hfhfhfhfhfh

Законът за ПИС не решава нищо

  • този Закон е един от законите, които преди всичко губят парламентарно време, защото на практика с него не се решава почти нищо;
  • задача на този Закон е преди всичко създаването на тази Камара и евентуално амбицията някой да я оглави и да бъде част от управителния съвет;
  • закон за 600 човека;

индустриална собственост
Извадка от стенограмата на народното събрание

СТО ДВАДЕСЕТ И СЕДМО ЗАСЕДАНИЕ

София, петък, 6 ноември 2015 г.

…………………

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:

ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ ПО ИНДУСТРИАЛНА СОБСТВЕНОСТ.

Вносител е Министерският съвет на 31 август 2015 г.

Законопроектът е насочен към водеща комисия – Комисията по икономическата политика и туризъм. Друга комисия е Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.

Моля госпожа Савеклиева от Комисията по икономическата политика и туризъм да представи доклада.

ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Уважаеми господин Председател, първо искам да направя процедура.

На основание чл. 46, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за допуск в залата от Министерството на икономиката на Десислава Георгиева, началник на отдел в дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите”.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви.

Уважаеми колеги, гласуваме направеното предложение за допуск в залата.

Гласували 78 народни представители: за 64, против 8, въздържали се 6.

Квесторите, моля поканете лицата и ги допуснете в залата.

Продължете с доклада, госпожо Савеклиева.

ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА:

„ДОКЛАД
по Законопроект за представителите по индустриална собственост, № 502-01-73, внесен от Министерския съвет на 31 август 2015 г.

Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 7 октомври 2015 г., разгледа и обсъди Законопроект за представителите по индустриална собственост, № 502-01-73, внесен от Министерски съвет на 31 август 2015 г.

На заседанието присъстваха – от Министерството на икономиката: Даниела Везиева – заместник-министър, Десислава Георгиева – началник на отдел „Право на установяване и услуги”; от Министерски съвет: Георги Найденов – икономически съветник към кабинета на вицепремиера по координация на европейските политики и институционалните въпроси; от Патентното ведомство – проф. Камен Веселинов – председател, и Давид Сукалински – заместник-председател; от Българската национална група на Международната асоциация за закрила на интелектуалната собственост: Ивета Борисова – председател, и Васил Павлов – заместник-председател; представители на социалните партньори и неправителствени организации.

Законопроектът бе представен от заместник-министър Везиева.

Според вносителя предложеният Законопроект е изготвен в отговор на необходимостта за цялостно регламентиране на обществените отношения, свързани с предоставянето на услуги от представителите по индустриална собственост и в следствие на поет ангажимент в отговор на запитване, получено от Европейската комисия.

Със Законопроекта се създава професионална организация на представителите по индустриална собственост – Камара на представителите по индустриална собственост. Уреждат се устройството, организацията и дейността й. Законопроектът урежда подробно и основните функции на Камарата, правата и задълженията на членовете й, нейните органи за управление, поддържането на Регистър на представителите по индустриална собственост.

Регламентират се редът и условията за придобиване и упражняване на професията. Дейността на представителите е уредена като „регулирана професия” по смисъла на Закона за признаване на професионални квалификации. Професията „представител по индустриална собственост” е от обществена значимост, тъй като упражняването й е свързано с предоставяне на специализирана помощ в областта на обектите на индустриална собственост, което в определени случаи е свързано със защитата на сериозни икономически интереси на притежателите на тези обекти.

Законопроектът привежда националната уредба по отношение на представителите по индустриална собственост в съответствие с правото на Европейския съюз и по-конкретно с чл. 49 и чл. 56 от Договора за функционирането на Европейския съюз, Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно услугите на вътрешния пазар и Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно признаването на професионалните квалификации.

Подробно са уредени изискванията за придобиване и преустановяване на правото да се упражнява професията, предвидени са разпоредби относно провеждането на обучение и на изпит за придобиване на професионална квалификация, както и реда и условията за вписване в Регистъра на представителите по индустриална собственост.

Предложената със Закона уредба възпроизвежда сега действащата регламентация, определена с Наредбата за представителите по индустриална собственост, приета с Постановление № 137 на Министерския съвет от 1993 г.

Новите моменти са:

– задължение на Камарата да провежда регулярно обучение на правоспособните представители с цел поддържане на високо равнище на професионалните им знания и умения;

– обучение на кандидатите за представители от Камарата в партньорство с Патентното ведомство с цел осигуряване на професионално обучение на необходимото ниво;

– задължителна застраховка „професионална отговорност” съгласно изискванията на Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно услугите на вътрешния пазар;

– имуществена и дисциплинарна отговорност на представителите и правилата за провеждане на дисциплинарно производство, с което се предоставят гаранции за спазване на професионалната етика и високите професионални стандарти при упражняване на професията.

