Мерки за стимулиране на конкуренцията

КЗК предлага мерки за стимулиране на конкуренцията на пазара на болничната медицинска помощ

Комисията за защита на конкуренцията прие становище за съответствието с правилата на конкуренцията на правната уредба, регламентираща дейността на лечебните заведения за болнична помощ.

Производството пред КЗК e образувано по собствена инициатива на комисията в резултат на извършен от нея предварителен преглед на нормативната уредба в областта на здравеопазването.

КЗК изразява становище, че нормативната уредба в здравеопазването следва да стимулира лечебните заведения за болнична помощ да се конкурират активно. По-конкретно, комисията прави следните изводи и препоръки:

1.       Определянето на максимален брой легла и максимален брой лечебни заведения в областните и Националната здравна карта представлява количествено ограничение на предлагането на медицински услуги за болнична помощ и географско разпределение на съответния пазар. Мярката ограничава и възпрепятства ефективната конкуренция между лечебните заведения, които са лишени от стимул да подобрят качеството на предоставяните услуги.

2.       Във връзка със списъците на лечебни заведения в областните и Националната здравна карта, с които НЗОК ежегодно задължително сключва договор, КЗК е на мнение, че държавата може да изпълни задължението си да осигури достъпна, финансирана от НЗОК болнична помощ чрез стимулиране на ефективната конкуренция между отделните лечебни заведения независимо от формата им на собственост. Според комисията, публичният ресурс на НЗОК следва да се разпределя на базата на критерии и изисквания, които стимулират конкуренцията между лечебните заведения на база качество, а не количество на предлаганите от тях медицински услуги. В тази връзка КЗК счита, че критериите и правилата за сключване на договор с НЗОК от изпълнителите на медицински услуги, както и редът за упражняване на контрол относно тяхното прилагане, следва да се определят не от НЗОК, а да бъдат регламентирани в нормативен административен акт на Министерството на здравеопазването, който е компетентният орган в страната, отговарящ за осъществяване на държавната политика в областта на здравеопазването.

3.       Неточното остойностяване на клиничните пътеки и наличието на обективно необосновани диспропорции в цените им би могло да създаде условия за нарушаване на ефективната конкуренция между лечебните заведения, което е от обективно естество да доведе до неефективност на системата на здравеопазването в ущърб както на интересите и благосъстоянието на пациентите и на болниците, работещи по договор с НЗОК. КЗК счита, че е необходимо да бъде направен сериозен анализ на остойностяването на медицинските дейности в болничната помощ с цел премахване на съществуващите диспропорции – или чрез създаване на методика за остойностяване на разходите, основана на обективни критерии и вземаща предвид реалните разходи на лечебните заведения, или чрез преминаване към финансиране от НЗОК по модела на Диагностично свързаните групи.

4.       Лечебните заведения към Министерски съвет, Министерство на отбраната, Министерство на вътрешните работи, Министерство на отбраната, Министерство на правосъдието и Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията не представляват „предприятия” по смисъла на ЗЗК и правото на ЕС в областта на конкуренцията. При изпълнение обаче на медицински дейности, финансирани по договор с НЗОК, тези ведомствени лечебни заведения придобиват качеството на „предприятия”, осъществяващи „стопанска дейност”, по смисъла на ЗЗК и европейското право на конкуренцията. Именно в това им качество те участват на пазара на финансирани с публични средства болнични медицински услуги и следва да се конкурират с всички останали лечебни заведения от болничната помощ, независимо от собствеността им (държавна, общинска, държавна/общинска, частна), за привличането на здравноосигурени пациенти, чието лечение се поема от НЗОК.

5.       По мнение на КЗК, дейността на центровете по трансфузионна хематология не представлява „стопанска дейност” по смисъла на ЗЗК.

6.       Дейността, извършвана от центровете за спешна помощ, има двойствен характер. Координационните дейности на тези центрове могат да бъдат оценени като административна дейност, извършвана от квалифицирани лица, която е присъща на държавата в изпълнение на възложените й от Конституцията и законите задължения за опазване здравето на гражданите. Дейностите на центровете обаче, които са пряко свързани с оказване на медицински грижи и помощ на пациентите, представляват „стопанска дейност”. В качеството й на стопанска дейност тази медицинска услуга може да бъде извършвана и от други лечебни заведения, независимо от формата им на собственост, разполагащи с необходимите специалисти и оборудване съгласно медицински стандарти, освен центровете за спешна помощ, които са създадени от държавата. Ето защо КЗК предлага на компетентните органи да изменят и/или допълнят нормативната уредба, като създадат възможност медицински дейности по оказване на спешна помощ да могат да бъдат извършвани от всички лечебни заведения, независимо от правно-организационната им форма и собствеността им, като тези лечебни получават заплащане за оказаната медицинска услуга от републиканския бюджет при спазване на критериите за равнопоставеност и липса на дискриминация.