ОБЩА ПРЕПОРЪКА ЗА РАЗПОРЕДБИ, КАСАЕЩИ ЗАКРИЛАТА НА ОБЩОИЗВЕСТНИ МАРКИ

приета от

Асамблеята на Парижкия съюз за закрила на индустриалната собственост

и

Генералната асамблея на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС)

на

Тридесет и четвъртата поредица от срещи на Асамблеите на страните-членки на СОИС

20 – 29 септември 1999 г.

Световна организация за интелектуална собственост

ЖЕНЕВА 1999

ПРЕДГОВОР

Общата препоръка за разпоредби, касаещи общоизвестни марки, която включва текста на разпоредбите, приети във втората част на втората сесия (7-11 юни 1999) на Постоянната комисия по правото в областта на търговските марки, промишления дизайн и географските указания (CST), беше приета на съвместно заседание на Асамблеята на Парижкия съюз за закрила на индустриалната собственост и Общата асамблея на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) по време на Тридесет и четвъртата поредица от срещи на асамблеите на страните-членки на СОИС (20-29 септември 1999).

Проекторазпоредбите във връзка със закрилата на общоизвестни марки бяха разгледани от Комитета на експертите по общоизвестните марки на СОИС на първата (13-16 ноември 1995), втората (28-31 октомври 1996) и третата му сесии (20-23 октомври 1997). Постоянният комитет по правото в областта на търговските марки, промишления дизайн и географските указания (CST) продължи работата през първата си сесия (13-17 юли 1998) и първата (15-17 март 1999) и втората (7-11 юни 1999) част на втората си сесия.

Препоръката е първата крачка в провеждането на политиката на СОИС за приспособяване към темпа на промените в областта на индустриалната собственост чрез разглеждане на нови опции за ускоряване развитието на международно хармонизирани общи принципи. Въпросът за нов подход към прогресивното развитие на международното право в областта на интелектуалната собственост беше третиран в Програмата и бюджета на СОИС за периода 1998- 1999, който документ, съгласно Главна програма 09, гласи:

“Предвид практическата наложителност от ускорено развитие и приложение на определени международно хармонизирани общи принципи и правила в областта на индустриалната собственост, бъдещата стратегия за тази главна програма включва разглеждане на пътища за допълване на базирания на договорна основа подход […]. Ако страните-членки преценят, че е в техен интерес да продължат в този дух, може да се приложи по-гъвкав подход към хармонизиране на принципите и правилата в областта на индустриалната собственост, както и координиране и администриране, така че резултатите да може по-бързо да бъдат постигнати и да започне приложението им, по-бързо осигурявайки по този начин практическата полза за администратори и ползуватели на системата по индустриалната собственост.” (виж документ A/32/2- WO/BG/18/2, страница 86).

Тук се съдържа текстът на Общата препоръка, съответните разпоредби и изготвени от Международното бюро обяснителни бележки.

СЪДЪРЖАНИЕ

страница

Обща препоръка…………………..………………………………..5

Член 1: Дефиниции…………………………………………………6

ЧАСТ І: ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ОБЩОИЗВЕСТНИ МАРКИ

Член 2: Определяне на това дали марката е

общоизвестна в дадена страна-член……………… 7

ЧАСТ ІІ: ОБХВАТ НА ЗАКРИЛАТА

Член 3: Закрила на общоизвестни марки;

Недобросъвестност……………………………………10

Член 4: Влизащи в колизия марки …………………………..…11

Член 5: Влизащи в колизия бизнес идентификатори……..15

Член 6: Влизащи в колизия домейн имена……………………17

Обяснителни бележки, изготвени от

Международното бюро……………………………………..18

Обща препоръка

Асамблеята на Парижкия съюз за закрила на индустриалната собственост и Генералната асамблея на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС),

Вземайки пред вид разпоредбите на Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост относно закрилата на общоизвестни марки;

Препоръчват на всяка страна-член да разгледа въпроса за използване на разпоредбите, приети от Постоянния комитет по правото в областта на търговските марки, промишления дизайн и географските указания (CST) във втората част на втората му сесия, като ръководство за закрила на общоизвестни марки;

Препоръчва се също така на всяка страна-член на Парижкия съюз или на СОИС, която е член и на регионална междуправителствена организация с компетенции в регистрацията на търговски марки, да доведе до знанието на тази организация възможността за закрила на общоизвестни марки в съответствие, mutatis mutandis, със съдържащите се тук разпоредби.

Следват разпоредбите.

