Хабилитираните преподаватели по интелектуална собственост не са наясно с процедурите в Патентно ведомство

Представяме на вниманието Ви сентенции, които остават в съзнанието ни след прочетеното от стенограмата на НС:

нямаме ясен контрагент, с когото да си приказваме.

Разпоредбите на наредбата (за ПИС) не са съобразени с действащото европейско право – последните й промени са направени от правителството Борисов по предложение на председателя на ПВ Веселинов.

В голяма част от държавите на Европейския съюз съществуват такива организации (Камари на ПИС) – в 14 страни от Европейския съюз има регламентация със закон. Само в един от тези 14 случая има доброволно членство. – т.е. „голяма част” е 13 от 28 или 14 от 28 – само в 46% има задължително членство в камари.

Европейското патентно ведомство, което може да се разглежда като „шапка“ на националните патентни ведомства – ако ЕПО e шапка на ПВ от ЕС , то тя е с доста широка периферия ( прави се спекулация, че страни като Турция, Македония и Молдова управляват ПВ на ЕС ), чудим се къде е OHIM институцията на ЕС или ту според същия израз е на закачалката или е балтона на националните патентни ведомства.

ПВ не публикувало мотивите на МИ, защото си имало своя позиция.

Става въпрос за 600 души в България – която не са вписани в регистъра, а са се ПОЯВИЛИ. 

Извадки от протокола

Голяма част от хабилитираните преподаватели в тази област никога не са заявявали патент в Патентно ведомство. Тоест, те съвсем не са толкова наясно с процедурите. Те са наясно с принципите, със законовата уредба, с основното съдържание на интелектуалната собственост. Но това не значи, че познават процедурите или могат да ви свършат бързо работа, контактувайки с Патентното ведомство. Това е доста далече от конкретната дейност на Патентното ведомство.

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ

П Р О Т О К О Л
№ 22

На 7 октомври 2015 година, (сряда) от 16.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за представители по индустриална собственост, № 502-01-73, внесен от Министерския съвет на 31 август 2015 г. – за първо гласуване.
2. Разни.

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 16.05 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Двама членове са се подписали и отидоха на заседание на друга комисия. Откривам редовното заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Дневният ред ви е раздаден предварително. Той е с една-единствена точка:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за представителите по индустриална собственост, № 502-01-73, внесен от Министерския съвет на 31 август 2015 г. – за първо гласуване.
2. Разни.
Имате ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
Гласували: „за“ –11, „против“ и „въздържали се“ – няма.
Дневният ред се приема.

Преминаваме към точка първа от дневния ред: Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за представителите по индустриална собственост, № 502-01-73, внесен от Министерския съвет на 31 август 2015 г. – за първо гласуване.
По т. 1 от дневния ред искам да ви представя гостите:
от Министерството на икономиката: г-жа Даниела Везиева – заместник-министър на икономиката и г-жа Десислава Георгиева – началник на отдел „Право на установяване и услуги“, Дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“;
от Министерския съвет: господин Георги Найденов – икономически съветник към кабинета на заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси;
от Патентно ведомство: проф. Камен Веселинов – председател; Давид Сукалински – заместник-председател и Мариана Цвяткова – директор на Дирекция „Правна“;
от Българска национална група на Международната асоциация за закрила на интелектуалната собственост: Ивета Борисова – председател и Васил Павлов – заместник-председател;
от Асоциация на индустриалния капитал в България: Теодор Дечев.
Колеги, пристъпваме към разглеждане на законопроекта.
Давам думата на вносителите.
Заповядайте, госпожо заместник-министър Везиева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДАНИЕЛА ВЕЗИЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Законопроектът за представителите по индустриална собственост е изготвен в отговор на необходимостта от цялостна уредба на обществените отношения, свързани с предоставянето на услуги от представители по индустриална собственост. Действащата към момента регламентация се съдържа в наредба за представителите по индустриалната собственост, приета с Постановление № 137 на Министерския съвет от 1993 г.
Някои от разпоредбите на наредбата не са съобразени с действащото европейско право, а регулацията, която същата въвежда, не покрива в цялост всички процедури, изисквания и условия, необходими за функционално упражняване на професията.
