Наталия Николаева пред www.ipbulgaria.com – едно интервю с Елица Матеева

Наталия Николаева е родена на 28.01.1971 г. в гр. Шумен.

Завършва руската гимназия „Сава Доброплодни“, гр. Шумен. След това българска филология и като втора специалност германистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Завършва второ висше образование „Международни икономически отношения“ в Икономическия Университет в София. През време на второто си следване се занимава с журналистика в първото частно национално Радио „Експрес“, като две години работи за провокативното предаване „Минути на вашето недоволство“. Паралелно с това преподава уроци по български език и литература, като подготвя ученици за кандидат-студентски изпити за Софийския университет.

Времето от 1998 до март 2000 преминава под знака на журналитическа работа към списание „МИТ“(сега „Мениджър“). Краят на март 2000 заминава с шестмесечна стипендия за Хамбург, където следва в университета и завършва практика по Public Relations към администрацията на пристанището. Влюбва се в този метрополен град, известен още като северната Венеция и решава да продължи образованието си в престижния Хамбургски Университет.

Вярна на своите интереси, тя и в Хамбург посвещава голяма част от времето си на литературна, преподавателска и културна дейност. Прави преводи и преподава немски език на чужденци. С голямо удоволствие организира участия на известни наши рок групи и изпълнители в Хамбург, чиито концерти привличат еднакво българска и интернационална публика. Интересите в областта на литературата, изкуството и журналистиката са причина за създаването интернет-страницата на български език public-republic.com.

Публикувано от страницата на Наталия Николаева – public-republic.com.
natalia_nikolaeva@yahoo.com

http://www.public-republic.com/redakzia

Вашата дейност е насочена към съвременната литература, в частност се занимавате с авторски публикации, които отразяват ситуацията, литературния пейзаж у нас. Защо се появи Public Republic?

Създадохме Public Republic като уютно кътче в интернет пространството, своеобразна импровизирана сцена, на която са добре дошли всички творци – писатели, поети, журналисти, фотографи, художници, артисти …

Нашето списание е представител на новия тип гражданска журналистика и имаме амбицията да присъстваме във виртуалното и реално пространство с многообразие от гледни точки, да звучим полифонично, пъстро и разнолико.

Public Republic използва възможността, която мултимедийността в интернет създава – от една страна да се представят множество позиции, от друга – за динамично участие на гледни точки, за предизвикване на теми от творци и ценители на изкуството, за коментари ad hoc (на момента), за диалог след всяка публикация.

При нас е скъсена дистанцията творец – възприемател на изкуството, няма утвърдени роли – всеки автор може да се превърне в читател и всеки читател може да бъде автор.

Разкажете какво продиктува изграждането на този сайт и до каква степен други медии се възползват от неговата информация в областта на литературата.

Нашето електронно списание е насочено към популяризиране и общуване на утвърдени имена като проф. Милена Кирова, Божана Апостолова, Бойко Ламбовски, Елин Рахнев, Ивайло Диманов, Керана Ангелова, Вера Балева, Десислава Лазарова и млади творци от различни области на изкуството като фотографите Стефан Балеев (на 16 г.) и Иван Савев, на българи и емигранти от цял свят.

Радваме се, когато благодарение на участието си в Public Republic нашите автори са откривани и канени от други медии и издатели, не сме ревниви към тези хора на изкуството, каквито примери за ревност има в други сайтове и издания.

Но смятаме за абсолютно некоректно, когато форуми, блогове и принт издания, начело с известни ежедневници, без съгласието на авторите и на редакцията копират текстове и фотографии от нашето списание и ги публикуват под чужди имена.

В контекста на предишния въпрос, за използването на информация от вашия сайт би трябвало да се иска разрешение, споделете вашия опит.

Нашата политика е свързана с уважение към авторските права, зад всяка публикация стои вдъхновение, оригиналност, творческа енергия, интелектуален труд. Ние публикуваме приоритетно авторски текстове, повечето наши интервюта са екслузивни, имаме много първи публикации на творби, включително и книги (каквато е „Усмивката на Африка“ на Павко Иларионов, предстои първо издаване на книга за Китай на Димитър Атанасов).

За нас авторите са основна ценност и ние сме загрижени техните права да бъдат защитени.

За съжаление опитът ни досега с журналистическа некоректност в България ни принуди освен знака за запазени права под всяка статия да поставим текст, който да обръща внимание, че за ползване на публикации и фотографии от Public Republic е необходим контакт с нашата редакция.

Въпреки това всеки ден откриваме изплагиатствани наши статии и авторски фотографии. Затова в бъдеще ще се стараем се да бъдем по-активни, включително и в юридически план, и да защитаваме правата на нашите автори от копиране и препубликуване без разрешение.

Живеете в чужбина, какъв е статутът на писателя, каква е практиката в областта на защита на авторските права на журналисти и писатели?

В западния свят и в частност в Германия авторските права на журналисти, писатели, художници, фотографи са добре защитени, законодателната система действа бързо, коректно и ефективно. Веднага бих дала пример – наш познат в Хамбург ползва снимки без разрешение, само седмици след това трябваше да заплати глоба от 10 000 €.

Ако в България коректността е в голяма степен пожелание, то в западното общество е по-скоро реалност. (Факт е, че досега не сме откривали изплагиатствани статии от двете наши електронни списания, които се издават на немски език.)

Вярвам, че България като част от Европа ще бъде по-дисциплинирана по отношение на авторските права, най-малкото – все по-често ще й се налага.

Смятате ли, че българското законодателство е длъжник на писателите у нас по посока на отношенията автор-издателски договори?

В България съм чувала за много примери за непрецизни договори между автор и издател. Радвам се, че тенденцията в европейски план е в посока по-голяма коректност и респект към авторските права.

Кое според вас спъва книгоиздателския бизнес у нас? Тези пречки как според вас оказват влияние и върху социалния статус на писателите в България?

Социалният статус е свързан до голяма степен със себереализацията, самочувствието и успеха. А определено важна за успеха е популярността, присъствието в медиите, общественият интерес.

Необходима е популярност не само сред широките кръгове, но и в писателските среди, сред творческата интелигенция в България и в чужбина. Важни са издателства, възможности, достъп до световната публика. Оттам се черпи опит, признание.

В този контекст нашият екип създаде две списания (www.public-republic.de и www.reiselandbulgarien.de), които приближават българската културна сцена до европейската, които помагат за повече изяви, популярност и самочувствие на родните ни творци.

Как бихте определили работата ви върху създадения от вас и вашия екип сайт за литература: като мисия, като призвание или като обединение на усилията и добрата воля в изграждането на нещо любопитно, ново и нестандартно?

Моята и на екипа ни ангажираност с Public Republic е и мисия, и призвание, и изграждане на нестандартен и отворен проект с уникални моменти. Един такъв уникален момент е фактът, че участие на автори на нашия сайт автоматично означава и достъп до международната културна сцена.

Не само поради факта, че интервютата, творческите портрети и текстовете на авторите са превеждани и представяни в немскоезичния вариант на нашето списание, но и защото в момента работим над нов проект – Public Republic Art Studio. Той е силен не само с концепцията си за интеграция и популяризиране на българското изкуство, но и с творческия екип от съмишленици, който ни подкрепя. Това е един прекрасен шанс да помогнем на българските творци да намерят сцена и признание в международен план, а те заслужават това.