hfhfhfhfhfh

ТЕНДЕНЦИИ В ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО, РЕГУЛИРАЩО ОПАКОВАНЕ И ЕТИКЕТИРАНЕ НА ТЮТЮНЕВИ ИЗДЕЛИЯ

„тютюнът е единственият законен
потребителски продукт, който убива,
когато се използва точно, както е
предвидено от производителя”
Световна Здравна Организация

През 2011-та година Австралия приема Закон за опростените опаковки на
тютюневите изделия (the Tobacco Plain Packaging Act 2011). Законът задължава
всички тютюневи изделия, които се продават в Австралия, считано от 01.12.2012 да
бъдат опаковани само в опростени опаковки (plain packaging). Според закона
опростената опаковка е тази, при която са забранени – използването на лога,
брендиращи образи, символи, цветове и друг текст. Въвежда се единна / стандартна
опаковка за всички тютюневи изделия и тя следва да е в тъмно кафяво (тъмно
маслинени) с матов финиш. Единственото, което разграничава различните
производителите на цигари и брендове е изписаната в стандартен цвят и шрифт и
поставена на точно определено за всички продукти място, търговска марка.

АВСТРАЛИЯ – първата държава въвела изискването за опростени опаковки
(plain packaging)

етикетиране

Примери за одобрени опростени опаковки в Австралия

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Целта на закона е:
– да намали атрактивността на тютюневите изделия за потребителите и по-
специално за младите хора и да привлече по-голямо внимание към здравните
предупреждения върху опаковките;
– да намали възможността опаковките на тютюневи изделия да въвеждат
потребителите и по-специално младите хора, в заблуждение относно вредните
ефекти от тютюнопушенето или използването на други тютюневи изделия.

Според австралийското правителство въвеждането на режима е в синхрон с
ангажиментите на страната към Световната здравна организация и Рамковата
конвенция за контрол над тютюна (РККТ) – World Health Organization Framework
Convention on Tobacco Control.

На 15.12.2011г. British American Tobacco, Imperial Tobacco, Japan Tobacco и Philip
Morris депозират жалба, с която оспорват законодателните промени пред Върховния
съд на Австралия като твърдят, че те са противоконституционни.

Основанията на тютюневите гиганти са: ограниченията върху техните права
(търговски марки, авторско право, дизайн, патенти и др.), които се въвеждат с новия
режим реално представлява лишаване от права върху собственост.
Жалбоподателите се основават на чл. 51(xxxi) от австралийската конституция и
неприкосновеността на собствеността.

Интересна е претенцията на British American Tobacco, според която тютюневите
компании трябва да получават компенсация за здравните предупреждения, които
правят – „Фактът, че това съобщение е такова, което помага за по-добро и може
да е желано от обществото, то тогава обществото следва да заплати за
това“ (“The fact that it is an improving message or a good message may be socially
desirable and if it is then the Commonwealth should pay for it.”)

Защитата посочва, че правата на интелектуална собственост често варират и се
изменят, като и, че правата върху търговска марка „би следвало да могат да бъдат
обект на последваща забрана, свързана с използването им, за да се предотврати
нанасянето на вреда на обществото или на общественото здраве“. Още повече
се посочва, че според чл. 8 от TRIPS „При формулиране или внасяне на изменения
и/или допълнения в своите закони и правила страните членки могат да
предприемат мерки, необходими за опазване на общественото здраве и
безопасността на храните, за насърчаване на обществените интереси в жизнено
важни сектори за тяхното социално-икономическо и технологично развитие, при
условие, че тези мерки са в съответствие с разпоредбите на това
споразумение.“ 

По отношение на искането за компенсация защитата посочва, че да се изисква от
„австралийската нация да компенсира тютюневите компании за загуби, които са
в резултат на това, че не могат да продължат с вредоносното си използване на
тяхната собственост, отива извън всяка разумна представа за
справедливост“ (“for the Australian nation representing the Australian community to be
required to compensate tobacco companies for the loss resulting from no longer being
able to continue in the harmful use of their property goes beyond the requirements of any
reasonable notion of fairness.”)

Решението на Върховния съд е в подкрепа на закона и е взето с почти пълно
мнозинство (6 на 1 гласа в полза за новата регулация). Решението е постановено на
15.08.2012г. Според Върховния съд, за да може да се твърди, че е налично отнемане
на права на собственост, то следва да може да се посочи, в чия ползва се прехвърля
тази собственост, с конкретния случай няма трето лице което да се е
облагодетелствало неправомерно и неоснователно от чужди права. Тоест чл.51(xxxi)
от конституцията не е нарушен. Посочва се, че правата на интелектуална
собственост следва да са съобразени и с обществените интереси, а не да защитават
само частни такива. Сред аргументите в подкрепа на закона е и фактът, че реално
става въпрос за режим, въвеждащ изисквания за здравни предупреждения върху
опаковките, а такива изисквания се прилагат по отношение на множество стоки
(предупреждения за безопасността).