Република България е поела ангажимент да изготви този законопроект в отговор на запитване, получено от Европейската комисия чрез електронната система на Европейския съюз. Разписването на закона привежда националната уредба по отношение на представителите по индустриална собственост в съответствие с правото на Европейския съюз и по-конкретно с чл. 49 и чл. 56 от Договора за функциониране на Европейския съюз, Директива 2006/123 относно услугите във вътрешния пазар и Директива 2005/36 относно признаването на професионалните квалификации.
Със законопроекта се създава професионална организация на представителите по индустриална собственост, камара и се уреждат устройството, организацията, функциите и дейността й. Предвижда се функциите във връзка с поддържането на регистър на представителите по индустриална собственост да преминат от Патентно ведомство към Камарата на представителите по индустриална собственост.
Дейността на представителите по индустриална собственост е уредена като регулирана професия по смисъла на Закона за признаване на професионалната квалификация предвид необходимостта от притежаването на специфична професионална квалификация, базирана на знания по специфични национални квалификации, базирана на знания по специални национални и международни европейски правни актове в областта на индустриалната собственост, както и познаване на действащото в България законодателство в неговата цялост.
В законопроекта е уреден подробно и преходният режим за упражняване и придобиване на право за упражняване на професията по учредяване на Камарата.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, госпожо заместник-министър.
От Патентното ведомство? Ако имате да добавите нещо, господин Веселинов, заповядайте.
КАМЕН ВЕСЕЛИНОВ (председател на Патентното ведомство): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Госпожа Везиева мисля, че каза всички съществени неща. Ние се стремим с внасянето на този законопроект да отговорим на движението, в която посока се движи и Европейският съюз. Ние сме отбелязали, струва ми се, и в някои от въпросите, които е имало към нас, че в голяма част от държавите на Европейския съюз съществуват такива организации и в Европейското патентно ведомство, което може да се разглежда като „шапка“ на националните патентни ведомства, също съществува такава организация на хората, имащи право да представляват клиенти пред европейското патентно ведомство.
Тоест, струва ми се, че се движим по посока на течението, в която посока се движи и целият Европейски съюз при хармонизацията. На тази база е разработен и законопроектът. Разбира се, той застъпва интереси тук и там и не всичко се приема безкритично. Но според нас това би било крачка напред в регламентирането на този вид дейност.
Може би трябва да отбележа, че това може да звучи донякъде странно, със закон да регламентираме дейността. Става въпрос за 600 души в България. Представителите по индустриална собственост са толкова в България – 600 и няколко, има регистър в Патентното ведомство, като значителна част от тях са се появили в този регистър по право при сега действащата уредба. В частност това засяга адвокатите, които след десетгодишен стаж могат да станат представители по индустриална собственост. На нас това не ни изглеждаше много разумно, защото адвокатът може да има опит в наказателното право, но това не го прави квалифициран в патентното право. Тоест, автоматичното получаване на тази квалификация на нас не ни изглеждаше разумно, поради което в законопроекта не съществуват такива привилегии. Но вие можете да ги възстановите, тъй като в сегашната наредба, която регулира тези неща, такива привилегии съществуват.
Има и други спорни пунктове, но на тях няма да се спирам сега.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Георги Найденов, разбрах, че няма да взимате думата? (Реплика: Не.) Нямате какво повече да допълните. Благодаря.
Имаме две много интересни писма. Предполагам, че по едното от тях господин Теодор Дечев ще говори от Асоциацията на индустриалния капитал. Второто е от Националната група на Международната асоциация за закрила на интелектуалната собственост.
Сами казахте, господин професор Веселинов, че законопроектът не е еднозначен. Нещо повече, през 2012 – 2013 г. аз бях свидетел, имаше такъв опит този закон да мине. Доколкото имам информация, мина на първо четене през комисията, след което беше спрян по молба на Правната дирекция на парламента и не влезе въобще в зала. След което събитията отложиха нещата. Но все пак бих желал да чуя и всички заинтересовани страни.
Вносителите ги чухме и сега ще помоля първо от Международната асоциация за закрила на интелектуалната собственост накратко да изложат становището си, тъй като основните въпроси са ясни – трябва ли да го има?
Второ, защо е задължително и трябва ли да е задължително членството.
Трето, всъщност какви функции се възлагат на новата структура, след като отново всички изпити и други курсове ще бъдат към Патентното ведомство. Има доста интересни въпроси.
