Изменения в Закона за авторското право и сродните права и европейските стандарти

В последните дни на 2005 година Народното събрание успя да приеме поредните изменения в Закона за авторското право и сродните му права, с които нашето законодателство в тази област още по-детайлно се доближава до европейските стандарти.(ДВ бр.99 от 09.12.2005 и ДВ бр.105 от 29.12.2005 в сила от 10.01.2006г.) Новите промени са наложени от необходимостта да се имплементират във вътрешното ни законодателство още две директиви на Европейския съюз (ЕС), а именно: Директива 2001/84/ЕО от 27.09.2001 относно правото на препродажба в полза на автора на оригинално произведение на изкуството и Директива 2004/48/ЕО от 29.04.2004 относно изпълнението на правата върху интелектуална собственост.

Предмет на настоящия коментар ще бъдат именно промените следствие от втората директива на ЕС, която конкретизира мерките и процедурите в хода на гражданското производство, които осигуряват по-гъвкава и ефективна защита на правата върху интелектуална собственост в това число и на авторските и сродните на тях права и трябва да бъдат възприети от всички държави, членки на ЕС.

Първите разпоредби, касаещи гражданскоправната процедура се появиха в Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) още през 2000г. по силата на Споразумение за ТРИПС. Въпреки това, в последните години съдилищата се оказаха безсилни в разрешаването на някои казуси за нарушени авторски права, именно защото съществуващото законодателство и обичайно прилаганата в такива случаи практика за решаване на спорове относно права върху вещи, се оказаха недостатъчни и неподходящи за прилагане към обектите на интелектуална собственост. Не може да се пренебрегне и фактът, че с развитието на компютърните технологии и разрастването на глобалната мрежа самото осъществяване на нарушенията се извършва по сложна и комлицирана схема, което прави трудно, а често почти невъзможно доказването им. Част от настоящите изменения в ЗАПСП са насочени към създаването на по-детайлни правила и по-широк спектър от гражданскоправни способи за установяването, доказване и прекратяване на нарушенията, както и възможности за тяхното предотвратяване. За първи път се набляга и върху генералната превенция, която законът трябва да осъществява като се дава възможност за разгласяване на осъдителните решения, а размерът на дължимите обезщетения е силно завишен с цел да възпира евентуалните нарушители от осъществяване в бъдеще на такива действия. Другият нов момент в Закона е въвеждането на фигурата на трето лице, с която кръгът на лицата засеганати от един граждански процес се разширява и се подпомага събирането на доказателства.

В досегашната редакция на ЗАПСП активно легитимирани за участие в гражданския процес бяха само лицето, носител на нарушеното право или лицето, на което е отстъпено изключителното право на използване. Със създаването на чл.95а се дава възможност и организациите за колективно управление на права, както и професионалните защитни организации на правоносителите да иницират граждански процес, но само по повод на права, които са им били поверени за управление и защита. Освен въвеждането на така наречените „особени ищци“, законът прави и някои съществени промени, които улесняват доказването на активната легитимация от страна на носителите на права. Както знаем, авторското право възниква за автора със самото създаване на произведението и не е необходима специална регистрация за това. Оттам и честите спорове за самото притежание на авторското право, респективно за правото на иск при нарушаването му. Съществуващата и сега презумция, че до доказване на противното за автор се смята лицето, чието име или друг идентификационен знак са посочени върху произведението по обичайния за това начин е разширена, като общата формулировка „върху произведението“ е заменена с конкретното изброяване: „върху оригинала на произведението, копия или екземпляри от него и/или техните опаковки“. Тази презумция се отнася и за авторските права върху периодични издания и енциклопедии, върху сборници, антологии, библиографии, бази данни и компютърни програми, като с новия чл.72в тя вече ще се прилага и за носителите на права, сродни на авторските. В този случай до доказване на противното за носител на тези права се смята лице, чието име, наименование или друг идентифициращ знак са посочени или упоменати по обичайния за това начин върху съответния запис, копия или екземпляри от него и/или техните опаковки, или в хода на показване на програмата. Изчерпателното изброяване на местата, където може да бъде поставен и видян идентификационния знак на автора лимитира неговите възможности за необосновано разширяване на презумцията за авторство.

Нов момент в Закона е и въвеждането на иска за установяване факта на нарушение като самостоятелен иск( чл.95 ал.1 т.1). Наред с това, съществуващите и досега възможности за искане на обезщетение най-после са конкретизирани и са въведени ясни критерии за кои вреди се дължи обезщетение и как се определя размерът им. Към чл.94 са прибавени нови алинеи, в които се посочва, че нарушителят на авторско право, сродно на него право или на права на носителите на бази данни, дължи на носителя на тези права или на лицето, на което е отстъпено изключително право на използване обезщетение за „всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушението“. Размерът на това обезщетение се определя от съда, който при формиране на решението си трябва да вземе предвид: всички обстоятелства, свързани с нарушението, пропуснатите ползи, неимуществените вреди, както и приходите, реализирани от нарушителя вследствие на нарушението. Очевидно, че съдът ще опре решението си и на съдебно-счетоводна експертиза, но само тя няма да бъде достатъчна, тъй като законът изрично посочва, че обезщетението трябва да бъде справедливо и да „действа възпиращо и предупреждаващо на нарушителя и останалите членове на обществото“. В особения случай, когато искът е доказан по основание, но няма данни за неговия размерът, отново се препраща към установените вече критерии за определяне размера на обезщетението като границите му са силно завишени- вместо досегашните “ от 50 000 до 100 000лв.“ вече имаме „от петстотин до стохиляди лева“. Тендецията към засилване сериозността на нарушенията и увеличаване на санкциите е видна и при регламентацията на случаите, когато може да се иска изземване и унищожаване на неправомерно произведени екземпляри и на техическите средства послужили за това. Създадената нова ал.2 на чл.95 постановява, че „изземване може да се иска , както по отношение на предмети, намиращи се на определено място, така и по отношение на предмети, намиращи се в търговската мрежа“. Тази мярка би трябвало да въздейства превантивно върху търговците, които ще имат интерес да проверяват и установяват стриктно произхода и редовността на стоката, която зареждат в търговските си обекти. Гражданската отговорност на юридически лица и еднолични търговци за нарушения на права по ЗАПСП, извършени виновно от техни представители, служители или лица, наети от тях е изведена и в новия чл.95б като в този случай действа презумцията, че нарушението се счита за извършено виновно до доказване на противното.

