Закон за промишления дизайн

Глава първа.

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Предмет

Чл. 1. (1) (Предишен текст на чл. 1 – ДВ, бр. 17 от 2003 г.) Този закон урежда условията и реда за регистрация на промишлен дизайн, правата, произтичащи от нея, и зашитата на тези права.

(2) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2003 г., отм. – ДВ, бр. 35 от 2010 г., в сила от 12.08.2010 г.)

Приложно поле

Чл. 2. (1) Този закон се прилага по отношение на българските физически и юридически лица, както и по отношение на чуждестранни физически и юридически лица от държави, които участват в международни договори, по които Република България е страна.

(2) По отношение на чуждестранните физически и юридически лица от други държави този закон се прилага при условията на взаимност, която се преценява от Патентното ведомство.

Промишлен дизайн

Чл. 3. (1) По смисъла на този закон промишлен дизайн, наричан по- нататък „дизайн“, е видимият външен вид на продукт пли на част от него, определен от особеностите на формата, линиите, рисунъка, орнаментите, цветовото съчетание или комбинация от тях.

(2) Продукт по смисъла на ал. 1 е всяко изделие, получено по промишлен или занаятчийски начин, включително части, предназначени за сглобяване в съставно изделие, комплект или композиция от изделия, опаковка, графични символи и печатни шрифтове, с изключение на компютърни програми.

Право на авторство

Чл. 4. (1) Лицето, създало дизайн, има право на авторство по този закон. Това право е безсрочно и непрехвърляемо и се ползва от зашита по този закон, независимо от зашитата, която може да получи и по други закони.

(2)         Когато дизайнът е създаден от две или повече лица, правото на авторство възниква за всички лица и те са съавтори. Не са съавтори лицата, които са оказали само техническа, материална или друга помощ на автора.

(3)              Авторът или съавторите на дизайна се посочват в свидетелството за регистрация и в публикацията за нея, което се следи служебно от Патентното ведомство.

(4)               Патентното ведомство вписва в Държавния регистър на промишлените дизайни действителния автор, установен с влязло в сила съдебно решение по спор за авторство и съавторство.

Представителство

Чл. 5. (1) Всяко лице, което съгласно този закон има право да извършва действия пред Патентното ведомство, може да направи това лично или чрез местен представител по индустриална собственост.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) Лица, които нямат постоянен адрес или седалище в Република България, извършват действия пред Патентното ведомство чрез местен представител по индустриална собственост.

Такси

Чл. 6. (Изм. – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 35 от 2010 г., в сила от 12.02.2011 г.) Патентното ведомство събира такси за: заявяване; експертиза; приоритет; регистрация; издаване на свидетелство; подновяване на регистрацията; вписвания; поправка на грешки; обжалване на откази; заличаване на регистрацията; продължаване на срокове; публикация на регистрацията и на вписванията, отлагане на публикацията; подаване на заявка за международна регистрация; препращане на заявка за дизайн на Общността; информация за заявен или регистриран дизайн; справки или извлечения от Държавния регистър на промишлените дизайни, в размери, определени в тарифа, одобрена от Министерския съвет.

Досие

Чл. 7. (1) (Доп. – ДВ, бр. 35 от 2010 г., в сила от 12.02.2011 г.) Патентното ведомство съставя и поддържа за всеки дизайн досие на хартиен и електронен носител, което включва цялата документация по регистрацията.

(2)         Патентното ведомство предоставя на трети лица информация за заявен дизайн по ред, определен от председателя.

(3)                   Информацията по ал. 2 съдържа само тези данни, които се публикуват, ако дизайнът бъде регистриран.

Държавен регистър на промишлените дизайни

Чл. 8. (Изм. – ДВ, бр. 35 от 2010 г., в сила от 12.08.2010 г.) Държавният регистър на промишлените дизайни се води и поддържа от Патентното ведомство и съдържа следните данни:

1.                  номер дата на подаване на заявката за регистрация на промишлен дизайн;

2.                  изображение на промишления дизайн;

3.                  посочване на продуктите с техните наименования, предшествано от номерата на класовете и подкласовете по Международната класификация на промишлените дизайни съгласно Спогодбата от Локарно и групирани по съответния подходящ начин;

4.                брой на дизайните;

5.                 регистров номер и дата на регистрация;

6.                 номер на официалния бюлетин на Патентното ведомство и дата на публикация на регистрацията;

7.                 данни за отлагане на публикацията;

8.                 данни за претендиран приоритет – номер, дата и страна на първоначалната заявка, ако се претендира такьв;

9.                 име и адрес на заявителя, съответно притежателя, на дизайна;

10.                име на автора на дизайна;

11.                име и адрес на представителя по индустриална собственост, когато такьв е упълномощен;

12.                срок на действие на регистрацията;

13.                 подновяване на регистрацията;

14.                 правен статус на регистрацията;

15.            данни за образувани производства за заличаване регистрацията на дизайна – датата на подаване, молител, влязло в сила решение;

16.             други данни – промяна на името и/или адреса на притежателя на дизайна, прехвърляне на правото върху дизайн, договорна лицензия, обезпечение, особен залог, несъстоятелност.

Достъп до Държавния регистър на промишлените дизайни

Чл. 9. (Изм. – ДВ, бр. 35 от 2010 г., в сила от 12.02.2011 г.) Държавният регистър на промишлените дизайни е публичен и се публикува на интернет страницата на Патентното ведомство. Той се води на хартиен носител и на електронна база данни, управлявана от информационна система. Всяко лице може да иска справка или извлечение от съдържанието му.

Глава втора. ПРАВНА ЗАКРИЛА

Раздел I. Регистрация

Придобиване на право върху дизайн

Чл. 10. (1) Право върху дизайн се придобива чрез регистрацията му в Патентното ведомство, считано от датата на подаване на заявка за регистрация.

(2) Правото върху дизайн е изключително.

Основания за регистрация

Чл. 11. (1) Регистрира се дизайн, който е нов и оригинален.

(2)                 Не се регистрира:

1.                 дизайн, който противоречи на обществения ред или на добрите нрави;

2.            (изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) дизайн, чиито особености са обусловени единствено от техническата функция на продукта;

3.               дизайн, чиито особености са обусловени от необходимостта продуктът, кьм който е включен или кьм който е приложен дизайнът, да бъде механически свързан или поставен във, около или срешу друг продукт така, че и двата продукта да изпълняват функциите си, с изключение на дизайн, чиято цел е да направи възможно мултиплицирано сглобяване или свързване на взаимно заменяеми продукти в модулна система.

(3)                  (Нова – ДВ, бр. 17 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г., отм. – ДВ, бр. 35 от 2010 г., в сила от 12.08.2010 г.)

Новост

Чл. 12. (1) Дизайнът е нов, ако преди датата на подаване на заявката, съответно преди датата на приоритета, не е известен друг идентичен дизайн, който е станал общодостъпен чрез публикации, използване, регистрации или разгласяване по какъвто и да е друг начин където и да е по света.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) Дизайните се считат за идентични, ако техните особености се различават само в несъществени елементи.

Оригиналност

Чл. 13. (1) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г., предишен текст на чл. 13 – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г.) Дизайнът се счита за оригинален, ако цялостното впечатление, което той създава в информирания потребител, се различава от цялостното впечатление, което създава дизайн, станал общодостъпен преди датата на подаване на заявката за регистрация или когато се претендира за приоритет преди датата на приоритета.

(2) (Нова – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г.) При преценка на оригиналността се взема предвид степента на свобода на дизайнера при създаването на дизайна.

Новост и оригиналност на дизайн на продукт, който е част от съставен продукт

Чл. 13а. (Нов – ДВ, бр. 35 от 2010 г., в сила от 12.08.2010 г.) Когато дизайнът е приложен кьм пли включен в продукт, който е част от съставен продукт, той се смята за нов или оригинален, ако:

1.                   включената в съставния продукт част остава видима при обичайната употреба на този продукт, и

2.                  видимите особености на частта отговарят на изискванията за новост и оригиналност.

Разгласяване, което не влияе на новостта

Чл. 14. (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) Разгласяването на дизайн – обект на заявка за регистрация, не влияе върху новостта му, когато това разгласяване е направено в 12-месечен срок преди датата на подаване на заявката, съответно датата на приоритета от:

1.              автора, неговия правоприемник или трето лице в резултат на информация или действие на автора или на неговия правоприемник;

2.                    трето лице във вреда на автора.

Срок на действие на регистрацията

Чл. 15. (1) Срокът на действие на регистрацията на дизайн е 10 години от датата на подаване на заявката.

(2) Регистрацията може да бъде подновявана за три последователни периода от по 5 години.

Право на заявяване и право на регистрация

Чл. 16. (1) (Дон. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) Правото на заявяване на дизайн принадлежи на автора или на неговия правоприемник. Когато правото на заявяване принадлежи на няколко лица, то се упражнява съвместно. Отказът на едно лице или на няколко от лицата да участват в заявяването не е пречка за останалите. Отказът трябва да е изричен и да е в писмена форма.

(2)                       Когато дизайнът е служебен съгласно чл. 17, ал. 1, правото на заявяване принадлежи на работодателя или на поръчващия.

(3)               Правото на заявяване в случая по ал. 2 преминава върху автора, ако в 3-месечен срок от писменото уведомление за създадения дизайн работодателят, съответно поръчващият, не подаде заявка, освен ако между тях е уговорено друго.

(4)                       Правото на заявяване може да принадлежи съвместно на работодателя, съответно на поръчващия и на автора, ако това е договорено.

(5)                          Счита се, че заявителят има право на заявяване, докато не се установи друго по съдебен ред.

(6)                          Правото на регистрация принадлежи на първия заявител.

Служебен дизайн

Чл. 17. (1) Дизайнът е служебен, когато е създаден при изпълнение на задължения по трудово правоотношение или по поръчка, освен ако в договорите е }товорено друго.

(2)                       Авторът, който е създал служебен дизайн, има право на допълнително възнаграждение.

