Владимир Люцканов пред www.ipbulgaria.com – разговор с Елица Матеева

Предстои премиерата на „Време за мъже” (в края на месец октомври 2008), на която сте режисьор. Сподолете по какъв начин уреждате правата, свързани с интелектуалната собственост на мюзикъла (музика Дейвид Язбек, либрето Терънс Макноли – б.а.)?

v_luckanov

Начините за търсене и получаване на правата са два: директният преговор с Агенцията, която държи правата и другият е чрез посредник в случая това е ТЕАТЪРАУТОР. Ако работим с ТЕАТЪРАУТОР се спестяват множество обаждания, допълнителни уточнения и контакти със собствениците на правата. Но чрез ТЕАТЪРАУТОР правата се оскъпяват, защото ТЕАТЪРАУТОР по силата на закона начислява 20% ДДС върху реалната сума. Правата върху спектакъла са 15 хиляди лева – около 10 хиляди долара. При действие чрез ТЕАТЪРАУТОР аз трябва да платя 18 хиляди лева, и затова реших че по-добре е да си спестя тези 3 хиляди лева като проведа лично преговорите с Агенцията носител на правата върху мюзикъла – MTI-Music Theatre International. Знаете с колоко трудности се справяме да намерим пари за една постановка, та камо ли да даваме още средства за ТЕАТЪРАУТОР. ТЕАТЪРАУТОР нямат вина за тези начисления, подобно е положението при хората от издателския бизнес, които също са жертва на ДДС, нелек е животът на т.нар. културни стоки, защото те са обременени с ДДС. Предпочетохме да работим с Агенцията, която държи лиценза върху постановката, вече след като имахме подобен успешен опит като поставихме „Оливър” миналия сезон. Разбира се, когато плащаме и уреждаме договорите си по директен начин, театърът ни се превръща в една каса, което пък затруднява нашата дейност, защото сътрудничеството с ТЕАТЪРАУТОР олекотява тези отношения със заплащането на суми и т.н. Докато държавата не се усети да въведе данъчни облекчения за продуктите на културата, всички от тази сфера ще се опитваме да заобикаляме, да търсим пътища за лично спасяване при организирането на проектите си.

Вие режисирахте текста на Лора Кънигам „Красиви тела” в НДТ „Сълза и смях”, там въпросът за авторските права предизвика идването на авторката у нас, защото не беше се отчело смяната на персоналния й агент.

Въпросът се движеше от актрисата Искра Ангелова-преводач на текста и ръководството на НДТ „Сълза и смях”. Знам, че авторката Лора Кънигъм с право се обажда редовно и заплашва с основание ръководството на театъра, че ако не й се удовлетворят правата ще спре спектаклите. Тя с месеци не си получава сумите. Колкото и да не ми се иска да е така ние в Младежкия театър също малко закъсняваме с изплащането на правата спрямо авторите, с г-жа Майя Илиева от ТЕАТЪРАУТОР направихме статистика, че се движим с 6 месеца закъснение за изплащане на правата от последното тримесечие. В момента изплащаме права от края на 2007 г. Аз самият съм ползвател на авторски права и знам какво е ако се отнесат некоректно с работата ми, проблемът е в разпределението на бюджетните средства. Редовно получавам от ТЕАТЪРАУТОР писма, че ако не платя права ще спрат постановките, аз им пиша и-мейли, в които им обещавам, че макар и със закъснение – те ще си получат сумите. Ако платя автоматично изискуемите суми, това означава, че няма да платя тока и парното на театъра. Театърът няма възможност физически да акумулира средства, които с една вноска да решат авторските права към ТЕАТЪРАУТОР. Аз разчитам на колегиалността на ТЕАТЪРАУТОР, че те ще ме изчакат. Ако плащаме по-ниски суми –това означава да ползваме стари текстове, звучащи не така актуално, нелюбопитни и по-лоши като качество.

Собственик сте на продуцентска къща „VIP Медия”, с която правите поредицата „Умно село”. Опишете взаимотношенията, проблемите в тази област като носител на авторски права в областа на филмопроизводството?

„Умно село” е също доста объркан проблем – аз плащам права като продуцент на Националния филмов център за това, че ползвам някакви секунди или минутки от стари филми-до преди години НФЦ беше носител на правата на всички филми, които ползвахме, когато описвахме творческата кариера на героите от нашата поредица. Изпращам едни списъци до НФЦ, в които съм включил секундите и минутите на съответните филми, които съм ползвал и те ми ги връщат с калкулация какво да заплатя. Има и друг вариант на поведение, често прибягвам до това средство, поради факта, че моят бюджет предоставен ми от БНТ от 1997 г. до сега не е мръднал, та аз, ако трябва да платя всички права, ще ми се наложи да си плащам за да работя… разсъждавам по следния начин-хубаво е този фонд и памет, за която работим все пак да съществува, затова често познавайки човека, за който правя филм-например Рангел Вълчанов-в личен разговор го моля да ми преотстъпи с негово разрешение дадени кадри. По-късно ако от БНТ ми искат кадри от мои филмчета за дадена личност, по същия начин ми се обаждат, колко да ми платят-естествено и аз се съгласявам да не ми плащат, така на уговорка. Аз няма да забогатея с тези 5 минуи от моя филм, предпочитам да загубя сто-двеста лева, но да го има този кадър или филм. Съзнавам, че не трабва да се правят компромиси в това отношение, и проблемите от подобно естество би трябвало законово да бъдат уредени. Иска ми се да се имам бюджет, с който мога да отделя достатъчно пари за авторски права, тогава и аз няма да търся заобиколни пътища за удовлетворяването им.

интервюто бе взето от кореспондент на www.ipbulgaria.com