История на етикета

Как парче пергамент се превръща в най-силния рекламен инструмент

Пъстри, релефни и луксозни или елегантни минималистични бижута – етикетите днес са навсякъде и всеки от тях се бори за вниманието на потребителя.

Печатната техника днес дава почти безгранични възможности на креативните дизайнери на етикети да произвеждат бижута от хартия и фолио във всякакви форми и релефи.

За да се превърне в това рекламно оръжие, което е днес, етикетът преминава дълъг път. Употребата му възниква естествено и неизбежно с нуждата от обозначаване на различни предмети и препарати, за да може стотици години по-късно печатната техника и литографията да го превърнат в най-мощното оръжие на една опаковка.

Кога се заражда нуждата от етикети?

Фундаментът на етикета във вида, в който го познаваме днес, е положен от египтяните и шумерите (3200 – 3100 г. пр. Хр.). Те са използвали т.нар. ролкови печати: това са били цилиндрични печати, върху чиято външна повърхност са били гравирани знаци или рисунки. Ако валцованите печати се търкаляли върху глина например, гравюрата ставала видима.

Валцовите печати са били използвани главно за увековечаване и предаване на имената на висши служители или царе.

В Древен Египет Тутанкамон, който е обожавал виното, е бил погребан с любимата си напитка и съдове, обозначаващи реколтата и сорта на виното. За древните египтяни реколтата е била най-важната характеристика на напитката.

Раждането на етикета, (почти) какъвто е днес

Но етикетът като външен носител на информация, както го познаваме днес, датира от 18-ти век. За баща на винения етикет се смята френският монах Пиер Периньон (Дом Периньон), който в началото на 1700 г. взел парче пергамент, надписал го и го прикрепил с връвчица към бутилка вино. Това е първият регистриран винен етикет.

С развитието на фармацевтичната индустрия възниква и нуждата лекарствата и препаратите да се обозначават по сходен начин. Първите етикети се появяват в началото на 1700 г. Тогава те са се използвали главно за обозначаване на съдържанието на фармацевтични контейнери, като например малки стъклени бутилки.

Към този момент обаче, все още липсва технологията, която да даде тласък на масовото производство на етикети – литографията.

1789 г.: началото на една нова Ера възможности за реклама

Печатарите обикновено са използвали дървена печатарска преса, подобна на пресата на Гутенберг, за да прехвърлят дизайна на етикетите си върху ръчно изработена хартия. Излишно е да споменаваме, че този процес е отнемал много време. Едва с изобретяването на литографията от Алойс Зенефендер през през 1789 г. и машините за производство на хартия, производството на етикети става ефективно.

По-късно, в средата на 19-ти век, въвеждането на цветния печат разкрива изцяло нови възможности, които позволяват на фирмите да отличават продуктите си от тези на конкуренцията. Дизайнът на етикети за вино например става много по-конкурентен, тъй като предприятията имат възможност да облепят бутилките си с индивидуален дизайн, който да отразява техните предимства и индивидуалност на марката.

Преди това отпечатването на етикети било ограничено до черно мастило, а цветните дизайни е трябвало да се рисуват на ръка върху етикета.

Приблизително по същото време печатниците започват да разпространяват каталози с етикети до фирмите като начин да покажат своята работа и най-новите си дизайни.

Следващата революция в печатането на етикети настъпва едва през 30-те години на миналия век, когато Р Стантън Ейвъри изобретява самозалепващите се етикети за продукти. Въпреки това са необходими почти 20 години и новосъздадени лепила, за да може продуктът да се наложи и да се превърне в търговски успех.

200-годишна Метаморфоза

Така, след повече от 200 години, печатът на етикети добива световни размери, а дизайнът на етикета е разпознат като работно поприще за дизайнери и художници.

В началото на 20-ти век предприятията започват да осъзнават истинския маркетингов потенциал на етикета и да влагат ресурси в разработката на уникални изображения, слогани и шрифтове за етикетите си.

Днес етикетът е главен рекламен инструмент и най-запомнящата се част от дизайна на един продукт. Ето защо в Печатница „Дъга“ наричаме етикета „експертът по продажби, който никога не спи“.

Той не се представя, но прави впечатление.

Не говори, но представя вашата марка пред света.

Не напомня за себе си, но се помни.

По тази причина всяка марка трябва да заложи на етикет, който отразява правилно идентичността й и се откроява на рафта. Защото в пренаселения от продукти пазар, няма втори шанс за първото впечатление.

Източници:
Snap Print Solutions;
L+NW
Label Co.UK

Автор:
Яница Самарова
Старши консултант продажби
Печатница Дъга