Закон за патентите и регистрацията на полезните модели

(ЗАГЛ. ИЗМ. – ДВ, БР. 64 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 09.11.2006 Г.)

Глава първа.

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Предмет

Чл. 1. (1) (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Този закон урежда отношенията, възникващи при създаването, закрилата и използването на патентоспособните изобретения и на полезните модели.

(2)   Разпоредбите на този закон се прилагат и по отношение на чуждестранни граждани и юридически лица от държави, които участват в международни договори, по които страна е Република България. Към чуждестранни граждани и юридически лица от други държави този закон се прилага при условията на взаимност, която се преценява от Патентното ведомство. Когато има двустранен договор, прилага се това, което е уговорено в него.

(3)    (Нова – ДВ, бр. 17 от 2003 г.) Този закон не урежда отношения, възникващи при създаване и използване на изобретения или полезни модели, свързани с изпълнение на специфични дейности на органите на Министерството на вътрешните работи.

Изобретател (Загл. изм. – ДВ, бр. 66 от 2002 г.)

Чл. 2. (1) (Отм. – ДВ, бр. 66 от 2002 г.).

(2)   (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2002 г.) Лицето, което е създало изобретение или полезен модел, е негов изобретател. Когато изобретението или полезният модел са създадени от няколко лица, те са съизобретатели.

(3)   (Отм. – ДВ, бр. 66 от 2002 г.).

(4)   (Отм. – ДВ, бр. 66 от 2002 г.).

Право на изобретателя да бъде посочен

Чл. 2а. (Нов – ДВ, бр. 66 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) (1) Изобретателят на изобретение или на полезен модел има право да бъде посочван в заявката, в издадения патент за изобретение или в свидетелството за регистрация на полезен модел, както и в публикации относно изобретението или полезния модел. Това право е лично и непрехвърлимо.

(2) Патентното ведомство следи служебно за посочване на изобретателя, съответно съизобретателите, в заявката, в издадения патент или в свидетелството за регистрация.

Представителство

Чл. 3. (1) (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Заявителят, притежателят на права по този з акон, н аричан по-нататък ‘ ‘ притежателя“, и в сяко лице, което има правото д а извършва действия пред Патентното ведомство, може да направи това лично или чрез местен представител по индустриална собственост. Министерският съвет издава наредба относно реда за допускане на такива представители и изискванията, на които те следва да отговарят.

(2)   (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2002 г.) Заявители, които нямат постоянен адрес или седалище в Република България са длъжни да извършват действия пред Патентното ведомство чрез представители по индустриална собственост по предходната алинея.

(3)    Представителството по съдебни спорове, основани на този закон, се осъществява по реда на Гражданския процесуален кодекс.

Прехвърляне на права

Чл. 4. Всички права, уредени от този закон, доколкото в него не е предвидено друго, могат да се прехвърлят.

Такси

Чл. 5. (1) (Доп. – ДВ, бр. 66 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) За всички действия, свързани с подаването на заявка за патент или за сертификат за допълнителна закрила, производството в Патентното ведомство, публикацията за заявките, издаването и публикациите на защитните документи и поддържане на действието им, както и за вписвания в Държавния регистър на патентите и в Държавния регистър на сертификатите за допълнителна закрила, се заплащат такси по тарифа, приета от Министерския съвет. Таксите за заявяване, експертиза и обжалване на решенията на експертизния отдел се заплащат в намален размер съгласно тарифата, ако заявители са изобретателите, микро- и маки предприятия по Закона за малките и средните предприятия, държавни или общински училища, държавни висши училища или академични научноизследователски организации на бюджетна издръжка.

(2)    Таксите съгласно предходната алинея се заплащат в размер 50 на сто от дължимата сума при заявки за патент, подадени с декларация за лицензионна готовност.

(3)    (Нова – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) За всички действия, свързани с подаването на заявка за регистрация на полезен модел, производството в Патентното ведомство, регистрацията, издаването на свидетелство за регистрация, публикациите и продължаването на срока на действие на регистрацията, както и за вписвания в Държавния регистър на полезните модели, се заплащат такси съгласно тарифата по а. 1. Таксата за подаване на заявка се заплаща в намален размер съгласно тарифата по ал. 1, ако заявители са изобретателите, микро- и маки предприятия по Закона за малките и средните предприятия, държавни или общински училища, държавни висши училища или академични научноизследователски организации на бюджетна издръжка.

(4)    (Нова – ДВ, бр. 66 от 2002 г., предишна а. 3, изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Когато таксите по предходните аинеи са заплатени в непълен размер, се счита, че плащането не е извършено. Патентното ведомство може да предостави на заявителя, съответно на притежателя, възможност да плати остатъка от дължимата такса само в случаите, когато плащането може да стане в рамките на определения в закона срок. След изтичане на срока за плащане внесената сума се възстановява по молба на вносителя.

Държавни регистри

Чл. 5а. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) (1) Патентното ведомство поддържа Държавен регистър на патентите, Държавен регистър на полезните модели и Държавен регистър на сертификатите за допълнителна закрила.

(2)    В регистрите по а. 1 се вписват съответно всички заявки за получаване на правна закрила по този закон, като редът за воденето им се определя с инструкция на председателя на Патентното ведомство.

(3)    Държавните регистри са публични. По молба и срещу заплащане на такса съгласно тарифата по чл. 5, а. 1 Патентното ведомство предоставя извлечение от тях.

Глава втора.

ПАТЕНТОСПОСОБНОСТ НА ИЗОБРЕТЕНИЯТА

Патентоспособни изобретения

Чл. 6. (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2002 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Патентоспособни са изобретенията от всички области на техниката, които са нови, имат изобретателска стъпка и са промишлено приложими.

(2)   Не се считат за изобретения:

1.  открития, научни теории и математически методи;

2.  резултати от художествено творчество;

3.   планове, правила и методи за интелектуана дейност, за игри или за делова дейност и компютърни програми;

4.   представяне на информация.

(3)    Алинея 2 се прилага за посочените обекти, доколкото се иска правна закрила за самите тях като такива.

(4)   (Нова – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Човешкото тяло на различните етапи от неговото образуване и развитие, както и простото откриване на един от неговите елементи, включително последователността или частичната последователност на ген, не може да съставлява патентоспособно изобретение. Елемент, изолиран от човешкото тяло или получен по друг начин чрез технически процес, включително последователност или частична последователност на ген, може да съставлява патентоспособно изобретение, дори ако структурата на този елемент е идентична с тази на естествен елемент.

Изключения от патентоспособност

Чл. 7. (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) (1) Патенти не се издават за:

1.    изобретения, чието търговско използване би нарушило обществения ред и добрите нрави, в т. ч. отнасящи се до:

а) методи за клониране на хора;

б) методи за изменение на генетичната идентичност на човешки зародиш;

в) използване на човешки ембриони за промишлени или търговски цели;

г)   методи за модифициране на генетичната идентичност на животни, когато има опасност това да им причини страдания, без да има някаква съществена полза от медицинска гледна точка за хора или животни, както и на животни, получени чрез такива методи;

2.   методи за лечение на хора или животни чрез терапия или по хирургичен път, както и методи за диагностика, прилагани на хора или животни, като това не се отнася за продукти, по-специано вещества или състави, употребявани при тези методи;

3.   сортове растения и породи животни;

4. по същество биологични методи за произвеждане на растения и животни.

(2) Нарушението по ал. 1, т. 1 не може да произтича само от факта, че използването на изобретението е забранено от законодателството.

Патентоспособност на биотехнологичните изобретения

Чл. 7а. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) (1) Патентоспособни са изобретенията, отнасящи се до продукт, състоящ се от или съдържащ биологичен материал, или до метод, чрез който се получава, обработва или използва биологичен материал, при условие че отговарят на изискванията на чл. 6, а. 1.

(2)   Биологичен материал, който е изолиран от естествената му среда или е получен чрез технически процес, може да се счита за обект на изобретение, дори ако преди това се е среща в природата.

(3)    Изобретения, които се отнасят до растения или животни, са патентоспособни, ако техническото изпълнение на изобретението не е сведено до определен сорт растение или порода животно.

(4)      Забраната по чл. 7, а. 1, т. 4 не се разпростира до патентоспособността на изобретения, отнасящи се до микробиологичен или друг технически метод или продукт, получен по такъв метод, ако отговарят на изискванията на чл. 6, а. 1.

Новост

Чл. 8. (1) Изобретението е ново, ако не е част от състоянието на техниката.

(2)     Състоянието на техниката включва всичко, което е станао общодостъпно чрез писмено или устно описание, използване или разгласяване по друг начин където и да е по света преди датата на подаване, съответно приоритетната дата, на заявката за патент.

(3)   (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2002 г.) Състоянието на техниката включва и съдържанието на национаните заявки за патент, европейските и международните заявки за патент, за които Република България е посочена страна и които имат дата на подаване, съответно приоритетна дата, по-ранна от датата съгласно а. 2, ако впоследствие бъдат публикувани в официалния бюлетин на Патентното ведомство.

(4)    (Нова – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Състоянието на техниката включва и съдържанието на националните заявки за регистрация на полезни модели, които имат дата на подаване, съответно приоритетна дата, по-ранна от датата по ал. 2, ако впоследствие бъде направена публикация за регистрацията им.

(5)   (Нова – ДВ, бр. 66 от 2002 г., предишна а. 4, изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Вещества или състави, включени в състоянието на техниката съгласно а. 2 и 3, които се използват в методите по чл. 7, ал. 1, т. 2, се считат за нови, ако използването им не е включено в състоянието на техниката.

Изобретателска стъпка

Чл. 9. (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2002 г.) Изобретението има изобретателска стъпка, когато не произтича по очевиден начин от състоянието на техниката съгласно чл. 8, а. 2 за специаиста в областта към датата на подаване, съответно приоритетната дата.

Промишлена приложимост

Чл. 10. Промишлено приложими са изобретенията, чийто предмет може да бъде произвеждан или многократно използван в който и да е отрасъл на промишлеността и селското стопанство.

Разкриване, което не влияе на новостта

Чл. 11. (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2002 г.) (1) Разкриването на изобретението не влияе на новостта, когато това разкриване е направено в шестмесечен срок преди датата на подаване на заявката за изобретението, съответно преди приоритетната дата, и е следствие от:

          о чевидна злоупотреба по отношение на з аявителя или предходния притежател на правото на заявяване;

           излагане на изобретението на официана или официано призната изложба от заявителя или предходния притежател на правото на заявяване.

(2) Разкриването по а. 1, т. 2 не влияе на новостта, ако заявителят декларира излагането на изобретението при подаване на заявката и в тримесечен срок от датата на подаване на заявката представи доказателства за това.

Глава трета.

ПАТЕНТ

Правна закрила

Чл. 12. (1) (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Правната закрила на патентоспособното изобретение се предоставя с патент.

(2)    (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Патентът удостоверява изключителното право на притежателя върху изобретението.

(3)     (Нова – ДВ, бр. 66 от 2002 г.) Патентът действа по отношение на трети лица от публикацията за издаването му в официания бюлетин на Патентното ведомство.

Право на заявяване

Чл. 13. (1) Правото на заявяване принадлежи на изобретателя или на неговия правоприемник. Когато правото на заявяване принадлежи на няколко лица, то се упражнява от тях съвместно. Отказът на едно или на няколко от тях да участват в заявяването или в процедурата по издаване на патента не е пречка останаите да извършват предвидените в този закон действия.

(2)     Счита се, че заявителят има право на заявяване, докато не се установи друго по съдебен ред.

(3)   Правото на заявяване на изобретение, създадено при условията на чл. 15, принадлежи на работодателя, ако той подаде заявка в тримесечен срок от получаване на уведомление от изобретателя за създаването на изобретението. В противен случай правото на заявяване преминава върху изобретателя. Правото на заявяване може да принадлежи съвместно на работодателя и на изобретателя, ако това е предварително уговорено в договор.

(4)     Когато изобретението е създадено въз основа на договор, правото на заявяване принадлежи на възложителя освен ако друго не е предвидено в договора.

(5)   (Отм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.)

Право на патент

Чл. 14. (1) Правото на патент принадлежи на лицето, което има право на заявяване

съгласно чл. 13.

(2)    Ако няколко лица са подали заявки за едно и също изобретение в различно време, право на патент има лицето, подало първата заявка.

(3)   (Нова – ДВ, бр. 66 от 2002 г.) Ако няколко лица са подаи независимо едно от друго заявка за патент за едно и също изобретение, с една и съща дата на подаване, съответно един и същи приоритет, право на патент има всяко едно от тях.

Служебно изобретение

Чл. 15. (1) Изобретението е служебно, когато е създадено при изпълнение на задължения, произтичащи от трудови или други правоотношения на изобретателя, освен ако с договора не е предвидено друго.

(2)   Изобретението е служебно съгласно предходната аинея, когато при създаването му:

1.  изобретателят е изпълнява присъщите за длъжността му служебни задължения;

2.  изобретателят е изпълнява задължения извън посочените в т. 1, но те специано са му били възложени и от това се е очаквао създаването на изобретение;

3.   изобретателят е използва материални или (финансови (парични) средства, осигурени от работодателя или възложителя, или знания и опит, придобити в резултат на работата.

(3)    Когато изобретението е служебно само по отношение на един или на няколко от изобретателите, съответно изпълнителите, разпоредбите на предходните алинеи и на чл. 13 се прилагат само по отношение на тези изобретатели, на техните работодатели и възложители.

(4)      Изобретателят, съответно изпълнителят, по смисъла на този член е длъжен в тримесечен срок от създаването на изобретението да уведоми писмено за това работодателя, съответно възложителя.

(5)    (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2002 г.) Изобретателят, който е създа служебно изобретение, има право да бъде посочен и право на справедливо възнаграждение, ако такова не е било предвидено в съответния договор. При определяне на възнаграждението се вземат предвид:

1.    печабата, реаизирана от всички видове използване на изобретението по време на действието на патента;

2.   ценността на изобретението;

3.    приносът на работодателя, изразяващ се в инвестираните средства за създаване на изобретението, предоставеното оборудване, материаи, знания, опит, персона и друга помощ. Възнаграждението се дължи от работодателя, а когато той не е патентопритежател – от него и патентопритежателя солидарно.

(6)    Когато възнаграждението по предходната аинея, независимо даи е уговорено в договор или е определено съгласно посочените правила, е несправедливо с оглед на реано получената печаба и ценността на изобретението, то може да бъде увеличено по искане на изобретателя.

(7)      Работодателят, възложителят, изобретателят и изпълнителят са длъжни да се въздържат от действия, които накърняват правата по този член и по чл. 13.

Срок на действие на патента

Чл. 16. Срокът на действие на патента е двадесет години от датата на подаване на заявката.

Обхват на правната закрила

Чл. 17. (1) Обхватът на правната закрила се определя от претенциите. Описанието и

чертежите служат за тълкуване на претенциите.

(2)      Претенциите покриват не само признаците, както са изразени, но и техните еквиваленти. Един признак се счита за еквиваентен на признак, както е изразен в претенциите, когато:

1.    изпълнява по същество една и съща функция по един и същ начин и постига по същество един и същ резултат;

2.  за специаист в областта е очевидно, че към датата на приоритета резултатът, постиган от признака, изразен в претенциите, може да бъде достигнат чрез еквиваентния признак.

(3)   При определяне обхвата на правна закрила се отчита ограничението на претенциите, направено от заявителя или патентопритежателя в процеса на експертиза за издаване на патента или при искове за обявяване на неговата недействителност.

(4)   Тълкуването на претенциите не се ограничава от примерите за конкретно изпълнение, включени в описанието.

(5)      Рефератът не се взема предвид при определяне обхвата на правна закрила, предоставен от патента.

Временна закрила

Чл. 18. (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 66 от 2002 г.) През периода от публикацията за заявката до публикацията за издаване на патента се предоставя временна закрила, чийто обхват се определя от претенциите, така както са формулирани в заявката.

