hfhfhfhfhfh

България отново в специалния списък 301 (special 301) за 2009 г.

киберМЕЖДУНАРОДЕН АЛИАНС ЗА ИНТЕЛЕКТУАЛНА СОБСТВЕНОСТ /МАИС – IIPA – www.iipa.com/ – България да бъде поставена в специалния списък 301 (special 301) за 2009 г. (ЗАЩИТА НА АВТОРСКОТО ПРАВО И ПРИЛАГАНЕ)

Резюме: Интернет пиратството (онлайн и доставка на пиратски стоки) стана най-сериозния проблем с авторското право в България. Вярно е че съществува проблемът с уличното пиратство на пиратски материали (най-вече записани CD и DVD-та), но той изглежда незначителен до интернет пиратството. Бизнес софтуер общността продължава да изпитва проблеми с пиратството на крайния потребител и запаметяването на твърди дискове. През последната година, филмовите, звукозаписните и софтуерните индустрии съобщават за добро сътрудничество с повечето български правоприлагащи власти, включително и важни действия за свалянето на някои Torrent сайтове. Все пак съществува малък напредък налагащ възпиращи наказателни присъди и граждански средства за защита и щети, най-вече дължащи се на неефективната съдебна система. Много прокурори са с ясна цел, но не успяват да придвижат случаите напред. Административните изпълнителни действия не дадоха положителни резултати, с изключение на борбата срещу кражбеното пиратство по сигнал, където хайките срещу кабелните оператори се утроиха в сравнение с предходната година. Хайките и действията срещу физическото и интернет пиратството е необходимо да бъдат трансформирани в постоянни и устойчиви изпълнителни програми обединяващи съответните изпълняващи органи. За съжаление, работата на притежателя на права с междуведомствения Съвет за защита на правата върху интелектуалната собственост беше възпрепятствана през 2008 год., когато дневния ред и работните принципи на Съвета бяха реорганизирани и притежателите на права не можеха вече да участват директно. Наложително е Съвета да възстанови такава прозрачност и директна координация. Обезпокоително е, че България предприе важна стъпка назад в законодателните си усилия за спиране на интернет пиратството, когато съдът през 2008 год. постанови, като противоконституционна наредбата, която изпълнява задълженията на България в ЕС за запазването на данни. Това означава, че няма начин за правоприлагащите органи да получават необходимите данни от интернет доставчиците на услуги, свързани с идентифицирането на евентуални нарушители, използвайки услугите на интернет доставчиците. Наложително е правителството да улесни и подкрепи зараждащите се дискусии между сектора на авторското право и ISP общността / интернет доставчиците на услуги/ за развитие на мерки за сътрудничество за спиране на Интернет пиратството.

Приоритетни дейности трябва да бъдат предприети през 2009 г.: Индустриите с авторски права препоръчват следните действия да се предприемат в кратки срокове в България с цел подобряване на адекватната и ефективна защита на материали с авторски права:

Законодателство
• Решаване на проблеми, причинени от неотдавнашното решение на съда подкопаващи Наредба номер 40 на Министерството на вътрешните работи и Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, както и да спомогне за правилното и цялостно изпълнение на директивата на ЕС за съхраняване на данните, така че данните от Интернет доставчиците са запаметени и се предоставят на разположение на органите разследващи интернет престъпления.
• Въвеждане на изменения към данъчното законодателство, с което да се въведе „данък инициатива“ даваща на данъчните власти правомощия да инспектират съответствието на бизнес софтуер лиценза с тяхните рутинни данъчни инспекции и налагане на административни санкции.
• Изготвяне на проект и приемане на съответните изменения в Закона за авторските права, Закона за туризма и Закона за радио и телевизия, за да се гарантира, че плащанията за обществено разпространение на звукозаписи са събрани.
• Създаване на подходящ правен документ; Органите да конфискуват и унищожават незабавно пиратски и фалшиви продукти.:

Изпълнение
Да се подобри институционалното сътрудничество в изпълнението на ПИС чрез Съвета за защита на правата върху интелектуалната собственост и създаване на работна група за улесняване и ускоряване на съдебното преследване на престъпления, свързани с Интернет. Това сътрудничество трябва да включва също изграждане и прилагане на дългосрочна последователна стратегия за Съвет за работа с частния сектор, по прозрачен и кооперативен начин, да се бори с всички форми на пиратство,
– Подкрепа на усилията на секторите за авторското право и Интернет доставчиците, подкрепени от Държавната агенция за информационни технологии и комуникации, за да преговарят за доброволен меморандум за разбирателство по отношение на действията за интернет пиратство. Да се вземат мерки, за да се насърчи активното сътрудничество на интернет доставчиците на услуги с притежателите на права, да се предотврати използването на мрежи за извършването на неправомерни действия, включително, но не само, които изискват прекратяване на акаунтите на повторните нарушители. Като незабавна първа стъпка за постигане на тази цел, правителството трябва да свиква заседания на засегнатите сектори, за да се обсъдят начини за работа за сътрудничество за спиране на предавания за незаконни материали с авторски права на телекомуникационни мрежи.
– Подпомагане на добрата работа за Интернет пиратството на Звеното за престъпления в кибернетичното пространство, предоставяне на повече ресурси и насърчаване на повече действия.
– Привличане на Икономическа полиция да предприеме повече действия срещу софтуерното пиратство (крайния потребител, сваляне на твърд диск) чрез обобщаване на актуализираната директна контактна програма на полицията.
– Намаляване на закъсненията по наказателни преследвания и дела, и налагане възпиращи санкции в случаите на пиратство.
– Подобряване на съдебното издаване на бърза и адекватна гражданска защита в бизнес софтуер делата, включително и издаването на охранително производство ex parte граждански търсения, щети, както и съдебно постановяване на запрещение.
• Засилване на административните действия срещу всички видове сигнално пиратство срещу кабелни оператори, които предават телевизионни програми, без съгласието на притежателите на авторските права и настояват Министерството на културата да увеличи размера на наложените административни глоби.
• Да се вземат административни действия срещу всички видове софтуерното пиратство и срещу потребители на звукозаписна музика, които не успеват да платят възнаграждения за публично изпълнение.
• Укрепване на съдебната система и създаване на единна практика (като задължителни указания на

БЪЛГАРИЯ
Прогнозни загуби в търговията, дължащи се на пиратството на авторски права
(в млн. щатски долара) и нивата на пиратството.
2004-2008/1/

ИНДУСТРИЯ 2008 2007 2006 I 2005 2004

Загуба Ниво Загуба Ниво Загуба Ниво Загуба Ниво Загуба Ниво
Звукозаписи & Музикални композиции НЯМА ДАННИ НЯМА ДАННИ НЯМА ДАННИ НЯМА ДАННИ 7.0 75% 7.0 80% 6.5 75%
Бизнес Софтуер2 53.0 70% 38.0 68% 25.0 69% i_2V0_ 71% 18.0 71%
Софтуер за развлечения3 НЯМА ДАННИ НЯМА ДАННИ НЯМА ДАННИ НЯМА ДАННИ _| НЯМА ДАННИ НЯМА ДАННИ 21.0 81% НЯМА ДАННИ 50%
Филми НЯМА ДАННИ НЯМА ДАННИ НЯМА ДАННИ НЯМА ДАННИ НЯМА ДАННИ НЯМА ДАННИ 8.0 НЯМА ДАННИ 4.0 35%
Книги НЯМА ДАННИ НЯМА ДАННИ НЯМА ДАННИ НЯМА ДАННИ НЯМА ДАННИ НЯМА ДАННИ НЯМА ДАННИ НЯМА ДАННИ НЯМА ДАННИ НЯМА ДАННИ
ОБЩО 53.0 38.0 32.0 57.0 28.5
главен прокурор) в разследването и преследването на престъпления свързани с правата върху интелектуалната собственост; продължаване обучението на прокурори, разследване на магистрати и съдии за правата върху интелектуалната собственост, и инструктирането им да дават приоритет на случаите за нарушение на правата върху интелектуалната собственост.
• Подкрепа в цялата страна на про-авторското образование и информиране за анти- пиратството и обществени образователни кампании.
На 1 януари 2007 г. България се присъеди към Европейския съюз. Когато Европейската комисия потвърди присъединяването на България, тя отбеляза напредък по ключови въпроси и посочи необходимостта България да продължи усилията за борба с корупцията, подобряване на съдебната реформа и преследване на организираната престъпност; /4/ През април 2007 г., USTR отстрани България от Специалния 301 Наблюдаващ списък, поради одобряване на законодателството (на закон за 200Г Оптични дискове) и подобреното прилагане, особено срещу пиратството на оптични дискове.