Член 1

Дефиниции

За целите на настоящите разпоредби:

(а) “Страна-член” означава страна-член на Парижкия съюз за закрила на индустриалната собственост и/или на Световната организация за интелектуална собственост;

(б) “Ведомство” означава институция, натоварена от страната-член с регистрацията на марки;

(в) “компетентен орган” означава административен, съдебен или съдебноподобен орган на страната-член, в чиито компетенции е да решава дали дадена марка е общоизвестна, а също и да прилага закрилата на общоизвестни марки;

(г) “бизнес идентификатор” означава знак, използван за идентифициране бизнеса на дадено физическо лице, юридическо лице, организация или асоциация;

(д) “домейн име” означава комбинация от букви и цифри, отговаряща на цифров Интернет адрес.

ЧАСТ І

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ОБЩОИЗВЕСТНИ МАРКИ

Член 2

Определяне на това дали марката е общоизвестна в дадена страна-член

(1) [Фактори, които трябва да се вземат под внимание]

(a) При определяне на това дали марката е общоизвестна, компетентният орган трябва да вземе под внимание всички обстоятелства, от които може да се направи заключението, че марката е общоизвестна.

(б) По-специално, компетентният орган трябва да разгледа предоставената му информация относно фактори, доказващи наличието или липсата на общоизвестност на марката, като тази информация включва следните фактори (без да се свежда само до тях):

1. степента на известност или признаване на марката в релевантния обществен сектор;

2. продължителността, степента и географската област на използване на марката;

3. продължителността, степента и географската област на всякакъв вид промоция на марката, включително рекламиране или

разгласяване, както и излагането на панаири и изложби на стоките и/или услугите, за които се използва марката;

4. продължителността и географската област на всички регистрации или заявки за марката, доколкото те отразяват използването или признаването й;

5. сведения за успешно прилагане правата на марката, по- специално степента на признаване на марката като общоизвестна от компетентните органи;

6. стойността на марката.

(в) Горепосочените фактори, които представляват ръководство в помощ на компетентния орган при определяне общоизвестността на марката, не са предпоставки за вземането на такова решение. Във всеки отделен случай решението зависи от определени обстоятелства. В някои случаи се вземат под внимание всичките посочени по-горе фактори. В други те изобщо не важат, като решението се взема въз основа на други фактори, които не са посочени в точка (б). Тези други фактори могат да се отчитат отделно или в комбинация с посочените в точка (б).

(2) [Релевантни обществени сектори]

(a) Релевантните обществени сектори включват (но не само) следното:

(i) действителни или потенциални ползуватели на стоките и/или услугите, за които се използва марката;

(ii) лица, ангажирани с дистрибуцията на стоки и/или услуги, за които се използва марката;

(iii) бизнес среди, търгуващи със стоките и/или услугите, за които се използва марката.

(б) Когато марката бъде определена като добре известна в поне един релевантен сектор на обществеността в страната-член, последната приема марката за общоизвестна.

(в) Когато марката бъде определена като известна в поне един релевантен обществен сектор в страната-член, последната може да приеме марката за общоизвестна.

(г) Всяка страна-член може да определи дадена марка като общоизвестна, дори ако марката не е добре известна, или, ако се прилага точка (в), като известна в никой от релевантните обществени сектори в страната-член.

(3) [Фактори, които не могат да бъдат изисквани]

(а) Никоя страна-член не може да изисква, като условие за определяне общоизвестността на дадена марка:

(i) марката да е била използвана или заявена в или по отношение на страната-член;

(ii) марката да е добре известна, или пък да е регистрирана или заявена в или по отношение на друга юрисдикция освен страната-член; или

(iii) марката да е добре известна сред широката публика в страната-член.

(б) Независимо от точка (a)(ii), всяка страна-член може, за целите на прилагане на алинея (2)(г), да изисква марката да е добре известна в една или повече други юрисдикции освен страната-член.

ЧАСТ ІІ

ОБХВАТ НА ЗАКРИЛАТА

Член 3

Закрила на общоизвестни марки; Недобросъвестност

(1) [Закрила на общоизвестни марки] Всяка страна-член закриля общоизвестните марки от влизащи в колизия марки, бизнес идентификатори и домейн имена, най-малкото от момента, в който марката стане добре известна в страната-член.

(2) [Недобросъвестност] Недобросъвестността може да се разглежда като един от факторите при определянето на конкурентни интереси в прилагането на Част ІІ от настоящите разпоредби.