(2)   (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2002 г . ) З акрилата по ал. 1 се предоставя с о братно действие от публикацията за издаване на патента, доколкото патентът не я разширява.

(3)    Заявителят има право да получи справедливо обезщетение от всяко лице, което без негово разрешение е извършило някое от действията по чл. 19, а. 3 за периода на временната закрила при условие, че за това изобретение бъде издаден патент.

Съдържание на изключителното право върху изобретението

Чл. 19. (1) Изключителното право върху изобретението включва правото на използване на изобретението, забраната трети лица да го използват без съгласие на патентопритежателя и правото на разпореждане с патента.

(2)   (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Когато патентът е съпритежание на повече от едно лица и между тях не е уговорено друго, изобретението може да се използва от всеки съпритежател в пълен обем, а всички останаи права по този закон се упражняват със съгласието на всички съпритежатели. Доколкото друго не е предвидено в този закон по отношение на съпритежанието на патент, прилагат се правилата за съсобственост съгласно Закона за собствеността.

(3)    (Доп. – ДВ, бр. 66 от 2002 г ., изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г ., в сила от 09.11.2006 г .) Правото на използване на изобретението включва производството, предлагането за продажба, търговията с предмета на изобретението, включително внос, използването на предмета на изобретението, както и прилагането на патентования метод.

(4)    Когато предмет на патента е продукт (изделие, устройство, машина, съоръжение, вещество и др.), патентопритежателят има право да забрани на трети лица да извършват следните действия:

1.  произвеждане на продукта;

2.    (изм. – ДВ, бр. 66 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) предлагане за продажба, търговия с продукта, включително внос, използване или съхраняване на склад на продукта за предлагане, продажба или използването му.

(5)    Когато предмет на патента е метод, патентопритежателят има право да забрани на трети лица да извършват следните действия:

1.  прилагане на метода;

2.    извършване на всички действия, изброени в а. 4, т. 2, по отношение на продукта, директно получен при използване на метода.

(6)   (Нова – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Предоставяната с патент закрила на биологичен материа, притежаващ специфични качества в резултат на изобретението, обхваща всеки биологичен материа, извлечен от този биологичен материа посредством размножаване или мултиплициране в идентична или различна форма и със същите качества.

(7)   (Нова – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Предоставяната с патент закрила на метод, позволяващ да се произвежда биологичен материал със специфични качества в резултат на изобретението, обхваща биологичен материа, директно получен чрез този метод, както и всеки друг биологичен материа, извлечен от директно получения биологичен материа посредством размножаване или мултиплициране с идентична или различна форма и със същите качества.

(8)   (Нова – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Предоставяната с патент закрила на продукт, съдържащ или състоящ се от генетична информация, обхваща всеки материал, в който е включен продуктът и в който се съдържа и функционира генетичната информация, с изключение на посоченото в чл. 6, а. 4, изречение първо.

Ограничаване действието на патента

Чл. 20. Действието на патента не се разпростира върху:

1.     използване на патентованото изобретение з а нетърговски цели с оглед на лични потребности, ако не нанася значителни материални щети на патентопритежателя;

2.    използване на изобретението за експериментани или научноизследователски цели, свързани с предмета на патентованото изобретение;

3.   еднократно непосредствено приготвяне на лекарство в аптека по лекарска рецепта;

4.   (отм. – ДВ, бр. 66 от 2002 г.);

5.   (отм. – ДВ, бр. 66 от 2002 г.);

6.     използване на патентованото изобретение в чужди наземни, морски и въздушни превозни средства, които временно или случайно навлизат в земната, морската или въздушната територия на страната, при условие, че патентованото изобретение е използвано изключително за нуждите на тези превозни средства.

7.   (нова – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г., отм. – ДВ, бр. 31 от 2007 г., в сила от 13.04.2007 г.)

Изчерпване на права

Чл. 20а. (Нов – ДВ, бр. 66 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) (1) (В сила от 01.01.2007 г.) Изключителното право върху изобретението, предоставено с патент, не се разпростира върху действия със защитения с патент продукт, който е бил пуснат на пазара на територията на Европейското икономическо пространство от притежателя или с негово съгласие.

(2) Закрилата по чл. 19, а. 6, 7 и 8 не обхваща биологичен материа, получен чрез размножаване или мултиплициране на биологичен материал, пуснат на пазара от притежателя на патента или с негово съгласие, когато мултиплицирането или размножаването задължително е резултат от приложението, за което биологичният материа е пуснат на пазара, при условие че полученият материа впоследствие не е използван за друго размножаване или мултиплициране.

(3)   Закрилата по чл. 19, а. 6, 7 и 8 не се разпростира върху продажбата или друга форма на търговия на растителен размножителен материа, извършена от притежателя на патента или с негово съгласие, на земеделски производител за селскостопанско използване. Продажбата или друга форма на търговия съдържа разрешение за земеделския производител да използва продукта от своята реколта за размножаване или мултиплициране в неговото земеделско стопанство.

(4)    (Изм. – ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Редът за прилагане на а. 3 се определя с наредба на министъра на земеделието и продоволствието.

(5)   Закрилата по чл. 19, а. 6, 7 и 8 не се разпростира върху продажбата или всяка друга форма на търговия на животни за разплод или друг животински репродуктивен материа, извършена от притежателя на патент или с негово съгласие, на земеделски производител, която продажба съдържа разрешение за земеделския производител да използва животното или друг животински репродуктивен материал за целите на осъществяване на неговата селскостопанска дейност, но не и да го продава в рамките или за целите на търговска репродуктивна дейност.

(6)    (Изм. – ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Редът за прилагане на а. 5 се определя с наредба на министъра на земеделието и продоволствието.

Право на преждеползване

Чл. 21. Лице, което до датата на подаване на заявката за патент добросъвестно е използвало изобретението или е извършило необходимата подготовка за използването му, може да продължи да използва изобретението и след тази дата в същия обем.

Право на послеползване

Чл. 22. Лице, което след прекратяване действието на патента е използвао патентовано изобретение или е извършило необходимата подготовка за използването му, може да продължи да използва изобретението в същия обем и след възстановяване действието на патента по чл. 26, а. 2.

Прехвърляне правото на преждеползване и послеползване

Чл. 23. Правото на преждеползване и правото на послеползване могат да се прехвърлят само с предприятието или с част от предприятието, в което са възникнаи, и могат да се упражняват, без да се разширява обемът на ползването извън това предприятие.

Секретни патенти

Чл. 24. (Изм. – ДВ, бр. 45 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) (1) Секретни патенти се издават за секретни изобретения, заявени от български граждани с постоянен адрес в Република България или юридически лица със седалище в Република България.

(2)      Секретни изобретения са изобретения, съдържащи класифицирана информация, представляваща държавна тайна по смисъла на чл. 25 от Закона за защита на класифицираната информация.

(3)     Компетентните органи за определяне нивото на класификация на сигурността на информацията и за премахване нивото на класификация на секретни патенти са Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната.

(4)     Заявки за секретни патенти се подават в Патентното ведомство, като за дата на подаването се счита датата на получаване на документите по чл. 34, ал. 2.

(5)   За действията, свързани със заявката за секретен патент, с издаването и поддържането на секретния патент, не са заплащат такси.

(6)    По в сяка з аявка з а с екретен п атент с е извършва проверка по чл. 46, а. 1. Когато изискванията са изпълнени, се издава секретен патент, върху който Патентното ведомство поставя съответния гриф за сигурност.

(7)     Жаби срещу решения за прекратяване на производството по заявка за секретен патент, взети на основание чл. 46, а. 1, както и искания за обявяване недействителност на секретен патент се разглеждат от Софийския градски съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс при закрити врата. Жалбите се подават в тримесечен срок от получаване на решението, а исканията – през целия срок на действие на секретния патент.

(8)    Лицето, което има право да използва и да се разпорежда със секретен патент, се определя с решение на Министерския съвет.

(9)      Когато нивото на класификация се премахне, компетентният орган уведомява Патентното ведомство за това. Ведомството съобщава на притежателя и му предоставя тримесечен срок за заплащане на таксите по чл. 53, както и на таксата за поддържане действието на патента по чл. 33, ал. 4. След заплащане на таксите патентът се вписва в регистъра на патентите и се извършват публикациите по чл. 51.

(10)    Притежателят на секретен патент може да подаде молба за проучване и експертиза след премахване нивото на класификация на сигурността на информацията. Към молбата се прилага документ за платена такса за проучване и експертиза по чл. 46б, а. 2.

(11)    Редът за определяне нивото на класификация на сигурността на информацията и за премахването му по заявки и секретни патенти се определя с Наредба за секретните патенти, приета от Министерския съвет.

Патентоване в чужбина

Чл. 25. (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) (1) Български граждани с постоянен адрес в Република България или юридически лица със седаище в Република България имат право да заявяват за патентоване в чужбина свое изобретение след извършване на проверката по чл. 45а.

(2) Секретни изобретения не се патентоват в чужбина.

Прекратяване действието на патента

Чл. 26. (1) Патентът прекратява действието си при:

1.  изтичане на срока, за който е издаден;

2.    отказ на патентопритежателя – от датата на получаване в Патентното ведомство на писмено заявление от патентопритежателя. Отказът от патент на един от съпритежателите не прекратява действието на патента, който остава в притежание на останаите;

3.   (изм. – ДВ, бр. 66 от 2002 г.) неплащане на такси за поддържане на патента в сила – от датата на изтичане на срока по чл. 33, ал. 3.

(2)    (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Патент, който е прекратил действието си поради неплащане на годишната патентна такса, може да бъде възстановен в 6-месечен срок след изтичането на срока по чл. 33, а. 3 срещу заплащане на такса за възстановяване на патента, както и на дължимата такса, в двоен размер.

(3)   Патентът се обявява за недействителен, когато:

1.  изобретението е непатентоспособно;

2.   не е разкрита достатъчно ясно и пълно същността на изобретението;

3.   патентопритежателят не е имал право на патент, което е установено с влязло в сила

съдебно решение;

4. предметът на патента излиза извън съдържанието на заявката, както е подадена, или когато патентът е издаден по разделена заявка – извън съдържанието на по-ранната заявка, както е подадена.

(4)   По искане на лицето, което има право да получи патент, патентът се издава на негово име без прекратяване на действието му.

(5)        Ако основанията за недействителност засягат само част от претенциите, недействителността е частична. Патентът продължава да действа само по отношение на останаите претенции, стига да могат да бъдат обект на патент.

(6)    С обявяването на недействителността патентът загубва действието си от датата на подаването на заявката.

(7)    Недобросъвестният патентопритежател на обявен за недействителен патент дължи обезщетение за претърпени вреди.

(8)   Обявяването на недействителността на патента не засяга:

1.  влезлите в сила решения за нарушаване на патента, доколкото са били изпълнени;

2.         лицензионните договори, сключени и изпълнени преди обявяването на недействителността, освен ако не е уговорено друго.

Нарушение на патентни права

Чл. 27. (1) Всяко използване на изобретението, което влиза в обхвата на патентната закрила и е извършено без съгласието на патентопритежателя, е нарушение на патента.

(2)   (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Лице, което предлага за продажба изделия – предмет на патент, произведени от други лица в нарушение на патента, или търгува, съхранява с цел използване, или използва такива изделия, отговаря за нарушение само ако е действао умишлено.

(3)     Патентопритежателят и лицензополучателят на изключителна лицензия могат да предявяват иск за нарушение на патентни права, ако не е уговорено друго. В случаите, когато патентът е притежание на повече от едно лице, всеки съсобственик има право самостоятелно да предявява иск за нарушение на патентни права.

(4)     Лицензополучателят на лицензия по право съгласно чл. 30 и на принудителна лицензия съгласно чл. 32 може да предявява иск за нарушение на патентни права, ако патентопритежателят сам не упражни правото си на иск в шестмесечен срок от получаване на писмената покана от страна на лицензополучателя.

(5)   Всеки лицензополучател може да участва в процеса за нарушение на патентни права, когато искът е предявен от патентопритежателя. Същото се отнася и за патентопритежателя, когато искът е предявен от лицензополучателя съгласно а. 3 и 4.

(6)   Искът за нарушение на патентни права може да бъде предявяван и от заявителя преди издаването на патента, след като е направена публикация за заявката.

Искове за нарушение на патентни права

Чл. 28. (1) Исковете за нарушение на патентни права могат да бъдат:

       установителен иск за факта на нарушението;

        иск за обезщетение за претърпените вреди и пропуснатите ползи;

        иск за преустановяване от нарушителя на действия, нарушаващи патентни права.

(2) При уважаване на осъдителен иск по предходната аинея съдът може по искане на ищеца да постанови:

1. публикуване в два ежедневника на решението за сметка на нарушителя;

2. преработване или унищожаване предмета на нарушението, а при наичие на умисъл – и на средствата, с които е извършено нарушението.

Право на информация

Чл. 28а. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) (1) При нарушение на патентни права по искане на ищеца съдът може да разпореди информацията за произхода и мрежата на разпространение на продуктите, с които се нарушават правата, да бъде предоставена от ответника и/или от всяко трето лице, което е:

1.  разполагао с тези продукти в търговията;

2.    посочено от лицето съгласно т. 1 като участник в производството, изработката или разпространението на продуктите.

(2)       Информацията по а. 1 включва имената и адресите на производителите, разпространителите, доставчиците и други предишни притежатели на продуктите, предполагаемите търговци на едро и дребно, както и информация за произведените, изработените, доставените, получените или поръчаните количества, както и цената на тези продукти.

(3)    Информацията по а. 1 и 2 може да бъде използвана и за целите на наказателни производства.

(4)     Алинея 1 не се прилага, когато изпълнението й е несъразмерно на тежестта на нарушението.

(5)   Всяко лице, което поставя върху продукти или върху техните опаковки маркировка от такова естество, че да създаде впечатлението, че продуктите са защитени с патент или са обект на заявка за патент, или всяко лице, което използва маркировка от такова естество в материаи с рекламен или информационен характер, е длъжно при поискване да предоставя незабавно информация относно патента или заявка за патент на всяко трето лице, което има правен интерес от това.

Тежест на доказване

Чл. 29. Когато са нарушени правата на патентопритежателя по чл. 19, ал. 5, тежестта на доказване, че продуктът не е получен по патентования метод, лежи върху нарушителя на патента, ако продуктът е нов.

Лицензионна готовност (лицензия по право)

Чл. 30. (1) (Доп. – ДВ, бр. 66 от 2002 г.) По молба на заявителя или патентопритежателя и при условие, че той не е предоставил вече изключителна лицензия за изобретението, то може еднократно да се предложи публично за използване.

(2)   Молбата на заявителя или патентопритежателя трябва да съдържа декларация, че той разрешава на всяко лице да използва изобретението при условията на неизключителна лицензия срещу задължението да му се заплаща справедливо лицензионно възнаграждение.

(3)      Декларацията по предходната алинея се публикува в официалния бюлетин на Патентното ведомство.

(4)    Лицензополучателят може във всеки момент писмено да се откаже от лицензиата, като уведоми за това патентопритежателя.

(5)     Поставянето на патентованото изобретение под режим на лицензионна готовност (лицензия по право) води до намаяване на годишните патентни такси с 50 на сто, с изключение на вече платените.

(6)     Патентопритежателят може по всяко време да поиска писмено прекратяване на лицензионната готовност (лицензията по право). Оттеглянето на декларацията за лицензионна готовност се публикува в официания бюлетин на Патентното ведомство и води до загуба на правата по предходната аинея.

(7)    Оттеглянето на лицензионната готовност няма действие спрямо вече предоставени или поискани лицензии.

Договорна лицензия

Чл. 31. (Изм. – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Заявеното или патентованото изобретение може да бъде предмет на лицензионен договор.

(2)    Чрез лицензионния договор може да се предостави изключителна, неизключителна, пълна или ограничена лицензия.

