Върховният касационен съд (ВКС) ще се произнесе по въпроса за спиране на дела с предмет търговски марки
Председателят на Върховния касационен съд (ВКС) с разпореждане от 25.07.2022 г. образува ново тълкувателно дело за приемане от Общото събрание на Търговската колегия.
Въпросът по него е формулиран по следния начин:
„Основание ли е за спиране по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК на производството по искове с правно основание чл. 57 от Закона за промишления дизайн във връзка с нарушение на правата върху промишлен дизайн наличието на висящо пред административен съд производство по обжалване на решението на председателя на Патентно ведомство на Република България за заличаване на регистрацията на същия промишлен дизайн?“
Противоречието е констатирано от състав на Търговска колегия, който с Определение No 131 от 10.05.2022 год. по т.д. No 2347/2020 год. е счел, че са налице предпоставките на чл.292 ГПК и е предложил на Общото събрание на Търговска колегия на Върховния касационен съд да се произнесе с тълкувателно решение по този правен въпрос.
По така поставения въпрос е налице противоречива практика на Върховен касационен съд, Търговска колегия, обективирана в постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК определения:
В определение № 178 от 18.04.2018 г. по ч. т. д. № 271/2018 г. на I т. о., определение № 323 от 15.07.2019 г. по ч. т. д. № 1587/2019 г. на I т. о. и определение № 371 от 09.08.2019 г. по ч. т. д. № 1389/2019 г. на I т. о. е прието, че след като отменяенянето и заличаването на регистрацията не засягат изпълнените влезли в сила решения по искове за установяване на нарушението на правото върху промишлен дизайн, респ. правото върху търговска марка, то производството по тези искове не следва да се спира на основание преюдициалност на спора за заличаване на регистрацията, тъй като това би имало за последица осуетяване изпълнението на решенията за установяване на нарушението, което е в противоречие с чл. 30, ал. 2 ЗПрД, респ. чл. 28, ал. 4, т. 1 ЗМГО /отм./.
В определение № 769 от 23.12.2019 г. по ч. т. д. № 2036/2019 г. на II т. о. е възприето обратното становище:
Доколкото заличаването на регистрацията на дизайна има действие от датата на подаване на заявката /чл. 30, ал. 1 ЗпрД/, ако в хода на производството по предявени искове по чл. 57 ЗпрД дизайнът, чието нарушаване се твърди, бъде заличен с решение на Патентно ведомство и по оспорването на това решение е налице висящо производство пред административния съд, последното се явява преюдициално по отношение на производството по исковете за нарушение и обосновава спиране на исковото производство по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
Независимо, че част от цитираната практика (определение № 323 от 15.07.2019 г. по ч. т. д. № 1587/2019 г. на I т. о. и определение № 371 от 09.08.2019 г. по ч. т. д. № 1389/2019 г. на I т. о.) касае искове за защита на правото върху търговска марка, предвид идентичната правна уредба на правните последици от заличаването на регистрацията на търговската марка (чл. 38 ЗМГО, респ. чл. 28 ЗМГО /отм./) и от заличаването на регистрацията на промишления дизайн (чл. 30 ЗПрД), същата се явява относима и към настоящия случай.
Поради констатираните противоречия председателят на ВКС, съдия Галина Захарова, разпореди да бъде образувано тълкувателно дело.