Световната здравна организация приветства решението, като положителна стъпка,
която може да насърчи и други държави да въведат подобни регулации.

Европейският съюз и изискването за опростени опаковки (plain packaging) 

На 19.12.2012г. Европейската комисия публикува Предложение за
ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на
държавите членки относно производството, представянето и продажбата на
тютюневи и свързани с тях изделия.

Според предложението на Комисията, то е продиктувано от фактът, че сега
действащата директива е приета на 5 юни 2001 г, като от приемането ѝ са изминали
повече от десет години и се е появила необходимост да бъдат обмислени и проучени
възможностите за актуализирането й към промените на пазара, новите проучвания в
науката и изменението на политиките в международен план, по-специално
Конвенцията на СЗО за контрол на тютюна, по която Европейският съюз и всичките
му държави членки са страни. Крайната цел на промените е да бъде подобрено
действието на вътрешния пазар, като същевременно се гарантира високо ниво на
защита на здравето.

При изготвяне на предложението е взето предвид, че:

– При търговията на дребно тютюневият пазар е на стойност 136,5 млрд. евро, като
тук се включват данъците и акцизите. През 2010 г. акцизите в целия ЕС са
възлизали на над 79 млрд. евро.
В СЪЩОТО ВРЕМЕ:
– Тютюнът представлява най-голямата предотвратима опасност за здравето в ЕС,
като е отговорен всяка година за смъртта на почти 700 000 души;

източник: Европейска комисия, инфографики

източник: Европейска комисия, инфографики

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

– 94 % от пушачите започват да употребяват тютюн преди навършването на 25 години;

източник: Европейска комисия, инфографики

източник: Европейска комисия, инфографики

 

 

 

 

 

– 50 % от пушачите умират средно с 14 години по-рано, в сравнение с непушачите,
като при тях годините от живота, белязани от сериозно заболяване, също са повече;
годишно разходите на общественото здравеопазване в ЕС за лечение на шест
основни категории заболявания, свързани с тютюнопушенето, се оценяват на 25,3
млрд. евро, а годишно обществото губи 8,3 млрд. евро от пропусната
производителност поради причини, свързани с тютюнопушенето (вкл. ранно
п е н с и о н и р а н е , п р ежд е в р еме н н а смъ рт и от с ъ с т в и я от р а б от а ) .

източник: Европейска комисия, инфографики

източник: Европейска комисия, инфографики

 

 

 

 

 

 

 

 

– ако бъде дадено парично изражение на годините живот, отнети от
тютюнопушенето, то се равнява на 517 млрд. евро на година.

Така сметката е 136,5 млрд. евро финансови приходи от търговия с тютюневи
изделия срещу 517 млрд. евро загуби, зад които стоят болести и загуба на човешки
животи.

Предложението за изменение на Директивата включва различни аспекти свързани с
регулиране на бездимните тютюневи продукти (тютюн за орална употреба),
изделията, съдържащи никотин, растенията за пушене (различни от тютюн), по-
строги правила за обявяване на съставките с особено внимание на тези, които водят
до пристрастяване, регламентиране (евентуална забрана) на трансграничните
продажби на тютюневи изделия, промени в опаковките и етикетирането.

Основна мярка, която според предложението на Комисията, ще има съществен
ефект е въвеждането на нови стандарти за опаковки и етикетиране.

Прави се ясно разграничение между въвеждане на по- големи предупредителни
полета и снимки и възможността за въвеждане на режима на „опростената“ опаковка
(въведен в Австралия).

Според Комисията:
-Въвеждането на по-големи и задължителни предупреждения под формата на
снимки и от двете страни на опаковката ще създаде последователност във
фрагментираната понастоящем практика, ще съответства на международните
задължения (РККТ) и ще улесни трансграничната търговия.

– Приемането на мерки, приложими в целия ЕС, ще доведе до икономии за
промишлеността в сравнение с настоящото положение, при което промишлеността
трябва да се адаптира към множество различни правни системи в рамките на съюза.
– От гледна точка на здравето, по-големите задължителни предупреждения под
формата на снимки ще повишат съзнанието за отрицателните последици от
употребата на тютюн във всички държави — членки на ЕС.

Предложението предвижда и възможността Държавите членки да въвеждат
опростена опаковка, доколкото тя е съвместима с договора, като се посочва, че
въвеждането на опростена опаковка на равнището на ЕС ще увеличи максимално
въздействието на вътрешния пазар, ще намали още повече разходите на
промишлеността за постигане на съответствие и ще има най-голямо положително
въздействие от гледна точка на здравето.