(3)      (Доп. – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Изключителната лицензия трябва да е изрично уговорена. Лицензодателят по договор за изключителна лицензия няма право да предоставя лицензии със същия предмет на други лица. Той има право сам да използва лицензираното изобретение само ако това е изрично уговорено в договора.

(4)     Лицензионният договор има действие по отношение на трети лица от датата на вписването му в регистъра на Патентното ведомство.

(5)   (Изм. – ДВ, бр. 45 от 2002 г., отм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.)

Патентът като обект на обезпечение

Чл. 31а. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) (1) Патентът може да бъде обект на обезпечение по граждански иск.

(2)    Обезпечението се вписва в Държавния регистър на патентите по молба на една от страните по иска.

(3)    Молбата трябва да съдържа данни за притежателя на патента и за лицето, в чиято полза е допуснато обезпечението, данни за патента – номер и наименование, и вида на обезпечителната мярка. Към молбата се прилага документ, с който е учредено обезпечението.

(4)      Обезпечението има действие по отношение на трети лица от публикацията за вписването му в Държавния регистър на патентите в Официания бюлетин на Патентното ведомство.

Патентът като обект на особен залог

Чл. 31б. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) (1) Патентът може да бъде обект на особен заог.

(2)     За вписването на особения залог в Държавния регистър на патентите се прилагат разпоредбите на чл. 26-31 от Закона за особените заози. Когато патентът е съвместно притежание, за вписването на особения заог се изисква писменото съгласие на всички съпритежатели. На заогодателя се издава удостоверение. До два месеца от вписването се извърша публикация в официания бюлетин на Патентното ведомство.

(3)   Заогът има действие по отношение на трети лица от публикацията за вписването му в Държавния регистър на патентите в Официания бюлетин на Патентното ведомство.

Патентът в производство по несъстоятелност

Чл. 31в. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) (1) Патентът се включва в масата на несъстоятелността при образувано производство по несъстоятелност на неговия притежател.

(2)      Когато патентът е съпритежание, а. 1 се прилага в съответствие с дела на съпритежателя.

(3)    Когато патентът е включен в масата на несъстоятелността, този факт се вписва в Държавния регистър на патентите по разпореждане на съда и се публикува в Официалния бюлетин на Патентното ведомство до два месеца от вписването.

Принудителна лицензия

Чл. 32. (1) (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Когато заинтересовано лице е направило неуспешни опити да получи договорна лицензия от притежателя при справедливи условия, лицето може да поиска от Патентното ведомство да предостави в негова полза принудителна лицензия за използване на това изобретение, ако е наице поне едно от следните условия:

1.    изобретението не е било използвано в продължение на 4 години от подаването на заявката за патент или на три години от издаването на патента, като се прилага срокът, който изтича по-късно;

2.     в сроковете по т. 1 изобретението не е било използвано в достатъчна степен за задоволяване на национания пазар, освен ако притежателят докаже уважителна причина за това.

(2)    Молителят по предходната алинея трябва да докаже, че е в състояние да използва изобретението в рамките на исканата принудителна лицензия.

(3)     (Нова – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Извън случаите по а. 1, принудителна лицензия може да се предостави, когато общественият интерес наага това, без да са водени преговори с притежателя на права върху защитеното с патент изобретение.

(4)    (Предишна а. 3, изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Принудителна лицензия може да се предостави в полза на притежател, чието изобретение е предмет на по-късен патент и влиза в обхвата на друг по-ранен патент, ако притежателят на по-ранния патент отказва да предостави лицензия при справедливи условия, когато изобретението – предмет на по-късния патент, представлява важен технически прогрес от съществено икономическо значение в сравнение с изобретението – предмет на по-ранния патент. Притежателят на по-ранния патент има право на кръстосана лицензия при разумни условия за използване на изобретението, претендирано в по-късния патент.

(5)     (Предишна а. 4, – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Принудителната лицензия може да бъде само неизключителна. Тя може да бъде прехвърлена само заедно с предприятието, в което се използва изобретението – предмет на такава лицензия.

(6)     (Предишна а. 5, – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Принудителната лицензия може да бъде прекратена, ако получателят в едногодишен срок от предоставянето й не е пристъпил към подготовка за използване на изобретението. Във всички случаи принудителната лицензия се прекратява, ако в двегодишен срок от предоставянето й получателят не е започнал да използва изобретението.

(7)    (Нова – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Обхватът на принудителната лицензия се определя от целта, за която тя е предоставена.

(8)     (Предишна а. 6 – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Принудителна лицензия не се предоставя в полза на нарушител на патента.

(9)     (Предишна а. 7 – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) В двустранни и многостранни договори, по които страна е Република България, могат да се предвидят и други условия за предоставяне на принудителна лицензия за патентопритежатели от държавите, участващи в такива договори.

(10)    (Нова – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Получателят на принудителна лицензия дължи на притежателя на патента възнаграждение.

(11)    (Нова – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Принудителната лицензия се прекратява, когато отпадне основанието за нея.

(12)     (Нова – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Редът за предоставяне и прекратяване на принудителна лицензия се определя с наредбата по чл. 55, ал. 3.

Принудителна кръстосана лицензия

Чл. 32а. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) (1) Когато селекционер не може да придобие или да ползва право върху сорт растение, без да наруши по-ранен патент, той може да поиска принудителна лицензия за неизключително използване на изобретението, защитено с патента, доколкото лицензията е необходима за използването на сорта растение за целите на правната му закрила, при условие че за това бъде заплатено съответно възнаграждение. Когато такава лицензия бъде предоставена, притежателят на патента има право да получи кръстосана лицензия за използване на защитения сорт при справедливи условия.

            Когато притежател на патент за биотехнологично изобретение не може да го ползва, без да наруши по-ранно право върху сорт растение, той може да поиска принудителна лицензия за неизключително използване на защитения сорт растение, при условие че за това бъде заплатено съответно възнаграждение. Когато такава лицензия бъде предоставена, притежателят на защитения сорт има право да получи кръстосана лицензия за използване на изобретението при справедливи условия.

             Лицето, поискао издаване на принудителна лицензия по а. 1 или 2, трябва да докаже, че:

1.     е направило безуспешен опит да получи договорна лицензия от притежателя на патента или на сорта растение;

2.    сортът растение или изобретението представляват значителен технически прогрес от съществен икономически интерес в сравнение с изобретението – предмет на патента, или защитения сорт растение.

Такси за поддържане действието на патента

Чл. 33. (1) (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2002 г.) За поддържане действието на патента се заплащат годишни патентни такси, като за начао на всяка патентна година се счита датата на подаване на заявката за патент, а първата патентна година започва да тече от тази дата.

(2)    (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2002 г.) Годишната патентна такса за всяка следваща патентна година се заплаща предварително най-късно в последния ден на месеца, в който изтича предходната патентна година. Плащането не може да се прави за повече от една патентна година.

(3)   (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2002 г.) Патентът запазва действието си при неспазване на срока по ал. 2, ако до шест месеца след изтичането на този срок патентопритежателят внесе дължимата такса в двоен размер.

(4)    (Нова – ДВ, бр. 66 от 2002 г., доп. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Годишните патентни такси до вземане на решение за издаване на патент и таксата за текущата патентна година се заплащат едновременно с таксите за издаване на патент и за публикация за издаването на патента в съответствие и при условията на чл. 53. Когато текущата патентна година изтича в тримесечния срок по чл. 53, се заплаща и таксата за следващата патентна година.

Глава четвърта.

ПРОИЗВОДСТВО В ПАТЕНТНОТО ВЕДОМСТВО

Подаване на заявка за патент

Чл. 34. (1) (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Заявката за патент се подава в Патентното ведомство и се вписва в Държавния регистър на патентите. Начинът на оформяне на заявките и редът за подаване и експертиза в Патентното ведомство се уреждат с наредба на Министерския съвет.

(2) За дата на подаване на заявката се счита датата на получаване в Патентното ведомство на следните документи:

1.    заявление за патент с наименование на изобретението, за което се иска издаване на патент, както и с идентификационните данни на заявителя на български език;

2.   описание на изобретението, разкриващо най-малко неговата същност;

3.   (отм. – ДВ, бр. 66 от 2002 г.)

Съдържание на заявката

Чл. 35. (1) Заявката за патент освен задължителните документи по чл. 34, а. 2 съдържа

и:

1.  една или повече претенции;

2.   чертежи, ако са необходими за поясняване на изобретението;

3.   реферат;

4.   декларация и приоритетно свидетелство, когато се претендира приоритет.

5.   (отм. – ДВ, бр. 66 от 2002 г.)

(2)   (Нова – ДВ, бр. 66 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Към заявката се прилага документ за платени такси за заявяване, за проверка на форманите изисквания, за предварителна експертиза и допустимост, за претенции и за претендираните приоритети.

(3)    (Предишна ал. 2, изм. – ДВ, бр. 66 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Документите на заявката се представят на български език, като описанието, претенциите, чертежите и рефератът се представят в три екземпляра. Когато документите по а. 1, т. 1, 2 и 3 и по чл. 34, а. 2, т. 2 са представени на друг език, датата на подаване се запазва, ако в тримесечен срок от тази дата те бъдат представени на български език. Този срок не може да се продължава.

(4)     (Предишна а. 3 – ДВ, бр. 66 от 2002 г.) Ако заявителят подава заявката чрез представител по индустриална собственост, към заявката се прилага и пълномощно.

Заявление за издаване на патент

Чл. 36. Заявлението за издаване на патент съдържа: име и адрес на заявителя и на представителя по индустриана собственост, ако има такъв; име и адрес на изобретателя; декларация за действителния изобретател; наименование на изобретението и данни за претендирания приоритет – номер, дата и страна на приоритетния документ, както и декларация за лицензионна готовност при изразено желание от заявителя.

Описание на изобретението

Чл. 37. (1) (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Описанието съдържа наименованието и техническата област, за която се отнася изобретението; предшестващото състояние на техниката, доколкото е известно на заявителя, с цитиране на документите, в които то е описано; ясно и пълно разкритие на техническата същност на изобретението и предимствата му, така че да може да се осъществи от специаист в областта; кратки пояснения на чертежите поне един начин за осъществяване на претендираното изобретение, като се използват примери, когато е необходимо, и позоваване на чертежите, ако има такива, както и начина, по който изобретението може да се използва в промишлеността, когато това не е очевидно от описанието или естеството на изобретението.

(2)    (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Когато изобретението включва използването на биологичен материа или се отнася до такъв материа, до който няма публичен достъп и който не може да бъде описан в заявката за патент по такъв начин, че изобретението да може да бъде възпроизведено от специаист в областта, описанието трябва да съдържа посочване на данните за депозиране на биологичния материа – номер и дата на депозита, както и името и адреса на международния орган за депозиране съгласно чл. 7 от Будапещенския договор за международно признаване депозита на микроорганизми за целите на патентната процедура, като депозирането трябва да е извършено не по-късно от датата на приоритета на з аявката . Описанието на заявката трябв а да съдържа цялата информация за характеристиките на депозирания биологичен материа, с която заявителят разполага.

(3)    (Нова – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Ако биологичният материа е депозиран извън Република България, в тримесечен срок след публикация за заявката за патент заявителят трябва да направи депозит на този материа и в Национаната банка за промишлени микроорганизми и клетъчни култури, така че всяко лице, което има право на достъп, може да получи проба от биологичен материа в Република България, по ред, определен с наредба за депозиране и достъп за целите на патентната процедура, на Министерския съвет.

(4)    (Нова – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Ако биологичен материа, депозиран съгласно а. 3, престане да бъде достъпен в Национаната банка за промишлени микроорганизми и клетъчни култури поради това, че вече не е жизнеспособен или по друга причина, заявителят трябва да направи нов депозит на материаа в срок и по начин, установени в наредбата по а. 3.

(5)   (Нова – ДВ, бр. 64 от 2006 г . , в сила от 09.11.2006 г . ) Когато изобретението се отнася до последователност или до частична последователност на ген, в патентната заявка трябва да бъде разкрита промишлената приложимост на тази последователност.

Претенции

Чл. 38. Претенцията (претенциите) трябва да определя предмета, з а който се иска закрила, да бъде ясна и точна и да се основава на описанието.

Реферат

Чл. 39. Рефератът представлява кратко изложение на същността на изобретението и служи само за информационни цели.

Единство

Чл. 40. (1) Заявката трябва да се отнася само за едно изобретение или за група изобретения, които са свързани така, че образуват един общ изобретателски замисъл.

(2) Когато заявката се отнася за група изобретения, изискването за единство е изпълнено, ако съществува техническа връзка между тези изобретения, отнасяща се до една или повече от еднаквите или подобните специфични технически характеристики.

(3)     Специфични технически характеристики са тези технически характеристики, които определят приноса на всяко от изобретенията, считани като цяло, спрямо състоянието на техниката.

(4)    Когато патентът е издаден по заявка, която не отговаря на изискването по а. 1, това не е основание за обявяване недействителност на патента.

Разделяне на заявката

Чл. 41. (1) (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2002 г.) При неспазване на изискванията по чл. 40 експертизният отдел предлага на заявителя в тримесечен срок да раздели заявката. Ако в този срок за отделените части заявителят подаде самостоятелни заявки, за дата на подаване, съответно приоритет на тези заявки се счита датата на подаване, съответно приоритета на първоначано подадената заявка, ако са спазени изискванията по чл. 34, ал. 2.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Заявителят има право по своя инициатива да раздели заявката по всяко време до получаване на съобщение по чл. 47, ал. 5 или до получаване на решение по чл. 46, ал. 1, чл. 46а, а. 1 и 2 и чл. 47, а. 3 по нея. Ако в тримесечен срок от искането на заявителя за разделяне отделените части бъдат подадени в самостоятелни заявки, за дата на подаване, съответно приоритет на тези заявки се счита датата на подаване, съответно приоритетът на първоначано подадената заявка, когато са спазени изискванията на чл. 34, ал. 2.

Промени в заявката и в патента

Чл. 42. (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2002 г.) (1) Промени в заявката или в патента могат да се правят съответно в производство по заявката до вземане на решение или в производство по искане за обявяване на недействителност на патента.

(2)      (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г ., в сила от 09.11.2006 г .) По собствена инициатива заявителят може да прави промени в заявката до публикацията по чл. 46в или до получаване на съобщение по чл. 47, ал. 5 или до получаване на решение по чл. 46, ал. 1, чл. 46а, а. 1 и 2 и чл. 47, а. 3, ако публикацията не е направена, като заплати съответна такса.

(3)      Промените по а. 1 и 2 не могат да излизат извън първоначалното разкритие в заявката. В производството по обявяване на недействителност в претенциите на патента не могат да бъдат внасяни промени, които ще доведат до разширяване на обхвата на закрила.

Оттегляне на заявката

Чл. 43. (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2002 г.) Заявката за патент може да бъде оттеглена с писмено заявление на заявителя, ако вече не е издаден патент. В този случай заявката не се включва в състоянието на техниката по чл. 8, а. 3.

Право на приоритет

Чл. 44. (1) Право на приоритет се признава на заявителя от датата на подаване на заявката съгласно чл. 34.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Право на приоритет по международни договори, по които Република България е страна, се признава, ако заявителят до два месеца от датата на подаване на заявката в Патентното ведомство представи декларация за това с посочване на номера, датата и страната на първоначаната заявка. Правото на приоритет се доказва в срок до три месеца от датата на подаване на заявката в

Патентното ведомство. В същия срок заявителят трябва да заплати такса за претендирания приоритет. Пропускането на тези срокове, както и неплащането на такса за претендирания приоритет, води до загуба на правото на приоритет. В рамките на тези срокове приоритетните данни могат да бъдат променяни.

(3)   По искане на заявителя всяка заявка за патент може да ползва приоритети от по-рано подадени от него заявки. Всяка от тези заявки трябва да е подадена в Патентното ведомство в съответствие с този закон, да има дата на подаване не по-рано от дванадесет месеца преди датата на подаване на заявката за патент и за нея да не е искан национаен или международен приоритет. Сроковете, чиято начална дата е приоритетната дата, се изчисляват от датата на най-ранния приоритет.