Член 4

Влизащи в колизия марки

(1) [Влизащи в колизия марки]

(a) Дадена марка се счита за влизаща в колизия с общоизвестна марка, когато тази марка или съществена част от нея представлява репродукция, имитация, превод или транслитерация на общоизвестната марка, което може да доведе до объркване, ако марката или съществена част от нея се използва, е обект на заявка за регистрация или е регистрирана за стоки и/или услуги, които са идентични или сходни със стоките и/или услугите, за които се използва общоизвестната марка.

(б) Независимо от стоките и/или услугите, за които дадена марка се използва, е обект на заявка за регистрация или е регистрирана, тази марка се счита за влизаща в колизия с общоизвестна марка, когато марката или съществена част от нея представлява репродукция, имитация, превод или транслитерация на общоизвестната марка и е налице поне едно от следните условия:

(i) използването на тази марка би подсказало връзка между стоките и/или услугите, за които марката се използва, е обект на заявка за регистрация или е регистрирана, и притежателя на общоизвестната марка, и съществува вероятност да накърни интересите му;

(ii) има вероятност използването на тази марка несправедливо да накърни или влоши отличителния характер на общоизвестната марка;

(iii) с използването на тази марка нечестно би се извлякла полза от отличителния характер на общоизвестната марка;

(в) Независимо от член 2 (3)(а)(iii), всяка страна-член може, за целите на прилагане на алинея (1)(б)(ii) и (iii), да изисква общоизвестната марка да е добре известна сред широката общественост.

(г) Независимо от алинеи (2) до (4), от страните-членки не се изисква да прилагат:

(i) алинея (1)(a) при определяне дали дадена марка е в колизия с общоизвестна марка, ако марката е използвана, или пък е регистрирана или заявена в или по отношение на страната-член за стоки и/или услуги, които са идентични или сходни със стоките и/или услугите, за които се използва общоизвестната марка, преди общоизвестната марка да стане добре известна в страната-член;

(ii) алинея (1)(б) при определяне дали дадена марка е в колизия с общоизвестна марка, доколкото тази марка е използвана, била е предмет на заявка за регистрация или е регистрирана в или по отношение на страната-член за определени стоки и/или услуги преди общоизвестната марка да стане добре известна в страната-член; освен когато използването на марката, регистрирането или заявяването й е извършено недобросъвестно.

(2) [Опозиционна процедура] Ако действащият закон позволява на трети лица да възразяват срещу регистрацията на дадена марка, всяка колизия с общоизвестна марка съгласно алинея (1)(a) съставлява основание за опозиция.

(3) [Производство по заличаване]

(a) Притежателят на общоизвестна марка има право да поиска, чрез решение на компетентния орган и през период от най- малко пет години от датата, на която Ведомството е съобщило на обществеността за регистрацията, заличаване на регистрацията на марка, която е в колизия с общоизвестната марка.

(б) Ако регистрацията на дадена марка може да бъде заличена от компетентния орган по негова инициатива, колизията с общоизвестна марка съставлява основание за такова заличаване за период от най-малко пет години от датата, на която Ведомството е съобщило на обществеността за регистрацията.

(4) [Забрана за използване] Притежателят на общоизвестна марка има право да поиска да бъде забранено, с решение на компетентния орган, използването на марка, която е в колизия с общоизвестната марка. Такова искане е допустимо за период от не по-малко от пет години от датата, на която притежателят на общоизвестната марка е узнал за използването на влизащата в колизия марка.

(5) [Без срок в случай на недобросъвестна регистрация или използване]

(a) Въпреки посоченото в алинея (3), никоя страна-член не може да предвижда срок за искане на заличаване регистрацията на марка, която е в колизия с общоизвестна марка, ако влизащата в колизия марка е регистрирана недобросъвестно.

(б) Въпреки посоченото в алинея (4), никоя страна-член не може да предвижда срок за искане на забрана за използване на марка, която е в колизия с общоизвестна марка, ако влизащата в колизия марка е използвана недобросъвестно.

(в) При определяне на недобросъвестността за целите на тази алинея, компетентният орган взема под внимание дали по времето, когато марката е била използвана или регистрирана или заявена, лицето, получило регистрацията или използвало марката, която влиза в колизия с общоизвестна марка, е знаело или е имало основания да знае за общоизвестната марка.

(6) [Без срок в случай на регистрация без използване] Независимо от посоченото в алинея (3), страните-членки не могат да предвиждат срок за искане заличаването на регистрацията на марка, която е в колизия с общоизвестна марка, ако тази марка е регистрирана, но никога не е използвана.

