Становище на Представители по ИС Относно Проект на Постановление на Министерски съвет за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират от Патентното ведомство на Република България

становище
От група представители по индустриална собственост, както следва:

Иван Николов Иванов,
Иглика Георгиева Иванова,
Самуил Габриел Бенатов,
Екатерина Крумова Попова,
Магдалена Лъчезарова Стоянова,
Владислав Здравков Николов,
Силвия Павлова Павлова,
Тодор Стоичков Лозанов,
Георги Цветанов Перев,
Румяна Стефанова Слабова,
Веселина Пенчева Пенева,
Велислава Иванова Попова — Миленкова,
Иван Маринов Маринов,
Ира Пеева Христова,
Зорка Николова Милева — Василева,
Николай Петров Игнатов,
Аглаида Сименова Игнатова,
Олга Русева Сиракова,
Стоян Иванов Сираков,
Емилия Здравкова Винарова,
Наталия Здравкова Винарова,
Наташа Петкова Андреева,
Илияна Ангелова Маринова,
Иванка Славчева Пакиданска,
Красимира Дамянова Цоцова,
Петър Здравков Калпакчиев,
Янка Колева Косева,
Радислава Андреева Косева,
Милена Любенова Табакова,
Васил Николов Руйков

Уважаеми дами и господа,

Във връзка с публикуван за обществено обсъждане проект на Постановление за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират от Патентното ведомство на Република България, моля да вземете предвид следното становище (за улеснение е следвана номерацията на параграфите на проекта):

По отношение на § 1

В §1 от проекта на Постановлението за изменение и допълнение е посочено, че точки 3, 5 и 7 на чл. 4, ал. 1 от Тарифата се отменят, като остава точка 6, предвиждаща такса за издаване на свидетелство за регистрация на марка. Действително, чл. 4 от ЗМГО предвижда подобна такса да бъде събирана от Патентното ведомство (за разлика от таксата за регистрация, както е обсъдено по-долу), но липсва яснота кога същата е дължима и платима.

Разпоредбата на чл. 61 от ЗМГО (Обн. ДВ, бр. 98 от 13 декември 2019 г.), предвижда зависимост на регистрацията на марка и издаването на свидетелство единствено от изтичането на срока за подаване на опозиция, съответно влизането в сила на решение по подадена опозиция. Текстът на закона предвижда задължение за административния орган в 7-дневен срок да вземе решение за регистрация и в едномесечен срок да впише марката в Държавния регистър и да публикува в Официалния бюлетин, като на заявителя се издава свидетелство за регистрация. Законът по никакъв начин не предпоставя действията на Патентното ведомство от заплащането на такса от страна на заявителя, още по-малко определя кога е следвало да бъде извършено плащането.

В мотивите за приемането на ЗМГО е изложено, че новият закон цели въвеждането на единна такса, която да се дължи за всички действия, които Патентното ведомство извършва по експертиза и регистрация на всяка заявена марка. В чл. 42, ал. 6 от ЗМГО е предвидено, че към заявката се прилага документ за платени такси (ако са платени по банков път), без да е конкретизирано за кои такси става въпрос (т.е. дали се касае единствено за таксите за заявяване и експертиза или и други). В чл. 46 от закона са регламентирани и последиците от неплащането на таксите, свързани с прекратяване на производството по заявката. Липсата на изрична разпоредба би могло да доведе до тълкуване, че таксата за издаване на свидетелство за регистрация се дължи предварително, при заявяване на марката, в съответствие с чл. 42, ал. 6 ЗМГО (доколкото липса друга разпоредба). Ако обаче се възприеме това тълкуване, то остава открит въпроса по какъв начин ще се процедира при липсата на регистрация на марка (и съответно при неиздаване на свидетелство). Тези съображения са приложими и по отношение на издаването на свидетелство по отношение на географските означения, регламентирани в чл. 4, ал. 2, точка 4 от тарифата.

Предвид на обстоятелството, че в тарифи, одобрени от Министерски съвет се определят размерите на дължимите държавните такси, но не се определя дали и кога те са дължими, считаме, че е необходимо изменение на закона, което да определи изрично кога се дължи таксата за издаване на свидетелства за регистрация.

В допълнение, в проекта на Постановление за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират от Патентното ведомство на Република България, са предвидени изменения, включващи отпадане на точки от разпоредби, без да е предвидено следващото преномериране (§1, т. 1 и 2 от проекта). С оглед коректност следва да се предвиди изрично преномерирането на текстовете, както е направено в §2 от проекта на Постановлението за изменение и допълнение.