Очакваното общо въздействие:
– намаление на потреблението с около 2 % в течение на пет години след базовата
година при филтърните цигари и тютюна за ръчно свиване на цигари. Това
отговаря на намаляване на броя на пушачите в ЕС с 2,4 милиона;
– косвеното въздействие, което произтича от очаквания спад в потреблението, ще
доведе с течение на времето да загуба на приходи за производителите на цигари и
тютюн за ръчно свиване в размер на прибл. 376 млн. евро;
– очаква се обаче, че парите, които гражданите не харчат за покупка на тютюн, ще
бъдат похарчени в други сектори, които от своя страна ще получат икономически
ползи от по-големия размер на изразходваните средства;
– по отношение на заетостта се очаква, че загубените работни места в тютюневата
промишленост ще бъдат компенсирани от работни места в други сектори и като цяло
мерките ще доведат до нетно увеличение на заетостта;
– основната полза за правителствата след спада в потреблението/разпространението
е подобреното здраве, което е ценност само по себе си. Очакваните социално-
икономически ползи на равнището на ЕС (по-малки разходи за здравни грижи, по-
малка загуба на производителност и спечелени години живот).

За изготвяне на предложението за изменение на тютюневата директива, освен
задълбочени икономически, социални и здравни анализи е направено допитване
до страните-членки на Европейския съюз.

Позицията на Република България 

Република България е изразила официалната си позиция в подкрепа на
предложението за промени на Директивата чрез писмо от 17.12.2010 на
Министерството на здравеопазването.

В частта, отнасяща се до опаковките и етикетирането на тютюневите изделия,
позицията на България е:

“ Министерството на здравеопазването приема, че е необходимо да се използват
допълнителни начини за подобряване на информираността на потребителите
относно вредата от тютюневите изделия. Цветните илюстрации трябва да
станат задължителни за всички държави-членки на Европейския
съюз…Министерство на здравеопазването счита, че въвеждането опростена
опаковка (plain package) на тютюна и тютюневите изделия чрез Директивата
ще редуцира атрактивността на опаковките на тютюневите изделия и ще
доведе до намаляване на потреблението сред младите хора“. 

Промените в режима на етикетирането на тютюневи изделия и въвеждане на
опростена опаковка (plain package) към момента

Според СЗО:

„тютюнът е единственият законен потребителски продукт, който убива,
когато се използва точно, както е предвидено от производителя“ (the only legal
consumer product that kills when used exactly as intended by the manufacturer). 

Това определение поставя тютюневите продукти в отделна категория и прави
невъзможен аналога с други продукти (такива, които при неправилна употреба биха
могли да навредят на потребителя например).

Спорове с Австралия:

Към момента (ноември 2013) пет държави са образували производства пред
Световната търговска организация (WTO) срещу Австралия за нарушение на
споразумението TRIPS, чрез приемане на закона за опростената опаковка, това са
Украйна (през март 2012), Хондурас (април 2012), Домениканска република (юли
2012), Куба (май 2013) и Индонезия (септември 2013).

Аргументите срещу Австралия са, че въведеното законодателство за опростени
опаковки нарушава ангажиментите на Австралия по Споразумението TRIPS,
Споразумението относно техническите пречки за търговия (Technical Barriers to Trade
Agreement -TBT) и GATT 1994 (Общо споразумение за митата и търговията – General
Agreement on Tariffs and Trade).

Според страните, сезирали СТО са нарушени следните разпоредби на
международните договори:

Според Украйна: нарушени са чл. 2.2 от ТВТ, чл. 1.1, 2.1, 15, 16, 20, 27 от TRIPS и
чл.III:4 от GATT.

според Хондурас: нарушени са чл. 2.1 и 2.2 от TBT, чл. 2.1, 3.1, 15.4, 16.1, 20, 22.2(b)
и 24.3 от TRIPS и чл. III:4 от GATT 1994.

Според Домениканската република: нарушени са чл. 2.1 и 2.2 от ТВТ, чл. 2.1, 3.1,
15.4, 16.1, 20, 22.2, 24.3 от TRIPS и чл.III:4 от GATT.

Според Куба: нарушени са чл. 2.1 и 2.2 от ТВТ, чл. 2.1, 3.1, 15.4, 16.1, 20, 22.2, 24.3 от
TRIPS и чл.III:4 от GATT.

Според Индонезия: нарушени са чл. 2.1 и 2.2 от ТВТ, чл. 2.1, 3.1, 15.4, 16.1, 16.3, 20,
22.2, 24.3 от TRIPS и чл.III:4 от GATT.

