейските стандарти и за всички по-съществени моменти в последните изменения на Закона за патентите се обърнахме към Костадин Манев, председател на Патентното ведомство.

Той бе отзивчив и отдели време да отговори изчерпателно на въпросите на Елица Ценова в едно интервю специално за www. ipbulgaria.com

Г-н Манев, навременни ли бяха последните изменения в Закона за патентите или някои от тях се забавиха във времето?

Изменението на ЗП бе обусловено изцяло от динамиката на нашия живот и от необходимостта от постоянно адаптиране към новата икономическа, социална и политическа среда. Приетите изменения, по наше разбиране, отговарят на потребностите на обществото и страната ни с оглед икономическото й развитие. Трудно е да се каже, дали някои от тях са се забавили, т.е. трябвало е да бъдат приети на по-ранен етап. Това е така, защото целите на промяната към настоящия момент могат да не съвпадат с потребностите на по-ранния етап на развитие. А освен това, нормативната база е само един от факторите, които имат значение към развитието на националната иновационна система.

Направени са съществени изменения в режима на полезните модели като от експертиза по същество се преминава към регистрационна система. Считате ли, че този подход ще удовлетвори интереса на малките и средни предприятия от бърза, евтина и все пак ефективна закрила на техните продукти?

Направените промени в процедурата по защита на полезните модели са продиктувани от необходимостта да се удовлетвори интересът на малките и средни предприятия от една бърза и евтина закрила на техните продукти срещу ширещото се пиратство. Единствено регистрационната система може да удовлетвори изискването на бързо придобиване на изключителното право, поради краткия цикъл на живот на продуктите на малките и средни предприятия. Ето защо съгласно приетата нова регистрационна система, заявката за полезен модел може да получи регистрация в рамките на 6 месечен срок от датата на подаване на заявката.

Законът за патентите и регистрацията на полезни модели въвежда и понятието “паралелна заявка”. Бихте ли разяснили какво точно означава то и какво е практическото значение на този нов институт?

“Паралелните заявки” са средство за осигуряване на правна възможност за черпене на права преди получаването на патентна закрила или независимо от получаването й. Чрез този институт се преодоляват негативните последици за заявителите от дългия период, необходим за предоставяне на патентна закрила. Възприет е като нормативно решение от германското право. Заявителят може във всеки момент до вземане на решение по подадена патентна заявка, но не по-късно от изтичане на 10 години от датата на подаване, да “отклони” от нея нова, самостоятелна заявка за полезен модел. При това, като се позове на датата на подаване и датата на претендирания приоритет на заявката за патент. По този начин ще се водят две независими паралелни процедури по издаване на патент за изобретение и свидетелство за полезен модел, имащи за предмет едно и също техническо решение. Тук основният момент е, че чрез бързата процедура на регистрацията на полезен модел, заявителят може да ползва изключително право върху своето изобретение преди да е получил патентната закрила, което му дава възможност за една бърза реакция срещу неправомерно използване от трети лица.

Сериозно внимание е обърнато на закрилата на биотехнологичните изобретения и лекарствените продукти. Тук законодателят почти изцяло е имплементирал европейските норми и по специално Директива 98/44/ЕЦ на Европейския Парламент и на Съвета от 16 юли 1998г. Кои по-съществени моменти в тази нова регламентация бихте искали да откроите за нашите читатели?

Директива № 98/44/ЕЦ на Европейския Парламент и на Съвета от 16 юли 1998г., или както е по-известна Биодирективата, има за цел да издигне на ново, по-високо стъпало европейската наука и индустрия в областта на биотехнологията. В съвременния свят, тази област на човешкото развитие е все по-важна и по-значима и това едва ли се нуждае от доказателства. Защото и за неспециалистите е ясно, че предимствата от получаването на всякакви продукти по биотехнологичен начин, вместо по конвенционалните начини, са огромни. Добре известно е, че биотехнологичните методи пестят енергия, труд, директни са, не замърсяват околната среда и т.н. Това е причината, поради която Европейският парламент и Съветът са създали Биодирективата – за да може защитата на биотехнологичните изобретения да бъде уеднаквена в рамките на Европейския съюз по такъв начин, че сама по себе си тя не само да не представлява проблем за създателите на тези изобретения, а тъкмо обратното, те да бъдат насърчени да инвестират повече в тази област, създавайки конкретни и точни правила за придобиване на патент на територията на обединена Европа. В същото време, особеният характер на биологичните обекти и възможността те да бъдат използвани комерсиално в ущърб на обществото и в нарушение на морала, също представлява проблем, който Биодирективата решава. Тя посочва ясно в кои случаи патентна защита няма да се предоставя именно с цел съхраняване на обществения морал. Ето защо аз бих искал да обърна внимание именно на този тип разпоредби, забраняващи в това число методите за клониране на хора, за изменение на генетичната идентичност на човешкия зародиш, за използване на човешки ембриони за промишлени и търговски цели и т.н, защото до приемането им те нямаха аналог в нашето патентно законодателство. Така че имплементирането на Биодирективата в Закона за патентите води до неговото несъмнено усъвършенстване и подобряване, обогатявайки го с правила, които ясно дефинират, както възможностите пред биотехнологията, така и ограниченията в тази толкова динамично развиваща се област, изпълнена с предизвикателства от научен и етичен характер.