/1/ Методиката, използвана от IIPA асоциация за членове изчислява приблизителни нива на пиратство и загуби, описана в Приложение В на IIPA, 2Q09 Специално 301 подаване на www.iipa.com/pd!J2 № 9spec301melhodology.pdj. За информация за Република България в Специалния 301 преглед, виж Приложение D към http://wwwiipa.cdWpdf/20Q9SPEC301 USTRHISTQRY.pdf и допълнение Е на http://wvvw.iipa.com/pdf/2009SPEC301HISTORICALSUMMARY.pdf на това подаване. За преглед на глобални въпроси на IIPA, вижте придружителното писмо на IIPA до USTR в този 2009 Специален 301 подаване на http://www.iipa.com/pdf/2009SPEC301COVERLF.TTER.pdf.
/2/ Статистиката на BSA за 2008 е предварителна, представя делът на загуби в България от софтуерното пиратство, и следва методологията спазена в петото годишно BSA / IDC глобално изследване за софтуер пиратство (май 2008 г.), на разположение на адрес www.bsa.org. Тези цифри обхващат, в допълнение към бизнес приложния софтуер, компютърни приложения като операционни системи, потребителски приложения като PC игри, лични финанси, и друг подобен софтуер.
/3/ Докладваните от ESA цифри в долари, отразяват стойността на пиратския продукт до момента на пазара за разлика от окончателните загуби в индустрията. „Методологията, използвана от ЕSА е допълнително описана в Приложение В на този доклад.
* Прессъобщения IP/06/1257 на Европейската комисия, 26 септември 2006 г. „Комисията потвърждава присъединяването на България и Румъния към ЕС на 1
Януари 2007 г., придружено от строг пакет от съпътстващи мерки, „линк
http://europa.eu/r3p) г / pressReleasesAc ^

ПИРАТСТВОТО НА АВТОРСКО ПРАВО В БЪЛГАРИЯ

Интернет пиратството: В момента има 4 милиона интернет потребители в България, което представлява около 55% от населението (според www.internetworldstats.com). През последните две години, интернет пиратството е станало много по-проблематично, отколкото пиратството на твърди дискове. Материали защитени с авторски права се изтеглят от някои акаунти хоствани от сървъри, управлявани или контролирани от някои местни Интернет доставчици. От друга страна, „warez“ сайтоветe са значително намаляли и тези няколко сайтове, които са били открити, се хостват от сървъри, намиращи се в чужбина. Предлагането на достъп до незаконно съдържание в свободната хоствана зона е изместен към широко партньорската мрежа (P2P) за споделяне на файлове. Големи BitTorrent сайтове като arenabg.com, zamunda.net, torrentvalley.com работят изцяло в „сивия“ сектор на българската икономика. За тези сайтове се твърди, че все още не плащат данъци, но генерират приходи от огромната мрежа от свързани рекламни компании, които използват сайтовете за търговска реклама. Всички локални мрежи нахлули внезапно през последната година също нарушиха българското данъчно законодателство. Някои от собствениците на локални мрежи и FTP сървъри с огромни количества на защитено съдържание – музика, филми, софтуер – имат криминална история и са ангажирани в различни незаконни дейности.

Филмовата индустрия в България, водена от BULLACT, съобщава, че пазара на филми намалява. Има само 80 магазина под наем в цялата страна, от които около 50 са действащи. Продажбите на физическите копия са спаднали драстично и местни дистрибутори продават около 300-400 копия на кино заглавия. Интернет пиратството, особено P2P, се оценява на близо 100% и „задушава“ филмовата индустрия. Интернет пиратството вече не щади местни творци и продуценти, тъй като български филми също са на разположение в интернет.

Звукозаписната индустрия в България, водена от BAMP, съобщава, че музикалния пазар е в страшно състояние. Продажбите на физическите копия на музика са спаднали значително. Законните продажби на местни издания едва достигнат 5000 екземпляра. Интернет пиратство на звукозаписна музика е почти 100%, и „задушава“ всички нови бизнес начинания. Интернет пиратството също сериозно вреди на местни творци и продуценти.

Бизнес Софтуер Алианс (BSA) посочва, че интернет пиратството, най-вече P2P, засягащо софтуерния сектор също се влоши през последната година, и бързо става основна заплаха. Друга широко разпространена форма на интернет пиратството е осигуряването на достъп до материали, защитени с авторски права чрез т. нар. локални мрежи (LANs), като се използват скрити FTP сървъри с огромно нелегално съдържание и е предпочитания бизнес модел на локалните мрежи. :
Звеното за кибер престъпност на GDCOCiin в началото на 2007 г. се опита да посочи заплахата от P2P и издаде протоколи за предупреждение и инструкции до няколко портала да спрат техните пиратски Torrent проследяващи отдели. Два такива сайта, www.zamunda.bg и www.arenabg.com, не се съобразиха с инструкциите на полицията и са имали внезапна проверка през март 2007. Наказателно производство е започнато срещу собствениците на тези сайтове, но напредъкът е твърде бавен. Тези два случая задействаха медиен дебат, който разкри, че някои политически лица открито предизвикаха както правителството, така и творческите индустрии за борба с широко разпространеното интернет пиратство. Така например, през май 2007 г., член на Парламента насърчи свободния достъп до Интернет и използването на общоизвестните BitTorrents сайтове като платформа за политически послания. През 2008 г., Звеното за кибер престъпност, със съдействието на прокурори и информацията, предоставена от филмовия, музикалния и софтуерния сектори, организираха редовни хайки срещу локални мрежи и Torrents trackers. През ноември 2008 г., Звеното за кибер престъпност задейства хайки срещу 2 локални мрежи (OptiNet и ComNet) в град Ямбол, като бяха намерени и иззети 8 Terabytes незаконно съдържание в тези сървъри. Според медийни съобщения, собствениците на тези локални мрежи са общински служители; председателя на общинския съвет и самия кмет са били замесени в този незаконен бизнес.

През 2008 г. Звеното за кибер престъпност, след сигнали на филмовата индустрия, позвънява на шест администратора на Torrent сайтове за уговаряне на среща и ги предупреждава в писмен вид да закрият сайтовете си. Приемайки заповедта, сайтовете са били изключени за един ден или два, но след това се появяват отново под леко променени адреси. Само един е изключен за постоянно. По искане на BULLACT, холандската антипиратска организация BREIN, също успя да закрие Torrent сайтове, които са били хоствани от холандски сървър, LEASEWEB. Въпреки това, тези Torrent сайтове пренасочиха своите сървъри.

Пиратство на хард дискове: Физическото пиратство вече не е основната заплаха на пиратство в България, макар че все още може да бъде открито лесно. Намаляването на пиратството на оптични дискове се дължи на увеличаване на Интернет пиратството. Няма доказателства, че 8те функциониращи завода за оптични дискове в България са ангажирани в незаконно производство; в продължение на много години, фабрично пресованите продукти бяха голям проблем в България, но е намалял от 2006 г., след преминаването на ключовите изменения в закона за оптични дискове и неговото изпълнение през 2007 година. Записани оптични дискове (което означава, CD-R и DVD-R, съдържащи неразрешени материали) са преобладаващата форма на пиратство на твърди дискове, както и голяма част от изходния материал за тези CD-R и DVD-R идва от Интернет. Благодарение на трайния натиск срещу уличното пиратство в София, BAMP съобщава, че пиратските звукозаписи са почти изчезнали от известния площад „Славейков“, докато пиратски филми все още могат да бъдат намерени по улиците. Въпреки това, за разлика от положението в София, уличното пиратство все още е основен проблем за курортите на Черно море и в ски курортите в България, като Боровец, Банско и Пампорово. Бургас е един от най-посещаваните летни курорти, продължава да поддържа високи нива на пиратство на твърди дискове, като най-големия черноморски курорт Слънчев бряг все още е центъра на незаконната търговия с фалшиви и пиратски стоки. Въпреки че бяха организирани хайки там, изпълнителните усилия остават до голяма степен символични и без дълготраен ефект.

