hfhfhfhfhfh

Петър Денчев пред ipbulgaria.com – едно интервю с Елица Матеева

писателПетър Денчев е писател, роден на 08.08.1986 г. в град Варна. Завършил е IV Езикова гимназия “Фредерик Жолио Кюри” Варна. Пише поезия, проза, театрална и кино критика. Неговият разказ “Малакоф, искам да остарея” е един от двата наградени на конкурса “Екстаз” на сп. Алтера (2006). Има номинация за поезия на конкурса за дебютиращи автори (Liternet, 2006), лауреат на Първия национален конкурс “Христо Фотев”, Бургас (2006). Печели втора награда на Националния младежки поетичен конкурс за поезия “Веселин Ханчев” (Стара Загора, 2006). Има публикации в сп.”Алтера”, в. “Компас”, “Бунтарите” – малка антология (2006), “Буквите” – антология (2004), Антология “Литературата – виртуални срещи” (ЕИ Liternet, Варна 2006), Антология “Знойни хоризонти” (изд.Аргус, 2006), www.litclub.com, www.cult.bg, www.liternet.bg, www.razkazite.bravehost.com. В момента учи театрална режисура в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов” София. Неговият роман “Тъй както мъж целува жена, която обича” е един от двата наградени на конкурса за нов български роман “Развитие”.

http://peterdentchev.wordpress.com/

Какво според вас е необходимо да се промени в системата, така че българските писатели да имат самочувствие подобно на колегите им например от Европа?

Не вярвам, че това зависи от определена система на обществени или професионални отношения. Това е въпрос на писателска мисия. Не съм склонен да обвинявам една даденост за липсата на нечие самочувствие или неразбирането от определена читателска група.

Ако системата трябва да се променя поради някакви причини, това обновление трябва да започне от писателите. Разбира се, не трябва това да се възприема като сервилност спрямо някакви вкусове; напротив – ако някой писател вижда нужда от промяна, нека самият той да я инициира.

Смятате ли, че популярната награда на ФОНДАИЯ„ВИК” е добра мотивация за създаването на качествени литературни произведения?

Фондациите и наградите никога на са достатъчна мотивация. Конкурси, състезания, това е просто полето за сверяването на часовника, за контакт с утвърдени писатели, критици, читатели и други писатели конкуренти. Но това е един вид възможност за изява. Мотивацията е нещо дълбоко лично и съкровено нещо за писателя. И едва ли се изразява в стремежа за печелене на награди. Самият аз имам отличия от много конкурси, но участието ми в тях винаги е било поради вече написан текст – поради някакви други причини.

Споделете от вашата практика как досега сте работили с издателски къщи и доколко трудът Ви на писател е намерил своето удовлетворение в съвместното си сътрудничество с партньорите – издатели.
Досега единствено имам по-дълготраен контакт с Фондация „Развитие”, която издаде моят роман „Тъй, както мъж целува жена, която обича” след като той спечели конкурса за нов български роман на същата фондация. И аз намирам отношенията си с Фондацията за наистина плодотворни и удовтлетворяващи моите очаквания към един издател.

Кое е определящо за успеха на писателя: интересът на публиката, нейното признание, продажбите, моралното удовлетворение от личното постижение и развитие или става въпрос за съвкупност от изброените характеристики при издаването на дадено литературно произведение?

За съжаление успех при писането се постига след дълги изморителни опити, главоблъсканици, четене и други по-вече или по-малко приятни занимания, които вярвам, не оставят безразличен всеки човек, който е решил да изразява себе си чрез писането. Съответно успехът е и особено податлив на спекулации – от страна на самия автор, от страна на критика, от страна на читатели. Вярвам, че интересът на публиката никога не може да бъде манипулиран и това е стимул за едно стабилно и амбициозно развитие на един автор.

Може да харесате още...