Част от промените в закона касаят експертизата на заявките за патент на изобретение, както и създаването и поддържането на държавни регистри за защитените обекти на индустриалната собственост. Вашето ведомство готово ли е да отговори на повишените изисквания за бърза и качествена дейност?

Изискването за бърза и качествена дейност е изискване на нашето време, което важи, разбира се, и за експертизата на изобретенията, и за поддържането на държавните регистри на защитаваните във Ведомството обекти на индустриална собственост, както и за всяка друга дейност, извършвана от служителите в ПВ. Нещо повече, през последните години ефективната и качествена дейност на патентните ведомства е широко дискутирана тема и в рамките на Европейската патентна организация, а дори и в Световната организация по индустриална собственост. В Европейската патентна организация в момента тече процес на разработване на Европейска система за качество, която в последствие ще се прилага от всички национални патентни ведомства. Така че аз мога да уверя Вашите читатели, че подобряването на ефективността и качеството на работата е една от задачите на Патентното ведомство, по която се работи постоянно и не само на думи. Смятам, че сега, когато можем да получаваме и методична помощ от ЕПВ, Ведомството ще съумее да постави на нови основи тази проблематика и да я развие така, че с дейността си да обслужва гражданите по един действително качествен, от гледна точка и на европейските стандарти, начин. Разбира се, постигането на тази цел изисква наличието на сериозна обезпеченост, основно в областта на информационните технологии. Нивото на тази обезпеченост към момента не удовлетворява напълно и е предмет на бъдещата ни работа. Проблемите, които следва да се решат, не са от година-две, а са наслагвани продължително. Това ще изисква по-голям административен капацитет и финансови ресурси, вероятно и време.

Някои от разпоредбите ще влязат в сила с присъединяването ни към Европейския съюз. Считате ли, че сме готови да посрещнем европейските стандарти в областта на индустриалната собственост?

Без колебания мога да заявя, че за присъединяването на България към Европейския съюз Патентното ведомство положи много усилия и направи всичко, което се изискваше от него съгласно Договора за присъединяването ни.

Тук трябва да се спомене, че с оглед хармонизиране на нашето законодателство с европейското, освен в Закона за патентите, за който стана дума, бяха направени промени и в Закона за марките и географските означения и в Закона за промишления дизайн, Този процес на хармонизация бе обект на постоянни партньорски проверки от страна на Европейската комисия и на консултации с нея, така че нашето усещане за покриване на европейските стандарти в областта на закрилата на индустриалната собственост има покритие в резултатите от тези проверки и оценките на Комисията, които сме получили до сега.

Има ли някой съществен момент в новата регламентация, на който Вие лично бихте искали да обърнете по-специално внимание?

В Закона за патентите и регистрацията на полезните модели са въведени сертификати за допълнителна закрила на медицински продукти и продукти за растителна защита. Чрез включването на Регламентите на Европейската общност № 1768/92 и № 1610/96, отнасящи се всеки до съответния вид от двата продукта, законът бе приведен в съответствие с европейските норми. Сертификатите ще се издават, когато към момента на подаването на заявката за сертификат продуктът е защитен с действащ основен патент, издадено е разрешение за въвеждане на продукта на пазара в съответствие с Директивите на Европейския съюз, регламентиращи този вид дейност, това разрешение е първо разрешение за въвеждане на продукта на пазара като медицински или продукт за растителна защита и е подадено в съответни срокове и накрая, въпросният продукт не е бил вече обект на сертификат. Ако бъде издаден сертификат, то той започва да действа от края на законоустановения срок на основния патент.

Съществено е изменен режимът на секретните патенти и процедурата по издаването им. Основни промени в процедурата са, че не се предвиждат такси за действия, свързани със заявката за секретен патент, с издаването и поддържане действието на секретния патент. Поради специфичния характер на секретните патенти са направени някои ограничения в правото на разпореждане, съгласно които то не принадлежи непременно на притежателя, а се определя с решение на Министерски съвет.