ЛОНДОНСКО СПОРАЗУМЕНИЕ

I.Какво представлява Лондонското споразумение^[2]

Лондонското споразумение е документ относно приложението на чл. 65 от Европейската патентна конвенция (ЕPC), който в своята същност представлява незадължаващо споразумение, имащо за цел да намали разходите по превода на европейски патенти. Самото Споразумение е резултат от дългогодишни усилия за изграждане на ефективен режим, който  предлага достъпни цени на превод и започва да се изгражда още през 1990 г. под надзора на Европейското патентно ведомство (ЕPО), след което набира популярност на междупарламентарната конференция в Париж от 24 и 25 юни 1999 (OJ EPO 2001, 549).

В своята същност, Лондонското споразумение предопределя задължението на страните, които са ратифицирали или са се присъединили към ЕPC, да премахнат изцяло или частично изискването за превод на европейски патенти. Съгласно чл. 1 (1) от Споразумението,  държава, чийто официален език е официален такъв и за ЕPO, трябва изцяло да премахне изискванията за превод, посочени в чл. 65 (1) от ЕPC. Също така, съгласно чл. 1 (2) от Споразумението,  държава, чийто официален език не е официален такъв за ЕPO, има правото да премахне изискванията за превод от чл. 65 (1), но при условие, че европейския патент е или издаден директно на един от официалните езици на ЕPO, или е преведен на този език спрямо посочените условия в чл. 65 (1). В чл. 1 (3) от Споразумението е посочено, че държави, чийто официален език не е официален такъв за ЕPO, имат правото да изискат превод на патентните претенции на един от официалните за тези държави езици.

В приложената таблица е посочен статусът на страните, подписали Лондонското споразумение към 5.7.2012 г.

Страна:	Статус:
Македония	Присъединяване – 1.2.2012 г.
Монако	Ратифициране – 1.5.2008 г.
Холандия	Ратифициране – 1.5.2008 г.
Словения	Присъединяване – 1.5.2008 г.
Швеция	Ратифициране – 1.5.2008 г.
Швейцария	Ратифициране – 1.5.2008 г.
Великобритания	Ратифициране – 1.5.2008 г.

II.Присъединяване и ратифициране^[3]
Първоначално Лондонското споразумение е подписано от 10 страни преди 30.6.2001 г., а именно Дания, Франция, Германия, Лихтенщайн, Монако, Холандия, Швеция, Швейцария и Великобритания. Съгласно чл. 3 от Споразумението, спазването на този срок гарантира ратификация на Споразумението за всички страни, които са подписали ЕPC. За да влезе в сила самото Споразумение, се изисква ратифициране от минимум 8 страни, сред които задължително трябва да бъдат Франция, Германия и Великобритания, които са трите държави с най-многобройни европейски патенти, влезли в сила след 1999 г. След депозиране на инструментите за ратификация  на 10-те договарящи се страни, Лондонското споразумение влиза в сила на 1 май 2008 г.  Всяка страна- членка на ЕPC, която е подписала Споразумението след 30.6.2001 г., има правото да се присъедини като договаряща се страна съгласно чл. 4 от Споразумението.

III. Основни особености^[4]

Лондонското споразумение се прилага по отношение на европейски патенти, които са публикувани в Европейския патентен бюлетин (ЕPB), след като Споразумението влиза в сила за съответната държава, която го е подписала (чл. 9 ). От това следва, че новият режим на превод е валиден за дадената страна след включване на европейския патент в ЕPB на или след 1 май 2008 г. Единствено изключение правят Литва и Македония, за които Лондонското споразумение не изменя съществуващия режим за превод на европейски патенти.

Интересен е фактът, че за страни като Франция, Исландия, Латвия, Люксембург, Монако, Холандия, Словения, Швеция, Швейцария, Лихтенщайн и Великобритания, нововъведените правила от Споразумението влизат в сила и за европейски патенти, издадени преди 1 май 2008 г., както и за такива, които са изменени на или след тази дата, в случаите на обжалване или ограничително производство. Случаят на Унгария е идентичен с този на горепосочените страни, но се отнася до европейски патенти, издадени преди 1 януари 2011 г.

В своята цялост Споразумението има за цел значително да намали цената за издаване на патенти от ЕPO, в следствие на което настоящите разходи за превод на европейски патенти да бъде намалена на половина. Като пример за ефективността на Споразумението може да бъде посочена бизнес средата във Великобритания, където около 10 милиона лири биват спестявани всяка година от ненужни преводи на патенти- стойност, която възлиза на 25 % от разходите необходими за издавана на средностатистическия европейски патент.^[5]