Член 5

Влизащи в колизия бизнес идентификатори

(1) [Влизащи в колизия бизнес идентификатори]

(a) Даден бизнес идентификатор се счита за влизащ в колизия с общоизвестна марка, когато той или съществена част от него представлява репродукция, имитация, превод или транслитерация на общоизвестната марка и е налице поне едно от следните условия:

(i) използването на бизнес идентификатора би подсказало връзка между бизнеса, за който той се използва, и притежателя на общоизвестната марка, и съществува вероятност да накърни интересите му;

(ii) съществува опасност използването на този бизнес идентификатор несправедливо да накърни или влоши отличителния характер на общоизвестната марка;

(iii) с използването на този бизнес идентификатор нечестно би се извлякла полза от отличителния характер на общоизвестната марка.

(б) Независимо от член 2 (3)(iii), всяка страна-член може, за целите на прилагане на алинея (1)(а)(ii) и (iii), да изисква общоизвестната марка да е добре известна сред широката общественост.

(в) от страните-членки не се изисква да прилагат точка (a) при определяне дали даден бизнес идентификатор е в колизия с общоизвестна марка, ако този бизнес идентификатор е използван, или пък е регистриран или заявен в или по отношение на страната- член преди общоизвестната марка да стане добре известна в или по

отношение на страната-член, освен когато бизнес идентификаторът е

използван, регистриран или заявен недобросъвестно.

(2) [Забрана за използване] Притежателят на общоизвестна марка има право да поиска да бъде забранено, с решение на компетентния орган, използването на бизнес идентификатор, който е в колизия с общоизвестната марка. Такова искане е допустимо за период от не по-малко от пет години от датата, на която притежателят на общоизвестната марка е узнал за използването на влизащия в колизия бизнес идентификатор.

(3) [Без срок в случай на недобросъвестна регистрация или използване]

(a) Въпреки посоченото в алинея (2), никоя страна-член не може да предвижда срок за искане забрана за използване на бизнес идентификатор, който е в колизия с общоизвестна марка, ако влизащият в колизия бизнес идентификатор е използван недобросъвестно.

(б) При определяне на недобросъвестността за целите на тази алинея, компетентният орган взема под внимание дали по времето, когато бизнес идентификаторът е бил използван или регистриран или заявен, лицето, получило регистрацията или използвало бизнес идентификатора, който влиза в колизия с общоизвестна марка, е знаело или е имало основания да знае за общоизвестната марка.

Член 6

Влизащи в колизия домейн имена

(1) [Влизащи в колизия домейн имена] Дадено домейн име се счита за влизащо в колизия с общоизвестна марка най-малкото когато това домейн име или съществена част от него представлява репродукция, имитация, превод или транслитерация на общоизвестната марка, както и когато домейн името е регистрирано или използвано недобросъвестно.

(2) [Анулиране; Прехвърляне] Притежателят на общоизвестна марка има право да поиска, с решение на компетентния орган, лицето, регистрирало влизащото в колизия домейн име, да анулира регистрацията или да я прехвърли на притежателя на общоизвестната марка.

ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ*

Изготвени от Международното бюро

* Бележките са изготвени от Международното бюро на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) с единствената цел да служат за пояснение. Постоянната комисия по правото в областта на търговските марки, промишления дизайн и географските указания (CST) прие, че бележките няма да бъдат представяни за одобрение от Асамблеята на Парижкия съюз и Генералната асамблея на СОИС, а по-скоро представляват пояснителен документ, изготвен от Международното бюро, като в случай на различия между разпоредбите и бележките се прилагат разпоредбите (виж алинея 17 в документ CST/2/5).

Бележки по член 1

1.1 Точки (i) и (ii). Тези точки не се нуждаят от обяснение.

1.2 Точка (iii). Правното естество на “компетентния орган” зависи от националната система на страната-член. Дефиницията е съставена широко с цел да обхване всички съществуващи в страните-членки системи.

1.3 Точка (iv). “Бизнес идентификаторите” са знаци, идентифициращи бизнеса като такъв, а не предлаганите от него продукти или услуги, като последното представлява чиста търговска марка. Знаците, които могат да представляват бизнес идентификатори, са, например търговски имена, бизнес символи, емблеми или лого. Известно объркване във връзка с функциите на марките и бизнес идентификаторите произтича от факта, че понякога името на фирмата, т.е. нейният бизнес идентификатор, е идентично с една от търговските й марки.

1.4 Точка (v). Интернет домейн имената могат да бъдат описани като заместители на цифрови Интернет адреси. Цифровият Интернет адрес (наричан също “Интернет протоколен адрес” или “ИП адрес”) е цифров код за идентифициране на даден компютър, свързан с Интернет. Домейн името е мнемоничен заместител на такъв адрес, който, като се въведе в компютъра, автоматически се превръща в цифровия адрес.