Имате думата. Заповядайте.
ВАСИЛ ПАВЛОВ (заместник-председател на Българска национална група на Международната асоциация за закрила на интелектуалната собственост): Аз съм представител по индустриална собственост и заместник-председател на Българската национална група на Международната асоциация за закрила на интелектуалната собственост.
Депутатите, а предполагам и представителите на Патентно ведомство и Министерството на икономиката са запознати с нашето становище, което е доста пространно. Ние го излагаме от няколко, хайде да не е от няколко години, но може би от около година при неколкото предложени, но нестигнали до парламента варианти на закона.
За да спестим наистина времето на комисията, няма да повтарям в основни пунктове какви съображения имаме. Има един-единствен въпрос към господин Веселинов, предполагам, че ще ми отговори, тъй като през Патентно ведомство тръгва законопроектът, или пък може би Министерството на икономиката, тъй като въпросът касае всъщност корекция в закона, която според информацията на сайта на Патентно ведомство, е тръгнала от Министерството на икономиката, а именно отпадането на задължителното членство.
Моят въпрос към Вас е следният. При положение, че в законопроекта няма никакви съображения относно отпадането на това задължително членство, каква е била логиката в последната версия на закона то да отпадне, тъй като досега в неколкото версии на този закон, той се работи от 2010 г., както стана ясно, но този въпрос изобщо не е бил предмет на каквато и да е било дискусия, никакъв спор не е имало нито в професионалната гилдия, нито в Патентно ведомство. Изведнъж просто това нещо отпада. Аз и колегите не виждаме никакви мотиви в това отношение. Ние направихме някакви запитвания, на които и до ден-днешен нямаме отговор. Така че въпросът ми е, каква е логиката за това нещо?
Втората част на въпроса е свързана с това, дали това ваше решение и предложение е съобразено с добрите практики в България и в Европейския съюз. В становището си сме посочили, че там, където в Европейския съюз – говоря – имаме законно регламентирано упражняване на тази професия, членството е задължително. Взаимоотношенията с колеги, представители на други камари, са абсолютно еднозначни в това отношение. Те нямат никакво съмнение, самите те нямат никакво съмнение в убеждението, че членството следва да бъде задължително, като ние не сме изложили съображения защо ние считаме, че то трябва да бъде задължително.
Тоест, въпросът е, какви са съображенията на Министерството на икономика, а вероятно и на Патентно ведомство, това да отпадне във финалната версия на закона?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Веднага ли ще отговаряте или ще изслушате и другите въпроси? Веднага!
Заповядайте, госпожо заместник-министър.
ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА (началник на отдел в Дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“): Благодаря Ви, господин председател!
Да, наистина отпадането на задължителното членство е по предложение на Министерството на икономиката, като съответно за това сме представили мотиви пред Патентното ведомство. Но за съжаление при качването на променения законопроект за обществено обсъждане, не знам, може би е пропуск, не са качени мотивите, с които е променено членството.
Но независимо от всичко ние имаме мотиви. Считаме, че регламентирането на изисквания за задължително членство ще доведе до нарушаване на свободната конкуренция и може да се превърне в бариера за упражняване на професията, тъй като то е обвързано с финансов ангажимент за ежегодно плащане на членски внос, което от своя страна може да доведе до увеличаване на цените на услугите на представителите по индустриална собственост, тъй като те ще калкулират този членски внос в цената, която ще предоставят на ползвателите на този вид услуги.
Считаме, че както е уредено в сега действащата нормативна уредба, условие за упражняване на професията трябва да бъде единствено придобитата квалификация и вписването в регистъра. Към момента е така. С постановяването на задължително членство на практика ние утежняваме изискванията за упражняване на тази професия, нещо, което е в разрез с цялостната политика, която към момента води Министерството на икономиката – да облекчава условията за упражняване на бизнеса, а не да ги утежнява.
Считаме, че практикуващите дадена професия трябва да имат правото да се обединяват на доброволен принцип, а не това да бъде тяхно задължение. След като гилдията счита, че има нужда да бъде обединена, за да бъде по-силна и да бъде добре представена пред международни европейски институции и т.н., след като това е нейното разбиране, няма защо това да бъде превърнато в задължение, за да се обедини гилдията.
