Цифровият облак – заплаха или нова възможност за музикалната индустрия

Цифровият облак (computing cloud) е термин, с който се описва възможността за достъп до информация от отдалечени сървъри, вместо достъп от локален компютър. Информацията съхранявана в облака може да бъде достъпна от най-близките сървъри. Цифровите облаци дават възможност, чрез мрежи като интернет, да се получава достъп до  данни и софтуер, инсталирани на компютри, разположени другаде. [...]

Цифровият облак (computing cloud) е термин, с който се описва възможността за достъп до информация от отдалечени сървъри, вместо достъп от локален компютър. Информацията съхранявана в облака може да бъде достъпна от най-близките сървъри. Цифровите облаци дават възможност, чрез мрежи като интернет, да се получава достъп до  данни и софтуер, инсталирани на компютри, разположени другаде. В областта на музиката цифровият облак позволява на потребителите да качват музикалните си файлове в облака и след това да имат достъп до тях през интернет браузъра.

На световната конференция за авторско право проведена през месец юни 2011г. някои от ключовите представители ма музикалната индустрия изразиха мнение относно възможностите на услугата на Apple iCloud.

Изпълнителният директор на Mediaclarity, Джереми Силвер представи ясна дефиниция на компютърните облаци и значението им за създателите на съдържание. Специално внимание бе обърнато на „cloud” дигиталните услуги на Amazon и Google свързани с музика, извършвани по-рано през годината без необходимите за тази дейност лицензи от  притежателите на авторски права.

Изпълнителният директор на ASCAP (American Society of Composers, Authors and Publishers) Джон ЛоФрументо е възприел първата вълна на  cloud  услуги с ентусиазъм, тъй като членовете на неговата организация имат желание творбите им да са изцяло достъпни. ЛоФрументо допълни: „Ние не вярваме, че платформата определя правата, ние вярваме, че правата са дефинирани и трябва да се плащат. Ентусиазмът ни беше разбит, когато компаниите Amazon и Google предположиха, че имат свободен достъп до неприкосновеността на творците и затова няма никакви права, които трябва да бъдат платени. „

Джон ЛоФрументо напомни за петнадесет годишната борба с кабелните телевизии, която е довела до положителни резултати за притежателите на права и допълни, че „съществува възможност и за двете страни, (притежателите на права и технологичните компании) да се съберат и да обсъдят естеството на правата в рамките на тези нови услуги, както и начина, по който заедно да вървим напред. Ние не искаме да отричаме “cloud” услугите ние ги приемаме, но искаме да бъдем приемани като достойни получатели на справедливо обезщетение“ .

Според Робърт Ашкрофт, изпълнителен директор на PRS (Performing Right Society) трябва да се прави разграничение между пасивни и активни cloud  услуги . Според г-н Ашкрофт  това може да е най-важното нещо, което се случва в индустрията. Едната възможност е “cloud” услугите да осигуряват високо качество на музиката на справедлива цена с пълна мета-данни, нови интерфейси и улавяне на пълния потенциал на онлайн услугите или сме на път да разклатим законните услуги, които са лицензирани, но непечеливши, тъй като няма да са конкуренти в новите условия”.

Мнението на Антъни Бебауи от EMI Music Publishing е, че облакът е част от еволюцията на музикалната индустрия. Според него „ в момента хората преминават от цифров модел на собственост към модел на достъп”.  Според Бебауи „облакът е просто еволюционна стъпка”.

Автор

Даниела Сапунджиева

Източник:

http://www.copyrightsummit.com/news/