Един от основните моменти в гражданския процес е доказването основателността на иска, което е изцяло в тежест на ищеца. За да го облекчи в тази му задача, законодателят е създал няколко нови разпоредби. Според чл.95в съдът може да задължи ответника да представи доказателства, които са в негово държане, включително банкови, финансови и търговски документи. Условието за прилагането на тази разпоредба е ищецът вече да е представил доказателство в подкрепа на иска си, тоест съдът трябва да има достатъчно данни за основателността на иска преди да прибегне към разкриването на допълнителна информация. Но и тук ищецът е улеснен, тъй като се приема, че „представянето на доказателство за единично или еднократно неправомерно използване на закрилян по този закон обект е достатъчно основание за прилагане на разпоредбата“. Имайки предвид сложността на доказване на нарушенията, които често са на границата между законното и незаконното и обхващат верига от взаимносвързани лица, законодателят е разширил кръга на лицата, извън ответника, които могат да предоставят информация относно обстоятелствата, които са от значение за решаване на делото. Това става с въвеждане фигурата на „трето лице“. По силата на чл.95г ал.2 това е всяко лице, което:

1. държи стоки-предмет на нарушение, или
2. предоставя услуги, водещи до нарушения, или
3. ползва услуги, които съставляват нарушение, или
4. е посочено от лице по т.1-3 като участник в изработването, производството или разпространението на тези стоки или услуги.

Тези лица могат да предоставят всякаква информация, поискана от ищеца и свързана с нарушението, включително и информация относно:

• имената и адресите на продуцентите, производителите, разпространителите, доставчиците и други лица, които са били преди това държатели на стоките и услугите, както и предполагаемите разпространители на едро и дребно.
• Информация за продуцираните, произведените, доставените, получените или поръчани количеста, както и средствата, получени за въпросните стоки и услуги.

Този нов член повдига редица въпроси, както от чисто морално естество, така и от процесуална гледна точка. Затова и законодателят е поставил две ограничителни условия пред допускането на този подход за събиране на доказателства. Първото е визираната в ал.4 забрана за прилагането му, когато изпозването му “ може да доведе до нарушаване разпоредбите на друг закон“. Второто ограничително условие стеснява кръга на действия, спрямо които се прилагат разпоредбите на ал.1-3 до тези, които се „извършват за пряка или непряка икономическа и търговска изгода“. Все пак крайното решение дали да се допусне и в какви граници да се допусне изискването на информация от трети лица принадлежи на съдията и той съобразява решението си с всички обстоятелства по делото, разпоредбите на закона и вътрешното си убеждение.

Друг аспект от измененията на Закона засяга налагането на обезпечителни мерки като средство за предотвратяване на нарушения или запазване на доказателства. И тук правната уредба е доразвита и детайлизирана в насока разширяване на спектъра от обезпечителни мерки, които лицето, чието право е нарушено може да иска да бъдат наложени- забрана за извършване на дейността, за която се твърди, че съставлява или ще съставлява нарушение, изземване на неправомерно произведени екземпляри и техническите средства за тяхното възпроизвеждане (негативи, матрици, клишета), запечатване на помещения, изземване от употреба или запечатване на оборудване, което се използва или ще се използва за извършване на нарушения. Обезпечителните мерки се допускат от съда и се налагат от държавен или частен съдебен изпълнител.За да се избегне злоупотребата с права и налагането на самоцелни обезпечителни мерки е предвидена възможността, ако се установи, че наложената мярка е поискана неоснователно, ответната страна може да иска от лицето, което я е поискало да и заплати причинените вреди. Двете нови алинеи и в този раздел следват прокараните през целия закон идеи за пълна конфиденциалност по отношение на информацията, станала известна по повод наложените обезпечения ( чл.96 ал.9) и идеята за отговорността на трети лица като по отношение на тях може да се прилага само забрана за извършване на дейност, за която се твърди, че съставлява или ще съставлява неправомерно използване на произведение, обект по чл.72 или бази данни и то при наличието на „достатъчно данни“.

От направения анализ на новите правни разпоредби в дял трети, глава 12 на ЗАПСП е видно, че законодателят е извел нарушението на авторските права и сродните на тях права в едно много сериозно нарушение, което следва да бъде санкционирано, а притежателят на правата да бъде обезщетен по справедлив начин. Обектите на интелектуалната собственост по своя характер са творения на човешкия интелект и тяхната ценност е именно в уникалния им характер. Освен това, макар и нематериална, собствеността върху тези обекти си остава икономическа категория, към която следва да се отнасяме с необходимия респект. Остава да се надяваме, че тези разпоредби ще намерят своето практическо приложение, а няма да останат просто поредното добро пожелание.