Защита на компютърни програми през шейсете години в САЩ
Софтуерите не винаги са били патентоспособни в САЩ, въпреки че в момента патентоването е факт, не е ясно, че това винаги ще бъде така.
В миналото Ведомството за патенти и търговски марки на САЩ, не е предоставяло патенти за изобретения, свързани с компютърен софтуер. През 1960 година, ПВ (патентното ведомство) на САЩ избягва предоставянето на какъвто и да е патент, ако изобретението използва изчисления направени от компютър. През 1968 г., ПВ създава официални насоки за компютърните изобретения. В тези насоки е заявено, че една компютърна програма, без значение дали е заявена като апарат или процес не е патентноспособна. Съгласно тези насоки за изобретения, свързани с компютърни програми, може да се патентова само ако компютъра се комбинира с други неочевидни елементи за получаване на физически резултат. ПВ гледа на компютърните програми и изобретения свързани с компютърни програми, като на не патентноспособни процеси или машини.
През 1968 г., Насоките на ПВ, които забраняват патентоването на почти всички компютърни софтуери постепено са били оспорени от заявителите за патенти. В няколко решения Съда за митническо и патентно обжалване, отхвърля различни аспекти на насоките, посочвайки, че след като една нова програма превръща компютъра в нова машина, софтуера трябва да се счита за важен елемент. Въпреки това, Върховния съд не е толкова благосклонен да обяви софтуера, като патентоспособно изобретение.
Случая Бенсън
През 1970 година, Върховния съд два пъти проверява дали изобретения съдържащи компютърен софтуер са патентоспособни, и двата пъти отговора е отрицателен.
През 1972 г., относно казуса Бенсън, Върховния съд, се е борил с това дали един алогритъм за преобразуване на двоичните десетични числа в истински двоични числа е патентоспособен. Съдът е сметнал, че патентоването на тази концепция ще предопредели целия математически алогритъм. Върховния съд е решил, че алогритъмът не е патентоспособен.
Случая Флук
В случая Паркър и Флук, Върховния съд е разгледал дали разширяването лимита на аларма ( използвана да сигнализира извънредно положение) в процес на каталично преобразуване е патентоспосоно. Единствената разлика с предишното ниво на техниката е алогритъм, който изчилява нова гранична стойност на алармата. Съдът постановява, че това не е патентоспособно. По-конкретно, съдът, приема ,че изобретението не може да бъде патентовано, “ не защото съдържа математически алогритъм, като компонент, а защото изобретението като цяло не е патентоспособно, съгласно настоящето равнище на техниката”.
Източник: по чуждестрани материали
Изготвил: Христина Трайчевска