За софтуерната индустрия, използването на нелицензиран софтуер от крайния потребител (особено от малките и средни предприятия), както и разпространението на преинсталирани нелицензирани копия от системните предприемачи (зареждане на твърдия диск) е уникалнo и една от най-вредните форми на пиратство в България. През 2008 г., практиката на предлагане за продажба на сглобени компютри с предварително инсталиран нелицензиран бизнес софтуер продължаваше да бъде преобладаващ начин за поведение сред местните системни предприемачи, който бе потвърден от редица успешни тестови покупки и проследяване от полицейски хайки. Както бе споменато по-горе, интернет пиратството се разраства. BSA смята, че последното незначително намаляване на нивата на пиратство с бизнес софтуер не е задължителна индикация на подобрение – точно обратното, съобщението е че, или не съществува политическа воля за борба с пиратството или няма достатъчно ресурси за постигане на конкретни резултати. Това, отделно от неефективността по прилагане на правата върху интелектуалната собственост, пряко се отнася до два други фактора, влияещи пиратството: липсата на общественото съзнание и мерки за подкрепа за борба с пиратството и широко политическа и обществената толерантност към всички форми на пиратство.

ПРИЛАГАНЕ НА АВТОРСКИ ПРАВА В БЪЛГАРИЯ

Съвета за защита на интелектуалната собственост трябва да постигне резултати: Съветът за защита на ИС при Министерството на културата е създаден през януари 2006 г., и е най-важния междуведомствен координационен орган и посредник за диалог с частния сектор. Въпреки това, през 2008 г. прекия диалог на Съвета за правата върху интелектуалната собственост с индустриите бе сериозно нарушен. Нов орган – Консултативен комитет по въпроси за ИС („Комитетът“) – е създаден към офиса на Заместник-министъра на културата, който имаше неуслужлив ефект на изключване на частния сектор от пряко участие в заседанията на Съвета за правата върху интелектуалната собственост. В допълнение към липсата на прозрачни правила относно членството на този комитет, няколко опита от индустрии за авторски права да въведат някои негови инициативи, предложени на вниманието на Съвета за правата върху интелектуалната собственост (като „данък инициатива“) не успяха, защото дневния ред на Съвета изцяло зависи от личната преценка на заместник-министъра на културата. Лошите последствия от новата организация бяха изтъкнати на Заместник министъра, членовете на Съвета за правата върху интелектуалната собственост, както и на самия Министър на културата, но забраната наложена върху прякото участие на индустриите в Съвета не беше премахната.

С включването на сектора за авторското право, Съветът следва да изгради солидна дългосрочна стратегия за законодателна реформа и прилагане на ПИС и редовно да докладва на членовете си за своя план за действие и резултати. Групите за авторско право са получавали смесени сигнали от Министерството на културата. От една страна, след исканията от групите на притежателите на авторските права, Съветът не включи Интернет пиратството в дневния си ред, и Министъра на културата, и Заместник-министъра са били положителни за концепцията на сътрудничество на Интернет доставчиците в борбата с онлайн пиратството. От друга страна, нито Комитетът, нито Съветът сериозно са разгледали въпросите на интернет пиратство и сътрудничество с Интернет доставчиците /ИД/. Като резултат на това е налице пълна липса на конкретни резултати в тези области.

Предвид нарастването на интернет пиратството в България, активните индустрии за авторските права в България са съсредоточени върху работа с местни въпроси, свързани с налагане на наказателни и граждански случаи на интернет пиратство.

Слабо сътрудничество от страна на общността на ИД: Българското ПИС законодателство и законодателството, свързано с отговорността на ИД, са в съответствие с достиженията на общностното право на ЕС. Въпреки това е от първостепенно значение, че българското правителство признава огромното наличие на незаконно съдържание онлайн, което се наблюдава чрез местните ИД и насърчава конкретни форми на сътрудничество с Интернет доставчиците да посочат интернет проблема.

Налице е известен напредък в работата с българските ИД във връзка с Интернет пиратството в свободната хостинг среда. За няколко години, BSA е издавала известия и е снемала молби за Интернет доставчици, с относително добри резултати. За съжаление, подобно сътрудничество с Интернет доставчици в средата на P2P за споделяне на файлове не може да бъде отразено. Интернет доставчиците са склонни да работят със сектора за авторски права по този въпрос и да предоставят помощ, вместо да се разчита на принципа на „неутралност на инфраструктурата „като основна концепция на пакета за Европейски Телеком и съответните Закон за електронните комуникации в България, така както и ограниченията на Интернет доставчиците за отговорността в ЕО Директивата за електронната търговия и респективно на българския Закон за Електронна търговия. Няма специфично законодателство, което да насърчава положително сътрудничеството на Интернет доставчиците с притежателите на авторски права.

BULLACT също има опит със снемането на известия, но резултатите не са обнадеждаващи. Някои Torrent администратори на сайтове не изтриват връзката, посочена в искането, в резултат искането е само временно, както надписа отново е качен в рамките на 24 часа. Други администратори директно отказват да се съобразят със забележката с аргумента, че сайтът е регистриран в чужбина и следователно не попадат под националната юрисдикция, или че действителните нарушители са тези, които качват или изтеглят незаконното съдържание.

Индустриите за авторски права, водени от местните музикални и софтуерни сектори се стремят да инициират комуникация с общностите на телекомуникация и ИД и да предложат въвеждането на правни бизнес модели за достъп до съдържание с авторски права за мобилни платформи, или в Интернет. Правителството трябва да предприеме конкретни стъпки за насърчаване на комуникацията и сътрудничеството от страна на ИТ сектора / Интернет доставчици в борбата срещу интернет пиратството. Събитието през Декември 2008, „Кръгла маса на тема Съдържание и Интернет – сътрудничество между носителите на права и Интернет доставчици“, инициирано от Български член на Европейския парламент и финансиран от групата „Алианс на либералите и демократите за Европа (ALDE), предизвика голям интерес от голям брой организации и институции, от публичния и частния сектор. На това събитие, беше договорено, че в началото на 2009 представители на организациите-доставчици, Българската асоциация за електронни комуникации (Асоциацията на големите ИД) и други неправителствени организации, под патронажа на Държавната агенция за информационни технологии и комуникация, ще започнат преговори за изготвяне на Меморандум за разбирателство за установяване на институционализирано сътрудничество за борба с интернет пиратството. Държавната агенция за информационни технологии и съобщения и нейния директор се ангажираха на Кръглата маса през декември, да улеснят и активно да участват в преговорите между съдържанието и доставчици на услуги. Също така, Звеното за кибер престъпност, с Министерството на вътрешните работи и неговия главен инспектор също подтикнаха Интернет доставчиците за работа с индустриите за авторски права, в помощ на агенциите при разследването и наказателното преследване на кибер престъпленията и Интернет пиратството.

Неактивна подкрепа през 2008 г. от страна на правителството по отношение на отговорността на ИД/ сътрудничество: Преди реакциите произтичащи от Кръглата маса през декември 2008 (по-горе), няма значителна подкрепа от страна на правителството за улесняване на преговорите и сътрудничеството между притежателите на права върху интелектуална собственост и Интернет доставчиците. Въпреки факта, че проблема с интернет пиратството е бил повдигнат от частния сектор, само една сесия на Съвета за защита на правата върху интелектуалната собственост бе посветена на Интернет пиратството, и осезаеми резултати не бяха открити.

