hfhfhfhfhfh

Народните занаяти като традиционни знания

традиционни знанияТемата за народните занаяти е обект на анализ от Комитета по интелектуална собственост, традиционни знания, фолклор и генетични ресурси към Световната организация по интелектуална собственост.

Традиционното занаятчийството изисква да имаш специализирани традиционни техники, умения и знания, като голяма част от тях се предават от поколение на поколение. В тези традиционни занаяти се вписват определен, свързан с културното наследство дизайн, стил и вид, а също и традиционни знания, необходими, за да можеш да ги упражняваш.

Традиционните знания са важен културен, социален и  исторически актив за цялото общество, което ги поддържа, упражнява и развива. Тези традиционни знания имат икономически аспект, защото могат да бъдат използвани за получаване на приходи и стимулиране на икономическото развитие. Това е така, защото могат да бъдат използвани от икономическа гледна точка.

Традиционните техники, необходими за произвеждане на  самите произведения на занаятите, много лесно могат да бъдат имитирани. Това имитиране се отнася не до самите техники, а до крайния продукт, който обикновено не притежава същите качества, репутация и дори е в пъти по-евтин.

Комитетът търси предложения и решения, които да помогнат в защитата срещу това имитиране. Той води дискусии за начина, по който може да се създаде защита и да се ограничи неправомерното използване. Вариантите, които съществуват са няколко.  Този, който се обсъжда е свързан със закрилата, която може да бъде предоставена посредством sui generis правото. Някои страни са разработили свой собствен вариант на тази система, но целта на комитета е да се проследи връзката между самата система на интелектуалната собственост и проблемите, възникващи за традиционните знания.

Казус от практиката на СОИС е свързан с коренно население на Панама т.нар. Kuna.  Това са малки общности, обитаващи политически автномни околии в Панама и някои малки села в Колумбия. Световната организация за интелектуална собственост организира през 2005 година, двудневен семинар в Панама, в който вземат участие 100 представители на тази общност, основно жени. Целта на семинара е била да се анализират проблемите и успехите на практикуващите народни за коренното население занаяти, а също и възможностите, които им дават инструментите на интелектуалната собственост, за закрила на произведенията от тези занаяти. Самият семинар се провежда във време, в което евтини и некачествени имитации на практика ощетяват правата и интересите на въпросните занаятчии.

Допълнително се цели запознаване на определено общности с новоприетият в Панама Закон 20 за колективните права на коренното население за опазване и защита на тяхната културна идентичност и техните традиционни знания за интелектуалната собственост.

На семинара, представители на правителството на Панама официално представят на представителите на населението Куна, специални етикети, които са първи по рода си и ще служат за означаване на т.нар. мола. Тя представлява текстилни панели, специално произведени от жени занаятчийки от общността Куна. Занаятчиите използват техника, наречена обратна апликация, за да създадат молите, които традиционно пришиват към своите блузи, но и продават като отделни декоративни панели. Няколко слоя цветен плат се зашиват заедно, а самият дизайн се създава като се срежат и се изложат основните слоеве. Правителството на Панама работи с Куна от 1990 година в опитите си да намери начини да защити молите от неоторизирано копиране.

Ето защо, целта на тези етикети ще бъде да докаже автентичността на стоките.

Тези мерки са необходими поради наличните на пазара евтини и некачествени имитации на мола, които развалят имиджа на оригиналния продукт. Автентичните мола, се произвеждат чрез специфична техника и методи, което може да отнеме между две и четири седмици. Последиците от наличните имитации оказват много силен негативен ефект върху жените от общността, тъй като приходите от продажбата на тези продукти са единствени за тях. Още повече, самото културно наследство на общността Куна е застрашено.

Въпреки това предложените етикети не могат сами по себе си да предотвратят наличието на имитиращи продукти, но могат да служат за обозначаване на традиционния занаят, с което е възможно някои купувачи да пожелаят да платят повече, но да притежават нещо автентично.

Може да харесате още...