hfhfhfhfhfh

Мехмет Мурат Сомер разкрива тайния нощен живот на Истанбул

"Убийството на Бусе" от Мехмет Мурат СомерАко сте почитател на криминалните романи и вече сте отегчени от мистерии с участието на стари хрътки и бивши ченгета, които се превъплъщават в ролята на детективи, едва ли ще намерите по-свежа алтернатива от криминалната поредица на известния турски автор Мехмет Мурат Сомер. Тя разказва за приключенията на безименен травестит, който води двойнствен живот, превърнал се по неволя в аматьор-детектив. Романите са наситени едновременно с много напрежение и чувство за хумор и разкриват тайния нощен живот на интригуващия и екзотичен Истанбул, такъв, какъвто читателят едва ли го познава. В края на юли издателство „Ентусиаст“ публикува „Убийството на Бусе“, първата книга от поредицата. Следват още „Убийството на жиголото“ и „Убийството на пророка“. Правата за публикуване на поредицата са продадени в 17 държави, сред които САЩ, Италия, Франция, Бразилия, Испания, Полша, Гърция и др.

Той е компютърен специалист през деня, а тя е бляскава жена, приличаща на Одри Хепбърн през нощта и e собственик на клуб за травестити. Всъщност двамата са един и същ човек – травестит, който води двойствен живот, докато едно от неговите „момичета“, на име Бусе, не му поверява жестока тайна. Бусе притежава снимки и писма и с тях може да съсипе живота на един от най-влиятелните мъже в Истанбул. Главният герой не приема нещата на сериозно, докато Бусе не се оказва мъртва. И докато посетителите на клуба се страхуват, че тайният им нощен живот може да излезе на бял свят, безименният детектив започва свое разследване, за да разбере кой има интерес Бусе да умре. Каква неочаквана помощ ще намери и ще успее ли да открие убиеца, преди самият той да попадне в клопката му, читателят ще открие сам в тази криминална история.

Мехмет Мурат Сомер се вдъхновява да пише детективски романи от романите от своята младост. Сред любимите му писатели са Оноре дьо Балзак, Патриша Хайсмит, Труман Капоти и, разбира се, Орхан Памук. „Вярвам, че Нобеловата награда на Орхан Памук отваря вратите на турските писатели към света, включително и на мен“, признава Мехмет Мурат. „Ние изобщо нямаме традиции в литературата. Изобщо. Отоманската култура не включва разкази и романи в традицията на западната литература. Първият турски роман е публикуван едва преди 150 години. В Турция книгите не се продават толкова добре. Ние не разполагаме с огромна аудитория. Но през 60-те години на ХХ в. се появиха много криминални романи. Дори имахме няколко турски Майк-Хамъровци“. Сомер обаче предлага жанрова алтернатива. „В много криминални романи се сблъсквам с ужасяващи, брутални сцени. Не искам да виждам много кръв. Не искам тягостни чувства. Харесвам леките неща, като шампанско или дъвки. Исках да се забавлявам, докато пиша, така че и читателите да се забавляват след това. Дори на мрачните неща, за които пиша, искам да дам светлина – така че книгите ми да придобият ярки цветове“, разкрива авторът.

Може да харесате още...