Таксите за производители на празни носители на информация и записващи устройства при сделки в различни юрисдикции в рамките на ЕС

CMS Cameron McKenna
Tom Scourfield

Налог = голямо усложнение?

Налозите върху авторските права са такса за производителите или доставчиците на устройства, използвани от потребителите за прехвърляне на мултимедия от един носител (например CD) на друг (например MP3 плейър), въведени от тези страни, в които потребителите имат законно право да прехвърлят мултимедия между различни устройства само за лична употреба. В последствие, притежателите на авторските права се компенсират с приходи от таксата за “нарушаването” на авторското им право.

Налогът се начислява на производители или доставчици, тъй като не е особено практично да се събира от самите потребители. Идеята е, че производителите или доставчиците ще прехвърлят този разход на потребителителя чрез съответното калкулиране на крайната цена.

В ЕС, страните членки са оторизирани от Директивата за авторско право (Директива 2001/29/EC) да въведат такса. Във Великобритания това не е направено – няма законно право за прехвърляне на мултимедия между устройства и съответно, няма такъв налог. Същото важи за Германия и някои други страни членки. Тъкмо обратното, Холандия, Финландия и др. са въвели правото на прехвърляне – и съответно такса.

Ключовият въпрос

Въпросът, който бе поставен пред Съда на Европейските общности в дело C-462/09 Stichting de Thuiskopie v Opus Supplies Deutschland GmbH, Mijndert van der Lee, Hananja van der Lee, се отнася до ситуация с дистанционна продажба, в която потребителят се намира в държава, въвела такъв тип налог (Холандия), а доставчикът на устройството е базиран в държава, неприлагаща тази такса (Германия).

Въз основа на тези факти, холандските данъчни власти твърдят, че доставчикът, който е базиран в Германия трябва да плати холандската такса. Доставчикът, обаче, отказва да плати, твърдейки, че задължението за плащане е на холандския потребител, тъй като (според договора за продажба и съответната товарителница) стоките са внесени от Германия в Холандия на името на потребителя (т.e. потребителят е “вносител”).

Сезиране на Съда на Европейските общности

Холандският върховен съд отправи следните въпроси към Съда на Европейските общности (перефразирани за краткост):

Предлага ли Директивата за авторско право някаква помощ при определянето на това, кой трябва, според националното законодателство, да се счита за дължащ такса за авторско право?
Съдът отговори като потвърди отново съществуващия принцип, очертан по-горе: че реално таксата трябва да бъде плащана от потребителите, но поради трудностите за тяхното конкретизиране, налогът трябва да се плаща от производители или доставчици на копиращите устройства, които могат да калкулират този разход в цената.

В случай на дистанционна продажба, какъвто е дискутираният, Директивата за авторско право изисква ли тълкуване на националното законодателство, така че таксата за авторското право да трябва да бъде събирана от доставчик, дори ако той се намира в страна членка, която не прилага такава такса?
Съдът отговори, че страни членки, които прилагат таксата, трябва да “гарантират” възстановяването и на носителите на авторски права. Ето защо, властите и по-специално съдилищата на страните членки, трябва да търсят тълкувание в националното законодателство, което да позволява събирането и от доставчика вносител. Няма значение, че действат в друга страна членка.

Такса – сериозно усложнение

До известна степен, този случай представлява неудобство за онези страни членки, особено за съдилищата им, които са въвели такса за авторско право. Съдът постановява, че страните членки трябва да правят всичко, което могат, за да прилагат налози, но не определя как трябва да постъпват, когато (както е тук) човекът, от когото трябва да бъде търсена съответната такса, се намира в страна членка, в която липсва такъв налог – и над който националните съдилища нямат юрисдикция.

Освен това, твърде силно е твърдението, че страните членки трябва да “гарантират” възнаграждението на притежателите на авторските права от налога. Нормално е, плащане на гарантирани суми да се търси от гаранта, ако принципалът не желае или не е в състояние да плати.

В скорошно комюнике на Европейската комисия, очертаващо стратегията и за създаването на по-добър, обособен пазар за интелектуална собственост, Комисията заявява своето желание да се наблюдава по-добро хармонизиране сред държавите членки по отношение прилагането на налози, с цялостно законодателство на ниво ЕС до 2012. Не очакваме, че това ще означава налагане на обща система за събиране на налози за всички страни членки, а по-скоро хармонизиране на системите на тези страни членки, които са избрали да въведат такса. В този смисъл, ще бъде интересно да видим, дали консултациите за ново законодателство ще засегнат въпросите, поставени от това отсъждане.

В скорошен доклад относно бъдещето на бритенското законодателство за интелектуална собственост, професор Харгрийвс съветва английското правителство да не въвежда такъв налог във Великобритания. Тъй като правителството вече трябва да отговори официално, не очакваме то да предприеме коренно различен подход от професор Харгрийвс. Като такива, производители или вносители, снабдяващи британския потребител, имат да се страхуват по-малко от това решение и европейската система за налози, отколкото тези в други юрисдикции.

превод на материала: Надежда Драгомирова