ИКОНОМИКА НА ЗНАНИЕТО
През годините на преход към пазарна икономика у нас в световната икономика настъпиха значителни промени в структурата на активите на МСП, които реализират работни места, конкурентоспособност и високо заплащане на труда. По думите на д-р Камил Идрис, бивш генерален директор на WIPO -казани през 2000 г. по случай удостояването му с почетната титла „Доктор Хонорис Кауза” на УНСС:
„…Преди време термините от интелектуалната собственост не бяха в речника на политиците, да не говорим за политическите им стратегии. Днес интелектуалната собственост е политическа стратегия. Също така, председателите на много компании не използваха термина „интелектуална собственост“, да не говорим за техните бизнес-стратегии. Днес интелектуалната собственост е част от бизнес-стратегиите. Сега това са факти и то благодарение на академичните и международни институции, като този университет…. В новата архитектура на бъдещата икономика на света интелектуалната собственост ще има превес над класическите компоненти…“
Днес стратегическото управление и използването на интелектуалната собственост е решаващо за процеса на трансформация. Стратегическо управление и стратегически мениджмънт на интелектуалната собственост – това са двете страни на една и съща монета… Ако говорим за чисти финанси, за пари и икономика, то най-голямата собственост е неосезаемата, нематериалната собственост. Най-важните ресурси са нематериалните активи – изобретения, иновации. Днес, през юли 2000 статистиката показва, че базата на материалните ресурси е изместена. Не става въпрос за фирми, развиващи интензивно технологии, а за малки и средни предприятия.
Само преди 15 години нематериалните активи в сравнение с материалните (оборудване, сгради) представляваха 70% от стойността на дадено предприятие. Днес, през юли 2000 г. статистиката показва, че нематериалните активи са повече от 70% от пазарната стойност на едно предприятие от производствения сектор. За по-малко от 20 години сценарият се промени.
Нематериалните активи са много по-важни от останалите ресурси на една фирма. За да ги използваме, това трябва да стане една осъзната политика не само в образователната система, но и в икономическата система и социалното планиране на една страна.
В окончателния анализ за Република България, бъдещето и тайната за развитието е интелектуалната собственост. Вашите собствени интелектуални ресурси са част от вашето общество…”
Нека си представим тези факти с графика:
Още факти:
В българските университети не се изучават поне базови знания за интелектуалната собственост. С малки изключения (УНСС, Технически университет София, Варненски свободен университет) десетки хиляди бакалаври, магистри и докторанти завършват университетското си образование, без да са учили какво се крие зад термините – патент за изобретение, полезен модел, марка, регистриран дизайн, авторско право, WIPO, OHIM, European Patent Office и т.н.
За годините на преход към пазарна икономика срещу раздадените научни и академични степени и звания са направени вероятно над 1 000 000 „научни” публикации. Със сигурност в тези публикации има златни зърна, диаманти, знание, което е могло да бъде патентовано и да служи на икономиката. Отсъствието на знание за ИС е превърнало това знание в непродаваем продукт – публикация. Никой по света не купува публикации!
Република България регистрира в Европейското патентно ведомство унизително малко на брой патенти за изобретения – по-малко дори от Бермудските острови. Колко са европейските патенти на БАН при положение, че БАН трябва да бъде фабрика за патенти? Колко са университетските патенти, защитени на най-големия ни пазар-ЕС?
Българските университети на практика се превърнаха в индустрия за дипломи, „научни” публикации и академични степени и звания. Българските университети са една добре работеща хидромелиоративна система за поливане на пустинята. Никой по света нe бърза да прави публикация на резултати от научни изследвания, ако преди това не е проверено, дали те не могат да бъдат защитени като ИС и да се лицензират. Всяка предварително направена публикация е пречка за патентоване на техническото решение! При това става въпрос за патентоване там, където са потенциалните пазари на българските стоки – най-вече в Европа. За мащабите на ЕС всеки патент само за България е равносилно на патент само за Нови пазар!
Образователното министерство не се интересува от това, как в други страни докторантурите, университетските научни изследвания, пък и много от дипломните работи на студенти завършват със заявки за патенти – http://techtransfercentral.com/university-patents/
Българските МСП нямат шанс да закупуват технологии, права върху патенти и въобще няма пазар за Дълготрайни Не Материални Активи:
В българското общество на последните избори не се състоя дебат за ресурсите, с които може да расте икономиката.
