Картографиране на творческите индустрии в Пловдив – права на интелектуална собственост

Copyrights.bg представя втора част от доклад с резултатите от Национално изследване „Картографиране на творческите индустрии в град Пловдив“. Авторски колектив: Доц. Иван Чалъков  (ръководител на изследването), Гл.ас.  Донка Кескинова,  хон. ас. Мими Василева Анкетьорски екип от студенти в специалност “Социология” при ПУ “Паисий Хилендарски”: Мария Дачева, Венелина Якубова, Георги Алексиев, Даниела Георгиева, Деница Грозева, Диана Ангелова, […]

The post Картографиране на творческите индустрии в Пловдив – права на интелектуална собственост appeared first on CopyRights.BG.

Copyrights.bg представя втора част от доклад с резултатите от Национално изследване „Картографиране на творческите индустрии в град Пловдив“ – права на интелектуална собственост.

Авторски колектив:

права на интелектуална собственостДоц. Иван Чалъков  (ръководител на изследването),

donka-eskinovaГл.ас.  Донка Кескинова,  хон. ас. Мими Василева

Анкетьорски екип от студенти в специалност “Социология” при ПУ “Паисий Хилендарски”:

Мария Дачева, Венелина Якубова, Георги Алексиев, Даниела Георгиева, Деница Грозева, Диана Ангелова, Димитър Мирославов, Елена Атанасова, Иван Лазаров, Калин Цветков, Красимира Спахиева, Надя Начева, Николина Госпова, Памен Димитров, Радостина Якубова (спец. “Психология”)

Правата на интелектуална собственост – основа на творческите индустрии

Обикновено във всеки разказ най-важните събития се разиграват накрая. Тук описваме ситуацията с интелектуалната собственост. За много от предприемачите и техните служители тази тема може би не е толкова важна, но опита на другите страни, тръгнали преди нас в този бизнес, потвърждава недвусмислено фундаменталното значение на спазването на правата на интелектуална собственост. Защото тъкмо те позволяват ефективното капитализиране на резултатите от творчеството и знанията и интегрира тези разнородни на пръв поглед индустрии в единен отрасъл. Представянето на данните по темата започва с делът на оригиналните продукти и услуги, чрез които фирмите от творческите индустрии в Пловдив присъстват на пазара.  След това проследяваме доколко творческите усилия по създаването им са трансформирани в нематериални активи и приходи от продажби. Накрая изследваме дали неспазването на правата на интелектуална собственост са проблем в отношението между бизнес-партньорите в отрасъла.

Plovdiv_3Типично за отрасъла, голямото мнозинство от фирми продават авторски разработки. Поне част от “работата по поръчка” също трябва да се разглежда като участие в създаването на оригинални продукти, какъвто е примера с дизайнерите работещи за рекламни агенции, софтуерните фирми, майсторите на художествени занаяти (при последните оригиналността се преплита с традицията като те по правило работят по поръчка, откъдето и ниския им дял на графика долу).

Plovdiv_4Разпределeнието по сектори очертава тези от тях, в които творческия елемент в най-голяма степен е част от същността на бизнеса – архитектура, софтуер, моден дизайн и реклама (където също работят много дизайнерски фирми).

права на интелектуална собственостНашият въпрос тук е в по-слаба форма от известните индикатори на OESD (Frascati Manual), според които  фирми инвестиращи над 20% от приходите в развойни изследвания (R&D)  и иновации се приемат за високо-технологични фирми. Ние питаме просто за “нови продукти”, макар в част от секторите (софтуер, архитектура, книгоиздаване и др.) въвеждането на нови продукти безусловно предполага такива изследвания. Това се вижда и от долната графика, където най-много такива фирми има в секторите радио и телевизия и пластични и музикални изкуства, а също и реклама, където новостта и оригиналността е важен елемент от предлаганата услуга.

Plovdiv_6Интересно е, че всяка четвърта фирма от сектор издателство и полиграфия също влага значим дял от печалбата за иновации. Ако е вярно, че Пловдив е втория полиграфска център в страната след София, то очевидно конкурентния натиск тук принуждава фирмите да залагат на иновациите.

Plovdiv_7Отново стигаме до парадокс – макар по-голямата част от фирмите в отрасъла да продават оригинални продукти и правят сериозни инвестции за тяхната разработка, почти ¾ от тях нямат или не могат да отговорят на въпроса за дяла на резултатите от проявеното творчество в техните активи. Все пак регистрираме 15% от фирмите, в които интелектуалната собственост осигурява сериозна част от стойността на активите (над 30%).

Plovdiv_8Разпределението на неотговорилите разкрива реципрочно съотношение – сред неотговорили с най-малък дял са тъкмо в секторите, които по-горе видяхме че почти изцяло разчитат на оригинални разработки (софтуер, архитектура, реклама).

