Европейският съд дефинира използването на технически мерки за закрила на авторски права

С решение от 23.01.2014, постановено по дело  C-355/12, Европейският съд отговаря на поставени преюдициални въпроси, третиращи тълкуването на член 6 от ДИРЕКТИВА 2001/29/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество, третиращ режима по отношение на техническите мерки за закрила на авторски права.

Съгласно чл. 6 Ал. 1-3 от Директивата:

1. Държавите-членки предвиждат адекватна правна защита срещу заобикалянето на всяка ефективна технологична мярка, която лицето извършва, като знае или има достатъчно основания да счита, че тя или той преследва тази цел.

2. Държавите-членки предвиждат адекватна правна защита срещу производството, вноса, разпространението, продажбата, наемането, рекламата за продажба или наемане, или притежаване за търговски цели на устройства, продукти или компоненти, или предоставянето на услуги, които:

а) насърчават, рекламират или продават с цел заобикаляне на защитата, или

б) имат само ограничена търговско значима цел или използване, различно от заобикаляне на защитата, или

в) са предимно проектирани, произведени, адаптирани или осъществени с цел да позволят или улеснят заобикалянето на защитата

на всяка ефикасна техническа мярка.

3. За целите на настоящата директива изразът „технологична мярка“ означава технология, устройство или компонент, който в нормалния ход на работата си е предназначен да предотврати или ограничи действия по отношение на произведения или други обекти, защитени от закона, които не са разрешени от притежателя на авторско право или право, сродно на авторското право, както предвижда законът, или на правото sui generis, предвидено в глава III от Директива 96/9/ЕО. Технологичните мерки се считат за „ефективни“, когато закриляно произведение или друг закрилян от закона обект е контролиран от титулярите на права чрез прилагането на контрол на достъпа или защитен процес като кодиране, замъгляване или друго преобразуване на произведението или на друг обект, закрилян от закона или механизъм за контрол върху копието, който постига целта за защита.

Преюдициалните въпроси, на които отговаря ЕС в решението по дело  C-355/12 са:

1)      Трябва ли член 6 от Директива [2001/29], включително във връзка със съображение 48 от същата, да се тълкува в смисъл, че закрилата на технологичните защитни мерки, прилагани към произведения и други материали, защитени с авторски права, може да обхване и системи, произвеждани и продавани от едно и също предприятие, в чийто хардуер е монтирано устройство за разпознаване на разпознавателен код, намиращ се върху отделени носители, които съдържат защитеното произведение (видеоигра, произведена от същото предприятие или от трети лица, носители на правата върху защитените произведения), при липса на който посоченото произведение не може да бъде визуализирано или използвано в рамките на тази система, като по този начин въпросната апаратура съдържа система, затворена по отношение на оперативната съвместимост с други апарати и продукти, които не произхождат от произвелото въпросната система предприятие? 

2)      Трябва ли член 6 от Директива [2001/29], включително във връзка със съображение 48 от същата, да се тълкува в смисъл, че при преценката дали приложението за заобикаляне на технологичните защитни мерки на определен продукт или съставна част е преобладаващо спрямо другите му търговско значими цели или приложения, националният съд трябва да използва критерии за оценка, съсредоточени върху конкретното предназначение, определено от носителя на правата върху продукта, в който се поставя защитеното съдържание, или трябва да прибегне до алтернативни или допълнителни количествени критерии с оглед на обхвата на сравняваните приложения или до качествени критерии, свързани с естеството и значимостта на самите приложения?“.

Главното производство, по което се стига до отправяне на Преюдициалното запитване е инициирано от Nintendo Co. Ltd, Nintendo of America Inc. и Nintendo of Europe GmbH (по-нататък наричани „Nintendo“) срещу PC Box Srl.

Дружествата Nintendo произвеждат и продават (сред цялата си гама продукти) два вида продукта за видео игри, а именно преносими системи – конзолите DS, и системи със стационарни конзоли за видеоигри, конзолите Wii. В продуктите с цел закрила срещу нарушения на авторски права са използвани технологични мерки за защита, а именно устройства за разпознаване, монтирани в конзолите, както и криптиран код на материалния носител, върху който са записани видеоигрите, защитени от авторското право. Мерките целят предотвратяване на използването на незаконни копия на видеоигри. Игри без код не могат да бъдат пуснати на нито един от двата вида устройства, продавани от Nintendo. В допълнение тези технологични мерки не позволяват използването върху конзолите на програми, игри и по принцип мултимедийни съдържания, които не произхождат от Nintendo.

PC Box продават оригиналните конзоли на Nintendo заедно с допълнителен „софтуер“, състоящ се от апликации, „homebrews“, на независими производители, създадени специално с оглед на използването им върху тези конзоли, което изисква предварително инсталиране на устройствата на PC Box, деактивиращи инсталираното от Nintendo  устройство, което представлява технологичната защитна мярка.

Nintendo предявяват иск пред съда в Милано (Tribunale di Milano) като твърдят, че устройствата на PC Box нарушават правата им, тъй като след инсталиране в конзолата те заобикалят системата за защита, монтирана върху „хардуера“, и позволяват използването на неразрешени копия на видеоигри. Nintendo също така считат, че основната цел на устройствата на PC Box е единствено да се заобикалят и избегнат защитните технологични мерки на игрите.

В своя защита PC Box твърди, че действителната цел на Nintendo е да попречат на използването на независим „софтуер“, който не представлява незаконно копие на видеоигри, а е предназначен да позволи четене на файлове в MP3 формат, филми и видеофайлове върху подобни конзоли с оглед на пълноценното им използване.

