Иван Токаджиев: Винаги имам самочувствие, когато представям българското изкуство

Участници: Иван Токаджиев, заместник министър на културата и Елица Ценова, представител на IP Bulgaria

Място на срещата: дворецът Порча,  един от най-красивите дворци в австрийската столица, намиращ се на известната Херангасе 23.

Поводът: представянето на изложбата “Съвременна българска живопис:пластично/концептуално 2000-2005г”, посветена на присъединяването на България към Европейския съюз.

Разговорът: започна от картините и красотата на българското изкуство, премина през еврофондовете и програмите за развитие на културен туризъм и отиде към темата за частните колекции и частните музеи.

Г-н Токаджиев, за първи път тази изложба бе представена във Варшава по време на ратифицирането на Договора за присъединяване на България към Европейския съюз. Сега, когато България е член на ЕС, имате ли по-различно самочувствие, представяйки българското изкуство пред австрийската публика?

Не, в никакъв случай! Аз съм професионален художник и за мен винаги е било чест да говоря за българското изкуство! Когато съм представял българските художници, винаги съм имал самочувствие, независимо какво е било отношението към България. Защото българското изкуство е прекрасно и можем с пълно основание да се гордеем. Бих използвал като метафора, приказката за хубавия кон и скъсания чул – красивото, изящното винаги си личи. Разбира се, когато тези картини се поставят на такова прекрасно място усещаното е много приятно и бих искал още веднъж да благодаря за това на домакините.

Целта на тази изложба е като един керван да обиколи Европа и да популяризира съвременното българско изкуство, да покаже, че ние сме достоен член на обединена Европа и има с какво да се гордеем. Освен това бихме искали да придадем на българската култура и по-актуално, съвременно звучене, да дадем заявка за сериозно присъствие на европейската сцена. Българското изкуство все още трупа “културни мускули”, но има какво да покаже.

Министерство на културата полага усилия да изгради система за културен мениджмънт по отношение пазара на изкуството в страната и чужбина, но като че ли все още няма осезаеми резултати. Какво ще правите в тази насока?

Вярно е, че полагаме усилия, но резултатите за сега не ни радват. Искрено се надявам, че динамичното развитие на културния мениджмънт въобще, и поставянето му на европейски релси, ще ни помогне да се справим с проблемите в тази сфера. За съжаление липсват експерти и подготвен административен персонал, които да поемат нещата по-професионално. Непрекъснато търсим млади хора, защото те са истинския потенциал на нацията.

Има ли МК готовност да усвои еврофондовете, които могат да подкрепят проекти, важни за развитието на културния туризъм у нас?

Разбира се. От години работим в тази насока и имаме готовност да представим такива проекти.

Кога в България ще има частен музей?

Когато някой изпълни всички законово предвидени условия за това.

Бих искала да Ви попитам и за частните колекции…

Ако ме питате и Вие за колекцията на Васил Божков ще Ви кажа, че тя е законно регистрирана и замина за чужбина на напълно законно основание. Всички критики към МК в тази връзка са на политическа основа*.

За друго ми беше въпросът. Частните колекционери (а такива в България има) се оплакват, че на тях се гледа като на “частник по време на социализма”. Мислите ли, че липсата на традиция в тази насока у нас, е една от причините за трудното “преглъщане” на частните колекции.

Не! Категорично не съм съгласен. Не е вярно, че в България няма традиции в това отношение. Още през 1974г. с Наредба на председателя на тогавашния Комитет по култура се разрешава създаването на частни колекции. И такива в България има хиляди и то с десетки регистрирани предмети на изкуството, картини, движими паметници, археологически находки.