hfhfhfhfhfh

Дългият път към единна патентна защита в Европа

патентна защитаОще от 70-те години, страните членки на ЕС са единодушни, че съществува необходимост от създаването на обща патентна система. За подобряване конкурентоспособността на европейските компании, особено малки и средни предприятия, са необходими както обща патентна система, така и единна система за решаване на патентни спорове.
Това би намалило цената за регистриране или оспорване на патент, би улеснило достъпа до изобретенията и би стимулирало иновациите, следователно би допринесло за икономически растеж.
В същото време, единният патент, осигуряващ еднаква защита за цялата територия на ЕС, ще засили и направи по-ефективна борбата срещу фалшифицирането и копирането на продукти със защитени патентни права, произведени от европейски компании. Засега обаче, между страните членки няма постигнато конкретно споразумение.

Настоящата патентна система

Към настоящия момент европейските патенти се издават от Европейското патентно ведомство (ЕПВ). ЕПВ прилага единна процедура за предоставяне на патенти. Все пак, след като един Европейски патент бъде издаден, той става национален патент и е подчинен на държавните разпоредби на страните членуващи в ЕПВ, които са посочени в заявлението. Официалните езици на ЕПВ са английски, френски и немски.
Европейският патент не е неделимо название; той е набор от национални патенти. Понастоящем няма единна юрисдикция за спорове за европейски патенти. Всеки иск за нарушение, насрещен иск за обявяване на недействителност или иск за прекратяване на действието по отношение на „свързани“ европейски патенти може да бъде предмет на различни национални закони и процедури. Като следствие от това и ищците, и ответниците са изложени на риск да бъдат въвлечени в множество съдебни спорове в редица държави членки във връзка с един и същ патентен въпрос.

В търсене на правилното решение

След предложение на Европейската комисия от 2000г., Съветът на ЕС прави опити да намери решение на този проблем. Въпреки това, страните членки не са заявили обща позиция нито по отношение на единна правосъдна система с правомощия да решава въпроси, касаещи валидността на патенти, нито по отношение на езиковия режим.
През януари 2006г., Европейската комисия инициира обществени консултации, широко подкрепени от страните членки, редица изследователи и академици. В следствие на това допитване, Съветът поиска от Комисията и да представи цялостна стратегия за права върху интелектуална собственост.
На 4 април 2007г., Комисията представи комюнике относно „усъвършенстване на патентната система в Европа“ (8302/07), взимайки предвид ключови елементи за разработването на нова система като качество, разходи, ефективност, трансфер на знания, прилагане на патентни права и международни аспекти на упражняването на тези права.
Комисията посочи и три възможности за създаване на интегрирана юрисдикционна патентна система:
– присъединяване на ЕС към междуправителствено споразумение за създаване на Европейски патентен съд (проект за Европейско споразумение за патентно съдопроизводство, EPLA), което е било обсъждано под егидата на ЕПВ;
– създаване на специфична юрисдикция на ЕС за решаване на спорове, свързани с европейски патенти, а след като бъдат създадени и с патенти на ЕС; и
– смесена система, която която да съчетае елементи от EPLA и юрисдикцията на ЕС.
Всички тези елементи бяха предмет на разглеждане при няколко последователни председателства на Европейския съвет, завършили с приемане, на 4 декември 2009г., на заключенията на Съвета относно „Усъвършенствана патентна система за Европа“ (17229/09), както и на общ подход по проект за регламент за патент на ЕС (16113/09 ADD 1). Разпоредбите за превод за патента на Европейския съюз обаче останаха извън обхвата на тези заключения.
На 2 юли 2010г., Комисията отправи предложение към Съвета относно разпоредбите за превод за патента на Европейския съюз (11805/10).
След като на 10 декември 2010г., установяват, че в близко бъдеще липсва единодушие относно разпоредбите за превод, и следователно е налице невъзможност за установяване на единна патентна защита в целия ЕС, няколко страни членки изразиха желанието си за засилено сътрудничество в областта на създаването на единна патентна защита.
На 15 февруари 2011г., Европейският Парламент даде съгласието си да се пристъпи към засилено сътрудничество.
След даденото на 10 март 2011 г. разрешение от Съвета за стартиране на засиленото сътрудничество в областта (5538/11, 6524/11 ADD 1), на 13 април 2011 г. Комисията представи предложения как това сътрудничество да бъде осъществено на практика.
На 27 юни 2011г., Съветът дава съгласието си за общ подход по отношение предложенията на Комисията (11328/11): проект за регламент, указващ как притежателите на патенти могат да придобият Европейски патенти с единно действие, което гарантира еднаква закрила за тяхното изобретение и втори с разпоредби за превод.
През декември 2011г Съветът и Парламентът постигнаха временно споразумение по проекторегламентите.
На 28 юни 2012г., държавните и правителствени ръководители на страните членки се споразумяха за решение за последния спорен въпрос по патентния пакет, а именно седалището на централното отделение на съда от първа инстанция на единния патентен съд. В контекста на това споразумение, се предлага съзаконодателите, Европейският Парламент и Съветът на ЕС, да заличат членове 6 до 8 от наредбата за провеждане на засилено сътрудничество с оглед създаване на единна патентна защита.
На 10 декември 2012г., Съветът одобри споразумението заедно със съответните изменения, направени от законодателите по целия патентен пакет, а на следващия ден, Европейският Парламент потвърди институционалното съгласие за пакета с гласуване по време на свое пленарно заседание.