Tribunale di Milano решава да спре производството и да постави на ЕС цитираните по-горе преюдициални въпроси.

Със своите въпроси, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи, на първо място, дали Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „ефективни технологични мерки“ по смисъла на член 6, параграф 3 от посочената директива може да обхване технологични мерки, които се изразяват главно в инсталиране на система за разпознаване не само върху носителя, съдържащ защитено произведение като видеоигра, за да бъде защитен от неразрешени от носителя на авторско право действия, но и върху преносимите устройства и конзолите, предназначени да осигурят достъпа до тези игри и използването им.

На второ място, да се установи кои са критериите, съгласно които следва да се преценява обхватът на правната закрила срещу заобикалянето на ефективните технологични мерки по смисъла на член 6 от Директива 2001/29. По-специално дали в това отношение са релевантни, от една страна, конкретното предназначение, определено от носителя на правата върху продукта, в който се поставя защитеното съдържание, какъвто продукт са конзолите Nintendo, и от друга страна, обхватът, естеството и значимостта на различните приложения на устройство, продукт или съставна част, които могат да заобиколят посочените ефективни технологични мерки, каквото устройство са устройствата на PC Box.

Отговорите, които формулира ЕС в решението по делото са:

„Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „ефективни технологични мерки“ по смисъла на член 6, параграф 3 от посочената директива може да обхване технологични мерки, които се изразяват главно в инсталиране на система за разпознаване не само върху носителя, съдържащ защитено произведение като видеоигра, за да бъде защитен от неразрешени от носителя на авторско право действия, но и върху преносимите устройства и конзолите, предназначени да осигурят достъпа до тези игри и използването им.

Запитващата юрисдикция трябва да провери дали други мерки или мерки, които не са инсталирани върху конзолите, биха могли да засегнат или да ограничат в по-малка степен дейностите на трети лица, като все пак осигуряват съизмерима защита на правата на носителите на авторско право. За тази цел е целесъобразно да се вземат предвид по-специално разходите, свързани с различните видове технологични мерки, техническите и практическите аспекти във връзка с прилагането им, както и да се сравни ефикасността на различните видове мерки по отношение на закрилата на правата на титуляря, без обаче да е необходимо тази ефикасност да е пълна. Запитващата юрисдикция трябва също така да провери предназначението на устройства, продукти или компоненти, които могат да заобиколят посочените технологични мерки. В това отношение от особено значение е да се установи нечинът, по който третите лица действително използват тези устройства, продукти или компоненти с оглед на разглежданите обстоятелства. Запитващата юрисдикция може да провери по-специално колко често тези устройства, продукти или компоненти действително са използвани в нарушение на авторско право, както и колко често те се използват за цели, които не нарушават такова право.“

В поствановеното решение по делото ЕС като цяло се съобразява със становището на Генералния адвокат (Advocate-General)  Г‑ЖА E. SHARPSTON представено по делото на 19 септември 2013 година.

Основните констатации в решението, на които следва да се обърне внимание и които ще имат значение за бизнеса са:

• ефективните технологични мерки включват и такива, които са инкорпорирани и във физическия носител на видео игрите, включително и в конзолите, както и такива, които изискват взаимовръзка между тях;
• ефективните технологични мерки могат да се използват само за предотвратяване на нарушение на авторски права, но не и за създаване на пречки за легитимно използване на игри или софтуер от трети лица;
• ефективните технологични мерки трябва да бъдат съразмерни, като съдът следва да прецени дали може да се приложат други мерки, които да ограничават действията на третите лица в по- малка степен. Факторите, които определят тази преценка са:

–    стойността на различните технологични мерки;

–    технологични и практични аспекти за имплементирането им;

–    ефективност на технологичните мерки за защита на правата;

–    употребата на средствата, преодоляващи защитните мерки – дали се използват за законни или незаконни цели, като това се приема от съда за съществен фактор при цялостната оценка на казуса.

В допълнение на поставените Преюдициалните въпроси ЕС в мотивите си взема отношение и по два други въпроса, а именно – същността на видеоигрите като обек на авторско право и отношенията на Директива 2009/24 към Директива 2001/29, а именно:

1. Подочва се, че „видеоигрите ….. представляват сложен софтуер, съдържащ не само компютърната програма, но и графични и звукови елементи, които, макар и кодирани на компютърен език, имат собствена творческа стойност, която не може да се сведе до посоченото кодиране. Доколкото съставните елементи на видеоигра, а именно графичните и звуковите елементи, са израз на оригиналността на произведението, те са защитени с авторско право заедно с цялото произведение в рамките на установения с Директива 2001/29 режим.“ (Прави се и референция към Решение от 16 юли 2009 г. по дело Infopaq International, C‑5/08).
2. Потвърждава се, че Директива [2009/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година относно правната закрила на компютърните програми представлява lex specialis по отношение на  Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното обществ (в тази връзка се прави референция и към Решение от 3 юли 2012 г. по дело UsedSoft, C‑128/11).

Тези две констатации също са интересни и значими за тълкуването на закона и формирането на бъдещата практика по подобни дела.

Автор: адв. Аглика Иванова,

Партньор в консултантска агенция IP Consulting – www.ipconsulting.bg

Координатор на сайта за авторско право www.copyrights.bg

През последните десет години адв. Иванова специализира Интелектуална собственост в България и чужбина и има богат опит в сферата на правоприлагането.

За контакт: office@ipconsulting.eu