Следва да се отбележи, че Комисията за защита на конкуренцията също в редица свои документи изразява становища по отношение на това, че изискванията за задължително членство са бариера за упражняването на редица професии. Да, факт е, че досега в българската нормативна уредба това беше залегнало като основен принцип, но тенденцията е този принцип да се променя, както редица други принципи впоследствие се променят. Знаете, вървим от мълчалив отказ към мълчаливо съгласие, или поне се опитваме.
Така че това са нашите мотиви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: До този момент само се опитваме.
ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА (началник на отдел в Дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“): Да, но следва да продължим да се опитваме, стига да го приемаме за разумно.
Така че това са нашите мотиви. Пак съжалявам, че те не са публикувани от Патентно ведомство. Може би е пропуск, защото много напредна времето за внасяне на законопроекта. Все пак той беше включен в законодателната програма на Министерския съвет с определени срокове.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, господин Павлов.
ВАСИЛ ПАВЛОВ (заместник-председател на Българска национална група на Международната асоциация за закрила на интелектуалната собственост): Ако разрешите, един допълнителен въпрос. Една от целите на закона така, както е записан в мотивите, влезли в Министерския съвет и после – в парламента, е премахване фрагментацията на гилдията, произтичаща от създаването на множество различни. Този мотив фигурира от 2010 г. насам и той действително е факт.
Как според вас, ако членството не е задължително, а бъде на доброволен принцип, ще бъде премахнато това фрагментиране? Аз не си го представям практически как ще стане това. Както сме казали, ще имаме една много по-представителна, но все пак свободна за членуване организация и множество други сдружения с нестопанска цел, които са с подобни цели.
Това ми е въпросът – как си представяте чисто обективно при реализацията на този закон да избегнем фрагментирането, което е едно от основните проблеми, между другото, на целия бизнес. Колегите от Патентно ведомство ежедневно се сблъскват с това нещо.
Коя от другите доверителни професии в България няма задължително членство? Защото аз не се сещам.
(Реплика на заместник-министър Визиева, която е извън микрофона.)
Да, това е единственото изключение в България и тя не е доверителна професия. Ние нямаме спор, надявам се. Не е доверителна.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви.
За отговор, заповядайте, госпожо заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДАНИЕЛА ВЕЗИЕВА: Мога да дам пример с Камарата на занаятчиите, Камарата на независимите оценители. В тях членството е доброволно.
ВАСИЛ ПАВЛОВ (заместник-председател на Българска национална група на Международната асоциация за закрила на интелектуалната собственост): Става въпрос за доверителна професия – адвокати, частни съдебни изпълнители, нотариуси – всички доверителни професии, за които Законът за регулациите казва, че са със сериозна обществена значимост, имат задължително членство. Пак казвам, с всички колеги от Западна Европа, от Европейския съюз, с които сме говорили, те казват: това е абсолютно задължително решение на въпроса махане на фрагментацията на професията и което е по-важното, за да могат да се налагат някакви стандарти.
А що се отнася до бележката Ви за това, че ще бъде икономическо утежнение, в края на краищата, всеки един член, участвал в Общо събрание, може да гласува. Няма как да знаем какъв ще е членският внос и встъпителната вноска. Може би ще бъде 200 лв. еднократно, което ще се съгласите, не е никаква тежест. В момента средната вноска в адвокатските колегии в България е 150 – 200 лв. на година.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви.
Имате думата за отговор, госпожо заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДАНИЕЛА ВЕЗИЕВА: За някой 200 лв. може и да са много. В смисъл, при положение, че е ежегодна тази вноска….
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Дайте да не влизаме в тази полемика – кое е много, кое е малко.
Заповядайте, господин Тодоров.
ВАСИЛ ТОДОРОВ (главен секретар на Българската търговско-промишлена палата): Аз съм от Българска търговско-промишлена палата. Поисках думата, тъй като при нас също разгледахме законопроекта. Разгледахме и отделните виждания, така че имаме отношение по темата, която се обсъжда, включително и по тези въпроси, които задавате.
Да, действително има плюсове от едно задължително членство в една камара, свързани с това, че камарата приема етични правила, спазват се тези етични правила, има съответни механизми за търсене на отговорност, уеднаквява се практиката. Също така се решават определени спорове, но мнението, което надделя при нас, е, че най-удачният вариант в случая е доброволното членство, тъй като говорим за професия „представители по индустриална собственост“, но всъщност това е една дейност, която се осъществява, да кажем, от адвокати, които членуват в адвокатски колегии. Тези адвокатски колегии си имат етични правила, имат си съответните норми за отговорност, спазват се, плаща се членски внос там.