Бележки по член 2

2.1 Алинея (1)(a). Притежател на марка, който иска да докаже общоизвестността й, трябва да представи информация в подкрепа на това твърдение. Съгласно алинея (1)(a) компетентният орган трябва да вземе под внимание всички обстоятелства, изложени в подкрепа на твърдението, че марката е общоизвестна.

2.2 Алинея 1(б). В алинея (1)(б) е даден примерен списък на критерии, които, ако бъдат представени, трябва да бъдат взети под внимание от компетентния орган. Органът не може да настоява за представянето на определени критерии; изборът за това каква информация да бъде предоставена е на страната, търсеща закрила. Неизпълнението на някой определен критерий не може само по себе си да доведе до заключението, че марката не е общоизвестна.

2.3 № 1. Степента на известност или признаване на дадена марка може да се определи чрез проучване на общественото мнение. Няма определени стандарти за използваните методи или получените количествени резултати при решаване на този въпрос.

2.4 №.2. Продължителността, степента и географската област на използване на марката са индикатори, имащи пряко отношение при определяне на това дали марката е добре известна в релевантния обществен сектор или не. Трябва да се обърне внимание на член 2(3)(a)(I), съгласно който не може да се изисква действително използване на марката в страната, където се търси закрилата й като общоизвестна марка. Но когато марката се използва на съседни територии, на територии, където се говори един и същ език или езици, на територии, обхванати от едни и същи средства за масово осведомяване (телевизия, преса), или на територии с тесни търговски връзки, такова използване може да има отношение при определяне известността на тази марка в дадена страна.

2.5 Терминът “използване” не е дефиниран. На национално или регионално ниво въпросът за съдържанието на “използване” на марка обикновено възниква в контекста на получаване на права върху търговски марки чрез използване, заличаването на регистрации поради неизползване, или придобиване на отличителен характер на марката чрез използване. Но, за целите на проекторазпоредбите, терминът “използване” следва да обхваща използването на марката по Интернет.

2.6 №.3. Въпреки че “промоцията на марката” също може да се приеме за използване, тя е включена като отделен критерий за определяне общоизвестността на марката. Това се прави главно с цел да се избегнат всякакви спорове относно това дали промоцията на дадена марка може или не да се счита за използване на марката. На пазара се появяват все повече конкурентни стоки и/или услуги, така че обществената известност на дадена марка, особено във връзка с нови стоки и/или услуги, се дължи предимно на промоцията на тази марка. Например рекламата в пресата и електронните медии (включително Интернет) е вид промоция. Друг пример за промоция е излагането на стоки и/или услуги на панаири и изложби. Тъй като една изложба се посещава от хора от различни страни (дори и когато могат да излагат гражданите само на една страна, например ако става дума за национален панаир или изложба), “промоцията” в смисъла на № 3 не се свежда само до международни панаири и изложби.

2.7 №. 4. Броят на регистрациите на дадена марка в целия свят и срокът на действието им може да бъде индикатор за това дали тази марка може да се счита за общоизвестна. Когато броят на регистрациите в целия свят се приеме за имащ отношение към въпроса, не трябва да се изисква тези регистрации да бъдат на името на един и същи човек, тъй като в много случаи марката е притежание в различни страни на различни компании, принадлежащи към една и съща група. Регистрациите имат отношение към въпроса само дотолкова доколкото отразяват използването или признаването на марката, например ако марката действително е използвана в страната, за която е регистрирана, или пък е регистрирана с доброто намерение да бъде използвана.

2.8 №. 5. Пред вид принципа за териториалност общоизвестните марки се прилагат на национална основа. Доказателства за успешно прилагане правата върху общоизвестна марка или за признаването на дадена марка за добре известна, например, в съседни страни, може да служат като индикатор за това дали марката е добре известна в дадена страна. Прилагането на правата има широко тълкувание, като обхваща и опозиционни процедури, при които притежателят на общоизвестна марка предотвратява регистрирането на влизаща в колизия марка.

2.9 №. 6 Съществува голямо разнообразие от методи за оценяване на търговските марки. Този критерий не предполага използването на някакъв определен метод. Той просто означава признание, че стойността на марката може да бъде индикатор за това дали тя е общоизвестна или не.

2.10 Алинея (1)(в) пояснява, че списъкът на изредените в точка (б) критерии не е пълен и че съответствието или не с тези фактори не може само по себе си да бъде решаващо при определяне на това дали дадена марка е общоизвестна.