Най-много неоттоворили има в сектор  изкуство и художествени заняти, където продуктът от творчеството е трудно отчуждаем от телесната способност на неговите носители и не се поддава така лесно на патентоване, авторски права и т.н.

Plovdiv_9Графиката дава разпределението по сектори на фирмите, декларирали висок дял нематериални активи (над 30%) – 9 от 16-те фирми в тази група са от секторите софтуер и моден дизайн, а само една фирма е от изкуство и художествени занаяти.

Plovdiv_10Почти всички изследвани фирми са дали информация по този индикатор. От тях по-малко от 60% декларират някакъв тип нематериални активи. Авторски права, патенти, фирмени марки и софтуер по-често притежават в сектор архитектура (над 80%), софтуер (80%), моден дизайн (над 80%), издателство и полиграфия и радио и телевизия (67%). Отново най-нисък е делът в сектор изкуство и худ. занаяти – 73% декларират че не притежават такива активи.

Plovdiv_11Само 1% процент от изследваните фирми са реализирали приходи от продажба на свои патенти или  лицензи по тях! Забележителен е факта че сред малкото фирми реализирали приходи от продажби на интелектуална собственост няма нито една от софтуер и моден дизайн: “При този ограничен пазар патентоването е безсмислено – скъпо е, а може и да ти го откраднат. Но в самата ни работа има ноу-хау което знаем само двамата собственици.Така си пазим хляба…” (софтуерна фирма). Занаятчийство в сферата на високите технологии…

Plovdiv_12Изглежда ситуацията със защитата на  авторските права е по-добра, тъй като сектор радио и телевизия (където много фирми работаят и в звуко и видеозаписната индустрия) има най-виоск дял фирми с  приходи от интелектуална собственост. Висок е делът и в пластичните и музикални изкуства. В добре организираната гилдия на архитектите също има фирми реализирали такива приходи.

Plovdiv_13Закупуването на лицензи и патенти е друга възможност за въвеждането на нови продукти в сектора. Неговото равнище също така е индикатор за наличието на пазар на интелектуална собственост в отрасъла и позволява измерването на степента на развитие на този пазар. Сравнение на тази графика със инвестициите в нови разработки показва, че средно два пъти по-малко фирми закупуват лицензи и патенти спрямо инвестиралите в авторски разработки.

Plovdiv_14Разпределението на закупените права на интелектуална собственост в различните сектори показва, че става дума най-вече за авторски права и лицензи в аудио-визуалните изкуства, включително рекламата. Този резултат може да бъде от кампаниите по лицензирането на софтуер, музикални и други продукти на интелектуалната собственост, провеждани през последните години. Все пак значимия дял от над 1/3 от софтуерни фирми закупили лицензи говори, че сектора, който инвестира най-много в развойна дейност и чиито фирми притежават едни от най-значимите дялове нематериални активи, се явява и купувач на тези продукти.

Всъщност както според приходите от продажба на права на интелектуална собственост, така и според закупените такива, различните сектори като че ли принадлежат към различни отрасли…

Plovdiv_15Данните с които завършваме открехват завесата за причините, поради които за повечето фирми в отрасъла защитата на на собствените разработки и закупуването на правата за ползване на продукти на интелектуалната собственост на други фирми е скъпо или излишно занимание. Всъщност една на всеки шест (дори една на всеки седем) фирми е имала досега проблеми поради това че нейните бизнес партьори не спазват правата на интелектуална собственост. За друга част от причините ще стане ясно и от данните от груповите дискусии и интервютата.

Plovdiv_16Малкото проблеми с интелектуалната собственост са сравнително равномерно разпределени в нейните различни сегменти.

Резюме 6:  Високият дял нематериални активи и развитите права на интелектуална собственост не са присъщи на творческите индустрии в Пловдив. Нещо, повече, от гледна точка на тези важни характеристики не можем да опишем различните сектори като принадлежащи към един отрасъл! Дори на ниското равнище на нематериални активи, защитени авторски права, патенти и др., както и покупката на лицензи за такива, секторите силно се различават помежду си, като особено показателно е ниското отношение на правна защита на собствените разработки в сектори като софтуер и архитектура. По тези  показатели изследваните от нас сектори показват общи черти с останалите икономически отрасли в страната, а не нещо специфично. Ако трябва да търсим все пак такава характеристика и се опитаме да защитим идентичността на отрасъла, можем да я открием във високият дял на оригинални авторски разработки, присъщ на всички сектори. Това обаче е икономически потенциал, който не е станал икономическа реалност, т.е. автономен източник на приходи. И една от причините за това, че фирмите рядко имат проблеми – самите те или техните бизнес партньори – при неспазването на правата на интелектуална собственост.

The post Картографиране на творческите индустрии в Пловдив – права на интелектуална собственост appeared first on CopyRights.BG.