Секторите с авторски права работиха през годините с различни български агенции за сътрудничество срещу борбата с Интернет пиратството . Например, за да се предостави официална помощ на изпълнителните агенции към Министерството на вътрешните работи към края на 2004 г., BSA, заедно с други сектори на авторското право, като BAMP и BULLACT, подписаха меморандум за разбирателство и
Сътрудничество с Министерството, което доведе до обща стратегия за борба с интернет пиратството. През 2007 г., две допълнения към настоящия Меморандум, един с Националната дирекция „Полиция“ (Икономическа полиция) на полицейската програма за Директен контакт (PDC), както и други с GDCOC, при условие, например, дарение на техническо оборудване и помощ при разследването на софтуер и кибер престъпления; за съжаление PDC програмата бе изоставена от полицейския щаб. И накрая, както е споменато по-горе, секторите за авторски права се присъединиха към работната група за изготвяне на Меморандум за разбирателство и сътрудничество с големите Интернет доставчици за борба с Интернет пиратството, и тази работа ще започне в началото на 2009. Все още няма проведени срещи, но те ще бъдат организирани скоро.
Проблеми при съхраняването на данни ще подкопаят изпълнението на наказанията свързани с Интернет: Появи се тревожното развитие в края на 2008, създавайки юридически вакуум чрез изключването на всякакви изпълнения срещу онлайн пиратството чрез предотвратяване на правоприлагането или достъпа на притежателя до данни, съхранявани от Интернет доставчици. Освен ако това е някакъв обрат, това развитие се появява да премахне наказателните мерки от държавата, което няма да бъде в състояние да получи такава информация от Интернет доставчиците. Това ясно трябва да бъде коригирано.
На 11 декември 2008 г. Върховният административен съд (5 съдии) отмени член 5 от правителствената Наредба номер 40 на Министерството на вътрешните работи и Държавната агенция за информационни технологии и комуникации. Тази наредба прилага член 251, параграф 2, на българския Закон за електронни комуникации
Footer – 1/Наредба номер 40 от 7 януари 2008 г. за категориите на данни и процедурата за тяхното съхранение и предоставяне на разположение на предприятия, предлагащи мрежи и / или услуги за обществена електронна комуникация, за цели свързани с националната сигурност и наказателното изпълнение
( „ЗЕК“), която е прилагането от страна на България на директивата на ЕС за съхраняване на данните. Този член задължи Интернет доставчиците да предоставят на правоприлагащите агенции данни за трафик и електронни съобщения. Данните трябваше да бъдат съхранявани от телефонни компании и Интернет доставчици, като са необходими за целите на наказателното преследване или националната сигурност. Отмяната бе основана на мнението на Съда, че тази разпоредба нарушава конституционните права. Това е много опасен прецедент за съда в полза на Интернет доставчиците, и прилагането й от частния сектор в интернет пространството ще застраши личните права и конституционни свободи. Това решение, освен ако не е промененo, ще се превърне в основна пречка за успешното събиране на информация за случаите на нарушение и идентифициране на заподозрените нарушители и ще води до намаляване на разследването на всички престъпления, свързани с Интернет; сега дори и полицията няма да има достъп до тези данни. Нов проект на изменения в AEC са в процес на разглеждане от българския парламент. Има дебат по въпроса дали полицията ще има достъп до данните, съхранявани от Интернет доставчиците, което може да доведе до приемането на усложнена процедура. Като се има предвид специфичното естество на нарушенията на авторското право по интернет, това би сериозно попречило на полицейския разследващ процес.

Наказателни и административни действия в Интернет пространството: Българският Наказателен кодекс, и по-специално член 172a (изменен през м. август 2006 г.), съдържа необходимите законови разпоредби за наказателното преследване на интернет пиратството. Някои правни и практически трудности възникват, когато се разследват P2P случаите, където наказателна отговорност на мрежови администратори и съответни Интернет доставчици могат да бъдат включени (по силата на член 21 от Наказателния кодекс), въз основа на техните действащи като съучастници в престъпната дейност uploaders /лица отговорни за качването на информация в интернет/ и това прави защитеното съдържание на разположение за интернет достъп и изтегляне. BSA съобщава, че разследването на първите подобни случаи, които бяха започнати още през 2006 и 2007 г. все още не са решени от наказателния съд, въпреки че тези случаи са от огромно значение в борбата срещу интернет пиратството. Наказателно разследване и преследване на управителите и собствениците на FTP сървъри с нелегално съдържание в рамките на локални мрежи са по-чести и изглежда да са по-малко сложни и все още не съществува съдебна практика по такива дела, които да дават основание да се твърди, че не съществуват законови пречки в борбата с тази форма на интернет пиратството.

Добра работа със Звеното за кибер престъпност : Филмовите, звукозаписните, както и бизнес софтуерните индустрии продължават да се ползват с конструктивни и продуктивни отношения със Звеното за кибер престъпност през 2008 година. Министерството на вътрешните работи и ръководителя на Звеното за кибер престъпност са изцяло посветени на техните задачи и отлични партньори в борбата срещу престъпността на авторско право, включително и Интернет пиратството. Последните структурни промени в Министерството са били обсъдени с цел повишаване на възможностите и капацитета на Звеното за престъпленията в кибернетичното пространство и го превръщат в най-ефективния изпълнителен орган по интелектуална собственост в България. В съответствие с последните структурни промени в системата на Министерството на вътрешните работи, и въпреки някои планове да го пренасочат към други по-малко ефективни офиси в рамките на Министерството, Звеното за кибер престъпност успя да запази своята структурна позиция и компетентност за момента. Сега той е орган, в рамките на Дирекция „Противодействие на организираната и тежката престъпност“ (по-рано известна като Главна дирекция за борба с организираната престъпност), на главна Дирекция „Криминална полиция.“ Необходимостта да се подобри комуникацията с прокуратурата и да се създадат единни най-добри практики по отношение на борбата срещу престъпленията по интелектуална собственост е включена в тази промяна. Въпреки предложенията на индустрията за разширяване на обхвата на компетентност на Звеното за Кибер престъпност и да се подобри неговия административен капацитет с допълнителен персонал, останаха без конкретен отговор.

На Звеното за кибер престъпност трябва да бъде оказано уважение не само за действията по прилагане на законодателството срещу известните Torrent trackers и големите локални мрежи в страната, но също така и за тяхната ежедневна работа с частния сектор и Интернет доставчици, насочени към намаляване на наличието на незаконни авторски материали в Интернет. Това звено също така е отговорно за противодействие срещу всички видове престъпления свързани с Интернет, престъпления като „фишинг“, финансови измами, насилие над деца и порнография, и успява да поддържа добър баланс в работата си в страната. В допълнение, индустриите отбелязват добрата работа на Софийската следствена служба в разследване на случаите на Интернет, които са в рамките на своята компетентност ( P2P случаи на пиратство); работата му е добра, но за съжаление разследванията му са били възпрепятствани от надзорните прокурорите и по този начин подкопават цялостната ефективност на работата на следователите. ;

BSA се радва на отлично сътрудничество със Звеното за кибер престъпления, което е довело до стабилно полицейско изпълнение срещу Интернет пиратството и по-големите потребители. През 2008 г. BSA подпомага българските власти в провеждането на 17 изпълнителни действия, сред които: 7 Интернет зони, проведени от Звеното за кибер престъпления срещу локални мрежи и Torrent trackers; 4 хайки срещу крайни потребители, 2 от които извършвени от Звеното за престъпленията в кибернетичното пространство и другите 2 от икономически полицаи от регионалното полицейско управление; 4 хайки срещу зареждащи твърди дискове, 3 от които провеждани от регионалните икономически полицаи и 1 с данъчните власти, последвано от гражданските съдебни дела срещу извършителя, и хайки за препродавача, провеждани от икономически полицаи. В допълнение, 355 препратки към полицията за предупредителни писма и протоколи, в контекста на PDC програмата бяха направени, но полицията отказа да предостави обратна информация за броя на протоколите/2/, които действително са били издадени. Местния съвет на BSA също изпрати 145 известия и писма за снемане до Интернет доставчици и 514 предупредителни писма до крайни потребители.