(4)   Приоритет от по-рано подадени заявки в Патентното ведомство съгласно предходната аинея може да бъде искан в срок два месеца от датата на подаване на заявка за патент, като заявителят следва в декларацията да посочи номера и датата на подаване на по-рано подадените заявки.

Поверителност на заявката

Чл. 45. (1) В Патентното ведомство не е разрешен достъп до материаи по заявка за патент преди публикация за нея, освен когато има писмено разрешение от заявителя.

            (Отм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.)

            (Изм. – ДВ, бр. 45 от 2002 г., отм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.)

Предоставянето от Патентното ведомство на библиографски данни за непубликувани заявки не нарушава изискванията за поверителност.

Проверка за наличие на класифицирана информация

Чл. 45а. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) (1) В едномесечен срок от датата на подаване на заявката, когато заявител е български гражданин с постоянен адрес в Република България или юридическо лице със седаище в Република България, компетентните органи по чл. 24, а. 3 проверяват даи заявката съдържа класифицирана информация по смисъла на чл. 25 от Закона за защита на класифицираната информация.

(2)    Когато се установи, че заявката съдържа класифицирана информация, тя се изпраща по съответния ред на компетентните органи, които в тримесечен срок от получаването й определят нивото на класификация за сигурност.

(3)     Ако след изтичането на срока по а. 2 в Патентното ведомство не е получено становище за нивото на класификация за сигурност, счита се, че заявката не е заявка за секретен патент.

(4)   Когато заявката е била подадена като заявка за секретен патент и след проверката по а. 1 – 3 компетентните органи не са определили ниво на класификация за сигурност, Патентното ведомство уведомява заявителя, че заявката не съдържа секретно изобретение, и изисква изричното му съгласие тя да се разглежда по общия ред. В случай че такова съгласие не бъде получено в тримесечен срок, заявката се счита за оттеглена.

Проверка на формалните изисквания (Загл. изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.)

Чл. 46. (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 66 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) В едномесечен срок от проверката по чл. 45а, а. 1 или 3 или от подаването на заявка от чуждестранен заявител за всяка заявка с установена дата на подаване се извършва проверка за изпълнение на изискванията на чл. 35, а. 1, т. 1, 2 и 3, а. 4 и чл. 36. Когато се констатират недостатъци, заявителят се уведомява за това и му се предоставя тримесечен срок за отстраняването им. Ако заявителят не отговори в този срок или не отстрани недостатъците, се взема решение за прекратяване на производството.

(2)    (Нова – ДВ, бр. 66 от 2002 г.) Когато към заявката за патент не е приложен документ за платени такси по чл. 35, а. 2, на заявителя се предоставя тримесечен срок за заплащането на тези такси. Ако таксите не бъдат заплатени, заявката се счита за оттеглена.

(3)    (Предишен текст на а. 2, изм. – ДВ, бр. 66 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Когато след изтичането на тримесечния срок по чл. 35, а. 3 се установи, че не е представен превод на български език, заявката се счита за оттеглена и заявителят се уведомява.

(4)   (Нова – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Когато е претендиран приоритет съгласно чл. 44, а. 2 или 3, след изтичането на тримесечния срок по чл. 44, ал. 2 се извършва проверка дали са изпълнени изискванията на чл. 44, чл. 35, а. 1, т. 4 и а. 2. Когато се констатират несъответствия, заявителят се уведомява за това и му се предоставя едномесечен срок за отговор. Ако заявителят не отговори или възрази неоснователно, претенцията за приоритет не се уважава и заявителят се уведомява.

Предв арителн а експертиза и експертиза за допустимост на правн ата закрил а

Чл. 46а. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) (1) В тримесечен срок от проверката по чл. 46 експерт от експертизния отдел извършва предварителна експертиза по чл. 37, 38 и 40. Когато се констатират недостатъци, заявителят се уведомява за това и му се предоставя тримесечен срок за отстраняването им. Ако заявителят не отговори в този срок или не отстрани недостатъците, се взема решение за прекратяване на производството.

(2) В срока по а. 1 се извършва и експертиза за съответствие с изискванията на чл. 6, а. 2 и 4 и чл. 7. Когато се констатират недостатъци, експертът от експертизния отдел уведомява заявителя за това и му предоставя тримесечен срок за становище. Ако заявителят не отговори или възрази неоснователно, се взема решение за отказ за издаване на патент.

Молба за проучване и експертиза

Чл. 46б. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) (1) До изтичането на 13 месеца от датата на подаване на заявката, съответно от приоритетната дата, заявителят може да подаде молба за проучване и експертиза.

(2)   Едновременно с молбата по ал. 1 з аявителят заплаща такса з а проучване и експертиза и такса за публикация за заявката. Ако таксите не бъдат заплатени с подаването на молбата, те могат да се заплатят в двоен размер в едномесечен срок от подаването на молбата по а. 1.

(3)   Когато по заявката не е подадена молба съгласно ал. 1 и/или не са заплатени таксите съгласно а. 2, тя може да се трансформира в заявка за регистрация на полезен модел по молба на заявителя, подадена до изтичане на 15 месеца от приоритетната й дата по ред, определен с наредбата по чл. 34, ал. 1. Ако такава молба не бъде подадена, заявката се счита за оттеглена и на заявителя се изпраща съобщение.

(4)      Заявка за патент, отнасяща се до обектите по чл. 73, а. 5, не може да се трансформира в заявка за регистрация на полезен модел съгласно а. 3. Когато по такава заявка постъпи искане за трансформация, експерт от експертизния отдел уведомява заявителя за недопустимостта на трансформацията и му предоставя едномесечен срок за отговор и корекции. Ако заявителят не отговори или отговори неоснователно, молбата за трансформация не се уважава и заявката за патент се счита за оттеглена.

Публикация за заявката

Чл. 46в. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) (1) За заявката, по която е подадена молба и са заплатени таксите по чл. 46б, се извършва публикация в официалния бюлетин на Патентното ведомство непосредствено след изтичането на 18-ия месец от датата на подаване, съответно от приоритетната дата, освен в случаите, когато:

1.   заявката е оттеглена съгласно чл. 43, счита се за оттеглена по чл. 45а, ал. 4 и чл. 46, а. 2, производството по нея е прекратено по чл. 46, а. 1, чл. 46а, а. 1 или чл. 47, ал. 4 или е постановено решение за отказ по чл. 46а, а. 2 или чл. 47, а. 3;

2.    по молба на заявителя, придружена с документ за платена такса, публикацията за заявката е извършена преди изтичането на този срок.

(2) Едновременно с публикацията за заявката Патентното ведомство осигурява достъп до описанието, претенциите и чертежите.

Възражения от трети лица

Чл. 46г. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) В тримесечен срок от публикацията за заявката по чл. 46в всяко лице може да направи писмени възражения относно патентоспособността на заявеното изобретение, подкрепени с доказателства. Лицата, подаи възражение, не стават участници в производството по заявката.

Проучване и експертиза (Загл. изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.)

Чл. 47. (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) (1) По всяка заявка, по която е подадена молба и са заплатени таксите по чл. 46б, експерт от експертизния отдел проучва състоянието на техниката по чл. 8 и изготвя доклад за проучването, както и писмено становище относно патентоспособността на изобретението в съответствие с чл. 6, а. 1 и чл. 7а във връзка с чл. 8, 9 и 10.

(2)    Докладът, становището по ал. 1 и писмените възражения по чл. 46г, ако такива са постъпили, се изпращат на заявителя не по-късно от 6 месеца от изтичането на срока по чл. 46г освен в случаите, в които при проучването е намерена конфликтна заявка по чл. 8, ал. 3 или 4, когато докладът и становището се изпращат след публикацията й. В тримесечен срок от получаването им заявителят може да внесе промени в заявката и да направи коментар на становището и постъпилите възражения.

(3)    Когато в становището по а. 1 е установено, че изобретението не е патентоспособно по смисъла на чл. 6, а. 1 и чл. 7а, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 8, 9 или 10, и заявителят не отговори в срока по а. 2, не отстрани недостатъците или възрази неоснователно, се взема решение за отказ за издаване на патент.

(4)      Когато експертът от експертизния отдел установи, че заявеното изобретение е патентоспособно, но описанието и/или патентните претенции не отговарят на изискванията на чл. 37, ал. 1 и/или чл. 38, той поканва заявителя да ги коригира в тримесечен срок. Ако в предоставения срок заявителят не направи необходимите корекции, не отговори или възрази неоснователно, експертът взема решение за прекратяване на производството по заявката.

(5)   Когато след проведената експертиза и кореспонденция със заявителя се установи, че изобретението е патентоспособно и са спазени изискванията на чл. 37, ал. 1 и чл. 38, експертът от експертизния отдел изпраща писмено съобщение за заплащане на такси по чл. 33, а. 4 и чл. 53.

(6)   Експертът от експертизния отдел взема решение за издаване на патент, когато таксите по а. 5 са заплатени. Ако таксите не бъдат заплатени, заявката се счита за оттеглена.

Трансформация

Чл. 47а. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) (1) Заявителят може да подаде молба за трансформация на заявката за патент в заявка за регистрация на полезен модел до изтичане на срока за заплащане на таксите по чл. 53 или на срока по чл. 56, а. 1. Трансформираната заявка запазва датата на подаване и датата на приоритета на първоначано подадената заявка за патент, която се счита за оттеглена.

(2) Трансформацията по ал. 1 се извършва при спазване на изискванията на чл. 73, а. 5 по ред, определен в наредбата по чл. 34, ал. 1. Ако тези изисквания не са изпълнени, експерт от експертизния отдел уведомява заявителя и му предоставя тримесечен срок за отговор и корекции. Ако заявителят не отговори или отговори неоснователно, молбата за трансформация не се уважава и заявката за патент се счита за оттеглена.

Продължаване на срокове

Чл. 48. (Изм. – ДВ, бр. 45 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 66 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) По молба на заявителя, подадена преди изтичане на сроковете по чл. 46, а. 1, чл. 46а, чл. 47, ал. 2 и 4 и чл. 47а, а. 2 и чл. 58, а. 2, тези срокове могат да бъдат продължавани с три месеца, но не повече от два пъти, при заплащане на съответни такси.

Възстановяване на срокове

Чл. 49. Сроковете, пропуснати поради особени непредвидени обстоятелства, могат да бъдат възстановени по молба на заявителя. Молбата се подава до три месеца след отпадане на причината за пропускане на срока, но не по-късно от една година от изтичане на пропуснатия срок. Решението за възстановяване на срока се взема от председателя на Патентното ведомство.

Публикация за заявката

Чл. 50. (Отм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.)

Публикации за издаване на патент

Чл. 51. (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) В официалния бюлетин на Патентното ведомство се прави публикация за издаване на патент непосредствено след изтичането на три месеца от вземане на решението. В едномесечен срок от публикацията се издава патент и се публикуват описанието, претенциите и чертежите към патента.

Достъп до заявката

Чл. 51а. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) След публикацията по чл. 51 всяко лице има право по молба да получи достъп до заявката за издаден патент, така както е подадена.

Други публикации

Чл. 52. В официания бюлетин на Патентното ведомство се публикуват данни за правния

статус на заявките и издадените патенти, тарифи, инструкции и др.

Такси за издаване и публикации на патент

Чл. 53. (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) За публикациите по чл. 51 и за издаване на патент се заплащат такси в тримесечен срок от получаване на съобщението по чл. 47, ал. 5. Ако заявителят не плати в посочения срок, таксите могат да бъдат заплатени допълнително в едномесечен срок в двоен размер.

Глава пета.

СПОРОВЕ

Ред за разглеждане на споровете

Чл. 54. Споровете във връзка със създаването, закрилата и използването на изобретенията и полезните модели се разглеждат и решават по административен, по съдебен или по арбитражен ред.

Административен ред

Чл. 55. (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) (1) Пред отдела по спорове се обжават следните решения:

1.  отказ за издаване на патент по чл. 46а, ал. 2 и по чл. 47, ал. 3;

2.   прекратяване на производството по заявките за патент по чл. 46, ал. 1, чл. 46а, а. 1 и чл. 47, а. 4;

3.   прекратяване на производството по регистрация на полезен модел по чл. 75г, ал. 3 и чл. 75д, а. 3;

4.   отказ за регистрация на полезен модел по чл. 75д, ал. 4.

(2)   Отделът по спорове разглежда и искания за:

1.  обявяване недействителност на издаден патент;

2.   заичаване регистрацията на полезен модел;

3.  предоставяне и прекратяване на принудителна лицензия.

(3)   Редът за разглеждане на споровете се определя с наредба на Министерския съвет.

Срокове за оспорване

Чл. 56. (1) (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Жалбата по чл. 55, а. 1 се подава в отдела по спорове от заинтересуваните лица в тримесечен срок от получаване на решението и към нея се прилага документ за платена такса.

(2)    (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Исканията по чл. 55, а. 2 са допустими през целия срок на действие на патента, съответно на регистрацията на полезния модел, като към тях се прилага документ за платена такса.

(3)   (Отм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.)

(4)   Жабата и искането се оставят без последствие при неспазване на съответния срок и при неплащане на такса.

Орган за разглеждане на споровете

Чл. 57. (1) Споровете се разглеждат в специаизирани състави на отдела по спорове,

назначени за случая от председателя на Патентното ведомство.

(2) Решенията по споровете по чл. 55, ал. 1 се вземат в състав от трима експерти, един от които е юрист, а решенията по споровете по чл. 55, ал. 2 се вземат в състав от петима експерти, двама от които са юристи.

Производство в отдела по спорове

Чл. 58. (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) (1) Отделът по спорове образува производство в едномесечен срок от постъпването на жабите или исканията по чл. 55.

(2)   Производството е с участието на заинтересованите страни. Допустими са писмени и устни доказателства. В случаите по чл. 55, а. 2 отделът по спорове изпраща копие от искането на притежателя, съответно на заинтересованите лица, като им предоставя тримесечен срок за отговор.

(3)   По жалбите по чл. 55, а. 1 назначеният състав по чл. 57 в 9-месечен срок от подаване на жабата:

1.  потвърждава решението на експертизния отдел;

2.    отменя изцяло или частично решението на експертизния отдел и връща заявката за ново разглеждане.

(4)      Решението на експертизния отдел, постановено при повторно разглеждане на заявката по а. 3, т. 2, може да се обжава пред отдела по спорове в срока по чл. 56, а. 1, при което се взема решение по същество.

(5)     При разглеждане на исканията по чл. 55, а. 2 назначеният състав по чл. 57 в 9-месечен срок от събирането на всички доказателства по спора взема решение за:

1.  отхвърляне на искането като неоснователно;

2.   обявяване на пълна или частична недействителност на издадения патент;

3.  предоставяне или прекратяване на принудителна лицензия;

4.   изцяло или частично заичаване регистрацията на полезния модел.

(6)     Решенията на назначения състав по чл. 57 се утвърждават от председателя на Патентното ведомство.

(7)   Решенията по а. 3 – 6 се изпращат на страните по спора в 7-дневен срок.

(8)   В случаите на обявяване частична недействителност на издадения патент по а. 5, т. 2 или на частично заичаване регистрацията на полезен модел по а. 5, т. 4 издаденият патент, съответно свидетелство за регистрация се заменят с нови.

Съдебен контрол

Чл. 59. (1) (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., а относно замяната на думите „Софийския градски съд“ с „Административния съд – град София“ – в сила от 01.03.2007 г., предишен текст на чл. 59 – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Страната, недоволна от решението на отдела по спорове, постановено съгласно чл. 58, ал. 3, т. 1 и чл. 58, ал. 5, в тримесечен срок от получаване на решението може да подаде жаба до Административния съд – град София по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(2) (Нова – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Не могат да се обжават по съдебен ред решенията на експертизните отдели по чл. 46, а. 1, чл. 46а, ал. 1 и 2, чл. 47, а. 3 и 4, чл. 75г, а. 3 и чл. 75д, а. 3 и 4, ако не са обжавани по административен ред.