А именно:

TBT (Technical Barriers to Trade Agreement ) 

Чл. 2.1 от споразумението TBT, като се твърди, че техническите изисквания, които се
прилагат поставят вносните тютюневи продукти в по-неблагоприятно положение от
местните.
Чл. 2.2 от споразумението TBT, като се твърди, че техническите изисквания, които
се прилагат, създават ненужни затруднения за търговията и са по-рестриктивни,
отколкото се налага за постигане на същите цели.

TRIPS 

Чл. 2.1 Споразумението TRIPS, което инкорпорира разпоредбите на Парижката
конвенция за закрила на индустриалната собственост, съгласно последната й
редакция с акта от Стокхолм (1967), в частност:
– чл. 6quinquies, тъй като търговски марки, регистрирани в държавите на произход
не са защитени „както са“;
– чл. 10bis, тъй като Австралия не предоставя ефективна защита срещу нелоялна
конкуренция, например създаване на объркване между стоките на конкурентите.

Чл. 3.1 Споразумението TRIPS (принципа за национално третиране), тъй като Австралия
прилага към граждани на други държави по-неблагоприятни условия от тези, които
прилага по отношение на своите граждани.

Чл. 15.4 Споразумението TRIPS, тъй като естеството на стоките, за които следва да се
използва търговската марка, представляват пречка за регистрация на същата.

Чл. 16.1 Споразумението TRIPS, тъй като мерките, представляват пречка на
собствениците на регистрирани марки да ползват правата, предоставени им от
регистрацията.

Чл. 16.3 Споразумението TRIPS, тъй като мерките, представляват пречка на
собствениците на общоизвестни марки да ползват правата, предоставени им от
марките.

Чл. 20 Споразумението TRIPS, тъй като използването на търговските марки във
връзка с тютюневи изделия е несправедливо възпрепятствано от специални
изисквания като (1) използване в специална форма – унифициран шрифт, размер и
(2) използване по начин, който възпрепятства способността на търговската марка да
разграничава тютюневите изделия на един производител от тези на друг.

Чл. 22.2 (б) Споразумението TRIPS, тъй като Австралия не предоставя ефективна
защита срещу действия на нелоялна конкуренция с оглед географски означения,
създаващи например объркване сред потребителите с оглед на произхода на
стоките.

Чл. 24.3 Споразумението TRIPS, тъй като Австралия намалява нивото на закрила,
която предоставя на географските означения.

Чл. 27 Споразумението TRIPS, тъй като , регулирайки физически характеристики на
патентовани опаковки, мерките предотвратяват нормалното използване и така
употреба на патентни права, свързани с тютюневи изделия, по начин, който създава
дискриминация на база на област на техниката.

GATT 

Чл. III:4 от GATT, тъй като се твърди, че въведените мерки създават към вносните
продукти по необлагодетелствани условия, отколкото тези към националните
продукти.

Европейски съюз:

По време на редовна пленарна сесия на Европейския парламент, проведена на
08.10.2013г. бе прет проект за Директива за тютюневите изделия.

Според проекта всички опаковки следва да имат предупредителни надписи, които да
покриват 65% от опаковките. Така две трети от двете страни на опаковките следва да
бъдат заети от предупредителни знаци в това число текст и образи. Брендиране се
позволява, но само в долната част на опаковката. Така се одобрява предложението
за увеличаване на предупредителните знаци, но не и въвеждане на опростена
опаковка (plain package).

Пример за опаковка, на която предупредителните знаци заемат две трети, но в долната част има поставен бренд

Пример за опаковка, на която предупредителните знаци заемат две трети, но в
долната част има поставен бренд

 

Един от доводите за отказ от въвеждане на опростена опаковка (plain package) на територията на ЕС е, че следва да се проследи изхода на висящите правни спорове, възникнали с въвеждането на режима в Австралия.

През май 2013 г. Ирландия обяви, че обмисля възможността за въвеждане на
опростена опаковка за тютюневите изделия.

По време на среща на съвета на СТО, занимаващ се с TRIPS (WTO’s council dealing with TRIPS),на 10-11.10.2013 Доменикана призова Ирландия за оттегляне на тази позиция докато няма решение по образуваните пред СТО производства срещу Австралия. Позицията на Доменикана бе подкрепена от Куба, Хондурас и Никарагуа.

Европейският съюз, който се изказва от името на всички държави-членки, посочва, че Ирландия все още не е въвела режима и посочва, че TRIPS позволява на държавите да предприемат действия, които целят закрила на общественото здраве. Също така се изтъква, че опростената опаковка изпълнява препоръките на РККТ към СЗО. Австралия, Нова Зеландия, Канада, Норвегия и Уругвай изразяват своята подкрепа към позицията на ЕС.

 

Автор: адв. Аглика Иванова

Аглика Иванова е партньор в IP Consulting LTd. – Консултантска
фирма, работеща в областта на интелектуалната собственост;
и Изпълнителен секретар на Асоциацията на Притежателите на марки в България

Може да харесате още...