Наръчник за насрещни искове
В рамките на ревизията на Наръчника за практика по търговските марки, бе създадена Част E, Раздел 6, Глава 1 на Наръчника за насрещни искове. Този наръчник е напълно нов и цели да даде подробно описание на необходимите стъпки за подаване на насрещен иск пред Ведомството за европейски марки и дизайни.
Насрещните искове, както е постановено в чл.100 CTMR или чл. 84 CDR, са ответни искове, предявени от ответника, който е съден за нарушение на права върху европейска марка или европейски дизайн. Посредством такъв насрещен иск, ответникът моли Съда за марки на Общността или Съда за дизайни на Общността да обяви отмяна или недействителност на европейската марка или недействителност на европейския дизайн, правата върху който се предполага, че е нарушил.
Наредбите гласят, че Съдът за марки на Общността или Съдът за дизайни на Общността трябва да информират Ведомството за подаването на насрещен иск, а в случай на окончателно решение, да предоставят на Ведомството копие от въпросното решение.
Ведомството за европейски марки и дизайни се възползва от обширно и нерестриктивно тълкуване и разрешава на страните по процедурата за нарушение, в контекста на която е подаден насрещния иск, да изискат подаването на насрещния иск и крайното решение по насрещния иск да бъдат записани в Регистъра на Ведомството.
За тази цел, заявителят на вписването трябва да предостави необходимата информация, която е подробно описана в тази нова част на наръчника, занимаваща се с вписванията в Регистъра на подаването и окончателното решение по насрещните искове. При всеки случай на съмнение или ако липсва информация, Ведомството ще се свърже със Съда за марки на Общността или Съда за дизайни на Общността, или със заинтересованите страни.
Основната идея, за да се позволи на страните да изискат подаването на насрещния иск и крайното решение по насрещния иск да бъдат записани в Регистъра на Ведомството, лежи в общия интерес, цялата информация относно насрещни искове, засягащи европейски марки и дизайни, да бъде налична в Регистъра на Ведомството, и по-специално окончателните решения. По този начин, Ведомството може да прилага тези окончателни решения, по-специално тези, които обявяват цялостната или частичната отмяна или недействителност на дадена европейска марка, както и цялостната недействителност на даден европейски дизайн. Процедурата гарантира, че когато Съдът за марки на Общността или Съдът за дизайни на Общността не информира Ведомството за подаването на насрещен иск или окончателно решение по него, тази информация все пак може да достигне до Ведомството или неговия Регистър чрез заявление от друга страна. Следователно, Регистърът ще отразява марките и дизайните на Общността, за които е било обявено, че са цялостно или частично отменени или недействителни, съблюдавайки по този начин принципите на съответствие с истината, общественото доверие и правната сигурност на един публичен Регистър.
Източник: OHIM