(3)                   Възнаграждението на автора може да бъде определено като част от приходите, получени от използването на дизайна, като еднократна сума или по друг начин.

(4) Когато възнаграждението, определено като еднократна сума, се окаже явно несъразмерно на приходите, получени от използването на дизайна, авторът може да поиска увеличаване на възнаграждението. Ако не се постигне съгласие между страните, спорът се решава от съда по справедливост.

Обхват на правната закрила

Чл. 18. (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г., доп. – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г., изм. – ДВ, бр. 35 от 2010 г., в сила от 12.08.2010 г.) Обхватът на правната закрила се определя от изображението, съответно от изображенията на регистрирания дизайн и се разпростира върху всеки дизайн, който не създава у информирания потребител различно цялостно възприятие.

Съдържание на правото върху дизайн

Чл. 19. (1) Правото върху регистриран дизайн включва правото на притежателя му да използва дизайна, да се разпорежда с него, както и да забрани на трети лица без негово съгласие да копират или да използват в търговската дейност дизайн, включен в обхвата на закрила.

(2)              Използването на дизайна по ал. 1 включва производството, предлагането и излагането на пазара или използването на продукт, в който е включен или кьм който е приложен дизайн от обхвата на закрила, както и внос, износ или съхраняване на съшия продукт за тези цели.

(3)              (Изм. – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г.) Правото има действие по отношение на трети добросъвестни лица от датата на публикуване на регистрацията на дизайна.

Ограничения на правото върху дизайн

Чл. 20. Правото по чл. 19 не се разпростира върху:

                    използването на дизайн, когато се осъществява за лични потребности пли с експериментална цел;

             използването на дизайн с цел цитиране или обучение, ако това използване е съвместимо с добросъвестната търговска практика и не вреди без основание на нормалното използване на дизайна и при условие, че се посочва източникът;

                  използването на дизайн в чужди наземни, морски или въздушни превозни средства, които временно или случайно навлизат в територията на страната и в които той се прилага изключително за техните нужди, както и върху вноса на резервни части и спомагателни приспособления с цел използването им при ремонт на тези превозни средства.

Изчерпване на правото върху дизайн

Чл. 21. (1) (Изм. – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Притежателят на правото върху дизайн не може да забрани използването на продукти, посочени в регистрацията, в които е включен или кьм които е приложен регистрираният дизайн, когато продуктите са пуснати на пазара на територията на държавите – членки на Европейския съюз, съответно на

Европейското икономическо пространство от него или с негово съгласие.

(2) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага, когато притежателят на правото върху дизайн може да се противопостави на следващи продажби, когато продуктите са променени или подправени.

Притежаване на правото върху дизайн

Чл. 22. (1) Правото върху дизайн може да принадлежи на едно или повече лица.

(2) Когато правото върху дизайн принадлежи на две или повече лица, всеки съпритежател може да го използва без съгласието на останалите и без да се отчита за това пред тях, освен ако между тях е уговорено друго в писмена форма.

Преждеползване

Чл. 23. Лице, което до датата на подаване на заявка за регистрация на дизайн добросъвестно е използвало на територията на Република България дизайна или е извършило необходимата подготовка за това, има право да го използва в съшия обем и след тази дата.

Раздел II. Разпореждане

Прехвърляне

Чл. 24. (1) Всички права по този закон, доколкото в него не е предвидено друго, могат да се прехвърлят.

(2)                  При притежаване на правото върху дизайн от две или повече лица то се прехвърля с писменото съгласие на всички съпритежатели.

(3)              (Нова – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) При множествена заявка се допуска прехвърляне на правото върху всички дизайни или върху някои от тях.

(4)                 (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г., изм. – ДВ, бр. 35 от 2010 г., в сила от 12.08.2010 г.) Прехвърлянето се вписва в Държавния регистър на промишлените дизайни по искане на една от страните, кьм която се прилага документ за прехвърляне, и има действие спрямо трети лица от датата на вписването му.

Прехвърляне на правото, произтичащо от преждеползване

Чл. 25. Правото, произтичащо от преждеползване, може да се прехвърля само с търговското предприятие, в което е възникнало.

Лицензионен договор

Чл. 26. (1) (Доп. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) Притежателят на правото върху дизайн може да разреши използването на дизайна с лицензионен договор. Разрешение за използването на дизайн, който е съвместно притежание на две или повече лица, се дава с писмено съгласие на всички съпритежатели, освен ако между тях е уговорено друго. При множествена заявка правото на използване може да се предоставя по отношение на всички дизайни или на някои от тях.

(2)         Лицензията може да бъде изключителна или неизключителна. Когато не е уговорено друго, лицензията се счита за неизключителна.

(3)         Лицензодателят на изключителна лицензия няма право да предоставя лицензии със съшия предмет на други лица. Той има право сам да използва дизайна, само ако това е изрично )говорено.

(4)      (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г., изм. – ДВ, бр. 35 от 2010 г., в сила от 12.08.2010 г.) Лицензионният договор се вписва в Държавния регистър на промишлените дизайни по искане на една от страните. Към искането се прилага извлечение от лицензионния договор. Патентното ведомство издава удостоверение за вписването.

(5)          Извлечението от лицензионния договор трябва да съдържа идентификационните данни на лицензодателя и на лицензополучателя, регистровия номер на дизайна, срока на договора, подписите и/или печатите на страните.

(6)        Лицензионният договор има действие по отношение на трети лица от вписването му в Държавния регистър на промишлените дизайни.

Право върху промишлен дизайн като обект на обезпечение

Чл. 26а. (Нов – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г., изм. – ДВ, бр. 35 от 2010 г., в сила от 12.08.2010 г.) (1) Правото върху промишлен дизайн може да бъде обект на обезпечение по предявен или бъдещ иск. Съдът по искане на заинтересованата страна, без да уведоми ответната страна, допуска и някоя от следните обезпечителни мерки:

1.            забрана за използване на правата върху дизайна от притежателя или лицензополучателя;

2.        забрана за разпореждане с правата върху дизайна от притежателя или от лицензополучателя на изключителна лицензия.

(2)     Налагането на обезпечителна мярка по ал. 1 се извършва незабавно от съдебния изпълнител въз основа на обезпечителната заповед на съда.

(3)                    Съдебният изпълнител налага обезпечителна мярка по ал. 1 чрез изпращане на съобщение за налагането й до притежателя на дизайна.

(4)                  Допуснатото от съда обезпечение се вписва в Държавния регистър на промишлените дизайни по искане на една от страните по иска. Искането трябва да съдържа данни за притежателя на дизайна и за лицето, в чиято полза е допуснато обезпечението, и за обезпечителната мярка. Към искането се прилага документът, с който е допуснато обезпечението.

(5)                      Обезпечението по ал. 1 – 4 има действие по отношение на притежателя на дизайна или лицензополучателя на изключителна лицензия от датата на получаване на съобщението за налагане на обезпечителната мярка, а по отношение на третите лица – от датата на вписване на обезпечението в Държавния регистър на промишлените дизайни.

Право върху промишлен дизайн като обект на особен залог

Чл. 266. (Нов – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) (1) (Дои. – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г.) Правото върху регистриран промишлен дизайн може да бъде обект на особен залог. При множествена заявка като обект на особен залог може да се предостави правото върху всички или върху някои от дизайните.

(2)                   За вписването на особения залог в Държавния регистър на промишлените дизайни се прилагат разпоредбите на чл. 26 – 31 от Закона за особените залози. На залогодателя се издава удостоверение.

(3)                 Залогът има действие по отношение на трети лица от публикацията в официалния бюлетин на Патентното ведомство.

Право върху промишлен дизайн в масата на несъстоятелността

Чл. 26в. (Нов – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г.) Правото върху регистриран промишлен дизайн се включва в масата на несъстоятелността при образувано производство по несъстоятелност на неговия притежател.

(2)                   При съвместен промишлен дизайн в имуществото на длъжника се включват само правата съобразно неговия дял.

(3)                    (Изм. – ДВ, бр. 35 от 2010 г., в сила от 12.08.2010 г.) Когато правата върху промишления дизайн са включени в масата на несъстоятелността, този факт се вписва в Държавния регистър на промишлените дизайни по искане на една от страните по делото и се публикува в официалния бюлетин на Патентното ведомство.

Раздел III.

Прекратяване на действието и заличаване на регистрацията

Прекратяване действието на регистрацията

Чл. 27. (1) Действието на регистрацията се прекратява със:

1.                изтичането на срока по чл. 15;

2.                 отказа на притежателя;

3.                 прекратяването на юридическо лице – притежател на дизайн без правоприемство.

(2)              (Изм. – ДВ, бр. 35 от 2010 г., в сила от 12.08.2010 г.) Прекратяването по ал. 1,т. 3 се извършва по искане на всяко лице.

(3)               С прекратяването на действието на регистрацията се погасява правото върху дизайна.

Отказ от право върху дизайн

Чл. 28. (1) Притежателят на правото върху дизайн може да се откаже от правото си върху него.

(2)                Отказът на един или няколко от съпритежателите не води до прекратяване на правната закрила.

(3)            Отказът от право може да се направи по отношение на всички дизайни или на някои от тях, за които е извършена регистрацията.

(4)               Когато има вписан лицензионен договор, отказът от право върху дизайн се вписва само след като притежателят на правото върху дизайна представи доказателство, че е уведомил лицензополучателя за намерението си да се откаже от правото върху дизайн. В този случай вписването се извършва след изтичането на двумесечен срок от представяне на доказателството.

(5)                   Отказът от право върху дизайн се прави с писмена декларация до председателя на Патентното ведомство.

(6)                    Отказът има действие от датата на вписването му в Държавния регистър на промишлените дизайни.

