Коментар към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закон за марките и географските означения
Предложеният законопроект не е съобразен с приложимото Европейско законодателство, а именно Регламент (ЕС) No 1151/2012 г. и действалите преди него Регламент (ЕИО) No 2081/92 на Съвета от 14 юли 1992 г. и Регламент (ЕО) No 510/2006.
Има абсолютно разминаване както терминологично, така и в правните последици на дадените предложения за решение на този проблем в Оценката на въздействието, Мотивите и самия Законопроект на Закон за изменение и допълнение на закона за марките и географските означения.
В Мотивите и Оценката на въздействието е признато, че „След присъединяването на България към Европейския съюз, считано от 1.01.2008 г., единствената възможност да се получи закрила на земеделски продукти и храни е чрез регистрация на защитено наименование за произход или защитено географско указание по реда на Регламент (ЕС) No 1151/2012 г., който осигурява закрила на територията на всички държави членки на ЕС.“ Тоест Патентно ведомство не е имало компетентност да регистрира географски указания за земеделски продукти и храни, тъй като пряко приложимия Регламент (ЕС) No 1151/2012 г. и действалите преди него Регламент (ЕИО) No 2081/92 на Съвета от 14 юли 1992 г. и Регламент (ЕО) No 510/2006 не са го позволявали на никой орган на страна-членка след 1992г., а единствено Европейската Комисия е имала право да регистрира такива географски указания.
Простата правна логика показва, че всички такива географски указания трябва да бъдат обявени за недействителни, нищожни, все едни никога не са съществували, тъй като органът, който ги е регистрирал – Българското Патентно Ведомство не е имал компетентност да стори това. Българското Патентно Ведомство е иззело компетентност на Европейската Комисия.
Отделно от това не е възможно и изобщо съществуването на географско указание за селскосопански продукт или храна, регистриран на местно ниво. Регламент (ЕС) No 1151/2012 г. в т. 24 от Преамбюла посочва: „За да получат защита на териториите на държавите- членки, наименованията за произход и географските указания следва да бъдат регистрирани само на равнището на Съюза“.
В оценката за въздействието е посочено, че „Действащият Закон за марките и географските означения не е съобразен с Регламент (ЕС) No 1151/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни“ и това налага предлаганите промени в действащото законодателство по отношение на ЗАЛИЧАВАНЕТО на националната регистрация на географските означения за земеделски продукти и храни, попадащи в обхвата на Регламент (ЕС) No 1151/2012 г.
Правният смисъл на понятието „заличаване“ по принцип, а и в частност така като е употребен в самия ЗМГО (Чл. 59. (1) „Заличаването на регистрацията има действие от датата на подаване на заявката.“) е, че с обратна сила се заличава действието на регистрацията. Това е и минимум мярката, която следва да бъде предприета по повод 10 годишното нарушаване на европейското законодателство и абсолютно незаконосъобразното регистриране на територията на България на географски указания за селскостопански храни и продукти от Патентно Ведомство.
Въпреки всичко и въпреки сигурен съм ясното разбиране на разликата между „заличаване“ и „прекратяване“ в Мотивите към закона и в самия Проект на Закон за изменение и допълнение на закона за марките и географските означения вече започва да се употребява терминът „прекратяване“, а именно § 4. От Проекта на Закон: „Регистрациите на географски означения за земеделски продукти и храни по този закон, които попадат в обхвата на Регламент (ЕС) No 1151/12 г., се прекратяват от датата на влизане в сила на закона“. Няма каквато и да е връзка между дефинираните цели и задачи в Оценката на въздействието на Патентното Ведомство – а именно „заличаване“ на регистрираните географски указания и предложения законопроект, който трябва да реализира тези цели и задачи, и в който е предвидено „прекратяване“.
Не е ясно какво са целели предложилите законопроекта – да „заличат“ географските указания, или да „прекратяват“ за напред тяхното действие.
Видно е, че цели 10 години са регистрирани географски указания в нарушение на действащ европейски регламент. С промените в закона се цели всичко, което е било незаконосъобразно регистрирано през тези 10 години да се потвърди като законосъобразно съществуващо през тези 10 години и да се прекрати действието му оттук насетне. А тези 10 години незаконосъобразност се потвърждават и защитават при пряко приложим регламент.
Тоест България не е имала право да регистрира географски указания за селскостопански храни и продукти, всички регистрирани такива през последните 10 години би следвало да са нищожни, тъй като Регламент 1151/2012г. го забранява и вместо да бъде спазени както принципите на правото и основни постулати и да бъдат заличени, обявени за недействителни всички такива географски указания, то се потвърждава тяхната законосъобразност за този 10 годишен период.