Звукозаписната индустрия съобщава, че през 2008 г. е работила по акции със Звеното за кибер престъпления, които доведоха до 15 хайки които прекъсваха споделянето и разпространението на повече от 75 терабита (TBs) незаконно съдържание – музика, филми и софтуер. Повече от 200 FTP сървъри, компютърни конфигурации, лаптопи, скрининг сървъри и устройства за твърди дискове с незаконно съдържание са били иззети. Някои от най-успешните атаки бяха срещу:
• LAN в Добрич – 12 FTP сървъри с 25 TBs защитено съдържание – музика, филми и софтуер, са били конфискувани, и криминално разследване е започнало;
• LAN във Варна – 21 компютърни конфигурации, конфискувани с 15 TBs незаконно съдържание, а в допълнение към разследване на Наказателния кодекс, данъчните власти са започнали тяхно собствено разследване;
• ISP в Хасково – 4 FTP сървъри с 6; 5 TBs защитени музика, филми и софтуер, са били иззети;
• LAN в Чирпан – 1 FTP сървър с повече от 3 ТБ незаконно съдържание (музика, филми, софтуер и порнография), са били открити и иззети
• LAN в Плевен – 1 FTP сървър с 3 TBs защитено съдържание,72 компютърни конфигурации с нелегален софтуер бяха иззети,
• 2 локални мрежи в Ямбол – 8 единици FTP сървъри с повече от 7 ТБ музика, филми и софтуер, разпределени без разрешение на носителите на права са били открити и иззети.
• На 11 ноември, 2008, служителите от Звеното за престъпленията в кибернетичното пространство на Генерална дирекция „Противодействие на организираните и тежки престъпления“, които действат върху доказателства frpm BAMP, спиране на сайта www.torrentvailey.com. В резултат на това, българските власти спряха свободното разпространение на над 1000000 незаконни Torrent файлове с филми, музика, софтуер, книги, анимационни филми, игри и порнография. Достъпа на крайния потребител до 5000 Torrent trackers от целия свят беше предотвратен.
• Благодарение на трайния натиск от страна на българските власти през 2008 г., незаконния сайт www.GepiMp3.hit.bg е спрян и ИД www.bol.bg прекрати незаконното разпространение на защитено съдържание на своя безплатен сървър.
Също така, BAMP се обърна към трите основни телекома – Vivatel, Mtel Globul, с писма призовавайки ги да се прекъснат телефонните сметки, свързани с SMS плащания на незаконен трафик или достъп до защитено музикално съдържание без съгласието на носителите на права.
BULLACT е изпратила 44 известия за снемане до Torrent Тракер сайтове. Шестнадесет предупреждения срещу Torrent Tracker сайтове бяха изпратени до Звеното за Кибер престъпност. Прокурорите отказаха да започнат осем магистратски случаи по различни причини. Останалите осем са все още в процес на разследване.

По-малко действия с икономическата полиция: BSA има сравнително добро сътрудничество с отделите на регионалните икономически полиции на Министерството на вътрешните работи, което доведе до справянето с физическо пиратство, зареждане на твърди дискове и по-малки случаи с крайни потребители. За съжаление през 2008 г., изпълнението на софтуерното анти-пиратство, предприето от икономическа полиция се влоши. Това би могло да бъде по различни възможни причини. Първо, намаляването на физическите случаи на пиратство в големите градове и неефективността на икономическите полицаи да атакуват пиратските препродавачи на OD в зимните и летните курорти, може би дължащо се на корупционни практики и политически натиск. Второ, ролята на полицията е незначителна в случаите на зареждането на твърдите дискове, защото много от тези случаи обикновено включват малък брой копия на
е/ Протоколите са много сходни с предупредителни писма, но вместо да бъдат изпратени от притежателите на права, те се издават до предполагаеми престъпници от страна на полицията на (основание на членове 55 и 56 от Закона за Министерството на вътрешните работи, и като резултат се даде силно послание към целевите групи. Международния алианс за интелектуална собственост (ИРА) 2009 Специален 301: България
* Стр. 174

нелицензиран бизнес софтуер и тези случаи често са отпаднали от прокурорите, като незначителни такива. BSA работи по установяване на сътрудничество с данъчните власти за съвместни административни / граждански съдебни дела от този вид на неразрешена употреба. Трето, няма сектор на ПИС в Главното управление на Икономическа полиция за контролиране и предоставяне на методическа помощ до регионалните икономически полицейските участъци. В момента има само едно лице в щаба, което е определено да се справя с големия обем на работа, свързана с изпълнението на авторски права и правата на индустриална собственост. Четвърто, има недостатъчен административен капацитет и липса на квалифициран и обучен персонал и адекватни технически средства и подкрепа, както на централно така и на местно ниво, както и недостиг на средства за наемане на външна специализирана помощ и съдебно-техническа експертиза за разследване на престъпления за правата върху интелектуалната собственост.

Като се имат предвид проблемите в софтуерните случаи с икономическа полиция през 2007 г., BSA предложи актуализиране на високоефективната програма „Полицейски Директен контакт“, наречена PDC II. Oтносно това актуализиране беше подписан меморандум през февруари 2007 г., поставяйки високи очаквания за подобряване на резултатите от усилията за легализация на бизнес софтуера. За заключение, PDC е изпълнителна програма която включва издаването на протоколи за предупреждение и инструкции до нарушителите, предвидени от BSA. Както е обяснено по-горе, протоколите са много сходни с предупредителни писма, но в действителност са издадени от държавен орган, т.е. полицията, в рамките на техните правомощия за предотвратяване на престъпността. Протоколите не водят до полицейски хайки, изземване или преследване, но информират ръководителите на фирми, които евентуално използват нелицензирани бизнес софтуер и, че такава дейност може да доведе да се прекратят подобни престъпни дейности и да се легализира използването на софтуер. Още от 2002 г., когато стартира тази програма, започна обширна легализация на бизнес софтуер използван от малки и средни предприятия, а заедно с това и спестяване на административен ресурс, както на полицията така и за съдебната власт, които биха били включени в продължителни наказателни производства. За съжаление, още една година мина без никакво обяснение и дори след осигуряване на необходимото техническо оборудване, Главното управление на Икономическа полиция отказа да изпълни Меморандума, като по този начин изостави цялата PDC програма.

BAMP също съобщи, че са представени седем иска до Икономическа полиция и нейните регионални служби в страната. Звената на Икономическа полиция организираха 12 хайки срещу пиратството на твърди дискове, което доведе до 13,632 записани CD-R и DVD-R, конфискувани при тези операции.

Административното изпълнение доведе до смесени резултати: Законът за авторското право и сродните му права осигурява административни мерки за борба с пиратството (член 97). Резултатите са смесени през 2008 г., различни в зависимост от индустрията.

BSA съобщава, че не са били провеждани административни дела от Инспектората на Министерството на културата и няколко служебни полицейски действия по други престъпления. През 2008 г. Инспекторатът на Дирекцията провежда не една операция срещу бизнес софтуер нарушения. Произволните случаи на инспекции по интернет и кафе клубове, които са се случили през 2007 г. напълно изчезнаха през 2008 година.

BULLACT съобщава, че са проведени 62 хайки срещу кабелните оператори, съвместно от BULLACT и инспекторите на Отдела за авторски права в Министерството на културата, както и 5 хайки срещу хотели за незаконни предавания на телевизионни програми. Общо 62 административни протокола установяващи нарушения са били оттеглени, и това е довело до 40 административни глоби. В борбата срещу пиратството, броят на административните хайки срещу кабелни оператори са три пъти повече в сравнение с 2007 г. (18 хайки за 2007 г. и 62 през 2008 г.). Петдесет и пет Интернет кафенета и клубове са проверени от едни и същи административни органи, и 46 административни глоби са наложени за незаконно използване на развлекателен софтуер.

Когато става дума за административно изпълнение в областта на общественото представяне, звукозаписната индустрия докладва за засилено действие. Накрая, Министерството на културата използва своята компетентност в тази област и организира серия от проверки на заведения, ресторанти, барове и други обществени места, където се използва музика. Инспекциите получиха широк медиен обхват. Констатациите от тези проверки направиха силен пример за въвеждане на изисквания за лицензиране на музика в Българския закон за туризма (вж. по-долу).

Проблеми с преследвания-твърде малко случаи, твърде бавно: Двете индустрии -бизнес софтуерната и музикалната се довериха, че през 2008 г. Върховната касационна прокуратура и в частност заместник-главен прокурор, г-н Камен Ситнилски и неговия екип са отговорни за защита правата върху интелектуалната собственост и са мотивирани за справяне с пиратството на авторско право. Неговата работа е оценена. Въпреки това, от гледна точка на цялостните резултати от изпълнението, работата на цялата съдебна система остава основен проблем.

Българските прокурори не успяват да проведат бързо и ефективно разследване и съдебно преследване на престъпления за правата върху интелектуалната собственост. Прокурорите създават значителни забавяния в наказателното изпълнение, веднага след провеждането на полицейски хайки. BSA съобщава, че прокурорите и съдиите подценяват преследванията за софтуерни нарушения чрез погрешни доказателствени решения, като например връщането на ценни доказателства (като конфискувани компютри и устройства за твърди дискове) към подсъдимите, или отказват да приемат такива елементи като доказателство, дори ако те са надлежно конфискувани. В редица случаи, преследванията са били напълно спрени без причина. Прокуратурата и съдебните процедури са изключително бавни, формализирани и тежки. Така остава безпокойството, че корупционните практики все още засягат някои резултати на случаи, както и че тези лица могат да бъдат отговорни за влияние в случаите на софтуерни нарушения. В някои случаи, политическата закрила възпрепятства успешното преследване на софтуерни случаи.