Заличаване на регистрацията

Чл. 29. (1) Регистрацията се заличава по искане на всяко лице, когато дизайнът:

                      е регистриран в противоречие с чл. 3 или чл. 11, ал. 1;

                      е изключен от закрила съгласно чл. 11, ал. 2;

                      (изм. – ДВ, бр. 35 от 2010 г., в сила от 12.08.2010 г.) е идентичен по смисъла на чл. 12, ал. 2 на дизайн, станал общодостъпен по какъвто и да е начин преди датата на подаване на заявката, съответно приоритетната дата, където и да е по света, или е идентичен на дизайн, който е заявен преди датата на подаване на заявката за регистрация, съответно приоритетната дата, и регистриран по национален или международен ред или като дизайн на Общността;

                       (отм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.)

                       е регистриран при неспазване на изискванията по чл. 2.

(2)                  (Нова – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) Регистрацията се заличава по искане на лице с правен интерес, когато използването на дизайна може да бъде забранено на основание на:

1.                  по-ранно авторско право на това лице по Закона за авторското право и сродните му права;

2.                  по-ранно право на индустриална собственост на това лице, което се ползва от закрилата по друг закон.

(3)               (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) Когато основанията за заличаване се отнасят до част от дизайните, включени в множествена заявка, регистрацията се заличава само за тази част.

(4)                 (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г., изм. – ДВ, бр. 35 от 2010 г., в сила от 12.08.2010 г.) Регистрацията се заличава и когато по исков ред е установено, че вписаният притежател не е едно от лицата, посочени в чл. 16, и в едномесечен срок от влизането в сила на съдебното решение не е постъпило искане за вписване на действителния притежател.

(5)                   (Предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г., изм. – ДВ, бр. 35 от 2010 г., в сила от 12.02.2011 г.) Регистрацията може да се заличи и служебно от Патентното ведомство, когато регистрираният дизайн не отговаря на изискванията на чл. 3 и на чл. 11, ал. 2,т. 1.

Правни последици от заличаването

Чл. 30. (1) Заличаването на регистрацията има действие от датата на подаване на заявката.

(2) Заличаването на регистрацията не засяга:

1.                  влезлите в сила решения по искове за нарушение, доколкото са били изпълнени преди заличаването;

2.                  лицензионните договори, доколкото са изпълнени преди заличаването, освен ако е }товорено друго.

Глава трета.

ПРОИЗВОДСТВО В ПАТЕНТНОТО ВЕДОМСТВО

Подаване на заявка

Чл. 31. (1) (Изм. – ДВ, бр. 35 от 2010 г., в сила от 12.02.2011 г.) Заявката за регистрация на дизайн се подава в Патентното ведомство лично или чрез представител, по пощата, по факс или по електронен път. Когато заявката се подава по електронен път, идентификация чрез уникален идентификатор на заявителя и на представителя по индустриална собственост, както и електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронния подпис не са задължителни.

(2) За дата на подаване на заявката се счита датата, на която в Патентното ведомство са получени:

1.                искането за регистрация;

2.                 името и адресът на заявителя;

3.                едно или няколко графични или фотографски изображения, които ясно и пълно разкриват дизайна, за който се иска закрила.

Съдържание на заявката

Чл. 32. (1) Заявката освен данните по чл. 31, ал. 2 трябва да съдържа и:

1.                 (изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г., изм. – ДВ, бр. 35 от 2010 г., в сила от 12.08.2010 г.) името на държавата, на която заявителят е гражданин, в която има постоянен адрес или седалище;

2.                 името и адреса на представителя по индустриална собственост, когато е упълномощен такьв, и пълномощно;

3.                 претенция за приоритет, когато има позоваване на такьв;

4.                 копия на изображението на дизайна;

5.                 броя на дизайните, за които се иска закрила;

6.                 посочване на продуктите, в които е включен или кьм които е приложен дизайнът;

7.              (изм. – ДВ, бр. 35 от 2010 г., в сила от 12.08.2010 г.) указание за класификационния индекс на продуктите по Международната класификация на промишлените дизайни съгласно Спогодбата от Локарно;

8.                 опис на представените изображения;

9.                 името и адреса на автора;

10.                документ за платени такси за заявяване, експертиза и приоритет;

11.                (нова – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г., отм. – ДВ, бр. 35 от 2010 г., в сила от 12.08.2010 г.)

12.                 (нова – ДВ, бр. 35 от 2010 г., в сила от 12.02.2011 г.) искане за

отлагане на публикацията на регистрацията съгласно чл. 48а.

(2)                Към заявката може да се включи и представено по инициатива на заявителя кратко описание на особеностите на дизайна.

(3)                (Изм. – ДВ, бр. 35 от 2010 г., в сила от 12.02.2011 г.) Документите и данните се представят на български език. Когато са представени на друг език, датата на подаване се запазва, ако в двумесечен срок от тази дата те бъдат представени на български език.

Множествена заявка

Чл. 33. (1) (Изм. – ДВ, бр. 35 от 2010 г., в сила от 12.08.2010 г.) Няколко дизайна могат да се включат в една множествена заявка, при условие че продуктите, в които са включени или кьм които са приложени дизайните, принадлежат кьм един клас на Международната класификация на промишлените дизайни съгласно Спогодбата от Локарно или кьм един и същ комплект или композиция от изделия.

(2)           (Нова – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) Когато множествената заявка се отнася до орнаменти, за продуктите, в които са включени или в които са приложени дизайните, не се прилагат условията по ал. 1.

(3)             (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) За всеки следващ дизайн след първия, включен в множествената заявка, се заплашат допълнителни такси.

Разделяне на заявката

Чл. 34. (1) (Изм. – ДВ, бр. 35 от 2010 г., в сила от 12.02.2011 г.) Заявителят има право да раздели заявката до вземане на решение по нея. Самостоятелните заявки ползват приоритета на първоначално подадената заявка, ако са постъпили в двумесечен срок от разделянето.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 35 от 2010 г., в сила от 12.02.2011 г.) Патентното ведомство предлага на заявителя в двумесечен срок да раздели заявка, подадена по национален ред, ако тя не отговаря на условията по чл. 33. Самостоятелните заявки за отделените части ползват приоритета на първоначално подадената заявка, ако са подадени в този срок.

Право на приоритет

Чл. 35. (1) От датата на подаване на заявката съгласно чл. 31, ал. 2 на заявителя се признава правото на приоритет пред по-кьсно подадени заявки за регистрация на идентични дизайни.

(2) Право на приоритет на заявителя се признава от датата на предходна заявка, при условие че:

1.               предходната заявка е била редовно подадена в Република България, в страна – членка на Парижката конвенция или на Световната търговска организация;

2.             предходната заявка е първа заявка по смисъла на чл. 4 от Парижката конвенция и в нея е разкрит съшият дизайн;

3.             заявката е подадена в Патентното ведомство в 6-месечен срок от

датата на подаване на предходната заявка;

4.            претенцията за приоритет е направена най-кьсно в 2-месечен срок от датата на подаване на заявката съгласно чл. 31, ал. 2 с посочване на датата и страната на предходната заявка; и

5.       в 3-месечен срок от датата на подаване на заявката заявителят заплати такса за приоритет и представи приоритетно свидетелство, издадено от компетентния орган на страната, в която е подадена предходната заявка.

(3)           Редовно подадена заявка по ал. 2, т. 1 е заявка, която има установена дата на подаване независимо от нейната последваща съдба.

(4)            При множествена заявка може да се претендира за право на приоритет въз основа на повече от една предходна заявка, ако са изпълнени условията по ал. 2.

Формална експертиза

Чл. 36. (1) (Изм. – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г., изм. – ДВ, бр. 35 от 2010 г., в сила от 12.08.2010 г.) За всяка заявка се проверява дали са изпълнени изискванията на чл. 31, ал. 2 за установяване дата на подаване. Когато тези изисквания не са изпълнени, заявката се смята за неподадена.

(2)                  (Нова – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г., изм. – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г., изм. – ДВ, бр. 35 от 2010 г., в сила от 12.02.2011 г.) За всяка заявка с установена дата на подаване се проверява дали е приложен документ за платени такси за заявяване, експертиза и отлагане на публикацията на регистрацията, когато е поискано отлагане. Когато такьв документ не е приложен, на заявителя се предоставя едномесечен срок за отстраняване на този недостатък. До един месец след изтичането на този срок таксите могат да бъдат платени в двоен размер. Ако в този срок таксите не бъдат платени, заявката се смята за оттеглена.

(3)                 (Предишна ал. 2, изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г., изм. – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г., изм. – ДВ, бр. 35 от 2010 г., в сила от 12.02.2011 г.) В двумесечен срок от представяне на документа за платени такси се извършва формална експертиза, при която се проверява дали са изпълнени изискванията на чл. 32, ал. 1, т. 1 – 9 и ал. 3, чл. 33 и 34. Когато се установят недостатъци, на заявителя се предоставя двумесечен срок за отстраняването им.

(4)                  (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) Когато в срока по ал. 3 заявителят не отстрани недостатъците, производството се прекратява.

(5)                  (Нова – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г.) За всяка заявка, за която е претендиран приоритет, се проверява дали са изпълнени изискванията на чл. 35, ал. 2. Когато се установи, че претенцията за приоритет не е направена съгласно тези изисквания, тя не се уважава и заявителят се уведомява за това.

Публикация на заявката

Чл. 36а. (Нов – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г., отм. – ДВ, бр. 35 от 2010 г., в сила от 12.02.2011 г.)

Възражение срешу регистрацията на дизайна

Чл. 366. (Нов – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г., отм. – ДВ, бр. 35 от 2010 г., в сила от 12.02.2011 г.)

Процедура по регистрация (Загл. изм. – ДВ, бр. 35 от 2010 г., в сила от 12.02.2011 г.)

Чл. 37. (1) (Изм. – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г., изм. – ДВ, бр. 35 от 2010 г., в сила от 12.02.2011 г.) В двумесечен срок след изтичането на срока по чл. 36, ал. 3 се извършва експертиза дали заявеният дизайн:

       e дизайн по смисъла на чл. 3;

       не е изключен от закрила съгласно чл. 11, ал. 2,т. 1.

(2)                  (Нова – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г., отм. – ДВ, бр. 35 от 2010 г., в сила от 12.02.2011 г.)

