Александър Божков: България ще бъде достоен член на Европейския Съюз

Г-н Александър Божков беше българският представител на кръглата маса Словения-България-Румъния-Хърватска “Готови за обща Европа- опит и практика”, провела се на 7-ми ноември в австрийската столица в рамките на третия Виенски икономически форум. Още в началото на своето експозе, той отбеляза, че е щастлив да бъде в толкова благоприятна позиция, защото сега няма нужда да убеждава западните компании да инвестират в България, а вече може да разговаряме с тях като с партньори за това как да направим сътрудничеството още по-ползотворно.

За готовността на българските компании да се справят с европейската конкуренция, за големите очаквания и разочарования на присъединяването, за благата на ЕС, за опита и грешките на другите страни с г-н Божков разговаря Елица Ценова.

Г-н Божков, остават само два месеца до дългоочакваното присъединяване на България към Европейския съюз, а все още много голяма част от българските компании не са подготвени да се справят с предизвикателствата на европейския пазар.

Преди всичко искам да кажа, че не можем да поставяме всички компании под общ знаменател. Вярно е, че има много фирми, които не са подготвени и не знаят какво да очакват след 1 януари 2007г., но има и такива, които са напълно наясно с европейските правила за правене на бизнес. В един общ вътрешен пазар всяка компания, която успее да оцелее ще има шанс да просперира, но това ще бъде резултат от нейните индивидуални усилия. Държавата е длъжна да създаде базата, а оттам нататък всеки трябва да прояви инициатива и гъвкавост, за да се справи с новата ситуация. Това се отнася не само за малките и средни предприятия, но и за големите компании, защото се оказва, че дори и фирми с дългогодишен опит нямат познания за механизмите, по които се съдават правилата в Евросъюза и по които се осъществява контрол. А сега вече чрез своите представители в ЕК, българския бизнес ще може да бъде информиран навреме за предвижданите промени в съответния икономически сектор и ще може да влияе върху тях.

Кои ще бъдат основните трудности, които ще трябва да преодолее българинът през първата си година в ЕС? Има ли опасност да преживеем синдрома на големите очаквания и големите разочарования?

Големите очаквания са породени и от голямата цел, по която всички политически сили имат консенсус- присъединяването на България към ЕС. След като българинът положи толкова много усилия, за да премине от другата страна на бариерата, сега си представя, че с многото пари нещата ще се оправят светкавично. През първите 1-2 години не може да се очаква висок процент на усвояване на европейските фондове, тъй като те са отпуснати за конкретни проекти, за които ние просто нямаме готовност. Моята оптимистично-реалистична прогноза е, че едва през 2010г. българинът ще усети благата на ЕС. Дотогава отделни сегменти ще се радват на просперитет, но други ще бъдат изправени пред сериозни трудности и естествено ще бъдат разочаровани.

А извън чисто икономическите параметри, с какво ще се сблъскаме след като станем равноправен член на Съюза?

Забързани в подготовката за присъединяването и покриването на редица европейски стандарти, нашите политици пропускат да ни припомнят, че като член на ЕС България ще трябва да даде своя глас при взимането на важни решения за бъдещето на Европа. В самия ЕС няма консенсус по редица въпроси. Така например в момента се разглежда проектът за Европейска конституция, по който скоро и България ще трябва да изрази своята позиция, но ние никога не сме водили този дебат, хората не са информирани, никой не ги е подготвил за новите въпроси и проблеми, с които ще се сблъскат. А некомпетентността може да избие в много негативни последици и политиците да се окажат в един момент изолирани от общественото мнение. Затова е много важно да има една откритост и честност при вземането на всяко решение, свързано с ЕС, за да знаят хората точно какво даваме и какво получаваме.

Какво можем да вземем от опита на държавите, които вече са членки на Съюза?

Според мен, ние можем да се учим от опита на държавите, които наскоро се присъединиха, защото те имаха проблеми сходни с нашите, а не от държави като Франция, Германия. Унгарският опит вече се изследва в България и бих казал, че той дойде много навреме, за да потвърди твърдата позиция на финансовото министерство за непредприемане на популистки действия. Можем много да вземем от положителния опит на една Полша, която има огромен успех в леката промишленост и така успя да възкреси полското селско стопанство. Естония е пример за развитие на електронната търговия и електронните услуги. Електронното правителство там доведе до съкращаване на бюрокрацията и съответно намали възможностите за корупция сред администрацията. Словения постигна големи успехи в общ план, но запазването на голям държавен сектор и силната роля на държавата могат да дадат и негативни последици в един по-късен момент.

Значи Вие сте оптимист за бъдещето на България в Европейския съюз?

Разбира се! Стига да успеем да запазим финансовата дисциплина ние ще успеем да се справим с предизвикателствата и вярвам, че България ще бъде един достоен член на Обединена Европа.

Благодаря Ви за този разговор.