Образованието и икономиката се движат в различни орбити, при което обществото остави българските професори сами да си изберат единствените два критерия за величие – брой „научни” публикации и „импакт фактор”:
Българската образователна система се затвори зад стените на т.н. „университетска автономия” и единственото нещо, което я свързва с останалия свят са парите на данъкоплатците за образование и за научни изследвания. Никой не се отчита, каква възвращаемост има от похарчените милиони за научни изследвания през годините на преход към пазарна икономика. Колко работни места и каква добавена стойност са реализирани от тези изследвания?
Само за последните две години 2011-2012 са раздадени около 1600 нови академични степени малък доктор, доцент, професор и доктор на науките. Срещу тях има ли някакви патенти?
Време е българското общество да избере посока за своето развитие, която да обедини енергията на улицата, на политическите партии, които са представени или не в Парламента, на всички българи.
Тревогата на ЕК за ширещата се младежка безработица не може да бъде преодоляна без осъзнаване на очевидния факт – не може да има заетост, конкурентноспособност и високи доходи без знание за икономика на знанието!
Във връзка с горните факти Ви предлагам, да лобирате пред българските власти за бързо вземане на решения, за които не са нужни финансови ресурси, а само политическа воля:
1. Незабавно МОН да впише в условията за акредитация на университетите само едно кратко изречение: Задължително преподаване на базови знания за интелектуалната собственост за всички специалности, за всички студенти от всички висши учебни заведения. Без това условие да не се акредитират висши училища и университети. Това трябва да стане още сега, до края на месец юли.
По подходящ начин тези знания да се включат и в учебните програми на средното оразование;
2. МОН да изготви график за квалификация на всички асистенти, доценти и професори по темата „Знание за икономика на знанието (знание за интелектуалната собственост)”, като курсовете се проведат в Центъра за ИС към УНСС или по места с лектори от УНСС, Патентното ведомство на Р. България и/или лицензирани представители по ИС. До края на годината целият преподавателски състав на българското висше образование да премине през тези курсове за интердисциплинарни знания и от началото на 2014 г. тези знания да се преподават задължително от всеки преподавател в рамките на неговите лекции и упражнения. Колкото и обидно да звучи, този план е план, да достигнем до 3-4 години броя на регистрираните в Европа патенти от Бермудските острови.
3. Правителството да внесе в Парламента предложение – към предстоящите промени в избирателния кодекс да се включи клауза за пререгистрация на политическите партии с единственото изискване, да се публикуват в медиите инструменти за икономически ръст чрез знания и прилагане на правата върху ИС. Публикуването на тези икономически програми ще предизвика дълбока дискусия в обществото за истинските (и единствени) инструменти за капитализиране на човешкия интелект. Това ще даде възможност, да се състои истински дебат за бъдещето на България, ще стане платформа за обединяване на множеството малки партии и движения в политически блокове, които да се състезават на полето на идеи, а не с празни обещания за създаване на 150 000 или 250 000 работни места. Ще отпаднат от списъка много политически субекти, както това стана с пререгистрацията на стопанските субекти. Днес вероятно у нас има регистрирани повече политически партии, от колкото е броят на депутатите в Парламента. Кому е нужно това?
4. Със сигурност държавното рyководство не си дава отговорно сметка за последствията, които ще доведе фактът, че Р. България отново попадна в черния американски Списък 301 на държавите, които не зачитат правата и защитата на интелектуалната собственост. При това българското общество на практика не знае какво се крие зад термина „ИС”! Това знание въобще не е държавна политика и не е на вниманието на образователната система.
5. Предстои от 2014 г. в ЕС да влезе сила „Общностният патент”. Това означава, че всеки европейски патент автоматично ще има действие и на територията на Р. България. Никой не прави анализ, как този факт ще повлияе на МСП, които могат да бъдат блокирани от хиляди европейски патенти.
6. Може би Премиерът, или Президентът или някой от министрите от правителството биха могли периодично на специална церемония, да връчват на български изобретатели свидетелствата за издени патенти. Днес това не се прави, Свидетелствата се изпращат по пощата или се получават от деловодството на Патентното ведомство. Важно е, да се осъзнае, че патент за изобретение се получава само, ако изобретението е едновременно 1. Световна новост; 2. Има изобретателска стъпка (крачка напред в развитието на техниката); 3. Има промишлена приложимост. В областта на знанието всеки патент е златен олимпийски медал! Една такава церемония ще бъде положително послание към българите, които знаят повече имената на чалга изпълнителите, но не и на изобретателите. Българите имат нужда от положителни послания!
Автор: Инж. Койчо Митев
Представител по ИС, оценител на права на ИС
E-mail: koycho.mitev@gmail.com
http://www.10numbersliteracy.eu/