Законът е съобразен изцяло с правото на Европейския съюз и по-специално с установения принцип за свободно предоставяне на услуги. Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 декември 2006 г. относно услугите на вътрешния пазар забранява въвеждането в законодателството на държавите членки на дискриминационни изисквания към доставчиците на услуги, свързани с националност и местожителство, в рамките на определена територия. Поради това се предвижда достъп до професията както на местни лица, така и на представители, упражняващи професията в други държави – членки на Европейския съюз, в държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария.

Урежда се режимът за трайно предоставяне на услуги от чуждестранни представители, установени за упражняването на професията в България, както и режимът за временно или еднократно извършване на действия у нас от такива лица.

В Законопроекта е уреден подробно и преходният режим за упражняване и придобиване на право за упражняване на професията до учредяване на Камарата.

Предвидени са съответстващи промени в четири закона, както и отмяна на Наредбата за представителите по индустриална собственост.

В свое становище Асоциацията на индустриалния капитал в България подкрепя Законопроекта по принцип, като изразява съмнения и сериозни забележки относно: създаването на нова съсловна организация и нова регулирана професия като фактор за ограничаване на конкуренцията в професията; липсата на оценка на въздействието на предложения Законопроект; неясноти при формулирането на условията за упражняване на професията представител по индустриалната собственост; определянето на минималната застрахователна сума; неиздържаност на мотивите. Асоциацията иска гаранция срещу дискриминация на тези представители, които не са членове на Камарата.

Българската национална група на Международната асоциация за закрила на интелектуалната собственост изразява несъгласие по ключови моменти от Законопроекта. Счита се, че членството на представителите по индустриалната собственост в Камарата следва да бъде задължително, защото в противен случай се обезсмисля превръщането на професията в регулирана; част от предоставените правомощия на председателя на Камарата са напълно безконтролни; няма основание изпитите за професионална квалификация да се организират от Патентното ведомство – органа, пред който се упражнява професията, при положение че се създава независима съсловна организация на представителите по индустриална собственост.

В проведената дискусия представителите на Патентното ведомство коментираха, че предложеният Законопроект е крачка напред в регламентирането на дейността на представителите по индустриална собственост, които в момента са около 600 човека. В 14 държави – членки на Европейския съюз, въпросите за представителите са правно регламентирани – при някои със закони, при други с наредби.

От Българската асоциация на микропредприятията подкрепиха по принцип законопроекта и изказаха препоръки по конкретни текстове на Законопроекта.

Представителите на Министерство на икономиката подкрепиха изискването за свободното членство на представителите в Камарата, защото противното би довело до нарушаване на принципа на конкуренция в професията. Единственото условие за упражняване на професията следва да бъде професионалната квалификация. Комисията за защита на конкуренцията също е изразила становище, че задължителното членство е бариера пред упражняването на професията.

Народният представител Петър Кънев изрази съмнение относно необходимостта от регламентирането на дейността на представителите със закон при наличието на работеща в момента наредба.

След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за” – 12 гласа, и „въздържали се” – 4 гласа, Комисията по икономическа политика и туризъм прие следното становище:

Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за представителите по индустриална собственост, № 502-01-73, внесен от Министерския съвет на 31 август 2015 г.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Савеклиева.

Следва доклад от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.

ДОКЛАДЧИК СИЛВИЯ ХУБЕНОВА:

„СТАНОВИЩЕ

относно Законопроект за представителите по индустриалната собственост, № 502-01-73, внесен от Министерския съвет на 31 август 2015 г.

На своето заседание, проведено на 4 ноември 2015 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за представителите по индустриалната собственост, внесен от Министерския съвет.

В заседанието на Комисията взеха участие следните представители на Министерството на икономиката: госпожа Даниела Везиева – заместник-министър, както и госпожа Десислава Георгиева – началник на отдел „Право на установяване и услуги” в дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите”.

Със Законопроекта се цели цялостно регламентиране на обществените отношения, свързани с предоставянето на услуги от представителите по индустриална собственост. Освен това, във връзка със запитвания, получени от Европейската комисия чрез електронната мрежа в рамките на Проекта на Европейския съюз и правото на ЕС № 2357/11/MARK от 13 септември 2011 г. и № 4255/12/MARK от 19 февруари 2013 г., Република България е поела ангажимент да съобрази сега действащата нормативна уредба с Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно услугите на вътрешния пазар.

