Извънщатната свободна журналистика у нас
Извънщатната свободна журналистика у нас (предоставянето на авторски материали за определена медия срещу хонорар) се развива в зависимост вида на медията-дали тя е за забавление или с анализаторски позиции. Сериозните медии, посветени на специфичен отрасъл от икономическия живот се опитват да бъдат точни и коректни спрямо авторите на текстове или така наречените външни сътрудници. Опитът ми на журналист, който пише по покана-поръчка на определена медия е богат и красноречив. В родния медиен пазар съществуват медии, които осигуряват с добри възнаграждения своите външни сътрудници-(в-к КАПИТАЛ, списанието КАПИТАЛ light) има и такива, които, ако трябваше да определяме според начина на заплащане на хонорари дали заслужават читателски интрес-до този момент много от тях биха изпаднали в кома, заради липсата на уважение към интелектуалния труд на външните си сътрудници. Разбира се случаят с „комата“ е плод на фантазия и зловещо благопожелание, което не си заслужава да се отправя.
Преди три години в медийния пазар съществуваше списание със стилното име ЛИДЕР, неговите собственици и издатели употребиха по твърде неблаговъзпитан начин както труда на външните си автори, така и този на щатните си служители. Списанието по-късно фалира, множество автори се опитаха да осъдят заради неплатени възнаграждения собствениците на списанието, засега без резултат. Споделям казусът с ЛИДЕР, защото списанието ми дължи възнаграждение за месец и половина като щатен служител. Когато си потърсих чрез нормален контакт и молба правата, собствениците му се отнесоха по-възможно най-неангажирания начин-не взеха под внимание опитите ми да защитя смисъла на авторското възнаграждение и заплата, а все пак съм престирала някакъв труд на страниците на тази медия? Бях потърсила съдействие от конкуретна разследваща журналистика, дори писмо до телевизионните предавания „Открито“ и „Искрено и лично“ бях изпратила-обаче на телевизиите им предложи нещо по-скандално и по възможност ЖЪЛТО, за да има сензация!
Един подобен казус ми се случи през последната година с престижния според издаващите го разбира се вестник ПАРИ. На пръв поглед ПАРИ са сериозна институция. За главния редактор на изданието, който редовно раздава ежегодишните награди на вестника като негов официален представител и нотабил: г-н Стефан Неделчев, съм чувала,че е сериозен и отговорен професионалист. След като 2 месеца като външен автор получавах хонорари във офиса на вестника, за периода април-май бях „забравена“. Установи се, че главният редактор беше пропуснал да отбележи иначе дисциплинираното ми присъствие в петъчните колонки, посветени на областта ТЕАТЪР. От мен се искаше в срок да предоставям рецензии, а от тях да ми се плаща. Уговорихме се по банков път да ми се изплаща възнаграждението, идеята беше да олекотим взаимоотношенията, а и аз „да не тичам през работно време“ до офиса им – така се надявах и двете страни да бъдат доволни. Да, естествено бях доволна страна до момента, в който през юли месец 2008, вестинкът не плати по банков път полагащия ми се хонорар. Написах „гневно“ електронно писмо на главния редактор, като съвсем основателно подчертах, че аз винаги съм била изправна страна. Вероятно, когато определиш някой като НЕИЗПРАВНА страна в родната ни журналистика следват още по-ожесточени реакции. Бях помолена да не пиша повече за вестник ПАРИ. С връзки, чрез трети лица-посредници в този конфликт, все пак към края на месец юли, получих последния си хонорар.
Трудна с хонорарите е годината и за издателите на сп. ЛИК-те също дължат на своите външни автори пари за около 4-5 броя, но за разлика от описаните по-горе примери, поне се обаждат на авторите с молба да им се влезе в положението и с обещание, че ще им се плати.
Не се наемам да определям стойността на възнагражденията, в зависимост от медийния просперитет на изданието, сумарната стойност варира. Интервютата обикновено се плащат по-ниско от авторски или преводен материал. Но борбата за хонорарите, вариращи между 50-до 100 лв, в МЕДИИТЕ е безмилостно или безсмислено жестока и понеже все по-често си задавам въпроса, какъв е смисълът да бъда коректна към медия, която изисква от мен да пиша материали-тактиката ми е да пращам материали, до проверени партньори. За последното прилагам списък на медии, които не са ми платили през годините (Литературен вестник, сп Театър, в-к Политика, в-к Монитор). С този жест на внимание, съдействам с безплатен творчески съвет към бъдещи сътрудници на тези медии-изборът дали ще пишете без адекватно възнаграждение остава единствено за ваша сметка.