Не е ясно как смята Патентно ведомство със Закон да потвърди валидността за изминалите 10 години на нищожни, незаконосъобразни, недействителни географски указания и да избегне наказателна процедура. В самата оценка за въздействие се потвърждава, че „Съгласно разпоредбите на регламента държавите членки нямат право да предоставят национална закрила на географски означения за земеделски продукти и храни“.
В Оценката на въздействието на Патентно Ведомство съществуват правни абсурди.
В т.6 се твърди, че ако не се предприемат действия по промяна на закона, „ще се запази националната правна защита на регистрираните географски наименования за земеделски продукти и храни по реда на сега действащия ЗМГО, т.е. Патентното ведомство отрича пряката приложимост на Регламент 1151/2012г. твърдейки, че българският закон се прилага независимо от регламента и той трябва да се промени, за да може да действа регламента. Регламент 1151/2012г. не е директива, която има нужда от транспониране и санкция от страна на българските законодателни или правоприлагащи органи. Той се прилага директно и нищо друго не е необходимо, освен да бъде обявена недействителността на всички регистрирани географски указания. Няма какво да се хармонизира, (каквато хармонизация е посочена като цел в Оценката за въздействие) както се твърди в Оценката на въздействието, защото има
действащо право – Европейски регламент, което се прилага пряко и изключва всякаква компетентност на българските власти по регистрация на такива географски указания от 2007г.
Патентно ведомство от приемането на България в ЕС през 2007г. не е било компетентно да извършва регистрация на географски указания за селскостопански храни и продукти (и го признава в Мотивите към проекта на закон и в Оценката за въздействие), но го е правило, и с този законопроект цели да потвърди незаконосъобразните си действия. В този смисъл предложеният Проект на закон няма каквато и да е връзка с Мотивите към него и с Оценката на въздействие.
Предложеният Проект на закон няма и каквато и да е връзка със спазването на европейското законодателство, защото единствената му цел е да освободи от отговорност Патентно Ведомство, запазвайки „законосъобразни“ за изминалите 10 години 15 нищожни географски указания. Не може съгласно чл. 57 ЗМГО за много по-малки несъответствия да бъдат заличавани географски указания, а страдащите от най-тежкия порок – липса на компетентност на органа, регистрирал ги и липса изобщо на правна възможност в действащо законодателство за регистриране на такива географски указания да бъдат прекратявани “ex nunc”.
С оглед на горното в Проекта на закон следва да бъде предвидена разпоредба, обявяваща за недействителни, прогласяваща за нищожни или заличаваща от момента на заявката за тях всички географски указания, регистрирани в нарушение на Регламент 1151/2012г., Регламент (ЕИО) No 2081/92 и Регламент (ЕО) No 510/2006. Те са нищожни и следва да бъдат само обявени за такива. Следва да има и списък, който да изброява кои са тези географски указания, за не да възникне съмнение кои точно географски указания се заличават, обявяват за нищожни.
Следва също така да бъде предвидено отпадане с обратна сила на всички права, придобити от лица, позоваващи се на нищожни географски указания, както и спиране изпълнението на влезли в сила решения по искове за нарушения на такива географски указания и възстановяване на всички вреди, понесени от лица от действието на влезли в сила съдебни решения.
Моля да имате предвид, че към момента се води дело в Софийски Градски Съд, а именно т.д. No5163/2014 г. по описа на СГС, ТО VI-5-ти състав, по което ползвател на такова нищожно географско указание – „Булконс Първомай“ ООД, позовавайки се на нищожно регистрираното географско указание „Лютеница Първомай“ съди за вреди дружеството „Консервинвест“ ООД. За обезпечаване на права, претендирани на основание нищожно регистрирано географско указание са наложени обезпечения на дружеството „Консервинвест“ ООД в размер над 600 000 лева. Дружеството „Булконс Първомай“ ООД се опитва да реализира права на основание нищожно географско указание. Делото се води над 2 години и именно то е повод да бъде започната процедурата EU Pilot 8315/2016/AGRI пред Европейската Комисия.
Всички вреди, претърпени от незаконосъобразните актове на Патентно Ведомство ще бъдат претендирани в последствие от самото Патентно Ведомство. В този смисъл срокът за включване в законодателната програма на НС – декември 2017 г. само увеличава потенциалните претенции на лицата, претърпели вреди.
Всяка друга разпоредба, предвиждаща с местен закон запазване действието за минал или бъдещ период на нищожни географски указания, регистрирани в противоречие с европейското законодателство и изземвайки компетентността на Европейската Комисия би била в грубо нарушение на всички правни норми.