Със Законопроекта се създава професионална организация на представителите по индустриалната собственост и се уреждат устройството, организацията и дейността ù в съответствие с правото на ЕС. Освен това Законопроектът е съобразен със Закона за дейностите по предоставяне на услуги (ЗДПУ) и Закона за признаване на професионалните квалификации, които въвеждат съответно Директива 2006/123/ЕО относно услугите на вътрешния пазар и Директива 2005/36/ЕО относно признаването на професионални квалификации.

В допълнение, подробно са уредени изискванията за придобиване и преустановяване на правото да се упражнява професията, предвидени са разпоредби относно провеждането на обучение и изпит за придобиване на професионална квалификация, както и редът и условията за вписване в Регистъра на представителите по индустриална собственост. В тази част предложената нормативна уредба възпроизвежда сега действащата регламентация, определена от Наредбата за представителите по индустриалната собственост.

Със Законопроекта се уреждат подробно основните функции на Камарата, правата и задълженията на членовете ù, нейните органи за управление, поддържането на Регистър за представителите по индустриалната собственост и вписванията в него. По този начин Камарата следва да осигури по-сериозна позиция на съсловието в работата му с националните и международните органи за закрила на индустриалната собственост.

Не на последно място в Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове е постъпило становище от Българската търговско-промишлена палата, с което се подкрепя посоченият по-горе Законопроект във вида, в който е внесен в Народното събрание.

С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 10 гласа „за” и 3 гласа „въздържали се” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за представителите по индустриалната собственост, № 502-01-73, внесен от Министерския съвет на 31 август 2015 г.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви.

От името на вносителя има ли желание за аргументация? Не виждам.

Изказвания, уважаеми колеги, по Законопроекта?

Заповядайте, господин Вигенин.

КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.

Уважаеми колеги народни представители! С няколко думи само. Ще започна с това, че този Закон е един от законите, които преди всичко губят парламентарно време, защото на практика с него не се решава почти нищо. Струва ми се, че основната цел на приемането на този Закон е, първо, да отбележим, че още една директива на Европейския съюз е въведена в нашето законодателство, без да има някаква спешност по този въпрос, между другото, както стана ясно и от становището на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.

Другото, имам чувството, че задача на този Закон е преди всичко създаването на тази Камара и евентуално амбицията някой да я оглави и да бъде част от управителния съвет. Казвам го, защото на практика съществуващата нормативна уредба регулира достатъчно тази професия и не е ясно какви са причините да се върви към такава свръхрегулация на определена професия.

По-голямата част от Закона – тези от Вас, които са си направили труда да го прочетат, ще видят, че на практика е устав на Камарата на представителите по индустриалната собственост – нещо, което би могло да се уреди по съвсем друг начин. Тази задължителност, бих казал, доброзорност, която прозира в този Закон, не е съвсем ясна.

Виждаме, че има и противоречиви становища на неправителствените организации, които се занимават с тази проблематика. Те станаха ясни преди всичко от становището на Икономическата комисия.

От една страна, се задава въпросът защо членството не е задължително, от друга страна, другата организация задава въпроса защо на практика се създава форма, при която е почти задължително, тъй като чл. 60 от Закона предвижда, че вписването на представител по индустриалната собственост в регистъра го прави автоматично член на Камарата, освен ако изрично не пожелае да не бъде член на тази Камара. Това обаче също няма особен смисъл, тъй като на практика, спазвайки принципа на недискриминация, тези, които са членове на Камарата, и тези, които не са членове на Камарата, на практика имат едни и същи права да упражняват професията, което вероятно е правилно, но поставя под въпрос какъв е смисълът от съществуването на тази Камара, още повече че на нея не й се дават особени права по отношение на регулирането на тази професия и Патентното ведомство остава водещо.

В края на краищата, струва ни се, че това е може би не вреден, но безсмислен Закон и групата на БСП лява България ще се въздържи. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Вигенин.

Реплики? Не виждам.

Други изказвания? Не виждам.

Закривам дебатите.

Моля, квесторите, поканете, ако има народни представители в кулоарите, за да направим опит за гласуване.

Уважаеми колеги, гласуваме Законопроект за представителите по индустриалната собственост, № 502-01-73, внесен от Министерския съвет на 31 август 2015 г.

Гласували 83 народни представители: за 70, против 4, въздържали се 9.

Предложението е прието.

Може да харесате още...