(3)            (Предишна ал. 2, изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г., юм. – ДВ, бр. 35 от 2010 г., в сила от 12.02.2011 г.) Когато има основание за отказ на регистрация на заявения дизайн, заявителят се уведомява за това, като ce посочват всички мотиви и му се предоставя двумесечен срок за възражение.

(4)             (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) Когато в срока по ал. 3 заявителят не направи основателни възражения, се взема решение за отказ на регистрацията.

(5)            (Предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г., изм. – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г., дон. – ДВ, бр. 35 от 2010 г., в сила от 12.02.2011 г.) Когато се установи, че заявеният дизайн може да се регистрира, на заявителя се изпраша уведомление, като му се предоставя едномесечен срок за заплащане на таксите за регистрация, издаване на свидетелство за регистрация и публикация. До един месец след изтичането на този срок таксите могат да бъдат платени в двоен размер.

(6)                   (Нова – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г.) Когато таксите по ал. 5 са заплатени, се взема решение за регистрация на дизайна и в едномесечен срок се издава свидетелство за регистрация. Ако таксите не бъдат заплатени, заявката се смята за оттеглена.

(7)                 (Нова – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г., предишна ал. 6 – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г., изм. – ДВ, бр. 35 от 2010 г., в сила от 12.02.2011 г.) Когато има основание за отказ на регистрацията на част от заявените дизайни, включени в множествена заявка, заявителят се уведомява за това, като се посочват всички мотиви и му се предоставя двумесечен срок за отговор. Ако в този срок заявителят не отговори, не направи основателни възражения или не ограничи дизайните, се взема решение за пълен или частичен отказ на регистрацията.

(8)                   (Нова – ДВ, бр. 35 от 2010 г., в сила от 12.02.2011 г.) Решенията по заявка за регистрация на дизайн се постановяват от държавен експерт, който води и кореспонденцията по заявката.

Оттегляне, ограничаване и промени в заявката

Чл. 38. (1) До вземането на решение по заявката заявителят може да я оттегли по отношение на всички дизайни или на част от тях.

(2)                 В заявката не могат да се внесат промени, освен когато има промяна в името или адреса на заявителя или е необходимо да се поправят допуснати грешки в името и адреса на заявителя и очевидни грешки, при условие че тези поправки не засягат дизайна.

(3)                  (Изм. – ДВ, бр. 35 от 2010 г., в сила от 12.08.2010 г.) Промените по ал. 2 се извършват по искане на заявителя.

Подновяване на регистрацията

Чл. 39. (1) (Изм. – ДВ, бр. 35 от 2010 г., в сила от 12.08.2010 г.) Регистрацията на дизайн се подновява по искане на притежателя на правото върху дизайна, съдържаща регистровия номер и придружена с документ за платена такса.

(2)               (Изм. – ДВ, бр. 35 от 2010 г., в сила от 12.08.2010 г.) Искането за подновяване може да се подаде в последната година на срока по чл. 15, ал. 1 или срешу заплащане на допълнителна такса до 6 месеца след изтичането на този срок.

(3)          Когато не са изпълнени изискванията по ал. 2, подновяването на регистрацията се отказва с решение на председателя на Патентното ведомство.

(4)              (Изм. – ДВ, бр. 35 от 2010 г., в сила от 12.08.2010 г.) Когато притежателят поиска подновяване на регистрацията само за някои от дизайните, в искането се посочват тези дизайни.

(5)                Подновяването действа от деня, следващ датата, на която изтича срокът на предходната регистрация.

Промени в името и адреса на притежателя

Чл. 40. (1) Притежателят на правото върху дизайн е длъжен в 3-месечен срок да уведоми писмено Патентното ведомство за всяка промяна в името и адреса си.

(2)                Промяната се вписва в Държавния регистър на промишлените дизайни по искане на притежателя.

(3)              Всички документи, за които притежателят на правото върху дизайн трябва да бъде уведомен, се изпращат на адреса, вписан последен в Държавния регистър на промишлените дизайни.

Разглеждане на спорове

Чл. 41. (1) Отделът по спорове на Патентното ведомство разглежда:

1.                  (изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г., изм. – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г.) жалби срешу решения по чл. 37, ал. 4 и 7 за отказ на регистрацията;

2.                   (изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) жалби срешу решения по чл. 36, ал. 4 за прекратяване на производството;

3.                    искания за заличаване на регистрацията.

(2) (Дон. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г., изм. – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г.) Съставите на отдела по спорове кьм Патентното ведомство за разглеждане на жалбите се състоят от двама държавни експерти и един юрист, а съставите за разглеждане на исканията от трима държавни експерти и двама юристи. Съставите се назначават от председателя на Патентното ведомство.

(3)                  (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) Съставите по ал. 2 подготвят становища за вземане на решения по чл. 44 и 45.

(4)                 (Нова – ДВ, бр. 35 от 2010 г., в сила от 12.02.2011 г.) Редът за разглеждане на споровете се определя с наредба на Министерския съвет.

Срокове

Чл. 42. (1) Жалбата се подава в 3-месечен срок от съобщаване на решението.

(2)                    Искането може да се подаде през целия срок на действие на регистрацията, а след това – само от ответника по иск за нарушение на права.

(3)                    (Отм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.)

Съдържание на жалбите и исканията

Чл. 43. (1) Жалбата трябва да съдържа данни за жалбоподателя, данни за заявката и възражения срешу решението за отказ.

(2)                 (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) Искането е в два екземпляра и трябва да съдържа данни за молителя, данни за правния интерес на молителя, когато това се изисква, мотиви за заличаването, както и доказателства, когато е необходимо.

(3)                  (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) Към жалбите и исканията се прилага документ за платена такса.

Проверка за допустимост и формална редовност на жалбите и исканията

Чл. 43а. (Нов – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) (1) За всяка жалба се проверява дали е спазен срокът по чл. 42, ал. 1 и дали е представен документ за платена такса по чл. 43, ал. 3.

(2)                  За всяко искане се проверява дали е представен документ за платена такса по чл. 43, ал. 3 и дали е налице правен интерес, когато това се изисква.

(3)                 Когато кьм жалбата или искането не е приложен документ за платена такса пли в искането не е обоснован правният интерес, на заявителя, съответно на молителя се предоставя едномесечен срок за отстраняване на недостатъците.

(4)                  Жалби, които не са подадени в срока по чл. 42, ал. 1 п/или по които не е платена такса, както и искания, по които не е платена такса и/или не е доказан правен интерес, не са допустими и производство по тях не се образува.

(5)                  За всяка допустима жалба и искане се проверява дали отговаря на останалите изисквания на чл. 43. Когато се констатират недостатъци, заявителят, съответно молителят се уведомява и му се предоставя едномесечен срок за отстраняването им. По жалби и искания, по които недостатъците не бъдат отстранени в този срок, производството се прекратява.

Произнасяне по жалбите

Чл. 44. (1) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г., изм. – ДВ, бр. 35 от 2010 г., в сила от 12.08.2010 г.) Когато жалбата е неоснователна се

взема решение за потвърждаване на решението за отказ на регистрацията или за прекратяване на производството.

                 (Доп. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г., изм. – ДВ, бр. 35 от 2010 г., в сила от 12.08.2010 г.) Когато жалбата е основателна, решението се отменя и се взема решение за регистрация или за връшане на заявката за повторно разглеждане или за възобновяване на производството.

             (Изм. – ДВ, бр. 35 от 2010 г., в сила от 12.08.2010 г.) Когато се отмени решение за отказ при повторното разглеждане на заявката, се взема решение по същество.

                (Нова – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) Решението по жалбата се взема в тримесечен срок от подаването й или от отстраняването на недостатъците, в случай че такива са констатирани.

                     (Нова – ДВ, бр. 35 от 2010 г., в сила от 12.08.2010 г.) Решенията по ал. 1 – 3 се вземат от председателя на Патентното ведомство или от заместник- председателя, оправомощен с писмена заповед.

Производство по исканията

Чл. 45. (1) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) Единият екземпляр на искането се изпраша на притежателя на правото върху дизайна и му се предоставя 3-месечен срок за възражение.

(2)                  (Изм. – ДВ, бр. 35 от 2010 г., в сила от 12.08.2010 г.) Когато искането е неоснователно, се взема решение за отхвърлянето му.

(3)                  (Изм. – ДВ, бр. 35 от 2010 г., в сила от 12.08.2010 г.) Когато искането е основателно, се взема решение за пълно или частично заличаване на регистрацията.

(4)                     В случаите на частично заличаване издаденото свидетелство за регистрация се заменя с ново.

(5)                  (Нова – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) Съставът по чл. 41, ал. 2 може да изисква от страните допълнителни доказателства и материали, когато е необходимо. Те се предоставят на другата страна за писмено становище в едномесечен срок.

(6)                 (Нова – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г., изм. – ДВ, бр. 35 от 2010 г., в сила от 12.08.2010 г.) Решенията по исканията за заличаване се вземат в 6-месечен срок, след като е приключило събирането на доказателствата по ал. 5.

(7)                      (Нова – ДВ, бр. 35 от 2010 г., в сила от 12.08.2010 г.) Решенията по ал. 2  и 3 се вземат от председателя на Патентното ведомство или от заместник- председателя, оправомощен с писмена заповед.

Продължаване на срокове

Чл. 46. (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г., изм. – ДВ, бр. 35 от 2010 г., в сила от 12.02.2011 г.) Сроковете по чл. 36, ал. 3, чл. 37, ал. 3 и чл. 45, ал. 1 могат да бъдат продължени еднократно със съшата продължителност по искане на заявителя или притежателя, подадено преди изтичането им. Искането не се уважава, когато кьм него не е приложен документ за платена такса.

Възстановяване на срокове

Чл. 47. (Изм. – ДВ, бр. 35 от 2010 г., в сила от 12.08.2010 г.) Срокове, пропуснати поради особени и непредвидени обстоятелства, могат да бъдат възстановени по искане на заявителя или притежателя на правото върху дизайн. Искането се подава до 3 месеца след отпадане на причината за пропускане на срока, но не по-кьсно от една година от изтичането на пропуснатия срок. Решението за възстановяване на срока се взема от председателя на Патентното ведомство.