Друг аргумент, за да не се допуска такова двойно членство или изобщо членство на едно лица в няколко камари или такива професионални сдружения, беше дискусията, която се проведе в Министерството на икономиката, свързана с една идея за Камара на синдиците, където беше поставен пак този въпрос – лице да участва в няколко такива камари със задължително членство, съответно плащане на членски внос, което естествено се проектира и върху цената на услугите, които предоставя.
Така че за нас това, около което се обединиха мненията и надделя в Българската търговско-промишлена палата, е вариантът, който е предложен – за доброволно членство в тази камара.
Благодаря за вниманието!
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря и аз.
Такова между другото е и мнението на Българската стопанска камара.
Но нека да чуем индустриалния капитал – заповядайте, господин Дечев.
ТЕОДОР ДЕЧЕВ (представител на Асоциацията на индустриалния капитал в България): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми господин председател, уважаема госпожо заместник-министър, уважаеми дами и господа народни представители! Да започнем с това, че по принцип Асоциацията на индустриалния капитал подкрепя законопроекта. Така че всички по-нататъшни забележки имат добронамерен характер, а не характер на заяждане.
Първият въпрос, който законопроектът урежда, е изобщо какъв е смисълът от създаване на съсловни организации със специален закон. Този въпрос досега не е бил обект на сериозна дискусия. Има различни мнения по него. Би могло да се каже, че могат да се дадат примери и в двете насоки. Примерно при Нотариалната камара по-скоро има положителен ефект, но мога да изброя Камара на архитектите, Камара на инженерите от инвестиционното проектиране, в която аз самият членувам, Камара на геодезисти и други, които действително според мен не знаят защо съществуват. Но те са създадени със специални закони с аргументи, доста близки до този стандартен аргумент – консолидиране на гилдията, създаване на стандарти за добри практики и т.н.
Тук вече има и подвъпрос и това е, кой е оптималният брой регулирани професии. България между впрочем като никога не е страна с максимално най-големия брой регулирани професии. Най-много са в Чехия и Полша, ние сме някъде по средата със 103 срещу 368 за Полша. При всяко положение ние просто сме една либерална държава по този критерий.
Господин председателят спомена събитията от 2012 – 2013 г. Искам само да напомня, че в тогавашния законопроект беше въведено едно изискване за тригодишен стаж, за което беше сезирана Комисията за защита на конкуренцията, която отхвърли тази теза. Слава Богу, в новия законопроект това го няма.
Така или иначе, законопроектът страда от стандартния недостатък на повечето законопроекти у нас – той няма оценка на въздействието. Никой не казва, в случая то даже и вносителите биха могли да пледират, че има положително въздействие, че камарата ще спести пари на държавния бюджет, като менаджира регистъра със средства от членския внос и ще се освободят бюджетни пари. Просто това нещо ние не сме го видели.
Самите мотиви на законопроекта също търпят критика. В текста е записано „неиздържани“, сега мога да кажа „постни“.
За създаването на самата камара! Асоциацията на индустриалния капитал приема нейното създаване, независимо, че то не е кой знае как мотивирано. Имам подозрение обаче и едното нещо, което сме записали, е, че очакваме между първо и второ четене мощно лобиране, за да стане задължително членството. Свидетели сме на началото на атаката. Значи, разбираме си от работата. Няма проблем. Познали сме.
Оттук нататък обаче е възможно да доживеем и на Комисията по дискриминация да й се отвори ново поле на дейност, тоест, ако се запази съществуващото положение, което сега е заложено в законопроекта, някои хора примерно да бъдат дискриминирани за това, че нямат членство във въпросната камара.
Затова сме предложили една добавка към чл. 60 за недопустимост да се дискриминират представители по индустриална собственост за това, че не са членове на камарата.
Ако някой народен представител желае да припознае този текст, ние ще бъдем щастливи и доволни.
