Изкуственият интелект – “изобретател’’?

Съдия от Федералния Съд в Австралия определя, че изкуственият интелект (ИИ) е в състояние да бъде приет за  “изобретател” в рамките на австралийския патентен режим.

Този случай отваря още една глава в глобалния дебат разискващ дали патентното законодателство трябва да се адаптира, за да бъде в крак с променящия се иновационен пейзаж.

Появяващите се все повече случаи, в световен мащаб, на „изобретатели“, които по своята същност са изкустветен интелект може би ще наложи и неизбежни промени в патентното право.

От едната страна на казуса застава Австралия, където изкуствения интелект може да бъде приет като “изобретател”. На противоположната позиция застават Обединеното Кралство, Европейското патентно ведомство и САЩ. За тях зад понятието “изобретател“ може да застане единствено и само човек.

Изкуственият интелект

в системата, известна като DABUS (или устройство за автономно стартиране на унифицирано съзнание) е посочена като изобретател от заявителя доктор Стивън Талер, в международна заявка в Австралия. 

Доктор Талер подава заявка за регистрация на патент, където Изкуствения интелект DABUS е посочен като “изобретател”на иновативен контейнер за храна.

Заместник-комисарят по патентите отхвърля заявлението тъй като не е посочен човек за изобретател.

Комисарят е на мнение, че общоприето разбиране за “изобретател” (което обаче не е дефинирано в Закона за патентите) е по своята същност трябва да е човек, а не изкуствен интелект като се обосновава на законовите рамки.

По специално той посочва раздел 15(1)(b) от Закона за патентите. Там се описва, че по настоящем закона не признава способността на машина да присвоява собственост и раздел 15(1)(c). Където е посочено, че изкуствения интелект не би могъл да има интерес в това да има каквато и да е собственост и на база на това се изисква да се посочи за негов представител човек, при условие, че не е обявен такъв.

От своя страна, доктор Талер иска съдебно преразглеждане на решението на комисаря.

Решението постановено от Съдия Бийч

Решението, което постановява Съдия Бийч се основава на това, че няма точна разпоредба (в Закона за патентите). Разпорадба, която изрично да посочва, че изкуственият интелект не може да бъде посочен като “изобретател”.

Комисарят по патентите се опитва да наблегне на посочената в речника дефиниция на “изобретател“. Имайки се предвид, че за “изобретател” няма точна дефиниция в Закона. Съдия Бийч застава зад становището, че трябва да излезнем от архаичните рамки на дефинициите и да обърнем поглед към бъдещето на еволюиращия характер на изобретенията и техните създатели.

Ние сме едновременно създадени и създаваме. 

Защо нашите собствени творения също да не могат да творят?” е въпросът който поставя съдия Бийч.

Разбира се, съдия Бийч обръща внимание и на огромния принос на изкуствения интелект във фармацевтичните изследвания. Определението за “изобретател” не би трябвало да е тема, която да е от толкова огромно значение взимайки предвид изобретателския и технически принос базиран на изкуствен интелект.

В миналото единствено човекът е възприеман като “изобретател”. В днешно време машините биха могли развностойно да приемат ролята на “изобретатели”. По този начин да се насърчат иновационните промени. Закона също може да върви в тази посока на възприемане.

В този случай няма законово основание изкуствения интелект да не може да бъде “изобретател”. А обратните действия биха имали негативен ефект върху стимулирането и развитието на иновациите.

 Съдия Бийч заявява:

доктор Талер може да получи патент за изобретението направено от DABUS съгласно раздел 15 (1)(c) и евентуално раздел 15 (1)(b).

Що се отнася до раздел 15(1)(b) съдия Бийч обръща внимание, че тoй се отнася до бъдещи събития. В които не е задължително да присъства “изобретател’” . Единственото, което се изисква е да има право да получи патент за изобретението си.

Обръщайки внимание на Раздел 15(1)(c) разбираме, че тъй като Талер е получил изобретението от DABUS  въпреки факта, че DABUS не е човек и няма как да заяви сам изобретението си, това не отменя факта, че изобретението може да е създадено от DABUS по смисъла на притежание  и неговата собственост върху авторските права върху изходния код на DABUS  и компютъра, на който се намира.

Предвид глобалното значение на този въпрос и противоположната позиция на Австралийския федерален съд спрямо други съдилища по света.

Очакваме с интерес резултата от жалбата, подадена от австралийския комисар по патентите на 30 август 2021 г.