Публикации в официалния бюлетин

Чл. 48. В Официалния бюлетин на Патентното ведомство се извършват публикации на всички регистрирани дизайни и последващите промени в тях.

Отлагане на публикацията на регистрацията

Чл. 48а. (Нов – ДВ, бр. 35 от 2010 г., в сила от 12.02.2011 г.) (1) Заявителят на дизайн може да поиска с подаването на заявката отлагане на публикацията на регистрацията на дизайна, ако той бъде регистриран, за срок 30 месеца, считано от датата на подаване на заявката, съответно от приоритетната дата. Искането за отлагане на публикацията на регистрацията трябва да е придружено с документ за платена такса.

(2)              При множествена заявка искането за отлагане на публикацията може да се отнася само за част от дизайните.

(3)              Когато се постанови решение за регистрация на дизайна, той се вписва в Държавния регистър на промишлените дизайни, но не се предоставя публичен достъп до регистрирания дизайн и до неговото досие.

(4)         В официалния бюлетин на Патентното ведомство се публикува съобщение за отлагане на публикацията на регистрирания дизайн, което съдържа идентификационните данни на притежателя на дизайна, датата на подаване на заявката, съответно приоритетната дата, и регистровия номер на дизайна.

(5)              Информация за регистрирания дизайн и достъп до досието му се предоставя въз основа на писмено съгласие от неговия притежател или когато заинтересовано лице докаже, че срешу него е заведено дело за нарушение на дизайна.

Искане за публикация

Чл. 486. (Нов – ДВ, бр. 35 от 2010 г., в сила от 12.02.2011 г.) (1) Искане за публикация на регистрацията се подава от притежателя на дизайна най-кьсно на 27-ия месец от датата на подаване на заявката, съответно приоритетната дата, и е придружено с документ за платена такса за публикация, а при множествена заявка – документ за платени допълнителни такси съобразно броя на дизайните.

(2)              Когато към искането не е приложен документ за платена такса, на притежателя се предоставя едномесечен срок за нейното заплащане, който е в рамките на срока по чл. 48а, ал. 1.

(3)                  Когато в срока по ал. 1 не е подадено искане за публикация и/или таксата не е заплатена, заявката за дизайн се смята за оттеглена.

Публикация след изтичане на срока за отлагане

Чл. 48в. (Нов – ДВ, бр. 35 от 2010 г., в сила от 12.02.2011 г.) Когато искането за публикация е подадено в срока по чл. 486, ал. 1 и таксата за публикация е заплатена, се извършва публикация на регистрацията на дизайна в официалния бюлетин на Патентното ведомство непосредствено след изтичането на 30-месечния срок. В публикацията задължително се посочва и че заявката е съдържала искане за отлагане на публикацията.

Съдебен контрол

Чл. 49. (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.03.2007 г.) Решенията на председателя на Патентното ведомство по чл. 44, ал. 1 и 3 и чл. 45, ал. 2 и 3 могат да се обжалват пред Административния съд – град София в 3-месечен срок от датата на получаване на съобщението за взетото решение.

Глава четвърта. РЕГИСТРАЦИЯ НА ПРОМИШЛЕН ДИЗАЙН ПО РЕДА НА ХАГСКАТА СПОГОДБА (ЗАГЛ. ИЗМ. – ДВ, БР. 35 от 2010 г., в сила от 12.08.2010 г.)

Международна регистрация на промишлените дизайни

Чл. 50. (Изм. – ДВ, бр. 35 от 2010 г., в сила от 12.08.2010 г.) (1) Под международна регистрация на дизайн се разбира регистрация, извършена от Международното бюро на Световната организация за интелектуална собственост, наричано по-нататък „Международното бюро“, по реда на Хагската спогодба, наричана по-нататък „спогодбата“ съгласно Хагския акт от 1960 г. или Женевския акт от 1999 г. на спогодбата.

(2)             По отношение на трети лица международната регистрация има действие на територията на Република България от датата на изтичане на 6- месечния срок съответно по чл. 8, ал. 1 от Хагския акт от 1960 г. и чл. 12, ал. 1 и 2 от Женевския акт от 1999 г. на спогодбата.

(3)        Когато в срока по ал. 2 не е постановен отказ по заявката или ако отказът бъде оттеглен, международната регистрация, в която Република България е посочена страна, има същото действие, както ако този дизайн е бил директно заявен и регистриран на територията на Република България, считано от датата на международната регистрация.

Срок на действие на международната регистрация

Чл. 51. (Изм. – ДВ, бр. 35 от 2010 г., в сила от 12.08.2010 г.) Срокът на действие на международната регистрация на територията на Република България се определя в съответствие с този закон, считано от датата на регистрацията в Бюлетина на международните дизайни на Световната организация за интелектуална собственост.

Производство в Патентното ведомство

Чл. 52. (Изм. – ДВ, бр. 35 от 2010 г., в сила от 12.08.2010 г.) (1) По международна заявка, за която Република България е посочена страна, Патентното ведомство извършва експертиза дали дизайнът отговаря на дефиницията за дизайн съгласно чл. 3 и дали не е изключен от закрила съгласно чл. 11, ал. 2, т. 1 в 6-месечен срок от датата на публикация на международната регистрация.

(2) Когато има основания за отказ, на Международното бюро се изпраща съобщение за пълен или частичен отказ на международната регистрация на територията на Република България, като се посочват мотивите и се предоставя възможност за възражение съгласно този закон.

Подаване на международна заявка

Чл. 53. (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г., изм. – ДВ, бр. 35 от 2010 г., в сила от 12.08.2010 г.) (1) Физически или юридически лица, имащи постоянен адрес или реално съществуващо и действащо производствено или търговско предприятие в Република България, могат да подават международни заявки по спогодбата в Международното бюро чрез Патентното ведомство на Република България.

(2)                  Патентното ведомство изпраща заявката на Международното бюро в едномесечен срок от получаването й.

(3)                  Таксите за международната регистрация се заплащат от заявителя в Международното бюро.

(4)                  Когато международната заявка е подадена в Патентното ведомство, тя трябва да е придружена с документ за платена такса за препращането й.

Международна заявка, за която Република България е страна на произход

Чл. 54. (Изм. – ДВ, бр. 35 от 2010 г., в сила от 12.08.2010 г.) Международна заявка, по отношение на която Република България е страна на произход, няма действие на територията на Република България.

Глава четвърта.

„а“ ДИЗАЙН НА ОБЩНОСТТА (НОВА – ДВ, БР. 73 ОТ 2006 Г.,

В СИЛА ОТ 01.01.2007 г.)

Регистрация и действие на дизайн на Общността

Чл. 54а. (Нов – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Дизайнът на Общността е дизайн, който е регистриран във Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар (търговски марки и дизайн) при условията и по реда на Регламент 6/2002/ЕС на Съвета за дизайна на Общността, наричан по-нататък „Регламента“, или нерегистриран дизайн по смисъла на чл. 1 от Регламента.

(2) Заявката за дизайн на Общността с установена дата на подаване, съответно приоритетна дата, се смята за редовно подадена заявка на територията на Република България.

(3)                 Патентното ведомство на Република България е централно ведомство по индустриална собственост по смисъла на Регламента.

(4)                 Председателят на Патентното ведомство издава сертификат за вписването на представители по индустриална собственост пред Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар и предприема необходимите действия за това съгласно изискванията на Регламента.

Заявка за дизайн на Общността

Чл. 546. (Нов – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Заявката за дизайн на Общността трябва да отговаря на изискванията на чл. 36 от Регламента.

(2)                  Заявката за регистрация на дизайн на Общността се подава директно във Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар или чрез Патентното ведомство.

(3)                   Когато заявката е подадена в Патентното ведомство, тя трябва да е придружена с документ за платена такса за препращането й.

(4)                  Патентното ведомство изпраща заявката на Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар в двуседмичен срок от получаването й.

Зашита на дизайна на Общността

Чл. 54в. (Нов – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Гражданскоправната защита при нарушение на правата върху дизайн на Общността се осъществява по реда, предвиден в Регламента.

(2)               В случай че съгласно Регламента искове и мерки, свързани със зашитата на дизайн на Общността, се предявяват и искат в Република България, прилага се българското законодателство, доколкото в Регламента не е предвидено друго.

(3)               Исковете по ал. 2 са подсъдни на Софийския градски съд като първа инстанция и на Софийския апелативен съд като втора инстанция, които са съдилища за дизайн на Общността по смисъла на Регламента.

Субсидиарно прилагане на решенията

Чл. 54г. (Нов – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) За неуредените в тази глава въпроси се прилагат разпоредбите на Регламента.

Глава пета.

ГРАЖДАНСКОПРАВНА ЗАЩИТА

Нарушение на правото върху дизайна

Чл. 55. Всяко използване по чл. 19, ал. 2 в търговската дейност на регистриран дизайн без съгласието на притежателя на правото върху дизайн съставлява нарушение на правото върху дизайна.

Право на иск

Чл. 56. (1) (Изм. – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г.) Притежателят на правото върху дизайн, както и лицензополучателят на изключителна лицензия има самостоятелно право на иск за нарушение.

(2)                 (Отм. – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г.)

(3)                  Лицензополучателят на неизключителна лицензия може да предяви иск само със съгласието на притежателя, ако друго не е предвидено в договора.

Искове за нарушение

Чл. 57. (1) Исковете за нарушение на правата по този закон могат да бъдат:

                     иск за установяване факта на нарушението;

                      иск за преустановяване на нарушението;

                      иск за обезщетение за вреди;

                     (нова – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г.) иск за изземване и унищожаване на продуктите, предмет на нарушението, както и на средствата за неговото извършване.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г.) Едновременно с иска по ал. 1 ищецът може да поиска по съдебен ред и:

1.             (изм. – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г.) да му бъдат предадени продуктите, предмет на нарушението;

2.            (нова – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г.) да му бъдат заплатени разходите, свързани със съхранението и унищожаването на продуктите, предмет на нарушението;

3.         (предишна т. 2, изм. – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г.) разгласяване за сметка на нарушителя на диспозитива на решението на съда в два всекидневника и в часови пояс на телевизионна организация с национално покритие, определени от съда.