Няма да чета раздела, който се занимава с чл. 4, т. 1. Там просто има някакъв запис, който явно е недоизгладен, недонаправен. От този запис се разбира, че в България представител по индустриална собственост може да бъде всеки гражданин на всяка страна по света. Но то е записано с един дълъг, дълъг, дълъг запис и през цялото време се чудехме кой е изключен. Така и не можахме да намерим кой, освен може би някой гражданин, който още е с нансенов паспорт от Октомврийската революция, не е гражданин на никоя държава по света. Той не би могъл да бъде представител по индустриална собственост.
Просто молбата ми е при редактирането на законопроекта да се обърне внимание на този факт.
Имаме много критично отношение към начина, по който се провежда изпита за квалификация, но няма да го чета на глас. Просто, ако народните представители желаят, могат да обърнат внимание на тези забележки.
Що се отнася до включването в регистъра по право, ние напълно споделяме съображенията, че адвокат може и 20 години да е адвокатствал и пак да не разбира нищо от интелектуална собственост. Но има хабилитирани преподаватели по интелектуална собственост, за които не ми е ясно защо да не могат да попадат в регистъра по право, още повече досега те са попадали. Тук вече ние сме предложили това да бъде преосмислено.
В заключение има нещо, което звучи забавно и куриозно. Това е въпросът за предвидената в законопроекта задължителна застраховка на професионална отговорност. Това е напълно резонно, основателно и смислено. Естествено, че като извършвате и такава дейност, вие можете да нанесете волно или неволно щети. Естествено за това нещо трябва да има някакво застрахователно покритие.
Интересното е, че явно вносителите, чудейки се какви функции да дадат на камарата, са казали, че минималната застрахователна сума се определя от Общото събрание на камарата. По тази логика гражданската отговорност на автомобилистите трябва да се определя по един от два варианта: а) чрез национален референдум на всички шофьори; б) чрез Общо събрание на Съюза на автомобилистите в България.
Някак си този текст не звучи. Според мен би било много по-смислено да се определя от самото Народно събрание и дотолкова, доколкото едва ли очакваме хиперинфлация в близко време, ако се определи някаква абсолютна стойност, тя дълго време ще си стои и няма да има нужда всеки път да се занимават депутатите с промяната й.
В заключение още един път, нашите бележки, както казах, не са заяждане. Те са добронамерени. Приемаме законопроекта по принцип.
Това е, което имах да кажа.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, господин Дечев.
Заповядайте, господин Стоянов.
ПЕТЪР СТОЯНОВ (председател на Българска асоциация на микропредприятията): Председател на Управителния съвет на Българска асоциация на микропредприятията.
Нашето становище е близко до това на Асоциацията на индустриалния капитал и ние подкрепяме законопроекта с няколко препоръки. Няма да ги изчитам сега.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Ние ги получихме.
ПЕТЪР СТОЯНОВ (председател на Българска асоциация на микропредприятията): Аз ги изпратих и народните представители ги имат. Ако не възразявате, господин председател, ще дам препоръките и на вносителите. Те горе-долу се покриват и с това, което каза и господин Теодор Дечев.
Има няколко неясноти, които според нас би трябвало да бъдат разяснени. Може би думата „адекватно“ трябва да се кажа какво се разбира. Тя за мен е много широко и разтегливо понятие в законопроекта, че когато имате неадекватно поведение от страна на доверителя, то договорът може да бъде разтрогнат. Това някак си не ми стана много ясно.
Ние предлагаме да няма преупълномощаване, защото, така или иначе, действията между представителя и клиента стават чрез пълномощно. Дали ще има пълномощно или чрез преупълномощаване, това е едно и също.
Професионалната отговорност покрива ли евентуалните загуби от бездействие и забава на представителя на индустриалната собственост.
Това, което нас най-много ни интересува, е няма ли възможност да се направи една тарифа в граници, по която биха се договаряли цените между представителя и клиента. То е записано, че по принцип ще бъде с тарифа, но тази тарифа е оставена на договореност. Особено ние като микропредприятия, както спомена и господин председателят, 200 лв. за нас са наистина много пари. Ако примерно имам тарифа „от – до“, примерно от 50 лв. до 1500 лв., би било малко по-разумно. Тоест, в някакви такива граници да се движат тарифите. Иначе представителят може да поиска от едно микропредприятие 2000 лева.
Благодаря Ви, господин председател!
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви и аз.
За трети път Ви давам думата и за последен. Заповядайте.
