Авторско право върху компютърни програми и база данни
Терминологично определение на компютърна програма или софтуерна програма – съвкупност от инструкции към компютъра, които трябва да дадат някакъв определен изходен резултат. Компютърът изисква програмите да функционират, обикновено изпълнявайки програмните инструкции в централния процесор. Програмата има изпълнителна форма, която компютърът директно използва, за да изпълни инструкциите, зададени от програмата.
Същата програма има и четивна за човека част, наречена сорс код, от който изпълнимите програми се компилират, като сорс кодът дава възможност на програмиста да изследва протичането на инструкциите или пък да разработва алгоритмите.
Терминологично определение на база данни – представлява колекция от логически свързани данни в конкретна предметна област, които са структурирани по определен начин. В първоначалния смисъл на понятието, използван в компютърната индустрия, базата от данни се състои от записи, подредени систематично, така че компютърна програма да може да извлича информация по зададени критерии.
Проектът за първата система за бази от данни е бил започнат с цел управлението на данните за програмата Аполо на НАСА. Самата концепция за база данни възниква през 60-те години с реализацията на IMS, продукт на IBM, осигуряващ управлението на данни организирани в йерархии. По-късно през 1987 г. езикът за заявки към база данни, SQL, е стандартизиран. В днешно време, релационният модел е най-масово използвания в системите за управление на бази от данни.
Възможности за правна закрила на компютърните програми и база данни
Съгласно действащото в България законодателство в областта на интелектуалната собственост възможностите за закрила на двата обекта са следните:
– закрила на компютърните програми и база данни, чрез закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП). Това е най- често прилаганата форма за защита;
– закрила на компютърните програми и база данни, като индустриална собственост, чрез патентната система;
– закрила на компютърните програми и база данни, чрез търговска тайна, чрез закон за конкуренцията.
Посочените възможности за закрила не са взаимоизключващи се, а са допълващи се с цел установяване на законен монопол върху двата обекта и опазването им от пиратско използване.
Компютърните програми и база данни като обекти на обекти на авторско право
В България компютърните програми се закрилят от закона за авторското право и сродните му права :”обект на авторско право е всяко произведение на литература, наука и изкуство, което е резултат от творческа дейност и е изразено под , каквато и да е обективна форма като литературни произведения, включително произведения на техническата литературата, на публицистиката и компютърните програми”. За да се закрилят компютърните програми са необходими две условия: оригиналност на набора от инструкции и команди и представяне на компютърните програми върху материален носител или на действието им пред публика.
Авторски права върху компютърните програми принадлежат на лицето, което е създало програмата, това може да бъде авторът или работодателят.
Икономическите авторски права се свеждат до:
– използване на програмата;
– зареждане на програмата;
– изобразяване на програмата върху екран;
– изпълняване на програмата;
– предаване на програмата на разстояние;
– съхраняване на програмата е паметта на компютър;
– превеждане на програмата;
– преработване на програмата;
– внасяне на изменения в програмата.
В България база данни също се закрилят ЗАПСП и по- конкретно като сборни произведения. Условията за предоставяне на закрила на базата данни е да са резултат от собствен подбор и подреждане.
Авторски права върху база данни принадлежат на лицето, което е подредило съвкупността от данни.
Икономическите авторски права се свеждат до:
– използване на базата данни;
– изобразяване на базата данни върху екран;
– предаване на базата данни на разстояние;
– съхраняване на базата данни в паметта на компютър;
– преработване на базата данни;
– внасяне на изменения в базата данни;
Въпросите свързани с определяне на авторското право върху компютърни програми и бази данни са подробно представени във видео материал, авторите, на който са Таня Точева и Диана Караджова за адв. дружество „Точева и Мандажиева“
http://www.youtube.com/watch?v=i3fwnBLI4Gw&feature=related
http://www.youtube.com/watch?v=kMWZjr2GISk&feature=related
Интересен случай от съдебната практика, който илюстрира значението на авторскоправната закрила на база данни е делото „Апис” срещу „Лакорда“. Делото в Люксембург бе образувано в началото на 2008 г. по искане Софийския градски съд. Ищецът по делото фирма „Апис“, е производител на правно-информационни системи. Ответник по делото е „Лакорда“ АД. Изпълнителен директор на ответника е бившият главен програмист и съдружник в няколко дъщерни фирми на „Апис“.
Според ищеца „Апис“ ответникът „Лакорда“ е извлякъл и използвал неправомерно съществена част от съдържанието на неговите юридически бази данни и по-точно базите данни на продуктовите модули „Апис Право“ и „Апис Практика“. В исковата си молба до Софийския градски съд той настоява съдът да наложи забрана за използването от ответника на извлечените данни и претендира за обезщетение в максималния размер.
В решението си Съдът в Люксембург потвърждава, че юридическите бази данни, подобно на всички останали бази данни, са обект на правна закрила, независимо от обстоятелството, че са съставени от официални, публично достъпни документи, каквито са нормативните и съдебните актове. Нормативните и съдебните актове сами по себе си не са авторски произведения, но правните бази данни се закрилят от закона поради значителните инвестиции, които производителят е направил за тяхното създаване, поддържане и непрекъснато актуализиране.
Закрилата на компютърните програми като обект на авторско право стоят в основата на софтуерната индустрия.
По инициатива на българското правителство и с финансовата подкрепа на Световната организация по интелектуална собственост (СОИС) за първи път е анализиран приносът на индустриите основани на авторски и сродните им права в българската икономика, включително приносът на софтуерната индустрия.
Данните от изследването сочат, че България е една от най- търсените в света страни от софтуерните компании за изпълнение на IT проекти. Това показва изследване на Economist Intelligence unit. Анализът обобщава мненията на 500 ръководители на компании от цял свят. Според класацията България е на 13 място сред 60 държави по привлекателност за изнасяне на производства, като този показател надминава дори САЩ.
Други данни за състоянието на софтуерната индустрия в България за 2005 г. изнася вестник „Сomputer world”. В класация за 100 те най- големи в сектора са включени 40 български фирми. резултатите сочат, че:
– Общата стойност на доходите от програмно осигуряване възлиза на 103 млн. лв.;
– Софтуерните разработчици са натрупали 41.8 млн. лв. от разработване на софтуер за 2005 г.;
– Български са 23 от общо 29 компании, изнесли данни за приходите от софтуер;
– Средно 719 лв. двигател е възнаграждението на служител на фирма, която се занимава с разработването на софтуер;
– При фирмите с основна дейност разработване на софтуер ефективността на човек е 80 401 лв.;
– Основно за износ работят девет от участвалите в топ 1000 компании. средно 67% от продукцията им е предназначена за износ в чужбина.
Бъдещето развитие на софтуерната индустрия е тясно свързано със закрилата на авторски права и с борбата срещу софтуерното пиратство. Според Бет Скот, вицепрезидент на BSA за Европа, „ИТ индустрията е главен двигател на икономическо развитие. Понижаване на ръста на пиратството може да доведе до огромна полза за местната икономика. С решителни и упорити действия в тази посока растежа на сектора в България, несамо ще продължава, но ще се ускори”.
Компютърните програми и базата данни са ценни активи за фирмите работещи в ИТ сектора, както и за индивидуалните им притежатели. Чрез закрилата на обектите от закона за авторското право и сродните му права се установява легален монопол върху компютърните програми и базата данни, с което се постига максимална икономическа изгода и защита на авторските права в случай на нарушения от страна на трети лица.
Автор
Даниела Сапунджиева