Определяне на обезщетението

Чл. 57а. (Нов – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г.) (1) Обезщетение се дължи за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от нарушението.

(2)          При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, както и приходите, получени вследствие на нарушението.

(3)     Съдът определя справедливо обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото.

Особени случаи на обезщетение

Чл. 576. (Нов – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г.) (1) Когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, ищецът може да иска като обезщетение:

1.             от 500 до 100 000 лв., като конкретният размер се определя по преценка на съда при условията на чл. 57а, ал. 2 и 3, или

2.        равностойността на продуктите, предмет на нарушението, по цени на дребно на правомерно произведени продукти, в които е включен или кьм които е приложен дизайн в обхвата на закрила.

(2) При определяне на обезщетението по ал. 1 се вземат предвид и приходите, получени вследствие на нарушението.

Изземване на продукти, предмет на нарушение

Чл. 57в. (Нов – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г.) Изземване на продуктите по чл. 57, ал. 1, т. 4, предмет на нарушение, може да се иска както по отношение на продукти, намиращи се на конкретно място, така и по отношение на продукти, намиращи се в търговската мрежа.

Отговорност

Чл. 57г. (Нов – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г.) Юридическите лица и едноличните търговци носят гражданска отговорност за нарушението на права по този закон, извършено виновно от лицата, които ги представляват, от техни служители или от лица, наети от тях. В този случай вината се предполага до доказване на противното.

Осигуряване на доказателства по искови и обезпечителни производства

Чл. 57д. (1) (Нов – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г.) Когато ищецът е представил доказателства в подкрепа на исканията си, но е посочил и други доказателства от значение за решаване на делото, които се намират под контрола на ответника, съдът може по искане на ищеца да задължи ответника да предостави тези доказателства.

(2)            Съдът може при условията на ал. 1 по искане на ищеца да задължи ответника да осигури възможност за запознаване с банкови, финансови и търговски документи, които се намират под негов контрол.

(3)                  Ищецът е длъжен да не разгласява съдържащата се в документите по ал. 2 информация.

(4)                 Представянето на доказателства за единично или еднократно използване на закрилян по този закон дизайн се приема като достатъчно основание за прилагане на разпоредбите на ал. 1 и 2.

(5)             Наличието на обстоятелствата, свързани с твърдяно нарушение, може да се установи и с представянето на доказателства за единично или еднократно неправомерно използване на закрилян по този закон дизайн.

Искане на информация за произхода и разпространителските мрежи при нарушение

Чл. 57е. (Нов – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г.) (1) Съдът може по искане на ищеца да задължи ответника или трето лице да предостави информация относно обстоятелства, които са от значение за решаване на делото.

(2)                 Трето лице по смисъла на ал. 1 е всяко лице, което:

1.                 държи продукти, предмет на нарушение, или

2.                 предоставя услуги, водеши до нарушение, или

3.                 ползва услуги, които съставляват нарушение, или

4.              е посочено от лице по т. 1 – 3 като участник в изработването, производството или разпространението на тези продукти или услуги.

(3)                 Информацията по ал. 1 може да включва:

1.                имената и адресите на производителите, разпространителите, доставчиците и други лица, които са били преди това държатели на продуктите или услугите, както и на предполагаемите разпространители на едро и дребно;

2.                данни за произведените, доставените, получените или поръчаните количества, както и приходите, получени от тези продукти или услуги.

(4)             Разпоредбата на ал. 1 не се прилага, когато изпълнението й може да доведе до нарушаване разпоредба на друг закон.

(5)              Разпоредбите на ал. 1 и 3 се прилагат само за действия, които се извършват за пряка или непряка икономическа или търговска изгода.

Привременни мерки (Загл. изм. – ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.)

Чл. 57ж. (Нов – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) При нарушение на правото върху дизайн или когато има достатъчно данни да се смята, че такова нарушение ще се извърши или някое доказателство ще се изгуби, унищожи или укрие, съдът по искане на притежателя на правото пли на лицензополучателя на изключителна лицензия може, без да уведоми ответната страна за това, да допусне и някоя от следните мерки:

1.       забрана за извършване на действия, за които се твърди, че съставляват или ще съставляват неправомерно използване на дизайн;

2.      изземване на продуктите, за които се твърди, че имат неправомерно използван дизайн, както и на други доказателства от значение за доказване на нарушението;

3.            запечатване на помещението, в което се твърди, че се извършва или ще се извърши нарушението.

(2)         (Изм. – ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) Допускането, налагането и отменянето на привременните мерки се извършва по реда на чл. 389 – 403 от Гражданския процесуален кодекс, с изключение на чл. 398, ал. 2, изречение първо, и доколкото този закон не предвижда друго.

(3)           (Изм. – ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) Привременната мярка забрана за извършване на действия се налага със съобщаването й от съда.

(4)           (Изм. – ДВ, бр. 59 от 2007 т., в сила от 01.03.2008 г.) Привременните мерки по ал. 1, т. 2 и 3 се налагат от съдебния изпълнител, който извършва действието едновременно с връчването на съобщението за налагане на мярката в тридневен срок от постъпването на молбата от ищеца до съдебния изпълнител. Привременната мярка, допусната за предотвратяване на предстоящо нарушение, се налага в срок, съобразен с целта й. Иззетото имущество се предава по опис за пазене на ищеца, който може да го използва единствено като доказателствено средство.

(5)           (Изм. – ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) Ищецът или иегов представител има право да присъства и съдейства при налагането на привременните мерки.

(6)            (Изм. – ДВ, бр. 59 от 2007 т., в сила от 01.03.2008 г.) Привременната мярка по ал. 1, т. 1 може да бъде наложена и по отношение на трети лица, за които има достатъчно данни, че способстват за извършването на дейността, за която се твърди, че съставлява или ще съставлява неправомерно използване.

(7)        Притежателят на правото върху дизайн или лицензополучателят на изключителна лицензия е длъжен да не разгласява информацията, станала му известна при пли по повод на мерките по ал. 1.

Искове за служебен дизайн

Чл. 58. (1) Всяко заинтересувано лице може да предяви иск за установяване на служебен дизайн.

(2)             Искът се предявява най-кьсно до една година от узнаването за регистрацията.

(3)            При спорове по чл. 17, ал. 2 страната, несъгласна с определеното възнаграждение, може да предяви иск относно размера му.

Искове за преждеползване

Чл. 59. Всяко заинтересувано лице може да предяви иск за установяване на преждеползване.

Искове за авторство и съавторство

Чл. 60. (1) Лице, претендиращо за авторство или съавторство върху дизайн, може да предяви иск през целия срок на действие на регистрацията.

(2) Въз основа на влязло в сила съдебно решение Патентното ведомство вписва автора в Държавния регистър на промишлените дизайни.

Привременни мерки (Загл. изм. – ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.)

Чл. 60а. (Нов – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г., отм. – ДВ, бр. 35 от 2010 г., в сила от 12.08.2010 г.)

Подсъдност

Чл. 61. (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.03.2007 г., изм. – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 13.07.2006 г.) Исковете по този закон са подсъдни на Софийския градски съд.

Глава шеста. МЕРКИ ЗА ГРАНИЧЕН КОНТРОЛ

Приложно поле (Загл. изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.)

Чл. 62. (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г.) Притежателят на право върху дизайн, както и лицензополучателят на изключителна лицензия може да попска от митническите органи да задържат продукти, пренасяни през държавната граница на Република България, за които има основание да се смята, че нарушават закриляно от този закон право.

(2)           (Изм. – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г.) Мерките за граничен контрол не се прилагат по отношение на продукти:

               (отм. – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г.)

               (отм. – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г.)

               (изм. – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г.) с нетърговско предназначение, пренасяни като част от багажа на пътници, при условие че са в количество, определено за безмитен внос или износ;

                подлежащи на бързо разваляне.

(3)          (Нова – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г.) Разпоредбите на тази глава се прилагат и по отношение на всички представени пред митническите органи продукти без значение дали по отношение на тях е задействан митнически режим.

Условия за прилагане на мерките за граничен контрол (Загл. изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.)

Чл. 63. (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) (1) Мерките за граничен контрол се прилагат въз основа на писмена молба от притежателя на дизайна, както и по инициатива на митническите органи. Когато притежателят на правото е с постоянен адрес или седалище извън страната, той трябва да посочи съдебен адрес на територията на Република България.

(2)        Молбата по ал. 1 трябва да съдържа подробно описание на стоките. Към нея се прилагат копне от свидетелството за регистрация на дизайна и удостоверение, че регистрацията е действаща, издадени от Патентното ведомство.

(3)          (Отм. – ДВ, бр. 35 от 2010 г., в сила от 12.08.2010 г.)

(4)          (Изм. – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г.) Когато установят, че са налице обстоятелствата по чл. 62, ал. 1, митническите органи задържат продуктите. Задържането се извършва със съответния митнически документ, издаден от компетентните митнически органи. Те уведомяват незабавно молителя, изпращача и получателя на продуктите за задържането. Съшите лица имат право да огледат задържаните продукти и да получат информация за тях.

(5)          (Нова – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г.) Ако в срок от 10 работни дни, след като е бил уведомен съгласно ал. 4 за задържането, молителят не представи доказателства, че е започната процедура пред съответния съд за решаване на спора по същество или че е допуснато обезпечение, митническите органи освобождават задържаните продукти, при условие че са спазени всички изисквания за даване на митническо направление. По мотивирано искане на молителя срокът може да бъде продължен с още 10 работни дни.

(6)           (Нова – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г.) Компетентните органи, пред конто е започната процедура по ал. 5, решават по жалба на заинтересованата страна дали мерките по задържането следва да бъдат потвърдени, изменени или отменени.