2.11 Алинея (2)(a). В точка (a) се посочва, че публична известност дадена марка може да има по-скоро в релевантни обществени сектори, отколкото сред широката публика. За пример, в точки (i) до (iii) се описват три релевантни сектора. Точки (i) до (iii) имат илюстративен характер, като могат да съществуват и други релевантни обществени сектори освен посочените там.

2.12 Точка (i). Терминът “потребители” трябва да се разбира в широкия смисъл на думата и не трябва да се ограничава само до лицата, които действително и физически ползват продукта. В това отношение може да се направи връзка с термина “защита на потребителя”, който обхваща цялата потребителска общност. Дадена марка може да се използва за най-разнообразни по характер стоки и услуги, така че във всеки отделен случай действителните и/или потенциални ползуватели могат да бъдат различни. Групите действителни и/или потенциални потребители могат да се идентифицират чрез параметри като, например, групата потребители, за които са предвидени носещите марката стоки и услуги, или групата действителни покупатели.

2.13 Точка (ii) В зависимост от естеството на стоките и услугите каналите за разпространението им могат да бъдат най-различни. Някои стоки се продават в супермаркети и са лесно достъпни за потребителите. Други стоки се разпространяват чрез доставяне от официални дилъри или дистрибутори директно в службата или дома на потребителя. Това означава, например, че едно проучване сред потребители, които пазаруват предимно в супермаркетите, не може да бъде добър индикатор за установяване на релевантния обществен сектор по отношение на марка, която се използва изключително за стоки, продавани чрез поръчка по пощата.

2.14 Точка (iii) Бизнес кръговете, боравещи с маркови стоки и/или услуги, се състоят общо взето от вносители, търговци на едро, лицензополучатели или франчайзанти, заинтересовани и готови да търгуват със стоките или услугите, за които се отнася марката.

2.15 Алинея (2)(б) Достатъчно е марката да е добре известна в поне един релевантен обществен сектор, за да бъде считана за общоизвестна. Не е позволено да се прилага по-строг тест, например марката да е добре известна сред широката публика. Причината за това е, че често марките се използват по отношение на стоки или услуги, които са предназначени за определени обществени сектори, например клиенти, разпределени в отделни групи по доходи, възраст и пол. Едно обширно дефиниране на обществения сектор, в който марката би трябвало да е известна, не би допринесло за целите на международната закрила на общоизвестни марки, а именно забрана за използване или регистриране на такива марки от неупълномощени лица с цел или да представят свои стоки или услуги за такива на действителния притежател на марката, или да продават правото на притежателя на общоизвестната марка.

2.16 Алинея 2(в). Докато в алинея (2)(б) се посочва, че страните-членки трябва да предоставят закрила на марки, които са добре известни в поне един релевантен обществен сектор, алинея (2)(в) въвежда възможността страните-членки да осигуряват, по избор, закрила и на марки, които са просто известни в релевантния обществен сектор.

2.17 Алинея 2(г) пояснява, че алинея (2)(б) и, където трябва, (в), съдържа минимум стандарти за закрила, както и че страните-членки са свободни да осигуряват закрила на марки, които, например, са добре известни само извън страната, в която се търси закрила.

2.18 Алинея (3)(а) съдържа определени условия, изпълнението на които не може да бъде изисквано като условие за определяне общоизвестността на марката.

2.19 Алинея 3(б). Ако е възможна закрилата на дадена марка в страна-член въз основа на това, че е добре известна извън нейната юрисдикция, то тази алинея позволява на страната-член, въпреки алинея (3)(a)(ii), да изисква доказателство в подкрепа на този факт.

Бележки по член 3

3.1 Общо. Закрилата, която трябва да се предоставя на общоизвестни марки в приложение на разпоредбите, е закрила срещу влизащи в колизия марки, бизнес идентификатори и домейн имена. Разпоредбите не касаят колизии между общоизвестни марки и географски указания или наименования за произход. Разпоредбите обаче представляват един минимум стандарт за закрила, като страните-членки са свободни, разбира се, да осигуряват по-широка закрила.

3.2 Алинея (1). Съгласно тази алинея една общоизвестна марка може да получи закрила в страна-член поне от времето, когато марката стане добре известна в тази страна-член. Това означава, че никоя страна-член не е длъжна да предоставя закрила на марка с “международна” известност, ако тази марка не е добре известна в тази страна, или пък ако марката е известна, но не добре. Но, както показва думата “поне”, закрила може да се предостави и преди марката да стане добре известна.