Единен патентен съд

Работата, извършена в периода между 2007г и 2009г доведе до проектно споразумение за учредяване на патентен съд с есклузивна юрисдикция за европейски патенти, издадени от ЕПВ (т.нар.“класически“ патенти) и патенти на ЕС с единно действие, които тепърва предстои да бъдат създадени. Предвидено е условията за новата юрисдикционна система да бъдат договорени от страните членки на ЕС и трети държави, които са част от Европейската патентна конвенция.
През юни 2009г., Съветът поиска от Съда на ЕС да даде становище относно съвместимостта на проектното споразумение със законодателството на ЕС. В своето становище от 8 март 2011г Съдът заключава, че предвидената система не е съвместима с разпоредбите на европейското законодателство.
(http://curia.europa.eu/jcms/upload/docs/application/pdf/2011-03/cp110017en.pdf)
Едно от основните съображения, изразени от Съда на Европейските общности е възможността за участие на страни извън ЕС в проекта за споразумението, което може да бъде предпоставка за сложни за устройване механизми за вземане на решения от единния патентен съд, способни да осигурят пълната ефективност на разпоредбите на Съюза по същия начин, както тези на националните съдилища в страните членки на ЕС.
В светлината на становището на Съда, и след преценката на няколко варианта, страните членки измениха първоначалния проект като включиха гаранции, за да се гарантира съвместимостта на бъдещата система за съдебни спорове с договорите на ЕС. Одобрено е създаването на единен патентен съд чрез сключване на споразумение между тях извън институционалната рамка на ЕС и недопускане участието на трети страни.
В заключенията на Съвета от декември 2009 г. са одобрени и други елементи, като например създаването на съд от първа инстанция с местни и централно отделения, апелативен съд и регистър.
Консенсус относно седалището на Централното отделение на Съда от първа инстанция за бъдещата единна патентна юрисдикция.
На 28 юни, държавните и правителствени ръководители от ЕС постигнаха консенсус относно местонахождението на седалището на Централното седалище на единния патентен съд, като разпределението е както следва:
– Централното отделение на Съда от първа инстанция ще бъде в Париж (Франция). Имайки предвид строго специализираното естество на патентните спорове и необходимостта от поддържане на високи стандарти за качество, ще бъдат създадени тематични групи в две секции на Централното отделение, една в Лондон (химия, включително фармацевтични продукти, клас C, продукти от първа необходимост, клас A), другата в Мюнхен (машиностроене, клас F);
– Апелативният съд с Регистъра ще бъде в Люксембург;
– Центърът за арбитраж и медиация по случаи, свързани с патенти ще има две седалища: в Лисабон (Португалия) и Любляна (Словения);
– Центърът за обучение на съдии ще бъде в Будапеща (Унгария).
Освен това, относно дейностите, които ще се извършват от Централното отделение, бе договорено, че страните ще могат да избират дали да предявят иск за нарушение пред централното отделение, ако ответникът е с местоживеене извън ЕС. Нещо повече, ако иск за прекратяване на действие вече е в ход пред централното отделение, патентопритежателят следва да има възможността да предяви иск за нарушение пред него. Няма да съществува възможност за ответника да поиска прехвърляне на производството по нарушение от местни към централното отделение, ако ответникът е с местоживеене в рамките на ЕС.

Може да харесате още...