Тянко Стоилов: Желателно е в най-скоро време държавата законодателно да създаде преференциални условия за лицата и организациите, които влагат средства в творчески разработки, които са обекти на индустриалната собственост – основи на иновации
Инженер Тянко Стоилов е представител по индустриална собственост пред Патентното ведомство на Република България, пред Европейското патентно ведомство и Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар (за запазена марка и дизайн). Той е не само патентен специалист, но е и от онези редки хора, които безкористно и всеотдайно влагат сили и енергия, за да помагат на творците. Затова и един от неговите съвети към тези, които навлизат в професията е „отнасяйте се с търпение и уважение към всеки творец или кандидат за такъв”.
Г-н Стоилов, Вие сте един от представителите по индустриална собственост с най-дългогодишен опит в България. Как започнахте да се занимавате с проблемите в тази сфера?
През 1959 година започнах работа в управлението на консервната, респективно хранително-вкусовата промишленост в Пловдив, която по това време бе една от най-силно развитите промишлености в национален мащаб. Проблемите за повишаване безопасността и производителността на труда, качеството на продукцията и многобройните други слабости в тази сфера ме провокираха да търся тяхното решаване чрез използването и усъвършенстването на новите техники и технологии. В тази връзка предприех действия за привличане на специалисти и работници като изнасях лекции, беседи и консултации с цел да ги улесня в техните разработки. Важен аспект в тази моя дейност бе и темата за запазване правата на творците. Така постъпвах и след това на заеманите от мен през годините различни длъжности. По това време имах и активната подкрепа на ръководството на ИНРА. За съжаление след превръщането на тази институция в Патентно ведомство тази помощ е минимална и епизодична.
Кои според Вас са най-съществените промени в системата на индустриална собственост, на които сте свидетел в последните години?
Най-съществените промени в системата на индустриалната собственост у нас през последните години настъпиха с цялостното хармонизирането на българското законодателство с международните договори и споразумения в тази област, а в последните години и с това на Европейския съюз. За съжаление, преходът към тези закъснели, но належащи промени се придружи със създаването на вакуум в сътрудничество между творците в техниката и технологията, от една страна и от друга- отсъствието на финансова помощ от държавата и активна политика за използване от държавните институции и бизнеса на големите възможности на тези творци и техните разработки за благото на страната.
Вие сте един от основателите на Съюза на изобретателите и на Регионалния съюз на изобретателите към РНТС в Пловдив. Успяват ли тези сдружения да помагат на изобретателите не само да защитят своите изобретения, но и да намерят пазар за тях?
Опит да се запълни макар и частично този вакуум бе създаването на обществената организация Съюз на изобретателите към Федерацията на Научно-техническите съюзи. Главно чрез лекции, консултации, информиране на обществеността за нови ценни разработки, ние полагаме усилия да помагаме на творците. Липсата на специално внимание и финансова подкрепа от страна на държавните институции и бизнеса, засега не позволяват тези усилия да се оползотворят в желаната степен. Често тези разработки са рискови и с реализацията им не се постигат веднага очакваните бързи икономически резултати. А бизнесът у нас се стреми към постигането на бързи резултати и то предимно чрез търговия, а не чрез въвеждането на нови или значително усъвършенствани производства. Може би това е причината, поради която фирмите, а и банките, не финансират иновативни разработки. Ако наистина се иска съществуващият вакуум да се намали и дори да се премахне е желателно в най-скоро време държавата законодателно да създаде преференциални условия за лицата и организациите, които влагат средства в творчески разработки, които са обект на индустриалната собственост- база за иновациите.
Дълъг ли е пътят от изследователската лаборатория до пазарната реализация на едно изобретение?
Продължителността на пътя от изследователската лаборатория до реализацията на едно творческо решение, било то с обект на индустриалната собственост или като ноу-хау, до голяма степен зависи от съвместната работа на изследователя с фирмите и техните специалисти от производството, където ще се внедри. Често в тази връзка могат да се сключат и договори. Обикновено сроковете не са кратки, а в много от случаите разработките въобще не стигат до реализация, особено когато творецът едва след създаването им започне да търси средства и условия за внедряването им.
Дългогодишната непосредствена работа в областта на интелектуалната, респективно индустриалната собственост помага ли Ви в практиката като представител по индустриална собственост?
Дългогодишната пряка работа в областта на иновациите с творците от най-различни професии, обществени организации и административни ръководители ми помагат в работата като представител по индустриална собственост. Особено ценен за мен е опитът натрупан от големия брой безплатни консултации в тази област, включително и тези, които повече от две десетилетия съм давал по време на двата ежегодни Пловдивски панаира и лекциите ми, и като директор на филиала на Патентното ведомство за Пловдивския регион, и като член на ръководството на Съюза на изобретателите.
Г-н Стоилов, Вие неуморно се стремите да предавате своя богат професионален опит на по-младото поколение. Какъв съвет бихте дали на тези, които сега правят първите си стъпки в областта на индустриалната собственост?
Съвети към младите представители по индустриална собственост: бъдете коректни към колегите си като прилагате на практика Закона за конкуренцията; отнасяйте се с търпение и уважение към всеки творец или кандидат за такъв; стремете се да запазвате правата им независимо от финансовите им възможности; консултирайте бизнеса и ръководители на държавни институции за правомерно прилагане на законите за индустриалната собственост и Закона за конкуренцията.