3.3 Алинея (2). Случаите, касаещи закрилата на общоизвестна марка, много често включват елемент на недобросъвестност. Алинея (2) отчита този факт, като най-общо се посочва, че недобросъвестността трябва да се взема под внимание при балансиране интересите на страните в случаите, касаещи прилагането на права върху общоизвестни марки.

Бележки по член 4

4.1 Алинея (1)(a) определя условията, при които се счита, че една марка е в колизия с общоизвестна марка по отношение на еднакви или сходни стоки и/или услуги. Предвидените в алинеи (2) до (6) мерки се прилагат, ако са изпълнени условията на тази точка.

4.2 Алинея (1)(б) е приложима независимо от естеството на стоките и/или услугите, за които се използва влизащата в колизия марка. Предвидените в алинеи (3) до (6) мерки са приложими само в случаи, когато е изпълнено поне едно от изложените в точки (i) до (iii) условия. Когато трябва да се предостави закрила срещу регистрацията, например, на влизаща в колизия марка, която все още не е използвана, условията съгласно точки (i) (iii) трябва да се прилагат така, все едно влизащата в колизия марка е била използвана, както е посочено с думите “би” в точки (i) и (iii) и “има вероятност” в точка (ii).

4.3 Точка (i). Съгласно тази точка, между дадена общоизвестна марка и стоките или услугите на трето лице може да се направи връзка, например, ако се създаде впечатлението, че притежателят на общоизвестната марка се занимава с производството на тези стоки или предлагането на тези услуги, или че това производство или предлагане е лицензирано или спонсорирано от него. Интересите на притежателя на общоизвестната марка биха могли да бъдат увредени, ако стоките и/или услугите, с които се прави връзка, са с ниско качество, отразяващо се негативно на репутацията на общоизвестната марка.

4.4 Точка (ii). Тази точка може да се приложи, например, ако има вероятност използването на влизаща в колизия марка да навреди по един несправедлив начин на уникалната позиция на общоизвестната марка на пазара. Друг пример за нанасяне на вреда е, когато влизащата в колизия марка се използва за стоки или услуги, които са с ниско качество или са от неморално или неприлично естество. Думите “по един несправедлив начин” означават, че използване от трето лице на общоизвестната марка, което не е в разрез с почтената търговска практика, не представлява нанасяне на вреда.

4.5 Точка (iii). Случаят съгласно тази точка се различава от тези в точки (i) и (ii) по това, че тук не се прави погрешна връзка относно истинския произход на стоките и/или услугите (както в точка (i)), нито пък общоизвестната марка губи част от стойността си в очите на обществото (както е в точка (ii)), а по-скоро въпросното използване би довело, например, до натрупване на ползи за ползувателя на влизащата в колизия марка на гърба на реномето на общоизвестната марка. Позоваването в тази точка на “нечестно извличане на полза” осигурява на страните-членки гъвкавост в приложението на този критерий. Например, позоваването на общоизвестна марка за оправдани от търговска гледна точка цели, като продажба на резервни части, не е нечестно и, следователно, трябва да бъде позволено.

4.6 Алинея (1)(в). Точка (в) предвижда изключение от общия принцип, съдържащ се в член 2(3)(a)(iii), съгласно който страната- член не може да изисква марката да е известна на широката публика при определяне общоизвестността й. Но, когато се търси закрила на марката съгласно член 4(1)(б)(ii) и (iii), може да се изисква марката да е известна на широката публика.

4.7 Алинея (1)(г) пояснява, че права, получени преди марката да стане добре известна в дадена страна-член, не се считат за влизащи в колизия с общоизвестната марка. Има обаче едно съществено изключение от това правило, а именно, когато марката е регистрирана или заявена недобросъвестно.

4.8 Алинея (2). Целта на тази алинея се състои в това, когато са предвидени опозиционни процедури срещу регистрацията на марки, притежателите на общоизвестни марки да имат право да възразяват срещу регистрирането на марка, която би влязла в колизия с тяхната общоизвестна марка. Възможността за опозиция срещу регистрирането на марки въз основа на колизия с общоизвестна марка дава своевременен шанс на притежателите на общоизвестни марки да ги защитят. Позоваването на алинея (1)(a) свежда изискването, касаещо опозиционни процедури, до случаи на колизия. Следователно, случаите на евентуално увреждане не се разглеждат по време на опозиционната процедура.