Спорове за установяване на действителния изобретател (Загл. изм. – ДВ, бр. 66 от

2002 г.).

Чл. 60. (1) (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2002 г.) Споровете за установяване на действителния изобретател се решават от Софийския градски съд.

(2)   (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2002 г., отм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.)

(3)     (Доп. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Въз основа на влязлото в сила съдебно решение Патентното ведомство вписва изобретателя/изобретателите в издадения патент или в свидетелството за регистрация.

Спорове относно служебния характер на изобретения и полезни модели и възнаграждения за тях

Чл. 61. (1) Споровете дали изобретението или полезният модел са служебни по смисъла на чл. 15 от този закон се решават от Софийския градски съд.

(2)     (Доп. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Въз основа на влязло в сила съдебно решение правоимащият може в тримесечен срок да поиска издаване на патент или на свидетелство за регистрация на полезен модел на свое име.

(3)    (Доп. – ДВ, бр. 64 от 2006 г . , в сила от 09.11.2006 г . ) Исковете по ал. 1 се предявяват най-късно до една година от узнаване за издаването на патента или свидетелството за регистрация.

(4)   По реда на а. 1 се разглеждат и спорове за определяне на възнаграждението по чл. 15, а. 5 и 6.

Спорове за право на заявяване

Чл. 62. (1) Споровете за правото на заявяване по чл. 13 се решават по съдебен или по арбитражен ред.

(2) Когато споровете се решават по съдебен ред, компетентен е Софийският градски съд.

Спорове за право на преждеползване и послеползване

Чл. 63. (1) Споровете за право на преждеползване по чл. 21 и право на послеползване по чл. 22 се решават по съдебен или по арбитражен ред.

(2) Когато споровете се решават по съдебен ред, компетентен е Софийският градски съд.

Спорове за нарушаване на изключителното право

Чл. 64. (1) (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Споровете за нарушаване на изключителното право се решават от Софийския градски съд.

(2)     (Нова – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Когато ответникът по иск за нарушение е подал в Патентното ведомство искане за обявяване недействителност на патента или за заичаване регистрацията на полезен модел, съдът спира делото до постановяване на окончателно решение по искането.

(3)    (Предишна а. 2, доп. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Когато искът е предявен от заявителя преди издаване на патент или свидетелство за регистрация на полезен модел, производството се спира до вземане на решение от Патентното ведомство.

(4)      (Предишна а. 3 – ДВ, бр. 64 от 2006 г ., в сила от 09.11.2006 г .) В случаите по предходната аинея Патентното ведомство е длъжно да се произнесе в едногодишен срок, считано от датата на уведомлението за спиране на производството.

Спорове за установяване факта на внедряване

Чл. 65. Споровете за установяване факта на внедряването на патентовано изобретение или полезен модел се разглеждат по общия съдебен ред.

Спорове за размера на възнаграждения при принудителна лицензия

Чл. 66. Споровете за размера на възнагражденията при предоставяне на принудителна лицензия се решават от Софийския градски съд.

Глава шеста.

МЕЖДУНАРОДНИ ЗАЯВКИ ПО ДОГОВОРА ЗА ПАТЕНТНО КООПЕРИРАНЕ

Получаващо ведомство

Чл. 67. (1) (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2002 г.) Патентното ведомство действа като получаващо ведомство по смисъла на чл. 2, т. XV от Договора за патентно коопериране, наричан по-нататък „договора“, за международни заявки, подадени от граждани на Република България или от заявители с постоянен адрес или седаище в страната.

(2)   (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2002 г.) Международна заявка се подава на английски език или на руски език в три идентични екземпляра. Заявката може да бъде подадена и на български език, като в едномесечен срок се представя превод. Документ за платени такси и приоритетен документ се представят в един екземпляр.

(3)    (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2002 г.) За извършване на международна кореспонденция на Патентното ведомство се заплаща такса извън таксите за международното подаване по договора. Таксата трябва да бъде платена в месечен срок, считано от датата на подаването. В противен случай производството по заявката се прекратява.

(4)   (Изм. – ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) Когато са подадени по-мако от три екземпляра, Патентното ведомство изготвя липсващите копия срещу съответно заплащане. Неплащането на тези суми не е основание за спиране на производството, но получаващото ведомство може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуаен кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си книги.

(5)   (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) В случаите по чл. 8, ал. 2, буква „б“ от договора производството по по-ранната (по-ранните) национална заявка за същото изобретение се спира. Ако за международната заявка се открие национана фаза, производството по по-ранната национална заявка се прекратява. В тези случаи, ако по по-ранната национана заявка е издаден патент, той прекратява действието си от деня на действието на патента по международната заявка, доколкото съвпада с него.

(6)    (Изм. – ДВ, бр. 45 от 2002 г ., изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г ., в сила от 09.11.2006 г .) Когато международна заявка е подадена в Патентното ведомство на Република България в качеството му на получаващо ведомство и не е подадена предходна национална заявка за същото изобретение, международната заявка се подлага на проверката по реда на чл. 45а. Процедурата продължава, ако компетентният орган установи, че изобретението не е секретно. Ако изобретението е секретно, заявката не се третира като международна.

Международни органи за проучване и извършване на предварителна експертиза

Чл. 68. (1) Патентното ведомство на Република България избира международните органи за проучване и за извършване на предварителна експертиза.

(2) Всеки заявител, както и Патентното ведомство могат да поискат извършване на проучване на национална заявка от международен орган за проучване. В този случай описанието и претенциите по заявката трябва да бъдат представени на езиците, определени от Международния орган за проучване, и да бъдат платени таксите за проучване.

Посочено ведомство

Чл. 69. (1) Патентното ведомство на Република България е посочено ведомство по смисъла на чл. 2, т. XIII от договора, когато Република България е посочена страна в международна заявка.

(2)    (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2002 г.) За откриване на национана фаза заявителят трябва да подаде международната заявка в Патентното ведомство в срок тридесет и един месеца от датата на приоритета при спазване изискванията на чл. 35. По заявки, за които Патентното ведомство е получаващо ведомство, такси за заявяване при посочването му не се заплащат.

(3)    Заявки, по които е открита национана фаза, трябва да бъдат комплектувани съгласно изискванията на чл. 35, 36, 37, 38 и 39 и в сроковете по чл. 46, а. 1.

(4)     Патентното ведомство извършва допълнително проучване на международна заявка, когато извършеното проучване от Международния проучвателен орган е за част от заявеното изобретение. За допълнителното проучване се заплащат съответни такси в сроковете по чл. 46, а. 1.

Избрано ведомство

Чл. 70. (1) Патентното ведомство е избрано ведомство съгласно чл. 2, т. XIV от договора, когато Република България е избрана от заявителя страна, в която той възнамерява да използва резултатите от международната предварителна експертиза.

(2)      (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) При избор на Република България заявителят в 31 -месечен срок от приоритетната дата трябва да подаде документите по чл. 69, а. 2 за откриване на национана фаза.

(3)   (Отм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.)

(4)    Докладът от международната предварителна експертиза трябва да бъде преведен на английски език съгласно чл. 36, а. 2 от договора, ако не е на езиците по чл. 67, ал. 2.

Трансформиране на международна заявка в национална

Чл. 71. (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2002 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) В случаите, когато чуждестранно получаващо ведомство е отказао да установи дата на подаване на международна заявка или е декларирало, че международната заявка се счита за оттеглена или че посочването на Република България се счита за оттеглено, а заявителят подаде в Патентното ведомство превод на заявката на български език и плати таксите по чл. 35, а. 2, съответно чл. 75, а. 1, т. 6 международната заявка се разглежда като национана заявка за патент или за регистрация на полезен модел в съответствие с този закон. Същата процедура се прилага и по отношение на международна заявка, обявена неправилно от Международното бюро на Световната организация за интелектуана собственост (СОИС) за оттеглена.

Публикации

Чл. 72. (1) Публикациите на международни заявки, в които Република България е посочена страна, извършвани от Международното бюро на Световната организация за интелектуана собственост (СОИС), се включват в състоянието на техниката от датата на

тяхното публикуване, ако по тези заявки не е открита национана процедура.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Публикацията за международна заявка на български език има правни последици, еднакви с последиците при публикация за национаните заявки съгласно чл. 46в и 52.

Глава шеста.

„а“ ЗАЯВКИ ЗА ЕВРОПЕЙСКИ ПАТЕНТ И ЕВРОПЕЙСКИ ПАТЕНТИ СЪГЛАСНО ЕВРОПЕЙСКАТА ПАТЕНТНА КОНВЕНЦИЯ (НОВА – ДВ, БР. 66 ОТ 2002 Г.)

Подаване на заявки за европейски патент

Чл. 72а. (Нов – ДВ, бр. 66 от 2002 г.) (1) Заявките за европейски патент могат да се подават в Патентното ведомство на Република България или в Европейското патентно ведомство в Мюнхен или неговия клон в Хага на един от езиците съгласно чл. 14 от Европейската патентна конвенция, наричана по-нататък „конвенцията“. Разделените заявки се подават само в Европейското патентно ведомство.

(2)    Заявители с постоянен адрес или седаище в Република България подават заявки за европейски патент в Патентното ведомство, освен ако заявката ползва приоритет от по-ранна заявка, подадена във ведомството.

(3)      Патентното ведомство препраща заявката за европейски патент на Европейското патентно ведомство.

Еквивалентност на европейска и национална заявка

Чл. 72б. (Нов – ДВ, бр. 66 от 2002 г.) (1) Заявка за европейски патент с установена дата на подаване и приоритет, когато такъв е претендиран, в която Република България е посочена страна, е еквиваентна на редовно подадена в Патентното ведомство национана заявка.

(2)      Когато заявката за европейски патент е публикувана от Европейското патентно ведомство и заявителят представи превод на патентните претенции на български език в три екземпляра с библиографските данни за заявката и заплати такса за публикация, Патентното ведомство осигурява достъп до превода и публикува съобщение в официания бюлетин за получения превод.

(3)     З аявителят с е п олзва с правата по чл. 18 от д атата н а съобщението з а получения превод по а. 2 при условията на чл. 72в.

Действие на европейския патент

Чл. 72в. (Нов – ДВ, бр. 66 от 2002 г.) (1) Европейски патент, в който е посочена Република България, предоставя на патентопритежателя от датата на съобщението за издаването му в европейския патентен бюлетин правата по този закон, ако в тримесечен срок от тази дата се представи превод на описанието и претенциите на български език в три екземпляра и се плати такса за публикация.

(2)      Преводът съгласно ал. 1 трябва да съдържа наименованието на изобретението, описанието, включително чертежи, когато е необходимо, и патентните претенции.

(3)    Преводът се подава заедно с данни за притежателя на патента, номера на заявката за европейски патент, номера на публикацията на европейския патент, номера и датата на европейския патентен бюлетин, в който е направено съобщението за издаване на патента.

(4)    Патентното ведомство прави съобщение в официания бюлетин за получения превод и публикува превода на европейския патент на български език.

(5)   Разпоредбите на този член се прилагат и когато описанието и патентните претенции на европейския патент са изменени в производство по възражение съгласно чл. 102, а. 3 от конвенцията.

(6)   Европейският патент няма действие на територията на Република България от датата на подаване на заявката, ако в срока по а. 1 преводът съгласно а. 1 и 5 не е представен и/или таксата за публикация не е заплатена, или не са изпълнени изискванията на а. 2 и 3 и недостатъците не са отстранени в двумесечен срок от уведомлението на Патентното ведомство.

Автентичен текст на заявката за европейски патент и европейския патент. Внасяне на корекции в превода

Чл. 72г. (Нов – ДВ, бр. 66 от 2002 г.) (1) Когато преводът на български език по чл. 72б и 72в предоставя обхват на закрила, който е по-тесен от обхвата на закрилата, предоставен със заявката за европейски патент или европейския патент на езика на производството на Европейското патентно ведомство, за автентичен се счита текстът на този превод.

           Разпоредбата на ал. 1 не се прилага в производство за обявяване на недействителност на европейски патент.

            Заявителят или притежателят на европейски патент може да подаде по всяко време коригиран превод, като заплати съответна такса за публикация. Преводът се представя в три екземпляра. Патентното ведомство публикува съобщение за получения коригиран превод в официалния бюлетин. Когато корекциите се отнасят до патентните претенции в заявката за европейския патент, едновременно със съобщението в бюлетина се осигурява достъп до коригирания превод, а когато корекциите се отнасят до превода на европейския патент, патентът се публикува отново с внесените корекции.

              Коригираният превод има действие по отношение на трети лица от датата на публикуване на съобщението.

            Лице, което добросъвестно използва или е извършило необходимата подготовка за използване на изобретението, което използване не би съставлявао нарушение на заявката или патента съгласно първоначания превод, може след влизането в сила на коригирания превод да продължи използването на изобретението в своята дейност или за целите на тази дейност без заплащане.

Такси за поддържане действието на европейския патент

Чл. 72д. (Нов – ДВ, бр. 66 от 2002 г.) Годишна патентна такса за европейски патенти се плаща в Патентното ведомство на Република България по реда на чл. 33 за всяка патентна година след годината, през която Европейското патентно ведомство публикува съобщението за издаване на европейския патент.

Трансформация в национална заявка за патент

Чл. 72е. (Нов – ДВ, бр. 66 от 2002 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Заявка за европейски патент, в която е посочена Република България, може по молба на заявителя да се трансформира в национана заявка за патент за изобретение или за регистрация на полезен модел, когато:

1.  заявката се счита за оттеглена съгласно чл. 77, а. 5 от конвенцията;

2.    заявката се счита за оттеглена съгласно чл. 90, ал. 3 от конвенцията, тъй като не е представен превод на заявката на езика на производството съгласно чл. 14, а. 2 от конвенцията.

(2) Молбата за трансформация се подава в сроковете по чл. 135, а. 2 от конвенцията.

(3) В тримесечен срок от датата на получаване на молбата в Патентното ведомство заявителят трябва:

1.    (доп. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) да плати таксите по чл. 35, а. 2 съответно чл. 75, а. 1, т. 6, и

2.      да подаде превод на български език на заявката за европейски патент, както е подадена, и превод на заявката с промени, когато е изменена в производството пред Европейското патентно ведомство.

Забрана за едновременна закрила

Чл. 72ж. (Нов – ДВ, бр. 66 от 2002 г.) (1) Когато е издаден национаен патент за изобретение, за което е издаден и европейски патент, в който е посочена Република България, с една и съща дата на заявяване, съответно с една и съща приоритетна дата, на едно и също лице или негов правоприемник, национаният патент прекратява действието си.

(2) При условията на а. 1 националният патент прекратява действието си в обхвата, в който е идентичен с европейския патент, от датата, на която срокът за подаване на възражение срещу европейския патент е изтекъл, без да е подадено възражение, или от датата, на която влиза в сила решението за запазване на европейския патент в процедурата по възражение.

Обявяване на недействителност на европейски патент

Чл. 72з. (Нов – ДВ, бр. 66 от 2002 г.) Решенията на Европейското патентно ведомство в производство по обявяване на недействителност на европейски патент, в който е посочена Република България, имат действие на територията на Република България.

Регистър на заявките за европейски патент и европейските патенти

Чл. 72и. (Нов – ДВ, бр. 66 от 2002 г.) Патентното ведомство вписва заявките за европейски патенти, както и европейските патенти с действие в Република България в отделен регистър, като всички промени в правния им статус се вписват по общия ред.

Глава шеста.

„б“ СЕРТИФИКАТИ ЗА ДОПЪЛНИТЕЛНА ЗАКРИЛА (НОВА – ДВ, БР. 64 ОТ 2006 Г., В

СИЛА ОТ 01.01.2007 Г.)