ВАСИЛ ПАВЛОВ (заместник-председател на Българска национална група на Международната асоциация за закрила на интелектуалната собственост): Благодаря Ви, господин председател!
Аз, господин председател, наистина се извинявам, но понеже виждам, че тук има някакви неясноти, които колегите от Патентно ведомство може би не считат за важни, да ги обясня.
Не всички представители по индустриална собственост са юристи и не всички от тях са адвокати. В този смисъл обвързването на упражняването на професията по какъвто и да е начин с качеството на адвокат е дълбоко погрешно.
Второ, представителите по индустриална собственост – било в лицето на камарата или на Патентното ведомство – няма как да контролират по всяко време дали лице, което се е записало в адвокатската колегия и като такова носи отговорност по Закона за адвокатурата, упражнявайки правомощията си на представител, то все още е адвокат. И се оказва, че в един добър момент няма отговорност спрямо камарата, няма отговорност и спрямо адвокатурата. Тоест, според нас просто обвързването на едното с другото качество е малко погрешно. Няма връзка.
Относно бележката на колегата. Комисията за защита на конкуренцията струва ми се много ясно е казала, че не може да има нормативно определени цени, дори и в диапазон. Така че този въпрос с тарифите и на нас ни се иска да има някакви минимуми, но не става.
А що се отнася до това дали 200 лв. са много, Патентното ведомство ще ме поправи, но ми се струва, че в момента държавната такса за регистрация на една марка е от порядъка на между 600 и 700 лв. Така че колко трябва да е минималният хонорар на отговорността, която се носи, само по номинална стойност на държавната такса.
Благодаря Ви, господин председател, нямам повече въпроси.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви.
Вносителите имат ли нещо да добавят?
Заповядайте, господин Веселинов.
КАМЕН ВЕСЕЛИНОВ (председател на Патентното ведомство): Само две изречения по два от въпросите, които бяха повдигнати тук.
В първата версия със задължителното членуване в камарата ние сме се ориентирали по съвсем елементарна схема. Държавите, до които искаме да се доближим, имат задължително членство – Австрия, Германия, Испания, Франция, Италия, Холандия – всички тези държави имат това задължително членство. Затова и първата версия беше такава. Разбира се, вие можете да вземете решение на база на съществуващия законопроект, без това задължително членство.
И второто, което исках да отбележа, е за привилегиите. Аз винаги съм бил противник на привилегиите. Ще спомена хабилитираните преподаватели. Голяма част от хабилитираните преподаватели в тази област никога не са заявявали патент в Патентно ведомство. Тоест, те съвсем не са толкова наясно с процедурите. Те са наясно с принципите, със законовата уредба, с основното съдържание на интелектуалната собственост. Но това не значи, че познават процедурите или могат да ви свършат бързо работа, контактувайки с Патентното ведомство. Това е доста далече от конкретната дейност на Патентното ведомство.
Затова и предлагаме всички привилегии да отпаднат.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, господин професор.
Има думата господин Мартин Димитров. Заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател!
Имам един кратък въпрос, уважаеми господин председател, и той е към Патентното ведомство.
В едно от становищата, а то е на Българската национална група на Международната асоциация за закрила на интелектуалната собственост, по въпроса, който е най-дискусионен – задължително или доброволно членство – се казва, че в 14 страни от Европейския съюз има регламентация със закон. Само в един от тези 14 случая има доброволно членство. Тоест, в 13 от 14 страни членството е задължително.
Искам да ви попитам, дали това е вярно? Интересуват ме две неща: дали е вярно, че в 14 от 28 страни има регламентация със закон на такава камара. Това, първо. Второ, дали е вярно, че само в един от тези 14 случая има доброволно членство, а в другите 13 – задължително.
Ако това е така, възниква логичният въпрос. Аз разбирам идеята за повече конкуренция и отворен достъп, но защо в 13 от 14 случая, тези хора не са по-глупави от нас, са решили да има задължително членство. Това бих искал да ви попитам.
КАМЕН ВЕСЕЛИНОВ (председател на Патентното ведомство): Предлагам госпожа Цвяткова, която е директор на Дирекция „Правна“, да отговори на този въпрос, господин председател.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, госпожо Цвяткова.
МАРИАНА ЦВЯТКОВА (директор на Дирекция „Правна“ към Патентно ведомство): Благодаря Ви, господин председател!