4.9 Алинея (3)(a). Съгласно точка (a) датата, на която Ведомството направи регистрацията обществено достояние, се счита за начален момент в изчисляването на периода, през който трябва да се приемат процедури по заличаването, тъй като това е най-ранната дата, на която може да се очаква притежателят на общоизвестна марка да е получил официално уведомление за регистрацията на влизаща в колизия марка. Предвиденият в тази алинея срок започва да тече от датата, на която ведомството е направило регистрацията обществено достояние, и изтича не по-рано от пет години след това.

4.10 Алинея (3)(б). Ако компетентният орган може по своя инициатива да започне производство по заличаване регистрацията на дадена марка, резонно е колизията с общоизвестна марка също да се счита за основание за заличаване.

4.11 Алинея (4) предоставя на притежателя на общоизвестна марка още едно средство за защита на правата му, а именно правото да поиска от компетентния орган да разпореди забрана за използването на влизаща в колизия марка. Подобно на правото да се поиска производство за заличаване съгласно алинея (3), правото за искане на разпореждане за забрана използването на влизаща в колизия марка е предмет на срок от най-малко пет години. Но в случаите на използване на влизаща в колизия марка периодът от най-малко пет години трябва да се изчислява от момента, в който притежателят на общоизвестната марка е узнал за използването на влизащата в колизия марка. От това следва, че няма задължение за забрана използването на марка, която е в конфликт с общоизвестна марка, когато притежателят на общоизвестната марка поне пет години съзнателно е толерирал това използване. Въпросът относно това дали знанието на даден лицензополучател за използването на влизаща в колизия марка може да се припише на притежателя на общоизвестната марка не се третира в тази алинея, така че трябва да се решава съгласно действащия закон.

4.12 Алинея (5)(a) и (б) посочва, че срокове, които съгласно алинеи (3) и (4) могат да се прилагат във връзка със заличаване на регистрация или забрана за използване, не могат да се прилагат, ако марката е регистрирана или използвана недобросъвестно.

4.13 Алинея (5)(в) предлага един възможен критерий, който може да бъде използван за определяне на недобросъвестност.

4.14 Алинея (6). Потенциален проблем за притежателя на общоизвестна марка би могла да бъде ситуация, при която марка, влизаща в колизия с общоизвестна марка, е регистрирана добросъвестно, но никога не е използвана. В повечето случаи тази ситуация попада под разпоредбите на националното или регионалното законодателство, съгласно което регистрацията на марка, която не бъде използвана през определен период от време, подлежи на анулиране. Но когато такова изискване няма, става възможна ситуация, при която марка, влизаща в колизия с общоизвестна марка, е регистрирана добросъвестно, но никога не е използвана и затова не е привлякла вниманието на притежателя на общоизвестната марка. Целта на алинея (6) е да се предотврати ситуация, при която притежателят на общоизвестната марка да не може да защити правата си в сроковете съгласно алинеи (3) или (4).

Бележки по член 5

5.1 Общо. В член 5 се посочват мерките, които страните- членки трябва да осигурят за случаите, когато е налице колизия между общоизвестна марка и бизнес идентификатор. Този член се състои по същество от същите разпоредби, както и член 4, но отчита специфичното естество на бизнес идентификаторите. Основните различия между марки и бизнес идентификатори се състоят в това, че (i) марките отличават стоки и/или услуги, докато бизнес идентификаторите отличават различните бизнеси, и (ii) регистрацията на марките се извършва от национални или регионални органи (в повечето случаи това са ведомства по търговските марки), докато бизнес идентификаторите могат да бъдат регистрирани от администрации, които могат да са различни в различните страни, а могат и изобщо да не се регистрират.

5.2 Относно частите от член 5, които са еднакви с член 4, препратка се прави към бележките по член 4.

5.3 Алинеи (2) и (3). Виж бележка 5.2.

Бележки по член 6

6.1 Общо. Въпросът относно юрисдикцията нарочно не е разгледан и, следователно, е оставен на страната-член, в която се търси закрила.Така ищецът по дело за закрила на общоизвестна марка срещу регистрирането й като домейн име трябва да установи дали компетентният орган има юрисдикция по отношение на ответника в държавата, в която е заведено делото, както и дали въпросната марка е общоизвестна в тази държава.

6.2 Алинея (1) описва едно от най-често срещаните условия, при които се счита, че дадено домейн име е в колизия с общоизвестна марка. Както показват думите “най-малкото”, това не е единствената възможна ситуация на колизия между общоизвестна марка и домейн име, като, разбира се, страните-членки са свободни да предвиждат мерки за други конфликтни ситуации.

6.3 Алинея (2). Предвидените в алинея (2) мерки, т.е. прехвърляне или анулиране на нарушаващото домейн име, са най-подходящите за такава ситуация.