Предоставяне на допълнителна закрила

Чл. 72к. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Сертификати за допълнителна закрила на продукти и средства, защитени с патент, се издават при условията и по реда, предвидени в Регламент 1768/92/ЕЕС на Съвета и Регламент 1610/96/ЕС на Европейския парламент и Съвета.

(2)    Заявката за сертификат се подава в Патентното ведомство на Република България. За подаването на заявката, издаването, поддържане действието на сертификата и за публикации се заплащат такси, определени с тарифата по чл. 5, а. 1.

(3)    Процедурата за издаване на сертификат за допълнителна закрила се урежда с наредба на Министерския съвет.

(4)    Р азпоредбите относно представителството п о чл. 3, правото на з аявяване п о чл. 13, обхвата на правната закрила по чл. 17, съдържанието на изключителното право по чл. 19, ограничаване действието на патента по чл. 20, изчерпването на права по чл. 20а, правото на преждеползване по чл. 21, прекратяване действието на патента по чл. 26, а. 1, 2 и 4, нарушението на патентни права и исковете за нарушение по чл. 27 и 28, правото на информация по чл. 28а, лицензионната готовност по чл. 30, договорната и принудителната лицензия по чл. 31 и 32, такси за поддържане действието на патента по чл. 33, възстановяване на срокове по чл. 49, спорове по чл. 54, чл. 55, а. 1, чл. 56, а. 1 и 4 и чл. 57 – 59 се прилагат и по отношение на сертификатите за допълнителна закрила, доколкото в регламентите по а. 1 не е предвидено друго.

Глава седма.

ПОЛЕЗНИ МОДЕЛИ

Правна закрила

Чл. 73. (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) (1) Правна закрила на полезен модел се предоставя чрез регистрация в Патентното ведомство. Регистрацията има действие по отношение на трети лица от датата на публикацията в официания бюлетин на Патентното ведомство.

(2)     Правото на регистрация принадлежи на лицето, което има право на заявяване съгласно чл. 13.

(3)     Регистрират се полезни модели, които са нови, промишлено приложими и имат изобретателска стъпка.

(4)   Не се считат за полезни модели обектите по чл. 6, а. 2 и 4, доколкото се иска правна закрила за самите тях като такива.

(5)   Не се регистрират като полезни модели биотехнологични изобретения по смисъла на чл. 7а, методи, химични съединения или тяхно използване, както и обектите по чл. 7.

Новост

Чл. 73а. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) (1) Полезният модел се счита за нов, ако не е част от състоянието на техниката.

(2) Състоянието на техниката включва:

1.   всичко, което преди датата на подаване на заявката за полезен модел, съответно преди датата на приоритета, е станао общодостъпно чрез използване в Република България чрез писмено или устно описание или по друг начин, където и да е по света;

2.   съдържанието на националните, европейските и международните заявки съгласно чл. 8, а. 3 и 4.

Разкриване, което не влияе на новостта

Чл. 73б. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) (1) Разкриването на полезния модел не влияе на новостта, когато е направено в 12-месечен срок преди датата на подаване на заявката за регистрация, съответно преди приоритетната дата, от:

1.  заявителя или неговия праводател;

2.     трето лице при очевидна злоупотреба по отношение на заявителя или неговия праводател.

(2) Привилегията по а. 1 може да се претендира по всяко време.

Изобретателска стъпка

Чл. 73в. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Счита се, че полезният модел има изобретателска стъпка, ако лице с обичайни знания и умения в областта не може лесно да го осъществи въз основа на състоянието на техниката съгласно чл. 73а, а. 2, т. 1.

Промишлена приложимост

Чл. 73г. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Промишлената приложимост на полезните модели се определя съгласно чл. 10.

Срок на действие

Чл. 74. (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Срокът на действие на регистрацията на полезния модел е 4 години от датата на подаване на заявката. Той може да бъде продължен за два последователни периода от по три години. Общият срок на закрила не може да надхвърля 10 години от датата на подаване на заявката.

Прекратяване действието на регистрацията

Чл. 74а. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Регистрацията прекратява действието си при:

1.  изтичане на съответния срок по чл. 74;

2.   отказ на притежателя – от датата на получаване на писмената декларация за отказ.

Заличаване на регистрацията

Чл. 74б. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) (1) Регистрацията се заичава по искане на всяко лице, когато:

1.  полезният модел не отговаря на изискванията на чл. 73, ал. 3 във връзка с чл. 73а, 73в и 73г;

2.   полезният модел попада в случаите на чл. 73, а. 4 и 5;

3.   не е разкрита достатъчно ясно и пълно същността на полезния модел, така че лице с обичайни знания и умения в областта да може да го осъществи;

4.  регистрираният полезен модел излиза извън съдържанието на:

а) заявката, така както е подадена;

б) първоначаната заявка, от която съгласно чл. 41 е отделена заявката за регистрация на полезния модел;

в)  първоначаната заявка за патент, на която се е позоваа заявката за полезен модел съгласно чл. 75б;

г) първоначаната заявка за патент, от която заявката за регистрация на полезен модел е трансформирана съгласно чл. 47а и 72е.

(2)      Когато основанията за заичаване се отнасят само до част от претенциите, заичаването е частично. Обхватът на закрила се ограничава чрез внасяне на съответни промени в претенциите, описанието и чертежите.

(3)   Заичаването на регистрацията на полезния модел има действие от датата на подаване на заявката.

(4)   Регистрацията на полезния модел се заичава и когато притежателят не е имал право на заявяване, което е установено с влязло в сила съдебно решение. По молба на лицето, което има право на заявяване, полезният модел може да се регистрира на негово име без прекратяване действието на регистрацията.

(5)     Регистрацията на полезен модел може да се заличи и след като е прекратила действието си по чл. 74а по искане на лице, което е ответник по иск за нарушение.

(6)   Заичаването на регистрацията не засяга:

        влезлите в сила решения за нарушаване на правото върху полезен модел, доколкото са били изпълнени;

        лицензионните договори, сключени и изпълнени преди заичаването, освен ако в тях е уговорено друго.

Принудителна лицензия

Чл. 74в. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) (1) Принудителна лицензия се предоставя в полза на притежател на полезен модел, когато полезният модел не може да се използва, без да се наруши правото върху друг полезен модел, чийто притежател отказва да предостави лицензия при справедливи условия.

(2)     Принудителна лицензия се предоставя в полза на притежател на патент, когато изобретението съгласно патента не може да се използва, без да се наруши правото върху полезен модел, чийто притежател отказва да предостави лицензия при справедливи условия.

(3)     Режимът на принудителната лицензия по чл. 32 се прилага и по отношение на регистрираните полезни модели.

Разпореждане при паралелна закрила

Чл. 74г. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) (1) Когато е издаден патент и е регистриран полезен модел при условията на чл. 75б, разпореждането с което и да е от двете права се счита и за разпореждане с другото.

(2) Когато едното от правата по ал. 1 е възникнао преди другото, разпореждането с него има действие и по отношение на по-късно възникналото право.

Нарушение на правото върху полезен модел

Чл. 74д. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) За нарушенията на правото върху полезен модел се прилагат съответно чл. 27, 28 и 28а.

Подаване на заявка за полезен модел (Загл. изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.)

Чл. 75. (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) (1) Заявката за регистрация на полезен модел се подава в Патентното ведомство и съдържа:

1.  заявление за регистрация;

2.   описание на полезния модел;

3.  чертежи, когато са необходими;

4.   претенции;

5.  реферат;

6.  документ за платена такса за заявяване и проверка.

(2) Към заявката се прилагат и следните документи:

1.       пълномощно, когато заявката се подава чрез представител по индустриана собственост;

2.     декларация за приоритет и приоритетно свидетелство, когато се претендира за приоритет, и документ за платена такса за приоритет;

3. декларация за действителния изобретател и за установяване правото на заявяване, когато заявителят не е изобретател.

(3) Документите се подават на български език, с изключение на приоритетно свидетелство по чл. 44, а. 2, като описанието, чертежите, претенциите и рефератът се представят в два екземпляра. Когато те са представени на друг език, датата на подаване се запазва, ако в тримесечен срок от тази дата бъдат представени на български език. Този срок не може да се продължава.

Дата на подаване

Чл. 75a. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) За дата на подаване на заявката се счита датата на получаване в Патентното ведомство на:

1.   заявление за регистрация с име и адрес на заявителя и наименованието на полезния модел, за който се иска регистрация;

2.   описание на полезния модел;

3.  чертежи, когато са необходими;

4.   една или повече претенции.

Паралелни заявки

Чл. 75б. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) За същото изобретение, за което е подадена заявка за патент, заявителят може да подаде и заявка за регистрация на полезен модел при спазване на изискванията на чл. 73 а. 5, като се позове на датата на подаване и на претендирания приоритет на заявката за патент. Това право може да бъде предявено до изтичането на два месеца от датата на получаване на решението по заявката за патент по чл. 46, а. 1, чл. 46а, а. 1 и 2, чл. 47, а. 3, 4 и 6 или на решението по чл. 58, ал. 3, т. 2 и а. 4 на експертизния отдел или на отдела по спорове по заявката за патент, но не по-късно от 10 години от датата на подаване на заявката за патент.

Изисквания към заявката

Чл. 75в. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) (1) Заявлението освен данните по чл. 75а, т. 1 съдържа и:

1.  име и адрес на изобретателя;

2.   декларация за действителния изобретател;

3.  име и адрес на представителя по индустриана собственост, ако такъв е упълномощен;

4.   данни за претендирания приоритет – номер, дата и страна на приоритетния документ;

5.   декларация с данни за заявката за патент, когато заявката за регистрация на полезен модел е подадена в съответствие с чл. 75б.

(2)   Описанието съдържа наименование на полезния модел, приложението му и един или повече примери за изпълнение, разкриващи техническата му същност. В него може да бъде посочено и предшестващото състояние на техниката, известно на заявителя, и предимствата на полезния модел.

(3)   За претенциите и реферата се прилагат чл. 38 и 39.

Проверка на формалните изисквания

Чл. 75г. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) (1) В едномесечен срок от датата на подаване на заявката от български гражданин с постоянен адрес в Република България

или юридическо лице със седаище в Република България се извършва проверката по чл. 45а.

(2)      В едномесечен срок от проверката по ал. 1 или от подаването на заявка от чуждестранен заявител за всяка заявка с установена дата на подаване се проверява даи са изпълнени изискванията на чл. 75, 75б и чл. 75в, а. 1. Когато се констатират недостатъци, заявителят се уведомява и му се предоставя едномесечен срок за отстраняването им, с изключение на документите по чл. 75, а. 2, т. 2.

(3)        Когато заявителят не отговори, не отстрани недостатъците и/или възрази неоснователно в срока по а. 2, се взема решение за прекратяване на производството.

(4)   Когато в срока по а. 2 заявителят не представи документа за платени такси по чл. 75, а. 1, т. 6, заявката се счита за оттеглена.

(5)   За представяне на документите по чл. 75, а. 2, т. 2 се прилага чл. 44.

Процедура по регистрация

Чл. 75д. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) (1) За всяка заявка, която отговаря на форманите изисквания, експерт от експертизния отдел в тримесечен срок проверява дали:

1.  заявката отговаря на изискванията на чл. 75в, а. 2 и 3 и чл. 40;

2.   заявеният полезен модел не попада в случаите по чл. 73, ал. 4 и 5;

3.   полезният модел, разкрит в заявката, не е в явно противоречие с чл. 10.

(2)    Когато се констатират несъответствия, заявителят се уведомява и му се предоставя тримесечен срок за становище и/или за внасяне на промени в заявката.

(3)   Когато в предоставения срок заявителят не отговори, неоснователно възрази и/или не отстрани недостатъците по а. 1, т. 1, се взема решение за прекратяване на производството.

(4)   Когато в предоставения срок заявителят не отговори, неоснователно възрази и/или не внесе промени в заявката, така че да отстрани несъответствията по ал. 1, т. 2 и 3, се взема решение за отказ.

(5)         Когато в резултат на проверката не се констатират несъответствия или несъответствията са отстранени, заявителят се поканва да заплати в едномесечен срок такса за регистрация, такса за издаване на свидетелство за регистрация, такса за публикация на описанието, чертежите, претенциите и реферата и такса за публикация в Официалния бюлетин на Патентното ведомство. Ако таксите не бъдат заплатени, заявката се счита за оттеглена.

(6)   Когато таксите бъдат заплатени, в 14-дневен срок се взема решение за регистрация на полезния модел и се извършва вписване в Държавния регистър на полезните модели.

(7)     Когато заявката за регистрация на полезен модел е подадена съгласно чл. 75б, решение за регистрация се взема след заплащане на таксите по а. 5 и на такса за продължаване срока на действие на регистрацията за съответния период, в който заявителят е поканен да ги заплати.

Проучване състоянието на техниката

Чл. 75е. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) (1) Заявителят може да подаде молба за проучване състоянието на техниката, като заплати такса за проучване.

            В срока на действие на регистрацията на полезния модел всяко лице може да подаде молба за проучване състоянието на техниката, като заплати такса за проучване.

             В тримесечен срок от получаване на молбата по а. 1 или 2 се изготвя доклад за проучване, който се изпраща на молителя заедно с намерените материаи.

            Лицата по а. 1 или 2 могат да подадат молба за експертиза на полезен модел, като заплатят такса и представят доклад за проучване по а. 3 или по чл. 47, а. 1.

Отлагане на регистрацията

Чл. 75ж. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) В тримесечен срок от подаване на заявката заявителят може да подаде молба за отлагане регистрацията на полезния модел за срок до 15 месеца от датата на подаването, съответно от датата на приоритета.

Продължаване на срокове

Чл. 75з. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) По молба на заявителя, подадена преди изтичането на срока по чл. 7 5г, ал. 2 или чл. 7 5д, ал. 2, се д опуска еднократното му продължаване с три месеца при заплащане на такса.

Продължаване срока на действие на регистрацията (Загл. изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.)

Чл. 76. (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) (1) Срокът на действие на регистрацията на полезния модел се продължава по молба на притежателя, придружена с документ за платена такса.

(2)     Молбата за всяко продължение се подава през последната година на предходния период на действие на регистрацията.

(3)    Полезният модел запазва действието си при пропускане на срока по ал. 2, ако д о 6 месеца след изтичането му притежателят подаде молба и заплати таксата в двоен размер.

Публикации (Загл. изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.)

Чл. 77. (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) (1) В едномесечен срок от вписването на полезните модели в Държавния регистър се прави публикация в Официалния бюлетин на Патентното ведомство.

(2)    В едномесечен срок от публикацията по а. 1 се издава свидетелство за регистрация на полезния модел и се публикуват описанието, чертежите, претенциите и реферата.

(3)    В Официания бюлетин се публикуват съобщения за изготвени доклади за проучване и всички промени в правния статус на полезните модели.

Достъп до заявката

Чл. 77а. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) След публикацията за регистрацията всяко лице има право по молба да получи достъп до заявката за регистрация на полезния модел, така както е подадена, и до доклада по чл. 75е, ал. 3.

Режим на полезните модели (Загл. изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.)

Чл. 78. (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Режимът за изобретенията се прилага съответно и за полезните модели, доколкото в тази глава не е предвидено друго, с изключение на чл. 18, 22 и 30.

Глава осма.

ПАТЕНТНО ВЕДОМСТВО

Статут

Чл. 79. (1) Патентното ведомство на Република България е национаен държавен орган за правна закрила на обектите на индустриана собственост със седалище София.

(2)    (Нова – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Патентното ведомство е на бюджетна издръжка. Приходите по бюджета на Патентното ведомство се набират от такси, събирани за дейностите, извършвани от ведомството, наеми, дарения и други приходи.

(3)   (Нова – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. – ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.)

(4)   (Предишна а. 2 – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Патентното ведомство е независимо в своята дейност, като неговите окончателни решения по закрила на обектите на индустриана собственост се обжалват в съда по съответния ред.