(7)            (Нова – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г.) Отказът на митническите органи да удовлетворят молбата за задържане на продуктите подлежи на обжалване пред Софийския градски съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(8)         (Нова – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г.) Митническите органи не носят отговорност, когато при упражнявания от тях контрол не са могли да идентифицират продуктите, чието задържане се иска, както и за предприетите от тях добросъвестни действия по задържането на продуктите.

Действия по инициатива на митническите органи

Чл. 63а. (Нов – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г.) (1) Митническите органи могат по своя инициатива или по искане на друг държавен орган да задържат продукти, за които имат основание да смятат, че нарушават закриляно по този закон право.

(2)          В случаите по ал. 1 митническите органи уведомяват незабавно лицата по чл. 63, ал. 1, изпращача и получателя на продуктите и им дават възможност да огледат задържаните продукти. Митническите органи могат да поискат от притежателите на права всяка информация за извършване на експертиза.

(3)      Решението по ал. 1 може да бъде обжалвано пред Софийския градски съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(4)        Ако в срок от 10 работни дни от задържането на продуктите не започне процедура пред съда за решаване на спора по същество или няма определение на съда за допускане на обезпечение, митническите органи освобождават задържаните продукти, при условие че са спазени всички изисквания за даване на митническо направление.

(5)        Митническите органи не носят отговорност за предприетите от тях добросъвестни действия по задържането на продуктите.

Допълнителна регламентация

Чл. 64. Редът и начинът на прилагане на тази глава се определят с наредба, приета от Министерския съвет.

Прилагане на Регламент на Съвета 1383/2003/ЕС

Чл. 64а. (Нов – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Разпоредбите на тази глава се прилагат само в случай и доколкото не противоречат на разпоредбите на Регламент 1383/2003/ЕС на Съвета относно действията на митническите органи срешу стоки, за които е установено, че нарушават закриляни по този закон права.

Глава седма.

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ

Административни нарушения и наказания (Загл. изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.)

Чл. 65. (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г., дон. – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г.) (1) Лице, което произвежда, предлага, излага на пазара, внася, изнася или съхранява с такива цели продукти, изработени чрез копиране или използване на дизайн, включен в обхвата на закрила по чл. 18, без съгласието на неговия притежател, се наказва с глоба от 500 до 1500 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.

(2)                 При повторно извършване на нарушението по ал. 1 се налага глоба от 1500 до 3000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция в размер от 3000 до 5000 лв.

(3)            Повторно е нарушението, което е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение.

(4)                  Продуктите, независимо чия собственост са, се отнемат в полза на държавата и се предават за унищожаване, като притежателят на промишления дизайн или упълномощеното от него лице може да присъства на унищожаването.

(5)                (Отм. – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г., нова – ДВ, бр. 35 от 2010 г., в сила от 12.08.2010 г.) Мерките по ал. 1 и 4 не се прилагат по отношение на стоки, които преминават транзитно през територията на Република България.

Установяване на нарушенията

Чл. 66. (Нов – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 35 от 2010 г., в сила от 12.08.2010 г.) Нарушението се установява с акт, който се съставя от длъжностно лице, определено със заповед на председателя на Патентното ведомство, след извършване на проверка. За извършване на проверката може да се изисква съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи.

(2) Проверка не се извършва и административнонаказателно производство не се образува при започнало производство по чл. 29.

Правомошця на длъжностното лице

Чл. 67. (Нов – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) (1) Длъжностното лице по чл. 66, ал. 1 има право да:

1.                изисква достъп до подлежащите на контрол обекти;

2.           изисква необходимите документи във връзка с осъществяваните проверки и да взема материали за експертна оценка.

(2) Длъжностното лице е длъжно да:

1.               отразява точно фактите при извършената проверка в акта за нарушение;

2.         опазва служебната, производствената и търговската тайна, станала му известна във връзка с извършените проверки;

3.                 не разгласява данни от проверките;

4.                 използва информацията от проверките само за целите на административното производство.

Задължение за съдействие

Чл. 68. (Нов – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) Лицата, при които се извършва проверката по чл. 66, ал. 1,са длъжни да:

1.                осигурят безпрепятствен достъп до проверяваните обекти;

2.                предоставят исканите от длъжностното лице документи и доказателства;

3.                съхраняват оставените на отговорно пазене продукти;

4.                оказват съдействие на длъжностните лица по повод на извършваната проверка.

Налагане и изпълнение на административните наказания

Чл. 69. (Нов – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) (1) Наказателните постановления се издават от председателя на Патентното ведомство или от упълномощено от него длъжностно лице.

(2)             Наказанията глоба или имуществена санкция се изпълняват доброволно в 7-дневен срок от влизането в сила на наказателното постановление или решението на съда, с което са наложени, като сумата се внася в касата или се превежда по сметка на Патентното ведомство.

(3)            (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. – ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) След изтичането на срока по ал. 2 копие от наказателното постановление се изпраша на Националната агенция за приходите за принудително изпълнение на наложената глоба или имуществена санкция по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(4)               След влизането в сила на наказателното постановление или решението на съда продуктите, отнети в полза на държавата, се предават за унищожаване на органите на Министерството на вътрешните работи.

Прилагане на Закона за административните нарушения и наказания

Чл. 70. (Нов – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) Доколкото в тази глава не е предвидено друго, установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Допълнителни разпоредби

§ 1. По смисъла на този закон:

1.                 ‘Хагска спогодба“ е Хагската спогодба за международно заявяване на промишлени образци от 6 ноември 1925 г. в редакцията й от 28 ноември I960 г.

2.                  „Парижка конвенция“ е Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост, подписана в Париж на 20 март 1883 г., с нейните изменения и допълнения.

3.           (изм. – ДВ, бр. 35 от 2010 г., в сила от 12.08.2010 г.) „Спогодба от Локарно“ е Спогодбата от Локарно, установяваща Международна класификация на промишлените дизайни от 1968 г., с последващо изменение от 1979 г.

4.            ‘Местен представител по индустриална собственост“ е представител по смисъла на чл. 3,ал. 2 от Закона за патентите.

5.                  „Държавен експерт“ е експерт по смисъла на чл. 83, ал. 3 от Закона за патентите.

6.               (нова – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) „Изделие“ е обособена производствена и търговска единица, получена по промишлен или занаятчийски начин, предназначена за задоволяване на човешките потребности.

7.                    (нова – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) „Съставно изделие“ е изделие, състоящо се от множество части, които могат да бъдат подменяни с цел да се позволи демонтирането и повторното сглобяване на годелието.

8.                  (нова – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) ‘Част от съставно изделие“ е структурно обособен елемент, който е предназначен за сглобяване в това изделие и има самостоятелна търговска реализация като: волан или фар на автомобил, педал на велосипед, капачка за бутилка и други.

9.                   (нова – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) „Комплект от изделия“ са самостоятелни, структурно обособени изделия, които са подчинени на единен образен или стилистичен принцип на външно оформление и имат общо предназначение като: сервиз за хранене, детска игра, мебелна гарнитура.

10.                  (нова – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г., изм. – ДВ, бр. 35 от 2010 г., в сила от 12.08.2010 г.) „Композиция от изделия“ е стилистично съчетаване на изделия, имаши общ принцип на вътрешно оформление.

11.                   (нова – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) „Опаковка“ е изделие, което служи за опаковане и/или транспортиране на друго изделие.

12.               (нова – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) „Графичен символ“ е условен знак, служещ за обозначаване или възприемане на обект, идея, образ и други.

13.                  (нова – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) „Печатен шрифт“ е набор от букви, цифри и знаци, изписани по определен начин.

14.                   (нова – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 21.08.2005 г.) „Информиран потребител“ е потребител, който има познания, опит и интереси в съответния стопански сектор, кьм който принадлежи продуктът, кьм който е включен или приложен дизайнът.

15.                   (нова – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г.) ‘Внос или износ на стоки“ е фактическото пренасяне през границата на Република България на продукти, в конто е включен или кьм които е приложен дизайн в обхвата на закрила на този закон, независимо дали по отношение на тези продукти е задействан митнически режим.

§ 1а. (Нов – ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Разпоредбите на този закон, които се прилагат за държавите – членки на Европейския съюз, се прилагат и за другите държави от Европейското икономическо пространство.

Преходни и Заключителни разпоредби

§ 2. Правната закрила на дизайн, предоставена с този закон, не изключва едновременната му закрила по Закона за авторското право и сродните му права.

§ 3. Този закон се прилага и за искания за регистрация на промишлен образец, по който няма окончателно решение до влизането му в сила.

§ 4. Срокът на действие на закрилата, произтичаща от регистрация на промишлен образец по Закона за търговските марки и промишлените образци, който не е изтекъл до влизането в сила на този закон, се определя съгласно чл. 15.

§ 5. Този закон отменя раздел II от Закона за търговските марки и промишлените образци (обн., ДВ, бр. 95 от 1967 г.; там. и доп., бр. 55 от 1975 г., бр. 56 от 1986 г. и бр. 27 от 1993 г.) и чл. 1, 46, 47, 48, 49, 50, 51 и 52 от съшдя закон в частта им относно промишлените образци.

§ 6.В Закона за патентите (обн., ДВ, бр. 27 от 1993 г.; доп., бр. 83 от 1996 г.; изм., бр. 11 от 1998 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1.                  В чл. 80, т. 2 думите „промишлени образци“ се заменят с „промишлени дизайни“.

2.                 В § 10 от преходните и заключителните разпоредби след думите „служебните изобретения“ се добавя „полезни модели и промишлен дизайн“.