Да, действително, правилна е статистиката, която е извадена от колегите от AIPPI. Така е и може би това беше и основният мотив на ведомството първоначално да изработи така проекта – освен да премахнем фрагментацията, да направим една представителна организация, която освен да въведе стандарти на поведение и работа с представителите, да може да участва и във формирането на държавната политика в областта на интелектуалната собственост. Защото сега, за съжаление, всички важни въпроси, включително и проекти на европейски актове, проекти по актове, които се обсъждат в Европейското патентно ведомство, становище има единствено Патентното ведомство. Председателят не знае към кой представителен орган на представителите в България да се обърне, за да получи едно становище. В крайна сметка това са въпроси, които ще касаят тях. Те след това ще работят с тези актове, ще защитават интересите на клиентите.
В момента обсъждаме таксите за единния патент, които са много сериозни, патент, който ще действа в 28 държави, по който ще имат право да представляват нашите представители пред Европейското патентно ведомство и ние нямаме от кого да поискаме становище.
Целта на ведомството наистина беше да се създаде една представителност, една легитимност, едни правила и стандарти, които да се спазват от абсолютно всички. Всъщност се ръководехме наистина от тези съображения, от това, че в 14 държави 13 са със задължително членство.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Мога ли обаче и аз да добавя към въпроса? А останалите 14 държави от Европейския съюз имат ли такова законодателство и защо ние го правим? Кой ни кара в момента да влизаме в нещо, което никой не го иска? Аз от това се притеснявам. Това ми е интересното.
МАРИАНА ЦВЯТКОВА (директор на Дирекция „Правна“ към Патентно ведомство): Няма държава-членка на Европейския съюз, която като има Патентно ведомство, да няма представители. По един или друг начин професията е регламентирана – било като регулирана професия или не. Не мога да кажа точно по какъв начин, но било със закон, а една голяма част от страните имат кодекси за интелектуална собственост, които регламентират и тази материя, включват и представителите вътре. Други имат подзаконови актове като нашата наредба. Но няма държава, която да има Патентно ведомство и която да няма представители. Но в новосъздадените държави-членки след разпадането на Съветския съюз, имат много малки ведомства, нямат практика, опит и традиции в областта. Да кажем, ведомствата им се състоят от 23 човека, непровеждат експертиза, имат пет или шест представители, които, да кажем, не налагат уреждане на професията на такъв етап. Но понеже ведомството е с традиции в областта от 1993 г., когато е уреден институтът, затова смятам, че е най-редно това да стане.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, народни представители, имате ли някакви въпроси още?
Заповядайте, господин проф. Веселинов.
КАМЕН ВЕСЕЛИНОВ (председател на Патентното ведомство): Едно изречение само да добавя.
И в единия, и в другия случай България ще оцелее – и със задължително, и без задължително членство. Сега нямаме задължително членство, съответно ние като ведомство нямаме ясен контрагент, с когото да си приказваме. Липсва другата страна, с която да имаме двустранна спогодба.
Това е ситуацията, но и в единия, и в другия случай светът ще продължи да съществува. Няма някакви драматични проблеми.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Добре, благодаря Ви.
Аз предлагам да пристъпим към гласуване.
Ако трябва лично моето мнение да кажа, аз знам, че ако едно нещо не е задължително, то просто не става. Имам опит в гласуването на Закона на винопроизводителите – тогава господин Моллов го създаде, имам опит и в Строителната камара. Една история оставиш ли едните отвътре, а другите отвън, а всички имат равни права, но едните плащат членски внос, пък другите не плащат. Тази история малко на ОФ ми прилича. Но, така или иначе, има предложение. Предлагам да пристъпим към гласуване. Достатъчно време имаме между първо и второ четене, каквото трябва да оправим.
Ще помоля вносителите заедно със заинтересованите страни също да си кажат становището между първо и второ четене в работната група.
Приключихме с дебатите.
Моля, гласувайте така предложения законопроект.
Гласували: „за“ – 12, „против“ – няма, „въздържали се“- 4.
Законопроектът за представителите по индустриална собственост, № 502-01-73, внесен от Министерския съвет на 31 август 2015 г., се приема на първо гласуване.
Колеги, честито. Разчитам между първо и второ четене да си свършим работата заедно.