Въпреки някои положителни развития в рамките на Върховната касационна прокуратура през 2006 г. и 2007 г., новият мениджърски подход все още не е достигнал до регионално ниво, където ПИС престъпленията са действително разследвани. Преобладаващи са офисите на Областните адвокати и регионални съдилища, които (i) не са склонни да пoсoчат и преследват софтуерните престъпления; (ii) липса на единни процедурни практики; (iii) липса на знания и опит в нарушенията на авторски права резултиращи в отпадането на случаи без уважителни причини, бавни и прекалено формализирани процедури и неадекватни и съдебни решения. За пример, BSA е имала негативни практики на прокурорите от Пловдивскaта окръжна прокурорска служба, свързани с прилагането на член 172a от Наказателния кодекс; миналото лято е имало разследване и проверка, преди която очевидно е изтекла информация, преди самата проверка.

За да се засегнат проблемите, свързани с преследвания, BSA, BAMP, ръководителят на Звеното за престъпленията в кибернетичното пространство, както и зам.-директорът на Следствената служба в София се срещна с Главния прокурор през октомври 2008. Няколко ключови точки бяха обсъдени. Първо, основната тема е била как да се стимулира ефективното развитие на трите емблематични случая срещу Torrent-trackers като www.arenabo.com и www.zamunda.net. Тези случаи са в резултат на съвместните хайки през май 2006 г. и март 2007 г. на Звеното за престъпления в кибернетичното пространство / BAMP / BSA. Звеното за престъпления в кибернетичното пространство и Софийската следствена служба прекратиха дейността си и събраха необходимите доказателства. Въпреки това, случаите са все още във висящ предварителен етап на разследване, без да бъдат обработени от съда, дължащо се на неясната нагласа на прокурора. Беше решено че членове на BAMP – лицензополучатели на големи музикални компании – са били отново анкетирани от главния следовател, за да се даде нов тласък на това дело. На второ място, съвместно предложение за създаване на Работна група е било планирано и готово да се предложи на следващото заседание на Съвета за защита на интелектуалната собственост. Работната група ще събере представители на Върховната касационна прокуратура, Звеното за престъпления в кибернетичното пространство, Следствена служба и данъчните власти в рамките на Министерството на финансите. Инициатива за създаване на Работна група вече е бил представена за одобрение на Съвета за защита на интелектуалната собственост. Трето, Главния прокурор прие да изпрати официално нареждане до компетентните регионални служби, за да ги накара да използват Ръководството за единни практики относно случаите за правата върху интелектуалната собственост, информация и примери за несъответствия и проблеми в рамките на текущата практика на прокурори по отношение на защита на интелектуална собственост, осигурена от секторите за авторско право. Допълнителна експертиза за престъпни Torrent trackers бе подготвена и обработена до знанието на зам.-главния прокурор. Необходими са по-конкретни последващи действия по всички тези въпроси.

Малко на брой възпиращи наказания: Понеже повечето случаи за правата върху интелектуалната собственост са прекратени или отпаднали в предварителния етап на разследването, няма достатъчни резултати за да се утвърди тенденция. Изглежда справедливо да се каже, че от делата които са били завършени и решенията на съда оставят впечатлението, че съдиите налагат ниски и невъзпиращи санкции. Случайното разпределение на делата като средство за борба с корупцията има отрицателен ефект върху съдиите да се справят с този специфичен вид законодателство.

BSA съобщава, че през 2008 г. едва 6 от наказателните дела (които включват 2 локални мрежи (Интернет), 2ма крайни потребители и 2 случая за зареждане на твърди дискове) постигнаха присъди от първа инстанция на наказателния съд (5 присъди и 1 споразумение). Четири от тях са окончателни, а останалите две са обжалвани и са понастоящем висящи пред горна инстанция на съда. За съжаление нито една от присъдите не налага възпиращи санкции; обичайните санкции са били толкова ниски, както 3/5 месеца затвор и глоба в размер средно на 500 лева (US $ 330). BSA също така отбелязва, че много софтуерни случаи през 2008 г. са отпаднали на техния предварителен разследващ етап; прокурорите много често не считат за необходимо да уведомят BSA за техните действия за прекратяване на софтуерни

7/ Местния съвет на BSA подаде наказателна жалба (№ 12197/2008) до регистъра на Генерална дирекция за борба с организираната престъпност при Министерството на вътрешните работи по отношение на информация за използването на нелицензирани копия на софтуер, публикувани от компании членки на BSA от името на голяма фирма в град Пловдив. Тази фирма е една от най-големите в България предлагаща технологични решения в областта на вентилационни, климатични и хладилни системи, работещи с голям брой високо квалифицирани служители. Типа дейност на дружеството налага използването на високи технологии за проектиране и производството на своите продукти, което изисква прилагането на различни изключително скъпи компютърни програми, включително и такива, собственост на членовете на BSA. На 1 юли 2008 г. материалите от полицейската проверка са били докладвани на офиса в Пловдив, с оценка за започване на наказателно производство за престъпление по силата на член 172a от PC срещу собственика и управителя на дружеството. Пловдивският окръжен прокурор обаче отказа да образува предварително производство на основание, че не е имало достатъчно данни и нареди допълнителна проверка от полицейския отдел в Пловдив. На 2 юли 2008, в съответствие с инструкциите на DA служители на GDCOC подпомагани от служители на регионалното звено на GDCOC проведоха проверка в сградата на дружеството. По време на операцията само 15 компютърни системи са били намерени (предварителни данни на BSA, посочват че са били над 30 броя) само с копия на Windows XP, инсталирани на тях. Полицията поиска документи удостоверяващи законното придобиване и използване на този продукт и бяха снабдени с фактури за покупката на 15 лицензи за Windows XP с дата 1 юли 2008. Освен това, допълнителни проверки на ИТ експерт посочиха, че тези компютърни програми са инсталирани на персонални компютри между 16,00 и 24,00 часа на 1 юли 2008. На въпроса защо няма файлове на работещите компютри, служители на компанията дали абсурдното обяснение, че след приключването на всеки документ, той е бил отпечатван и изтрит от паметта на компютъра. В останалите офис помещения, включително и тези, в отдел проектиране и строителството на компанията, персоналните компютри бяха изчезнали, независимо че някои кабели за PC конфигурации е можело да се видят. След завършване на проверката, (материалите са докладвани на районния прокурор, който възложил допълнителна проверка, а именно проверка на всички клиенти на компанията, чиито проекти са завършени с цел установяване използването на нелицензиран софтуер. Няма данни дали този случай е разследван допълнително, което повдига подозрения по отношение на безпристрастността на прокурора, както и ефикасността на практиките на този офис.

наказателни дела. Освен това, въпреки относително добрия брой на съдебни действия срещу различните форми на пиратство в Интернет (в периода 2005 – 2008, само няколко случая са достигнали до съда и само един е завършил с две окончателни присъди срещу двамата обвиняеми (пробация за единия и 5 месеца лишаване от свобода и глоба от 500 лв. за другия). Тази малочисленост на делата праща лошо послание и показва липсата на политическа воля и способности, от името на правителството да се справи с този нов проблем.

Звукозаписната индустрия съобщава, че много от случаите са отпаднали в предварителния етап на разследването. Нещо повече, много често притежателите на права не са надлежно уведомени от прокурорите за техните предложения за прекратяване на производството. Само едно наказателно дело е достигнало присъда през 2008 г. – наказателни производства последващи от проверка срещу OD препродавача в гр. Пловдив са били завършени със сделка в Окръжния съд на Пловдив (наложени са 9 месеца пробация за ответника,).

