Закона за лечебните заведения
Закона за лечебните заведения и свързаните с него нормативни актове, подложени на проверка.
Комисията за защита на конкуренцията се самосезира и ОБРАЗУВА производство № КЗК/701/2013 по застъпничество за конкуренцията за оценка за съответствието с правилата на конкуренцията на Закона за лечебните заведения и свързаните с него нормативни актове, формиращи правната рамка относно организацията и дейността на лечебните заведения в страната.
При преглед на нормативната уредба в областта на здравеопазването е установено, че в чл. 5, ал.1 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) се съдържа изрична регламентация, че центровете за спешна медицинска помощ, центровете за трансфузионна хематология, домовете за медикосоциални грижи, в които се осъществяват медицинско наблюдение и специфични грижи за деца, както и лечебните заведения към Министерския съвет, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията се създават само от държавата. В ЗЛЗ е посочено, че лечебни заведения за стационарна психиатрична помощ могат да се създават и от други лица (чл. 5, ал.2 от ЗЛЗ), а домове за медико-социални грижи се създават от общините и други юридически лица (чл. 5, ал.3 от ЗЛЗ). В същото време в чл. 4, ал. 1 от ЗЛЗ е посочено, че лечебните заведения могат да бъдат създавани от държавата, от общините и от други юридически и физически лица, а съгласно чл. 4, ал. 2 от ЗЛЗ лечебните заведения са равнопоставени независимо от собствеността им.
От така посочените разпоредби на ЗЛЗ може да бъде направен предварителен извод, че определени лечебни заведения, а именно – центровете за спешна медицинска помощ, центровете за трансфузионна хематология, както и лечебните заведения към Министерския съвет, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията могат да бъдат създавани единствено от държавата. От това може да бъде
направено евентуално заключение, че ЗЛЗ предоставя монополно положение на държавата при осъществяване на стопанска дейност на пазара на медицински услуги в хуманната медицина чрез изрично посочените лечебни заведения.
Същевременно, в чл. 19 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) се съдържа императивна норма, според която монополно положение може да се предоставя само със закон в случаите по чл. 18, ал. 4 от Конституцията на Република България. По силата на чл. 19, ал. 3 от ЗЗК всяко друго предоставяне на монополно положение извън случаите, уредени в Конституцията, е недействително.
В тази връзка следва да се посочи, че дейността на лечебните заведения не е сред изрично регламентираните изключения, при които може да бъде установяван държавен монопол съгласно чл. 18, ал. 4 от Конституцията на Република България.
От друга страна, съгласно чл. 6, ал. 2, т. 2 от Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти бе установено, че в нея се предвижда специален ред за реимбурсиране на лекарствата от Позитивния лекарствен списък за лечебните заведения, създадени от държавата съгласно чл. 5 от ЗЛЗ, както и за лечебните заведения с държавно и общинско участие, което може да обуслови извод за поставянето им в по- благоприятно положение спрямо останалите лечебни заведения в страната.
На следващо място, следва да бъде отбелязано, че в чл. 29 от ЗЛЗ е предвидено, че лечебните заведения за болнична помощ, центровете за спешна медицинска помощ, центровете за трансфузионна хематология, центровете за психично здраве, центровете за кожно-венерически заболявания, комплексните онкологични центрове и домовете за медико-социални грижи, високотехнологичните методи на диагностика и лечение, както и лекарите и лекарите по дентална медицина, необходими за извънболничната помощ в
Република България, се планират и разпределят на териториален принцип въз основа на потребностите на населението от достъпна и своевременна медицинска помощ. Планирането и разпределението на лечебните заведения се извършват чрез Национална здравна карта и областни здравни карти, посредством които се осъществява националната здравна политика. Областните здравни карти
регламентират минималния и максималния брой легла за активно лечение (терапевтични, хирургични, педиатрични, акушеро-гинекологични и легла за интензивно лечение) и за долекуване и продължително лечение, както и лечебните заведения за болнична помощ, с които НЗОК задължително сключва ежегодно договори по смисъла на Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Националната здравна карта включва съдържанието на областните здравни карти; необходимия брой центрове за спешна медицинска помощ, центрове за трансфузионна хематология, лечебни заведения за стационарна психиатрична помощ, лечебни заведения за лечение на онкологични заболявания, с изключение на комплексните онкологични центрове, лечебни заведения за лечение на
инфекциозни болести, включително особено опасни инфекциозни болести и домове за медико-социални грижи, в които се осъществяват медицинско наблюдение и специфични грижи за деца; лечебните заведения за болнична помощ, с които Националната здравноосигурителна каса задължително сключва ежегодно договори по смисъла на ЗЗО за осигуряване на достъпна медицинска помощ;
минималния и максималния брой легла за активно лечение (терапевтични, хирургични, педиатрични, акушеро-гинекологични и за интензивно лечение) и за долекуване и продължително лечение, както и списък на лечебните заведения за болнична помощ, които не подлежат на приватизация.
Националната здравна карта се приема с решение на Министерски съвет по предложение на министъра на здравеопазването и е задължителна за разпределението на лечебните заведения и за финансирането на заплащаните от НЗОК медицински дейности. Тя подлежи на цялостна актуализация на всеки три години, а частична актуализация може да се прави при необходимост.
Така посочените разпоредби в действащия ЗЛЗ сочат към възможността нормативната уредба, регламентираща дейността на лечебните заведения в България, да съдържа разпоредби, ограничаващи конкуренцията. Ограничението на конкуренцията в случая може да се състои в поставянето на законови и административни бариери пред осъществяването на стопанска дейност като лечебно заведение в страната, въвеждане на географско разпределение на пазара на медицинските услуги, предоставяни от лечебни заведения, и неравнопоставено третиране на лечебните заведения. В тази връзка следва да се подчертае, че нормативната уредба в посочения сектор е изключително обемна и се съдържа в редица законови и подзаконови нормативни актове, като е възможно посочените първоначално констатирани ограничения на конкуренцията да се въведени обосновано предвид защитата на определени обществени интереси и постигане на оправдани цели на други публични политики в страната.
Въз основа на гореизложеното, в случая е налице основание да бъде образувано производство по чл. 28 от ЗЗК за оценка на съответствието с правилата на конкуренция на националната нормативна уредба, регламентираща дейността на лечебните заведения по отношение на следните аспекти: организация на лечебните заведения – създаване, лицензиране, финансиране; взаимоотношения с Национална здравно-осигурителна каса (НЗОК); реимбурсиране на разходи за предоставяне на медицински услуги.