Закон за защита на търговската тайна – гласуван от Парламента
Със значително закъснение и след продължително обществено обсъждане, на 02 януари 2019 г. Министерски съвет на Република България предложи за приемане от Народното събрание проект на Закон за защита на търговската тайна. Миналата седмица мина и гласуването на първо четене като „За“ закона гласуваха 90 народни представители, „Против“ – 3 и „Въздържали се“ – 27.
Съгласно действащото българско законодателство защитата на търговските тайни не е толкова широко застъпена, колкото защитата на други права на интелектуална собственост. Понастоящем приложимата правна рамка е разпокъсана между Закона за защита на конкуренцията, който се отнася основно до практиките на нелоялната конкуренция, свързани с търговските тайни, и Търговския закон, който разглежда търговските тайни в контекста на търговските сделки. Съществуващите разпоредби и корективни мерки в тези закони ще останат в сила, но ще бъдат допълнени и значително разширени с новия закон.
Новият Закон за защита на търговската тайна има за цел да въведе в българското законодателство разпоредбите на Директива (ЕС) 2016/943 относно защитата на неразкрити ноу-хау и търговска информация (търговска тайна). Първоначално беше предвидено изменение на Закона за защита на конкуренцията и Търговския закон, но след внимателен анализ бе взето решение, че е необходим изцяло нов закон, за да се осигури съгласувана законова рамка.
Основни елементи на новия Закон за защита на търговската тайна
Законът следва стриктно Директивата на ЕС за търговските тайни, като запазва сходни дефиниции за търговска тайна, притежател на търговска тайна, нарушител и нарушаващи стоки.
Особеност на новия закон е, че съдържа допълнителни разпоредби за разширяване на предоставената защита не само срещу стоки, нарушаващи търговската тайна, но и срещу услуги, чиито характеристики и начин на предоставяне се основават на нарушения на търговската тайна.
Новият Закон за защита на търговската тайна предвижда система от средства за защита. Притежателите на търговска тайна могат да поискат от гражданските съдилища (i) да установят съществуването на нарушение, (ii) да разпоредят прекратяване или забрана на такова нарушение, (iii) да забранят производството, предлагането, пускането на пазара или използването на стоки, които нарушават търговската тайна, или вноса, износа или съхранението на такива стоки, (iv) да забранят предоставянето на услуги, свързани с нарушение, и (v) да постановят унищожаване или предаване обратно на заявителя на документи или на устройства, съдържащи търговски тайни.
Исковете за извършено нарушение на търговска тайна са предмет на давностен срок от 5 (пет) години. Законът предвижда специфични правила за изчисляване на щетите, произтичащи от нарушение на търговската тайна, които имат за цел да вземат предвид особеностите на тези случаи и трудностите, които могат да допринесат за размера на вредите. Съдилищата ще трябва да вземат предвид не само преките вреди и загубата на печалба, но и елементи като печалбата, реализирана от нарушителя, както и неимуществените вреди на притежателя на търговската тайна.