„Данъчна инициатива“, предложена от бизнес софтуерната индустрия: BSA съобщава, че почти всички софтуерни случаи започнали през 2008 г. (както и в предишни години), са свързани със сериозни данъчни нарушения. BSA предлага България да приложи мерки, и юридически и практически, които биха използвали административния капацитет на данъчните власти да намали придобиването и използването на нелицензиран софтуер и по този начин да се противодейства на софтуерното пиратство и се увеличат данъчните приходи. Освен данъчни нарушения за престъпления за правата върху интелектуалната собственост често вървят заедно с детска порнография, терористична пропаганда и други сериозни нарушения на основни права на човека. Много често се случва, че лесните печалби, натрупани с малък риск от пиратство чрез организирани престъпни групи, се използват за финансиране на множество други незаконни дейности.;

Предвид ограничения административен капацитет на държавните органи, отговорни главно за изпълнение правата върху интелектуалната собственост, трябва да се търсят алтернативни подходи за повишаване ефективността (за прилагане на правата върху интелектуалната собственост). BSA изтъква, че най-добрите практики в някои съседни страни като Гърция и Сърбия са доказали, че участието на данъчните органи при проверката на съответствието на софтуерен лиценз в рамките на рутинните данъчни проверки дава реални резултати от гледна точка на бизнес софтуер легализацията и намаляване на процентите на софтуерното пиратство. Изпълнението в България на тези най-добри практики, т.н. „данък инициатива“ ще възложи отговорността за изпълнение на данъчните инспектори (има приблизително 300 данъчни инспектори в страната). Това ще помогне за компенсирането на недостатъчния административен капацитет и на полицията и на Министерството на културата с бързи административни процедури и да освободи съдебната система от разследване и съдебно преследване на някои (не всички) софтуерни наказателни дела.

Събиране на доходи за публично изпълнение: Прилагането, свързано с публичното изпълнение представя друга проблемна област за дружествата за колективно управление в България. В края на 2007 г. Министерството на културата започна стратегическа програма на засилено внимание към този проблем, по-специален акцент върху туристическия сектор. В съответствие с новата политика водена от заместник министъра, през 2008 г. инспекторите на Министерството организираха 265 административни проверки в рамките на тяхната компетентност и подготвиха 265 съответни протоколи свидетелстващи нарушения, както и 295 инспекции. След тези инспекции, 227 акта установяващи административни нарушения и 144 наказателни постановления бяха издадени и наложени административни санкции.

Въпреки това усилие за изпълнение, по-голямата част от хотели, дискотеки, нощни клубове и барове в цялата страна все още остават извън обхвата на приложение на Закона за авторското право и като резултат, продължават да генерират масивни загуби за музикалния сектор. Необходими са изпълнителни действия, за да се създаде по-добра информираност на потребителите относно тяхното задължение да плащат за публично изпълнение на звукозаписна музика. Ситуацията показва спешната нужда от приемане на съответните законодателни промени в Закона за туризма, която да позволи практическото прилагане на разпоредбите за авторското право, свързани с публичното изпълнение.
Музикалната индустрия отбелязва, че, като цяло повече от 90% от телевизионните оператори – радиа и телевизии вече имат договори с дружествата за колективно управление, като по този начин показват уважение към закона. Въпреки това, голяма група потребители – кабелната индустрия – все още продължава да пренебрегва закона за авторското право. Правоприлагащите органи следва да предприемат действия.

Наръчник за Прокурори по Процедури за интелектуална собственост: Местните групи по авторски права работиха заедно, за създаването на работна група с експерти от Върховната касационна прокуратура за разработване на единна процедурни практики за прокурори в разследването и преследването на престъпления, свързани с правата върху интелектуалната собственост. Брошурата бе публикуван през октомври 2007 г. и е трябвало да бъде разпространена сред DA офисите като насоки за прокуратурата за това, как да работят по случаи за ПИС. Все пак, въпреки очакванията на частния сектор и постигнатите споразумения, че тя трябва да бъде разпространена от главния прокурор като набор от задължителни указания, това не се случи в действителност. Като резултат това ръководство е в много неясно правно положение, без никакви гаранции, че ще постигне крайната цел за уеднаквяване на практиките в разследването и преследването на престъпления за правата върху интелектуалната собственост. Нов ангажимент в този смисъл беше направен от главния прокурор през октомври 2008 г. и неговото изпълнение все още се очаква.

ВЪПРОСИ НА ЗАКОНА ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО В БЪЛГАРИЯ

Проблеми с прилагането на директивата на ЕС за съхраняване на данните: България прие Закона за електронни комуникации ( „ЗЕК“). Глава 15 от този закон съдържа разпоредби относно сигурността на електронните комуникации и съответната защита на потребителските данни. Законът транспонира ЕС директивата за съхраняване на данни и, че поради опасения за националната сигурност и за разкриване на престъпления, някои категории данни трябва да бъдат съхранявани от доставчиците на обществени електронни съобщителни мрежи и / или услуги. Във връзка с член 251 (2) от ЗЕК, съвместна наредба на Министерството на вътрешните работи и Държавната агенция за информационни технологии и съобщения трябваше да бъде приета. През 2008 г. този член на директивата за съхраняване на данните е бил изпълнен в Наредба № 40, издадена от Министерството на вътрешните работи и Държавната агенция за информационни технологии и комуникации.

8//////Протоколите, свидетелстващи нарушения, последвани от действия по установяване на административни нарушения, са административните актове, издадени от компетентните административни органи и са насочени към установяване на акт за нарушение. След издаването на актовете за установяване на административни нарушения, Министерството на културата издаде съответните наказателни постановления, с които съответните административни санкции са наложени на нарушителите.

Разглеждана по-рано в този доклад е новината, че на 11 декември 2008 г. Върховният административен съд отменя член 5 от Наредба № 40, която изисква Интернет доставчиците да предоставят на правоприлагащите органи данни за трафика на електронни съобщения, част от директивата на ЕС за съхраняване на данните. Това съдебно решение ще бъде основна пречка за успешното събиране на информация за случаите на нарушение и идентифициране на заподозрени нарушители, което като цяло ще пречи на разследването на престъпления, свързани с Интернет.

Законодателна реформа по отношение на ефективността на публичните права и дружествата за колективно управление: Основен законодателна задача за звукозаписна индустрия за последните две години включва усилия от страна на излъчващите организации да изменят член 40 от Закона за авторските права в България, които се занимават с колективното управление на права. За щастие, тази инициатива за промяна на този член е отменена през 2008 година. Положително е изискванията за лицензиране на телевизионни оператори вече да включват подписани договори с дружествата за колективно управление.
Необходимо е приемане на съответните законодателни промени в Закона за туризма, които ще позволят ефективно изпълнение на разпоредбите на Закона за авторските права, свързани с публично изпълнение (вж. по-долу). Законодателни промени в Закона за авторските права, които трябва да елиминират настоящата вратичка, чрез която публичното изпълнение на звукозаписи остава извън обхвата на административната санкция и разпоредбите на закона все още остават нерешени и се нуждаят от допълнително разглеждане. От тогава, музикалната индустрия е изпратила алтернативни предложения до Министерството на културата за това, как да се промени Законът за авторско право. Също така е необходимо да се хармонизират други закони, като например Радио и ТВ закон и Закона за туризма, за да се посочи въпроса за публично изпълнение.

Закон за туризма: Нуждата да се измени Закона за туризма, приет през 2002 г. и последно изменен през юли 2008, е от основно значение за цялата колективна система за управление и устойчиво развитие на музикалния сектор. От началото на 2007 г., музикалната индустрия (водена от BAMP), както и дружествата за колективно управление настояха за изменения на Закона за туризма, която да гарантира по-добро изпълнение, свързано с публичното изпълнение, по-специално в хотели, барове, ресторанти и дискотеки. BAMP и дружествата за колективно управление успяха при въвеждането на адекватни разпоредби по отношение на публичното изпълнение в смисъла на проекто-сметка, представени от българските народни представители – необходимост за хотели, ресторанти и други туристически места, за да представят договори с дружествата за колективно управление като предпоставка и условие за получаване на съответния туристически лиценз. Тази промяна е от първостепенно значение за музикалната индустрия в България. Това ще гарантира справедливо отношение на всички потребители (важно е да се отбележи, че подобни изисквания за лицензиране вече съществуват в Закона за радиото и телевизията), ефективно публично изпълнение на авторското изпълнение и ще насърчава една по-прозрачна и конкурентна бизнес среда. Въпреки това, съпротивата на целия туристически отрасъл е жестока. Министърът на културата напълно подкрепя предложението за музикалната индустрия и на няколко пъти го защитава в рамките на Съвета на министрите. Законопроектът, който бе внесен от няколко народни представители, е преминал първо четене, но законодателното обсъждане е спряно, докато се изчака подобен законопроект, за да се приеме и обработи от Съвета на министрите.