(5)   (Предишна а. 3 – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Патентното ведомство се състои от председател, поне един заместник, държавни експерти и служители.

(6)    (Предишна а. 4 – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) За председателя и неговите заместници са задължителни следните изисквания: да са работили в областта на индустрианата собственост над десет години и да имат висше техническо или юридическо образование, като първият заместник е с компетентност и стаж в патентната експертиза и е с патентна кваификация.

(7)    (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Председателят на Патентното ведомство се назначава от министър-председателя.

Основни дейности

Чл. 80. Патентното ведомство осъществява следните основни дейности:

1.    извършва експертиза и взема решения по закрилата на обектите на индустриана собственост;

2.   (изм. – ДВ, бр. 81 от 1999 г., в сила от 14.12.1999 г., доп. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) издава патенти за изобретения и свидетелства за регистрация на полезни модели; свидетелства за промишлени дизайни, търговски марки, марки за услуги, наименования за произход и други защитни документи за закрила на обекти на индустриалната собственост;

3.        разглежда спорове по решенията на експертизата, искания за обявяване недействителност на защитни документи и за предоставяне и прекратяване на принудителни лицензии;

4.   обявява недействителност, предоставяне и прекратяване на принудителни лицензии и зависимост на защитни документи;

5.   (нова – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) закрила на биотехнологичните изобретения и полезни модели във взаимодействие с Национаната банка за промишлени микроорганизми и клетъчни култури;

6.    (предишна т. 5, доп. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) представлява страната в определени междудържавни организации по индустриана собственост, осигурява изпълнението на задълженията й съобразно статута за патентните ведомства, регламентиран от международните спогодби, и осъществява международно сътрудничество в тази област, в това число за извършване на проучвания и експертиза за обекти на индустрианата собственост;

7.     (предишна т. 6, изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) извършва публикациите и издава бюлетин, предвидени в този закон и в международните спогодби; осъществява международен обмен на патентни документи, създава и поддържа информационни системи за обектите на индустрианата собственост и предоставя информационни услуги за тези обекти;

8.    (предишна т. 7, – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) издава наредби и инструкции в рамките на компетенциите на Патентното ведомство, както и предлага тарифи за дейностите и услугите, извършвани от ведомството;

9.    (предишна т. 8, – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) води държавните регистри за защитените обекти на индустриана собственост;

10.    (предишна т. 9, – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) образува фонд „Индустриална собственост“ от дарения, собствени средства и други постъпления;

11.    (предишна т. 10, изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) осъществява подготовката на кадри и обучение в областта на индустрианата собственост;

12.    (нова – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) информира обществеността в областта на индустрианата собственост и популяризир а пр авната з акрила на индустрианата собственост и иновационната дейност.

Председател

Чл. 81. (1) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г . , в сила от 10.06.2010 г.) Председателят ръководи Патентното ведомство и отговаря за изпълнението на дейностите на ведомството; утвърждава устройствения правилник на ведомството и го обнародва в „Държавен вестник“, назначава и упражнява служебен контрол върху персонаа; представлява Патентното ведомство в международните организации и съюзи; сключва двустранни и регионални договори с чуждестранни патентни ведомства.

(2)   (Нова – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Председателят може да делегира с писмена заповед свои правомощия на заместник-председател.

(3)   (Предишна а. 2, изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Председателят на Патентното ведомство осъществява сътрудничество с организации с идеана цел в областта на индустрианата собственост.

Структура

Чл. 82. (1) За осъществяване на предвидените в този закон дейности в Патентното ведомство се създават задължително основни отдели по:

1.  експертиза на обектите на индустриана собственост;

2.   спорове;

3.  юридическа дейност;

4.   патентноинформационна и издателска дейност.

(2)    За осъществяване на експертизната дейност, за обслужване на обществеността и за осъществяване на международен обмен на патентна документация Патентното ведомство комплектува, поддържа и съхранява центраен патентен фонд – Центрана патентна библиотека.

(3)        Председателят на Патентното ведомство определя структурата и щата на ведомството.

Служители

Чл. 83. (1) За служители в Патентното ведомство се назначават само лица с българско гражданство.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) За държавни експерти, които вземат решения по заявките за обектите на индустриана собственост или окончателни решения по спорове, се назначават само лица, които отговарят на следните изисквания: завършено висше образование и патентноправна специаизация; практика в експертизата не по-малко от три години и положен изпит в Патентното ведомство. Условията и редът за провеждане на изпита се определят с акт на председателя на Патентното ведомство.

(3)   (Отм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.)

(4)    (Нова – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Служителите на Патентното ведомство нямат право да подават заявки за закрила на обектите на индустриална собственост или да бъдат посочвани като изобретатели или съизобретатели, докато се намират в служебно или трудово правоотношение и една година след неговото прекратяване.

Глава осма.

„а“ МЕРКИ ЗА ГРАНИЧЕН КОНТРОЛ (НОВА – ДВ, БР. 64 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ

09.11.2006 Г.)

Основания и приложно поле

Чл. 83а. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) (1) Митническите органи задържат стоки, пренасяни през държавната граница, за които има основание да се счита, че нарушават патент, сертификат за допълнителна закрила или регистриран полезен модел.

(2)   Мерките за граничен контрол не се прилагат по отношение на стоки, върху които не се разпростира действието на патента съгласно чл. 20 или които са изработени със съгласието на притежателя на патента, сертификата за допълнителна закрила или регистрирания полезен модел.

(3)    (В сила от 01.01.2007 г.) Разпоредбата на ал. 2 се прилага само в случай и доколкото не противоречи на разпоредбите на Регламент 1383/2003/ЕС на Съвета.

Условия за прилагане на мерките за граничен контрол

Чл. 83б. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) (1) Мерките за граничен контрол се прилагат въз основа на писмена молба до Агенция „Митници“ от притежателя на патента или на регистрирания полезен модел. Когато притежателят на патента, на сертификата за допълнителна закрила или на регистрирания полезен модел е с постоянен адрес или седаище извън страната, той трябва да посочи в молбата съдебен адрес на територията на Република България.

             Молбата по а. 1 трябва да съдържа подробно описание на стоките. Към нея се прилагат копие от патента за изобретение, от сертификата за допълнителна закрила или от свидетелството за полезния модел, както и удостоверение, че те са действащи, издадено от Патентното ведомство.

              За разглеждането на молбата и за прилагането на мерките за граничен контрол митническите органи събират такси в размер, определен от Министерския съвет.

            Митническите органи не носят отговорност, когато при упражнявания от тях контрол не са могли да идентифицират стоките, чието задържане се иска, както и за предприетите от тях добросъвестни действия по задържането на стоките.

            Редът и начинът за прилагане на мерките за граничен контрол се определят с наредба на Министерския съвет.

Глава девета.

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Санкции

Чл. 84. (1) (Изм. – ДВ, бр. 11 от 1998 г., изм. – ДВ, бр. 45 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Лице, което публикува същността на заявка за секретен патент по чл. 24, извърши заявяване в чужбина при неспазване изискванията на чл. 25, се наказва с глоба от 1000 до 20 000 лева.

(2)     (Нова – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Лице, което не изпълни задължението си по чл. 28а, ал. 5, се наказва с глоба от 300 до 500 лв. или с имуществена санкция от 600 до 1000 лв.

(3)    (Предишна а. 2 – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Нарушенията се установяват с акт на орган на Патентното ведомство. Наказателното постановление се издава от председателя на Патентното ведомство и може да бъде обжавано по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Допълнителни разпоредби

§ 1. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) По смисъла на този закон:

1.   „По същество биологичен процес“ е процес за производство на растения или животни, ако се състои изцяло от естествени явления, като кръстосване или подбор.

2.    „Микробиологичен процес“ е всеки процес, който включва, прилага се спрямо или води до получаване на биологичен материа.

3.      „Биологичен материал“ е всеки материал, съдържащ генетична информация и способен да се самовъзпроизвежда или да бъде възпроизведен в биологична система.

4.       ‘‘Парижка конвенция“ е Парижката конвенция за закрила на индустрианата собственост, подписана на 20 март 1883 г. в Париж, с нейните изменения и допълнения, съгласно Решение на Министерския съвет за присъединяване на Народна република България към Лисабонската редакция на Конвенцията, одобрено с Указ № 663 на Президиума на Народното събрание от 1965 г. (ДВ, бр. 75 от 1965 г.).

5.     „Будапещенски договор“ е Будапещенският договор за международно признаване депозирането на микроорганизми във връзка с производство по патентоване, подписан на 28 април 1977 г. в Будапеща, ратифициран с Указ № 903 на Държавния съвет от 1978 г. (ДВ, бр. 38 от 1978 г.).

6.   „Договор за патентно коопериране“ е Договорът за патентно коопериране, сключен на 19 юни 1970 г. във Вашингтон, ратифициран с Указ № 2933 на Държавния съвет от 1983 г. (ДВ, бр. 77 от 1983 г.).

7.   „Европейска патентна конвенция“ е Конвенцията за издаване на европейски патенти (Европейската патентна конвенция) от 5 октомври 1973 г., ратифицирана със закон от Народното събрание (ДВ, бр. 15 от 2002 г.).

8.      „Генеричен лекарствен продукт“ е лекарствен продукт, който има един и същ качествен и количествен състав по отношение на активните вещества и същата лекарствена форма като референтния лекарствен продукт, и биоеквиваентността му с референтния лекарствен продукт е доказана с подходящи изпитвания за биоанаитичност. Различните перорани лекарствени форми с незабавно освобождаване се считат за една и съща лекарствена форма. Различните соли, естери, етери, изомери, смеси от изомери, комплекси или деривати на активно вещество се считат за същото активно вещество, освен ако те се различават значително по своята безопасност и/или ефикасност.

Преходни и Заключителни разпоредби

§ 2. (Предишен § 1 – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) (1) Този закон се прилага за заявки за патенти за изобретения и полезни модели, които са подадени след влизането му в сила, както и за исканията за патенти, подадени в Патентното ведомство до влизане в сила на този закон, за които няма окончателно решение.

(2)   Исканията за авторски свидетелства, подадени в Патентното ведомство до влизане в сила на този закон, за които няма окончателно решение, могат да бъдат трансформирани със запазване на приоритета в заявки за патент за изобретение или за полезен модел по молба на лицето, което има право на заявяване съгласно чл. 13 от този закон. Молбата се подава в Патентното ведомство в тримесечен срок от уведомяване на заявителя от Патентното ведомство, но не по-късно от шест месеца след влизане на закона в сила.

(3)        Исканията за авторски свидетелства, по които не е постъпила молба за трансформация при условията на предходната алинея, се считат за оттеглени и производството по тях се прекратява.

§ 3. (Предишен § 2 – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г .) (1) Авторските свидетелства, издадени до влизане на закона в сила, имат срок на действие петнадесет години, считано от датата на подаване. Същият срок на действие се прилага и за непубликуваните авторски свидетелства.

(2)   В срока на действие по предходната алинея авторските свидетелства могат да бъдат трансформирани в патенти за изобретения при спазване изискванията на чл. 7 по искане на изобретателя. Когато авторското свидетелство е било издадено за служебно изобретение, искането за трансформация може да бъде направено от:

1.  ползвателя на изобретението;

2.   автора на изобретението;

3.   организацията, в която е създадено изобретението, ако тя не е ползвател.

(3)   Молбите по предходната аинея се подават в Патентното ведомство в шестмесечен срок от влизане на закона в сила.

(4)   Патентното ведомство издава патент на един от молителите при спазване поредността на правоимащите, посочена в а. 2.

(5)   Ако в срока по а. 3 не постъпи молба за трансформация, всяко заинтересувано лице, с изключение на чуждестранни лица, може да поиска издаването на патент на свое име. Молбата трябва да бъде подадена не по-късно от една година след изтичане на срока по ал. 3, като патент се издава на първия молител.

(6)     Правата, произтичащи от патентите съгласно ал. 4 и 5, възникват от датата на решението за трансформация. Лица, използваи изобретението преди датата на трансформация на авторското свидетелство, но след датата на подаване на заявката за авторско свидетелство, не се ползват с правата на преждеползватели по чл. 21.

(7)   (Отм. – ДВ, бр. 66 от 2002 г.).

(8)     Авторски свидетелства, които не са трансформирани в патенти по предходните аинеи, прекратяват действието си.

(9)    Възникнаите преди влизане в сила на този закон имуществени и неимуществени права на откриватели, на автори на признати и внедрени изобретения и рационализации и на лица, създали признати и внедрени икономически ефективни предложения, се уреждат по досегашния ред.

(10)     (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Решенията на Патентното ведомство във връзка с трансформацията на заявки и на авторски свидетелства в патенти подлежат на обжаване по реда на Административнопроцесуания кодекс.

§ 4. (Предишен § 3 – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) При трансформация на авторски свидетелства в патенти се заплаща такса за издаване на патент и такса за публикация на извършената трансформация. Годишните такси за поддържане на патента се изчисляват от датата на издаването му.

§ 5. (Предишен § 4 – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) (1) За издадени патенти или подадени заявки в чужбина преди влизане на този закон в сила, отнасящи се до продукти, получени по химически или микробиологически начин, както и до лечебни, козметични, хранителни или вкусови вещества, получени по химически или друг метод, включително продуктите на генното инженерство, по молба на патентопритежателя или заявителя Патентното ведомство може да издаде патент при условие, че:

1.   продуктът не е продаван на територията на Република България до датата на подаване на заявка за издаване на патент в Патентното ведомство;

2.   няма издадено авторско свидетелство на Република България за обект, идентичен на обекта, за който се иска издаване на патент;

3.        заявителят или патентопритежателят имат значителна търговска дейност в отечествената страна на изобретението.

(2)     Заявката за издаване на патент по предходната алинея се подава в Патентното ведомство в срок до девет месеца от влизане на този закон в сила и съдържа:

1.  молба по образец;

2.   декларация по образец за наичие на условията по т. 1 и 3 на предходната аинея;

3.  превод на български език на патента или на заявката и на реферата в 2 екземпляра;

4.   копие на патента или заверено копие на заявката, издадени от Патентното ведомство на съответната страна;

5.  документ за платени такси;

6.  документ за представителство.

(3)   Заявителят или патентопритежателят представят документите по предходната аинея в тримесечен срок от датата на подаване на заявката.

(4)   Издаденият в Република България патент действа:

1.  от датата на подаване на заявката по а. 2, когато има издаден патент в чужбина;

2.   от датата на получаване на уведомление за издаване на патент по заявката, подадена в чужбина.

(5)   Действието на издадения при условията и по реда на предходните аинеи патент се прекратява при изтичане срока на действие на патента, издаден в съответната страна, или от датата на обявяването му за недействителен.

(6)   Пропуснатите срокове по ал. 2 и 3 не могат да бъдат възстановявани.

(7)   Годишните патентни такси се заплащат съобразно поредността на патентната година на издадения в съответната страна патент.

§ 6. (Предишен § 5 – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Патентите за изобретения, както и допълнителните патенти, издадени преди влизането в сила на този закон, запазват срока на действие, предвиден от закона, който е бил в сила при тяхното издаване.

§ 7. (Предишен § 6 – ДВ, бр. 64 от 2006 г . , в сила от 09.11.2006 г . ) (1) В чл. 48 от З акона з а търговските марки и промишлените образци (обн., ДВ, бр. 95 от 1967 г.; изм. и доп., бр. 55 от 1975 г., бр. 56 от 1986 г.) думите „Българската търговска паата“ се заменят с „представител по индустриана собственост“.

(2) Българската търговско-промишлена паата продължава да осъществява функциите на представител по индустриана собственост до шест месеца след влизането в сила на този закон. В същия срок чуждестранните заявители упълномощават представител от Регистъра за представителите по индустриана собственост. След изтичане на този срок Българската търговско-промишлена паата предава на Патентното ведомство всички досиета по обекти на индустриана собственост, за които няма упълномощен представител. Председателят на Патентното ведомство разпределя тези досиета на оправомощени представители по индустриана собственост.

