Възникване и развитие на правната закрила на полезния модел

Резюме на доклада „Възникване и развитие на правната закрила на полезния модел“ изнесен на МЕЖДУНАРОДНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ: „ТВОРЧЕСТВОТО НА ПРОФ. КОНСТАНТИН КАЦАРОВ ПРЕЗ ПРИЗМАТА НА СЪВРЕМЕННОТО ПРАВО” в НБУ:

 

Полезният модел е обект на индустриална собственост, известен сред специализираните среди като „малко изобретение“. Липсата на легална дефиниция на понятието „полезен модел“ в българското законодателство създава спорове сред научните среди какво се включва в термина. Извън научното теоретизиране полезният модел е въведен в законодателствата на различни страни включително и в законодателството на Република България. Един от първите закони, които намират законодателно решение и конкретизират уредбата спрямо полезния модел е Германия чрез приемането на първия Патентен закон от 1877 г. Богатата ѝ законодателна практика позволява рецепиране на опита в областта на полезните модели от други страни, водещата сред които е Япония.

Полезният модел е продукт на техническото творчество на човечеството, като идеята за него и практическата му реализация се появява, когато техническите идеи намират защитата на правната норма, т.е. през последните два века. Бурното развитие на икономическите отношения започват през Средновековието, когато се поставя началото на формирането на гилдиите и съсловните организации в резултат на развитието на занаятите. Започва да се търси техническо усъвършенстване на битовите дейности за оптимизиране и улесняване на ежедневието, като се налага употребата на доменните пещи и тъкачните станове, усъвършенстват се оръдията по отношение на добиването и обработката на желязо. Пътят за защита е чрез налаган

Полина Павлинова Писарска

Полина Писарска

ето на режима на привилегиите, в който управляващите владетели предоставят т.нар. привилегия  на конкретни лица за търговия или внос на определени стоки, за производство на нови или усъвършенстване на стари средства. Една от първите известни предоставени привилегии е изработването на цветни стъкла в северно-италианските градове. Характерното за привилегиите е, че представляват индивидуален монархически акт, с който се предоставят изключителни права на човек или група от хора спрямо определен процес или стоки. Даваните изключителни права са за определен срок, който може да бъде между пет и двадесет години. Счита се, че актът на привилегия е акт на благоволение от страна на монарха за предоставяне на изключителното право в полза на обикновените хора – изобретателя. Носителят на правото е задължен да го реализира за период от време, като в случай на бездействие, привилегията е отнемана. Актът на привилегия може да бъде разгледан и като временен монопол, създаван в полза на конкретно лице, което изключително може да използва дадено техническо решение за определен период от време.

 

Автор: Докторант Полина Павлинова Писарска, специалност „Право на интелектуалната собственост“, катедра „Частноправни науки“ към Юридически факултет на Университет за национално и световно стопанство (УНСС)

 

Може да харесате още...