Становище на адв. Табакова и адв. Руйков Относно Проект на Постановление на МС за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, събирани от ПВ

Патентното ведомствоСтановище

Относно: Проект на Постановление на Министерски съвет за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират от Патентното ведомство на Република България

От адв. Милена Георгиева-Табакова, представител по индустриална собственост,
и адв. Васил Руйков, представител по индустриална собственост
Адрес за кореспонденция: София 1606, ул. „Ами Буе“ № 18, вх. В
gb.ivokabatnull@avokabat.m; gb.ivokabatnull@vokyur.v

Уважаеми дами и господа,

Във връзка с публикуван за обществено обсъждане проект на Постановление за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират от Патентното ведомство на Република България, изразяваме следното становище:

В предложения проект е предвиден §3 от ПЗР който цели, съгласно доклада на вносителя – „преодоляване на правната несигурност относно дължимите държавни такси в производствата по закрила на марките и географските означения по заявки, попадащи в § 5 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на новия ЗМГО“ .

Едно от съществените изменения на новия ЗМГО (Обн. ДВ, бр. 98 от 13 декември 2019 г.) е въвеждането на една единна държавна такса, която се дължи за всички действия, които Патентното ведомство извършва по експертиза и регистрация на всяка заявена марка. Съгласно чл. 4 на отменения ЗМГО (отм.), Патентното ведомство събираше следните такси в производството по регистрация на марка: за заявяване и експертиза при подаване на заявката и преди регистрацията на марката – такса за регистрация и издаване на свидетелство за регистрация. В чл. 4 на новия ЗМГО (Обн. ДВ, бр. 98 от 13 декември 2019 г.), таксата за регистрация на марката е отпаднала. Посочената разпоредба изчерпателно изброява услугите и действията, за които Патентното ведомство събира такси, като не е предвидено заявителите да дължат и органът да събира отделна такса за регистрация.

Съгласно §5 (1) от ПЗР на ЗМГО (Обн. ДВ, бр. 98 от 13 декември 2019 г.), новият закон се прилага за заявките за регистрация на марки и географски означения, по които няма влязло в сила решение до влизането му в сила. Съответно, в §13 от ПЗР е предвидено, че в 6-месечен срок от влизането в сила на закона, Министерски съвет приема подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане, а до приемането им се прилагат подзаконовите нормативни актове по прилагането на отменения Закон за марките и географските означения, доколкото не противоречат на новия закон.

Новият ЗМГО, който е приложим по отношение на всички заявки, по които няма влязло в сила решение, не предвижда такса за регистрация, която да бъде дължима и събирана от Патентното ведомство. Съответно нейното събиране по подзаконов нормативен акт, приет въз основа на отменения закон е незаконосъобразно и противоречи на изричната разпоредба на §13 от ПЗР на ЗМГО. Ето защо и предложения §3 от ПЗР на Постановление за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират от Патентното ведомство на Република България, би противоречал пряко на закона (§13 от ПЗР във вр. с § 5 (1) ПЗР във вр. с чл. 4 ЗМГО), което е в нарушение на чл. 15, ал. 1 от ЗНА.

Отделно от горното следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 61 от ЗМГО (Обн. ДВ, бр. 98 от 13 декември 2019 г.), приложим за всички заявки за регистрация на марки, по които няма влязло в сила решение, предвижда Патентното ведомство да вземе решение в 7-дневен срок за регистрация на марка при изтичането на срока за подаване на опозиция, когато такава не е подадена, съответно при окончателно решение по подадена опозиция. Административният орган има задължение по закон да вземе решение за регистрация, без да са предвидени други условия за това, като заплащането на такса за регистрация.

Предвид на изложеното считаме, че предложената разпоредба на §3 от ПЗР на проекта на Постановление за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират от Патентното ведомство на Република България, следва да отпадне. Текстът на разпоредбата противоречи на чл. 4 от действащия ЗМГО и съответно по никакъв начин не може да доведе „до преодоляване на правната несигурност относно дължимите държавни такси в производствата по закрила на марките и географските означения по заявки, попадащи в § 5 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на новия ЗМГО“. Съобразно чл.15, ал.1 от Закона за нормативните актове, постановлението за изменение и допълнение на Тарифата за таксите като нормативен акт трябва да съответства на закона, който е нормативен акт от по-висока степен, а не да допълва без законова делегация пропуски в него. В случая, законът не е предвидил такса за регистрация на марка да се дължи по заварените производства, по които няма решение за регистрация на марката до влизане в сила на новия закон. След като няма такава законова уредба и таксата за регистрация на марка е отпаднала съгласно чл. 4 на новия ЗМГО, то с Постановление за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират от Патентното ведомство на Република България, тази материя не може да бъде регулирана.

Въвеждането на такса за регистрация на марка по отношение на заявки за регистрация на марки, подадени преди влизането в сила на ЗМГО и по които не е постановено решение, би следвало да е възможно единствено чрез изменение на закона, но не и чрез разпоредба в подзаконов нормативен акт. В тарифи, одобрени от Министерски съвет се определят размерите на дължимите държавните такси, но не се определя дали и кога те са дължими, още по-малко се въвеждат такси, които не са уредени в закон.