Закон за радиото и телевизията: Промените в Закона за радиото и телевизията (в края на 2005) предоставени за задължителни договори с дружествата за колективно управление като част от пакета за лицензия / регистрация от всички телевизионни оператори, които ще бъдат представени пред Съвета за електронни медии (CEM); тези разпоредби бяха осъществени през 2007 година. В резултат на това, CEM трябваше информира Министерството на културата за резултатите от своята проверка. За съжаление, CEM няма компетентността да следи за изпълнението на съответните авторски задължения от телевизионните оператори, да не говорим за правото да се налагат санкции в случаите на нарушение. Като резултат, имаше повече поправки за да се допълни Законът за радиото и телевизията, с цел да се създаде законодателна хармонизация със Закона за електронните съобщения. Последното изменение от 2007 г. на Закона за радио и телевизия се съсредоточи единствено върху хармонизирането на Закона за електронните комуникации. Музикалния сектор предложи допълнителни изменения, които да включват CEM в изпълнението и мониторинга на авторското право и ще осигури по-добра защита на правата върху интелектуалната собственост. Въпреки това, те са били отхвърлени от работната група в Министерството на културата, натоварена с изготвянето на измененията. Изменения в закона в това отношение би биха били оценени, но не се очакват да се материализират през 2009 г., като се има предвид предстоящите избори. ,

Данъчна инициатива: BSA смята че въвеждането на законодателни изменения, като се осигурява изпълнението на „данък инициатива“, са от първостепенно значение за софтуерната индустрия, така както е описано по-горе. По-ранните изменения на BSA в Закона за ДДС и в Закона за корпоративното облагане бяха отхвърлени от парламента при гласуването на така наречения „бюджетен пакет“, но нов опит ще бъде направен в края на тази година (2009), когато този пакет е подложен на обсъждане от законодателите. През това време, предложения за изменение на Данъчния процесуален осигурителен кодекс със същото действие (изпълнение на „Данъчна Инициативата“) следва да бъде изпробван през 2009 г.; Преди всичко обаче, задължително условие за да бъде постигната тази цел е да се формира политическа воля, която да даде приоритет за защита правата върху интелектуалната собственост и използва всички възможни правни инструменти за намаляване на нивото на софтуерно пиратство и създаване на благоприятна среда за законен софтуерен бизнес и иновации.

Граждански процесуален кодекс (2008): През март 2008 г. новият Граждански процесуален кодекс влезе в сила, който се очаква да повлияе на гражданските съдебни дела срещу нарушения на авторското право. Новите процедури, съчетани с разпоредбите на Закона за авторските права, които бяха въведени в началото на 2007 г. за транспониране на разпоредбите на директивата за прилагане, дава правно основание за граждански съдебни дела срещу всички нарушения на правата на интелектуална собственост, включително и тези, провеждани чрез интернет. Това най-вероятно ще отнеме известно време, преди съдебната власт е готова да се справя ефективно с такива случаи; например, това може да бъде усложнено от скорошното решение на съда, засягащо защитата на данните. През 2007 г., BSA стартира тестово гражданско дело срещу презареждащо твърдия диск лице, с наличие на процесуални елементи. За съжаление, в резултат на продължителни граждански дела този случай все още не се взема под внимание и все още е рано да се оцени нивото на изпълнение и прилагане на тези разпоредби в практиката.

Митници: Като цяло, комуникацията между музикалната индустрия и българските митнически служители е добра, и българските митнически власти правят значителни усилия за контрол на външните граници на ЕС (като се има предвид, че България се класира трето място в Европа по отношение на броя на нелегални стоки конфискувани по външните граници). Много от носителите на авторските права в България, вярват, че оперативното изпълнение на член 11 от на Европейския регламент 1383/2003/EEC ще даде възможност за бързо изземване и унищожаване на имитирани и пиратски стоки от страна на митническите органи. Член 11 от Регламента изисква кратка процедура за унищожаване на конфискувани незаконни стоки в рамките на 10 дни след изземването. С цел прилагане на регламента, всяка страна-членка е трябвало да приеме част от местното законодателство – акт, наредба или други правни инструменти, които ще прилагат процедурите по член 11. Българските митнически органи за съжаление имат липсата такъв местен инструмент. На няколко пъти, BAMP настоя пред Съвета за защита на интелектуалната собственост за необходимото приемане на съответното местно законодателство за прилагане на настоящия регламент на ЕС, но през 2008 г. не е имало адекватна реакция по отношение на това искане.

Наказателен кодекс (2006 г.); Една от основните законодателни постижения през 2006 г. бе изменението към Наказателния кодекс, криминализиране на съхранението (задържане в притежание) на „материални носители, съдържащи материал с авторски права“. Надеждите и очакванията на творческите индустрии, че това изменение ще доведе до верига от изпълнителни действия срещу търговците на едро на пиратски ODS завършващи в съда, за съжаление не бяха осъществени. Тъжно е, че още една година мина и местната индустрия докладва, че доколкото им е известно, дори една единствена присъда не е била издадена срещу препродавачите на OD или за складиране на материали, нарушаващи авторското право въз основа на новия текст на чл. 172a.

Закон за оптичните дискове (2007 г.); Законът по отношение на производството и търговията с оптични дискове, по който индустриите работиха усърдно за да се приеме и изпълни, все още съдържа недостатъци. Усилията за укрепване на закона приключиха през 2006 г., а законът влезе в сила на 19 октомври 2007. За съжаление, новите изменения се провалиха в основната си цел, която забранява уличните продажби на оптични дискови с авторски материали. Друг недостатък е, че поправките не предвиждат нарастване на правомощията на държавните органи за контрол при провеждането на изненадващи инспекции и изземването на документи, мостри, сурови материали, производствени съоръжения, или матрици. Тези правомощия са от съществено значение за целите на установяването на доказателства свързани с предполагаеми нарушения. Законът също така не позволява на притежателите на права и на техните организации и представители да участват в проверките. Въпреки това, през последните години пиратството (Интернет пиратството, записите) се промени така, че копията от пресовани оптични дискове вече не са основен проблем, а дори и няколко DVD линии са затворени поради ниското търсене на пазара за OD. Необходимостта от промени в този закон, вече не е спешно.

ОБУЧЕНИЕ И ОБЩЕСТВЕНО ИНФОРМИРАНЕ

Необходимо е още обучение: Въпреки съответната правна рамка да разследва и преследва интернет пиратството, съдебната система по принцип изглежда надеждна да се приложи правилно. Липсата на знания или разбиране на Интернет и специфичната дигитална среда е сред причините за неефективните, тромави и продължителни проучвания. Прокурорите не разполагат с достатъчно логистична подкрепа, нито мотивацията да задвижат по-бързо случаи с решаващо значение. Допълнително обучение на прокурори по правата на интелектуална собственост и новите цифрови предизвикателства е необходимо, особено за единни разследващи практики. Съдилищата са друга проблемна област, която изисква внимание. Въпреки, че много малко случаи са достигнали до съд, тези които са достигнали, са изправени отново пред липсата на специфични знания и безразличието на съдиите. :

Записващата индустрия (представена на местно ниво чрез BAMP) и бизнес софтуерната индустрия (BSA) редовно провежда обучение за правоприлагащите органи и съдебната власт, както и участва в конференции и семинари, организирани от местни или международни правителствени и неправителствени организации. През 2008, местния съвет на BSA участва в множество обучения и семинари за полицейски служители, митнически служители, прокурори и съдии, както и други регионални международни симпозиуми, на които са присъствали български длъжностни лица. По същия начин, служители на BAMP участваха в семинари за прилагане на интелектуалната собственост, включително и тези, насочени към Интернет въпроси. По бюджетни причини BULLACT (представляващ на местно ниво – филмови, излъчващи и развлекателни софтуерни индустрии) не могат да финансират обучението в голям мащаб за органите на властта, но участват в конференции и семинари, организирани от други индустрии по авторски права.

Обществената информираност: Местното общественото мнение, като цяло и особено младото поколение, изглежда е толерантно
към пиратството на авторски права и свободния достъп до защитено с авторски права съдържание в Интернет. Повишаване на общественото съзнание срещу
пиратството е предизвикателство, което се нуждае от специални грижи и много допълнителни усилия, както от частния така и от публичния сектор. По-специално, то е важно за българското правителство в подкрепа на информационни кампании за про- авторско образование и борба с пиратството в цялата страна.

 

Може да харесате още...