По отношение на § 3

Считаме, че предложеният текст на §3 от ПЗР на проекта на Постановление за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират от Патентното ведомство на Република България противоречи на разпоредбите на ЗМГО (Обн. ДВ, бр. 98 от 13 декември 2019 г.) и съответно чл. 15 ЗНА. ЗМГО (Обн. ДВ, бр. 98 от 13 декември 2019 г.) не предвижда такса за регистрация и съответно не може подобна такса да бъде въвеждана с допълнителна разпоредба в подзаконов нормативен акт.

Новият ЗМГО (Обн. ДВ, бр. 98 от 13 декември 2019 г.) въведе една единна държавна такса, която се дължи за всички действия, които Патентното ведомство извършва по експертиза и регистрация на всяка заявена марка. Съгласно чл. 4 на отменения ЗМГО (отм.), Патентното ведомство събираше отделни такси в производството по регистрация на марка: такса за заявяване и експертиза при подаване на заявката и преди регистрацията на марката — и впоследствие такса за регистрация и издаване на свидетелство за регистрация. В чл. 4 на новия ЗМГО (Обн. ДВ, бр. 98 от 13 декември 2019 г.), таксата за регистрация на марката е отпаднала. Посочената разпоредба изчерпателно изброява услугите и действията, за които Патентното ведомство събира такси, като не е предвидено заявителите да дължат и органът да събира отделна такса за регистрация.

Съгласно §5 (1) от ПЗР на ЗМГО (Обн. ДВ, бр. 98 от 13 декември 2019 г.), новият закон се прилага за заявките за регистрация на марки и географски означения, по които няма влязло в сила решение до влизането му в сила. Съответно, в §13 от ПЗР е предвидено, че в 6- месечен срок от влизането в сила на закона, Министерски съвет приема подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане, а до приемането им се прилагат подзаконовите нормативни актове по прилагането на отменения Закон за марките и географските означения, доколкото не противоречат на новия закон.

Новият ЗМГО, който е приложим по отношение на всички заявки, по които няма влязло в сила решение, не предвижда такса за регистрация, която да бъде дължима и събирана от Патентното ведомство. Съответно нейното събиране по подзаконов нормативен акт, приет въз основа на отменения закон, е незаконосъобразно и противоречи на изричната разпоредба на §13 от ПЗР на ЗМГО. Ето защо и предложения §3 от ПЗР на Постановление за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират от Патентното ведомство на Република България, би противоречал пряко на закона (§13 от ПЗР във вр. с § 5 (1) ПЗР във вр. с чл. 4 ЗМГО), което е в нарушение на чл. 15, ал. 1 от ЗНА.

Отделно от горното следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 61 от ЗМГО (Обн. ДВ, бр. 98 от 13 декември 2019 г.), приложим за всички заявки за регистрация на марки, по които няма влязло в сила решение, предвижда Патентното ведомство да вземе решение в 7-дневен срок за регистрация на марка при изтичането на срока за подаване на опозиция, когато такава не е подадена, съответно при окончателно решение по подадена опозиция. Административният орган има задължение по закон да вземе решение за регистрация, без да са предвидени каквито и да било други условия за това, в това число задължение за заплащането на такса за регистрация.

Предвид на изложеното считаме, че предложената разпоредба на §3 от ПЗР на проекта на Постановление за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират от Патентното ведомство на Република България, следва да отпадне. Текстът на разпоредбата противоречи на чл. 4 от действащия ЗМГО, и противно на декларираните мотиви, по никакъв начин не може да доведе „до преодоляване на правната несигурност относно дължимите държавни такси в производствата по закрила на марките и географските означения по заявки, попадащи в § 5 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на новия ЗМГО“. Съобразно чл.15, ал.1 от Закона за нормативните актове, постановлението за изменение и допълнение на Тарифата за таксите като нормативен акт трябва да съответства на закона, който е нормативен акт от по-висока степен, а не да допълва без законова делегация пропуски в него. В случая, законът не е предвидил такса за регистрация на марка да се дължи по заварените производства, по които няма решение за регистрация на марката до влизане в сила на новия закон. След като няма такава законова уредба и таксата за регистрация на марка е отпаднала съгласно чл. 4 на новия ЗМГО, то с Постановление за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират от Патентното ведомство на Република България, тази материя не може да бъде регулирана.

Въвеждането на такса за регистрация на марка по отношение на заявки за регистрация на марки, подадени преди влизането в сила на ЗМГО и по които не е постановено решение, би следвало да е възможно единствено чрез изменение на закона, но не и чрез разпоредба в подзаконов нормативен акт.