Председателят на ПВ губи дело срещу Министър Председателя

Таня НайденоваС определение № 13073 от 03/11/2014 на Върховният административен съд на Република България, остави без разглеждане жалбата на Таня Найденова Митова от гр.София против заповед № КВ-376 от 08.10.2014 г. на Министър Председателя на Република България.

Мотивите на съда са:

„Производството е образувано пред Върховния административен съд (ВАС) по жалба на Таня Найденова Митова от гр.София против заповед № КВ-376 от 08.10.2014 г. на Министър Председателя на Република България. В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност на заповедта, като постановена при липса на основания за издаването й. Поради това се иска обявяването й за нищожна, а алтернативно се иска отмяната й. С жалбата е поискано и спиране изпълнението на административния акт на основание чл. 166, ал.1 АПК, като същевременно се твърди, че изпълнението на заповедта е спряно по силата на закона.

Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.171 АПК представените по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Със заповед № КВ-59 от 17.03.2014 г. на Министър-председателя на РБ жалбоподателката Митова е назначена за председател на Патентно ведомство.

С обжалваната заповед Министър-председателят на РБ е разпоредил изменението на негова заповед № КВ-354 от 11.09.2014 г. по следния начин: 1. Назначен е Камен Владимиров Веселинов за председател на Патентно ведомство;2 До встъпването му в длъжност като титуляр по т.1 да изпълнява временно функциите на отсъстващия председател Таня Найденова Митова и 3 определен е реда за заплащане на възнагражденията му.

От представеното административна преписка се установява, че със заповед № КВ -353 от 11.09.2014 г. на основание чл. 79, ал.7 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели (ЗПРПМ), във вр. с чл. 19а, ал.2 от Закона за администрацията (ЗАдм) Министър –председателят на РБ е освободил жалбоподателката като председател на Патентно ведомство, а със заповед № КВ-354 от 11.09.2014 г. на същите правни основания е назначил за председател на Патентно ведомство Камен Владимиров Веселинов.

От приложените с жалбата и административната преписка писмени доказателства не се установява обжалваната от Митова заповед № КВ-376 от 08.10.2014 г. на Министър-председателя на РБ да засяга лично и пряко нейни правни интереси.

Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на производството. Липсват доказателства жалбоподателката да е адресат на административния акт или да е участвала в производството по издаването му или същият да създава права или задължения лично за нея или да засяга нейни лични права, свободи и закони интереси.

Жалбоподателката обосновава правния си интерес от оспорване на акта с обстоятелството, че заема длъжността Председател на Патентно ведомство. В случая обаче е налице заповед № КВ -353 от 11.09.2014 г., с която Митова е освободена от тази длъжност и макар посочената заповед да не й е връчена установява факт, от който следва извод, че за Митова не е налице правен интерес от оспорване на процесната заповед.

За същата безспорно е налице правен интерес да оспорва заповедта, с която е освободена от заеманата от нея длъжност, но не и последващите заповеди, с които е назначено друго лице да заеме същата длъжност и последваща – предмет на жалбата на Митова, с която е разпоредено това лице да изпълнява временно функциите на жалбоподателката, която видно от представеното копие от болничен лист ползва отпуск за временна нетрудоспособност за времето от 22.09.2014 г. до 21.10.2014 г.

Ето защо настоящият състав намира, че в случая за жалбодателката липсва пряк и непосредствен правен интерес за оспорването на акта, при което са налице предпоставките на чл. 159, т. 4 АПК и жалбата на Митова следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.

С оглед на това настоящият състав намира, че е безпредметно да се произнася по заявеното искане за спиране на допуснатото предварително изпълнение на обжалваната заповед. „