§ 7. В Наказателния кодекс (обн., ДВ, бр. 26 от 1968 г.; попр., бр. 29 от 1968 г.; изм. и доп., бр. 92 от 1969 г., бр. 26 и 27 от 1973 г., бр. 89 от 1974 г., бр. 95 от 1975 г., бр. 3 от 1977 г., бр. 54 от 1978 г., бр. 89 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г.; попр., бр. 31 от 1982 г.; изм. и доп., бр. 44 от 1984 г., бр. 41 и 79 от 1985 г.; попр., бр. 80 от 1985 г.; пзм. и доп., бр. 89 от 1986 г.; попр., бр. 90 от 1986 г.; изм. и доп., бр. 37, 91 и 99 от 1989 г., бр. 10, 31 и 81 от 1990 г., бр. 1 и 86 от 1991 г.; попр., бр. 90 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 105 от 1991 г., бр. 54 от 1992 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 50 от 1995 г.; бр. 97 от 1995 г. – Решение № 19 на Конституционния съд от 1995 г.; изм. и доп., бр. 102 от 1995 г., бр. 107 от 1996 г., бр. 62 и 85 от 1997 г.; бр. 120 от 1997 г. – Решение № 19 на Конституционния съд от 1997 г.; изм. и доп., бр. 83, 85, 132, 133 и 153 от 1998 г., бр. 7 и 51 от 1999 г.) се правят следните изменения и допълнения:

            В чл. 173, ал. 2 думите „промишлен образец“ се заменят с „промишлен дизайн“ и думата „рационализация“ – с „полезен модел“.

                 В чл. 174 думите „промишлен образец“ се заменят с „промишлен дизайн“ и думата „рационализация“ – с „полезен модел“.

§ 8. В Търговския закон (обн., ДВ, бр. 48 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 25 от 1992 г., бр. 61 и 103 от 1993 г., бр. 63 от 1994 г., бр. 63 от 1995 г., бр. 42, 59, 83, 86 и 104 от 1996 г., бр. 58, 100 и 124 от 1997 г., бр. 52 и 70 от 1998 г., бр. 33, 42 и 64 от 1999 г.) се правят следните изменения:

1.                В чл. 587, ал. 1 думите „промишлен образец“ се заменят с „промишлен дизайн“.

2.                В чл. 588 думите „промишлен образец“ се заменят с „промишлен дизайн“.

§ 9. В § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. 115 от 1997 г.; попр., бр. 19 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 21 и 153 от 1998 г., бр. 12, 50 и 51 от 1999 г.) думите „промишлен образец“ се заменят с „промишлен дизайн“.

§ 10. В чл. 31, ал. 1 от Закона за кооперациите (обн., ДВ, бр. 63 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 34 и 55 от 1992 г., бр. 63 от 1994 г., бр. 59 и 103 от 1996 г., бр. 52 от 1997 г., бр. 52 от 1998 г.) думите „промишлени образци“ се заменят с „промишлени дизайни“.

§ 11. В чл. 19, ал. 2, т. 2 от Закона за счетоводството (обн., ДВ, бр. 4 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 26 от 1992 г., бр. 55 от 1993 г., бр. 21, 33 и 59 от 1996 г., бр. 52 от 1997 г., бр. 21 от 1998 г., бр. 57 от 1999 г.) след думата „марки“ се добавя „промишлени дизайни“.

§ 12. Министерският съвет приема наредба за оформяне, подаване и експертиза на заявки за регистрация на промишлен дизайн и Тарифа за таксите.

§ 13. Председателят на Патентното ведомство издава указания и инструкции по прилагането на този закон.

§ 14. Изпълнението на закона се възлага на председателя на Патентното ведомство.

§ 15. Законът влиза в сила 3 месеца след обнародването му в „Държавен вестник“.

Законът е приет от XXXVIII Народно събрание на 2 септември 1999 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРОМИШЛЕНИЯ ДИЗАЙН

(ОБН. – ДВ, БР. 43 ОТ 2005 Г., В СИЛА ОТ 21.08.2005 Г.)

§ 32. Този закон се прилага и за заявки за регистрация на промишлен дизайн, по които до влизането му в сила няма окончателно решение.

§ 33. Заварените искания за заличаване на регистрацията се разглеждат в съответствие с този закон.

§ 34. Законът влиза в сила три месеца след обнародването му в „Държавен вестник“.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН

КОДЕКС

(ОБН. – ДВ, БР. 105 ОТ 2005 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2006 Г.)

§ 88. Кодексът влиза в сила от 1 януари 2006 г., с изключение на чл. 179, ал. 3, чл. 183, ал. 9, § 10, т. 1, буква „^ит. 4, буква „в“, § 11, т. 1, буква „б“и § 14, т. 12 от преходните и заключителните разпоредби, които влизат в сила от деня на обнародването на кодекса в „Държавен вестник“.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС

(ОБН. – ДВ, БР. 30 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 12.07.2006 Г.)

§ 142. Кодексът влиза в сила три месеца след обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на:

1.                 дял трети, § 2, т. 1 и § 2, т. 2 – относно отмяната на глава трета, раздел II „Обжалване по съдебен ред“, § 9, т. 1 и 2, § 11, т. 1 и 2, § 15, § 44, т. 1 и 2, § 51, т. 1, § 53, т. 1, § 61, т. 1, § 66, т. 3, § 76, т. 1 – 3, § 78, § 79, § 83, т. 1, § 84, т. 1 и 2, § 89, т. 1 – 4, § 101, т. 1, § 102, т. 1, § 107, § 117, т. 1 и 2, § 125, § 128, т. 1 и 2, § 132, т. 2 и § 136, т. 1, както и § 34, § 35, т. 2, § 43, т. 2, § 62, т. 1, § 66, т. 2 и 4, § 97, т. 2 и § 125, т. 1 – относно замяната на думата „окръжния“ с „административния“ и замяната на думите „Софийския градски съд“ с „Административния съд – град София“, които влизат в сила от 1 март 2007 г.;

2.                  параграф 120, който влиза в сила от 1 януари 2007 г.;

3.                 параграф 3, който влиза в сила от деня на обнародването на кодекса в „Държавен вестник“.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРОМИШЛЕНИЯ ДИЗАЙН

(ОБН. – ДВ, БР. 73 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 06.10.2006 Г.)

§ 28. (В сила от 01.01.2007 г.) Дизайии на Общността, които са действащи кьм датата на присъединяване на Република България кьм Европейския съюз, както и подадени кьм тази дата заявки за дизайн на Обшпостта, ще имат действие на територията на Република България от тази дата.

§ 29. Законът влиза в сила един месец след обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на § 6, § 15, § 23, § 27 и § 28, които влизат в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България кьм Европейския съюз, и § 19, който влиза в сила от 13 юли 2006 г.

Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС

(ОБН. – ДВ, БР. 59 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.03.2008 Г.)

§ 61. Кодексът влиза в сила от 1 март 2008 г., с изключение на:

1.          част седма „Особени правила относно производството по граждански дела при действие на правото на Европейския съюз“;

2.                   параграф 2, ал. 4;

3.             параграф 3 относно отмяната на глава тридесет и втора „а“ „Особени правила за признаване и допускане изпълнение на решения на чуждестранни съдилища и на други чуждестранни органи“ с чл. 307а – 307д и част седма „Производство за връщане на дете или за упражняване на правото на лични отношения“ с чл. 502 – 507;

4.                 параграф 4, ал. 2;

5.                 параграф 24;

6.                 параграф 60,

които влизат в сила три дни след обнародването на кодекса в „Държавен вестник“.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС

(ОБН. – ДВ, БР. 12 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 01.05.2009 Г., ДОП. – ДВ, БР. 32 ОТ 2009 Г.)

§ 68. (Доп. – ДВ, бр. 32 от 2009 г.) Законът влиза в сила от 1 май 2009 г., с изключение на § 65, 66 и 67, които влизат в сила от датата на обнародването на закона в „Държавен вестник“ и§ 2 – 10, § 12, т. 1 и2 – относно ал. 3, § 13 – 22, § 24 – 35, § 36, ал. 1 – 4, § 37 – 51, § 52, т. 1 – 3, т. 4, буква „а“, т. 7, буква „е“ – относно ал. 10 и 11, т. 8, буква „а“, т. 9 и 12 и § 53 – 64, които влизат в сила от 1 януари 2010 г.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРОМИШЛЕНИЯ ДИЗАЙН

(ОБН. – ДВ, БР. 35 от 2010 г., В СИЛА ОТ 12.08.2010 Г.)

§ 41. (1) Този закон се прилага за заявки за регистрация на промишлени дизайни, които са подадени след влизането му в сила, както и за заявки за регистрация на промишлени дизайни, по които няма влязло в сила решение.

(2) Заявките за регистрация на дизайни, които са публикувани до влизането в сила на този закон, се разглеждат по досегашния ред.

§ 42. Този закон се прилага по отношение на искания за заличаване на регистрацията, по които до влизането му в сила няма влязло в сила решение.

§ 43. Министерският съвет приема наредбата по чл. 41, ал. 4 в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон.

§ 44. Законът влиза в сила три месеца след обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на § 2,3,5,§ 14, т. 3,§ 15, § 16, т. 1, буква V и т. 2, § 18, § 19, т. 2 и 3, § 20, 21, 24, 27 и 29, които влизат в сила 9 месеца след обнародването на закона.

Релевантни актове от Европейското законодателство

ДИРЕКТИВА 2004/48/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост

ДИРЕКТИВА 98/71/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА от 13 октомври 1998 година относно правната зашита на индустриални дизайни

РЕГЛАМЕНТ НА СЪВЕТА (ЕС) № 3295/94 от 22 декември 1994 регламентиращ забранителни мерки за внасянето, износа, ре-експорта или прием за отложен митнически режим на фалшифицирани и пиратски стоки

РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 2380/74 НА СЪВЕТА от 17 септември 1974 година относно приемане на разпоредби за разпространяване на информация, свързана с научно-изследователски програми за Европейската икономическа общност

РЕГЛАМЕНТ НА СЪВЕТА (ЕО) № 6/2002 от 12 декември 2001 година за промишления дизайн на Общността

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1383/2003 НА СЪВЕТА от 22 юли 2003 година относно намесата на митническите органи по отношение на стоки, за които се подозира, че нарушават някои права върху интелектуалната собственост, както и относно мерките, които следва да се вземат по отношение на стоки, нарушаващи някои права върху интелектуалната собственост