§ 8. (Предишен § 7 – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Срокът за подаване на исканията за обявяване на недействителност съгласно чл. 55, ал. 2 се прилага и за авторските свидетелства, издадени преди влизане в сила на този закон.

§ 9. (Предишен § 8 – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Отношенията по създаването и използването на предложения с полезен ефект, които нямат специана правна закрила, се уреждат с договор, сключен между заинтересуваните лица.

§ 10. (Предишен § 9 – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Наименованието на Института за изобретения и рационаизации (ИНРА) се изменя в Патентно ведомство на Република България.

§ 11. (Доп. – ДВ, бр. 81 от 1999 г., в сила от 14.12.1999 г., предишен § 10, изм. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Министерският съвет издава наредбата по чл. 3 от този закон и Наредба за секретните патенти.

§ 12. (Предишен § 11 – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Този закон отменя:

1. Закона за изобретенията и рационаизациите (обн., ДВ, бр. 81 от 1968 г.; изм., бр. 92 от 1969 г., бр. 28 от 1982 г. и бр. 56 от 1986 г.).

2.   Закона за откритията, изобретенията и рационаизаторските предложения (обн., Изв., бр. 10 от 1961 г.; изм., ДВ, бр. 81 от 1968 г.).

§ 13. (Предишен § 12 – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Законът влиза в сила от 1 юни 1993 г., с изключение на чл. 3.

§ 14. (Предишен § 13 – ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) Изпълнението на закона се възлага на председателя на Патентното ведомство.

Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПАТЕНТИТЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 66 ОТ 2002 Г.)

§ 42. (1) Този закон се прилага за заявки за патенти за изобретения и полезни модели, които са подадени след влизането му в сила, както и за заявки, по които не е взето окончателно решение.

(2) Искания за обявяване на недействителност на патенти за изобретения, които се отнасят до методи за лечение на хора или животни чрез терапия или по хирургичен път, както и методи за диагностика, прилагани при хора или животни, независимо кога са издадени, се разглеждат с оглед разпоредбите на закона, който е действа по време на разглеждането на заявката до вземането на окончателното решение.

§ 43. Правната закрила, предоставена с патенти за изобретения, които се отнасят до методи за лечение на хора или животни чрез терапия или по хирургичен път, както и до методи за диагностика, прилагани при хора или животни, се запазва до изтичане срока на действие на патентите с ограничението по закона, съгласно който е постановено решението за издаването му.

§ 44. Заявители, подаи заявка за патент за изобретение или полезен модел преди влизането в сила на този закон, се ползват от привилегията по чл. 11 в досегашната му редакция.

§ 45. Производството по подадени декларации за открития по отменената ал. 7 на § 2 от преходните и заключителните разпоредби се прекратява. По искане на авторите в официалния бюлетин на Патентното ведомство се публикуват библиографските данни по декларациите и се предоставя достъп до материаите по тях.

§ 46. (Попр. – ДВ, бр. 68 от 2002 г.) Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 20, т. 1 (относно а. 1, 2 и 3 на чл. 33), който влиза в сила шест месеца след влизането в сила на този закон.

Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС

(ОБН. – ДВ, БР. 30 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 12.07.2006 Г.)

§ 101. В Закона за патентите (обн., ДВ, бр. 27 от 1993 г.; изм., бр. 83 от 1996 г., бр. 11 от 1998 г., бр. 81 от 1999 г., бр. 45 и 66 от 2002 г., бр. 17 от 2003 г.) се правят следните изменения:

2. Навсякъде думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуания кодекс“.

§ 142. Кодексът влиза в сила три месеца след обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на:

1.   дял трети, § 2, т. 1 и § 2, т. 2 – относно отмяната на глава трета, раздел II „Обжаване по съдебен ред“, § 9, т.1 и 2, § 11, т.1 и 2, § 15, § 44, т.1 и 2, § 51, т.1, § 53, т. 1, § 61, т. 1, § 66, т. 3, § 76, т.1 – 3, § 78, § 79, § 83, т. 1, § 84, т.1 и 2, § 89, т.1 – 4, § 101, т. 1, § 102, т. 1, § 107, § 117, т.1 и 2, § 125, § 128, т.1 и 2, § 132, т. 2 и § 136, т. 1, както и § 34, § 35, т. 2, § 43, т. 2, § 62, т. 1, § 66, т. 2 и 4, § 97, т. 2 и § 125, т. 1 – относно замяната на думата „окръжния“ с „административния“ и замяната на думите „Софийския градски съд“ с „Административния съд – град София“, които влизат в сила от 1 март 2007 г.;

2.   параграф 120, който влиза в сила от 1 януари 2007 г.;

3.    параграф 3, който влиза в сила от деня на обнародването на кодекса в „Държавен вестник“.

Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОН ЗА ПАТЕНТИТЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 64 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 09.11.2006 Г.)

§ 74. (1) Този закон се прилага за заявки за патенти и за заявки за регистрация на полезни модели, които са подадени след влизането му в сила, както и за заявки за патенти за изобретения и за полезни модели, по които не е постановено окончателно решение.

(2)     По заявките за патенти за изобретения, по които не е постановено окончателно решение до влизането в сила на този закон, не се подава молба по чл. 46б и не се прилага 6-месечният срок по чл. 47, а. 2.

(3)      Заявките за патенти за полезни модели, подадени в Патентното ведомство до влизането в сила на този закон, по които няма окончателно решение, могат да бъдат трансформирани в заявки за регистрация на полезни модели по молба на заявителя. Молбата се подава в Патентното ведомство в тримесечен срок от уведомяване на заявителя от страна на ведомството, но не по-късно от 6 месеца от влизането в сила на този закон.

(4)     Таксите за експертиза на заявките за патент за полезен модел не се връщат на заявителя, като Патентното ведомство извършва проучване по всички заявки, по които в срока по а. 3 е постъпила молба за трансформация. В 6-месечен срок от подаване на молбата на заявителя се изпраща докладът от проучването със становище за съответствие с чл. 73а, 73в и 73г.

(5)      Заявките за патенти за полезни модели, по които не е постъпила молба за трансформация, се считат за оттеглени.

§ 75. Поддържането на действието на издадените патенти за полезни модели се урежда по досегашния ред.

§ 76. (1) Издадените по досегашния ред секретни патенти се освобождават от такси за поддържане на действието им.

(2) Разсекретяването и обявяването на недействителност на издадени секретни патенти се извършва в съответствие с чл. 24.

§ 77. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Срокът на действие на патенти, издадени по реда на § 5 от преходните и заключителните разпоредби, е 20 години от датата на подаване на заявката за

патент в съответната страна на произход.

            В 6-месечен срок считано от датата на присъединяване на Република България към Европейския съюз притежателят на патент, издаден по § 5 от преходните и заключителните разпоредби, чието действие е било продължено извън срока по а. 1, може да подаде молба по реда и при условията на Регламент 1768/92/ЕЕС и Регламент 1610/96/ЕС за издаване на сертификат за допълнителна закрила на продукт, обект на патента, като срокът на издадения сертификат се определя съгласно чл. 22 от Регламент 1768/92/ЕЕС.

             Патентите, издадени по § 5 от преходните и заключителните разпоредби, чието действие е било продължено извън срока по а. 1, за които не е подадена молба в срока по а. 2 или за които е отказано издаването на сертификат за допълнителна закрила, прекратяват действието си с изтичането на текущата патентна година, за която е била платена съответната годишна патентна такса.

§ 78. (Изм. – ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Министерският съвет приема наредбите по чл. 24, а. 11, чл. 34, а. 1, чл. 37, а. 3, чл. 55, а. 3 и чл. 83б, а. 5, а министърът на земеделието и продоволствието издава наредбата по чл. 20а, а. 4 и 6 в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон.

§ 79. (1) За всеки лекарствен продукт, който е защитен с действащ основен патент и за който първото разрешение за пускането му на пазара като лекарствен продукт е получено след 1 януари 2000 г., може да се издаде сертификат за допълнителна закрила в Република България, при условие че молбата за сертификат е подадена в 6-месечен срок от датата на присъединяване на Република България към Европейския съюз.

(2)   З а всеки продукт з а р астителна з ащита, който е з ащитен с действащ о сновен патент и за който първото разрешение за пускането му на пазара като продукт за растителна защита е получено след 1 януари 2000 г., може да се издаде сертификат за допълнителна закрила в Република България, при условие че молбата за сертификат е подадена в 6-месечен срок от датата на присъединяване на Република България към Европейския съюз.

(3)   Сертификатите по ал. 1 и 2 се издават по реда на глава шеста „б“.

§ 80. От датата на присъединяване на Република България към Европейския съюз разпоредбата на чл. 20, т. 7 се прилага и по отношение на заявление за разрешение за пускане на пазара във всяка държава – членка на Европейския съюз или на Европейското икономическо пространство.

§ 81. (1) От датата на присъединяване на Република България към Европейския съюз притежателят или ползвателят на патент или на сертификат за допълнителна закрила за фармацевтичен продукт, за който е подадена заявка в държава членка към момента, когато такава закрила не е могла да бъде получена за този продукт в Република България, може да се позовава на правата, предоставени чрез този патент или сертификат за допълнителна закрила, за да предотврати вноса и разпространението на този продукт в държавата членка или в държавите, в които този продукт се ползва с патентна или допълнителна закрила, дори ако продуктът е бил пуснат за първи път на пазара в Република България от него или с негово съгласие.

(2) Всяко лице, което има намерение да внесе или разпространява фармацевтичен продукт, попадащ в обхвата на ал. 1, в държава членка, в която този продукт се ползва с патентна или допълнителна закрила, трябва да докаже пред компетентните органи в искането за внос, че е отправено едномесечно предизвестие до притежателя или ползвателя на тази закрила.

§ 83. Този закон влиза в сила три месеца след обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на:

1.    параграф 15 – относно чл. 20а, ал. 1, § 55 – относно глава шеста „б“, § 70 – относно чл. 83а, а. 3, и § 77, които влизат в сила от датата на присъединяване на Република България към Европейския съюз;

2.   параграф 66, т. 2 – относно чл. 79, а. 3, който влиза в сила от 1 януари 2007 г.

Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОН ЗА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ПРОДУКТИ В ХУМАННАТА МЕДИЦИНА

(ОБН. – ДВ, БР. 31 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 13.04.2007 Г.)

§ 37. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 22, който влиза в сила една година след влизането в сила на този закон.

Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС

(ОБН. – ДВ, БР. 59 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.03.2008 Г.)

§ 61. Кодексът влиза в сила от 1 март 2008 г., с изключение на:

1.      част седма ‘ ‘Особени правила относно производството по граждански дела при действие на правото на Европейския съюз“;

2.   параграф 2, а. 4;

3.  параграф 3 относно отмяната на глава тридесет и втора „а“ „Особени правила за признаване и допускане изпълнение на решения на чуждестранни съдилища и на други чуждестранни органи“ с чл. 307а – 307д и част седма „Производство за връщане на дете или за упражняване на правото на лични отношения“ с чл. 502 – 507;

4.   параграф 4, а. 2;

5.   параграф 24;

6.   параграф 60,

които влизат в сила три дни след обнародването на кодекса в „Държавен вестник“.

Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОН ЗА РИБАРСТВОТО И АКВАКУЛТУРИТЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 36 ОТ 2008 Г.)

§ 63. В З акона з а п атентите и р егистрацията н а п олезните модели (обн., ДВ, бр. 27 от 1993 г.; изм., бр. 83 от 1996 г., бр. 11 от 1998 г., бр. 81 от 1999 г., бр. 45 и 66 от 2002 г., бр. 17 от 2003 г., бр. 30 и 64 от 2006 г. и бр. 31 и 59 от 2007 г.) навсякъде думите „министъра на

земеделието и горите“ се заменят с „министъра на земеделието и продоволствието“.

Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОН ЗА МАРКИТЕ И ГЕОГРАФСКИТЕ ОЗНАЧЕНИЯ

(ОБН. – ДВ, БР. 19 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 10.06.2010 Г.)

§ 57. Законът влиза в сила три месеца след обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на § 1, 3, 5, 6, § 7, т. 1, букви „г“ и „д“, § 8, 15, 16, 17, 19, 20 – 24, 26, 30, 33, 35, 36, 37, 39 и 40, които влизат в сила 12 месеца след обнародването на закона.

Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ

(ОБН. – ДВ, БР. 38 ОТ 2012 Г., В СИЛА ОТ 01.07.2012 Г.)

§ 84. (В сила от 18.05.2012 г.) В срок до един месец от обнародването на този закон в „Държавен вестник“:

1.   Министерският съвет привежда Класификатора на длъжностите в администрацията в съответствие с този закон;

2.          компетентните органи привеждат устройствените актове на съответната администрация в съответствие с този закон.

§ 85. (1) Правоотношенията с лицата от администрациите по Закона за радиото и телевизията, Закона за независимия финансов одит, Закона за електронните съобщения, Закона за Комисията за финансов надзор, Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, Кодекса за социано осигуряване, Закона за здравното осигуряване, Закона за подпомагане на земеделските производители и Закона за пътищата се уреждат при условията и по реда на § 36 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния служител (ДВ, бр. 24 от 2006 г.).

(2)   С акта за назначаването на държавния служител се:

1.       присъжда определения в Класификатора на длъжностите в администрацията минимален ранг за заеманата длъжност, освен ако служителят притежава по-висок ранг;

2.   определя индивидуана основна месечна заплата.

(3)   Допълнително необходимите средства за осигурителни вноски на лицата по ал. 2 се осигуряват в рамките на разходите за заплати, възнаграждения и осигурителни вноски по бюджетите на съответните разпоредители с бюджетни кредити.

(4)   Министерският съвет да извърши необходимите промени по извънбюджетната сметка на Държавен фонд „Земеделие“, произтичащи от този закон.

(5)    Органите на управление на Национания осигурителен институт и на Национаната здравноосигурителна каса да извършат необходимите промени по съответните бюджети, произтичащи от този закон.

(6) Неизползваните отпуски по трудовите правоотношения се запазват и не се компенсират с парични обезщетения.

§ 86. (1) В едномесечен срок от влизането в сила на този закон индивидуаната основна месечна заплата на служителя се определя така, че същата, намалена с дължимия данък и задължителните осигурителни вноски за сметка на осигуреното лице, ако са били дължими, да не е по-ниска от получаваната до този момент брутна месечна заплата, намаена с дължимите задължителни осигурителни вноски за сметка на осигуреното лице, ако са били дължими, и дължимия данък.

(2) В брутната заплата по а. 1 се включват:

1.  основната месечна заплата или основното месечно възнаграждение;

2.   допълнителни възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащата се основна месечна заплата или основно месечно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време.

§ 87. Законът влиза в сила от 1 юли 2012 г. с изключение на § 84, който влиза в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“.

Релевантни актове от Европейското законодателство

ДИРЕКТИВА 2004/48ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуаната собственост

ДИРЕКТИВА 98/44/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 6 юли 1998 година относно правната закрила на биотехнологичните изобретения

РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 2380/74 НА СЪВЕТА от 17 септември 1974 година относно приемане на разпоредби за разпространяване на информация, свързана с научно-изследователски програми за Европейската икономическа общност

РЕГЛАМЕНТ НА СЪВЕТА (ЕИО) № 1768/92 от 18 юни 1992 година относно създаването на сертификат за допълнителна закрила на медицински продукти

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1610/96 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА от 23 юни 1996 година относно създаването на сертификат за допълнителна защита на продуктите за растителна защита

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1383/2003 НА СЪВЕТА от 22 юли 2003 година, относно намесата на митническите органи по отношение на стоки, за които се подозира, че нарушават някои права върху интелектуаната собственост, както и относно мерките, които следва да се вземат по отношение на стоки, нарушаващи някои права върху интелектуаната собственост