Писмо до министър-председателя на България относно защитата на лични данни от страна на ПВ

Дo
                                                                             Г-н Бойко Борисов
 Министър – председател на
Република България

Д-р Петко Николов
Председател на Патентно Ведомство на Република България

лични данниУважаеми г-н Борисов,

Уважаеми г-н Николов,

След влизане в сила на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент) Патентното ведомство преустанови публикуването в Официалния бюлетин на данни за заявителите и притежателите на патенти, полезни модели и промишлени дизайни, както и данните на притежателите на тези обекти при различни вписвания в държавните регистри (прехвърляне на права, сключвани лицензионни договори, промяна на име). Същевременно в електронната база отпаднаха данните на заявители и представители на заявки за марки, които не са публикувани. Патентното ведомство уведоми на сайта си, че е извършило посочените промени в информационните системи и Официалния бюлетин, за да не се публикуват лични данни, за които липсва съответно нормативно основание.

Тази практика на Патентното ведомство представлява механично съобразяване с Общия Регламент без да се отчетат неговите цели и функции и без да се съобрази прилагането му със спецификата на правата върху индустриалната собственост.  Липсата на публичност на тези данни противоречи на обществения интерес, който изисква заявителите и притежателите на обекти на индустриалната собственост да бъдат известни.

Правата върху индустриална собственост са абсолютни, което предпоставя задължение за спазването им от  всички субекти без титуляра на субективното право. Това налага носителят на такова абсолютно право да бъде публично известен, за да могат другите участници в гражданския и търговски оборот да съобразят своето поведение с неговите права и да не ги накърняват. Оповестяването само на вида и обхвата на придобитото право върху индустриална собственост без посочване на неговия носител не би могло да ориентира в достатъчна степен останалите участници на пазара и да създаде ефективна защита на обектите на индустриална собственост. За да се спазват правата върху индустриална собственост е необходимо носителите на тези права да бъдат известни. По този начин се осигурява двустранен ефект, от една страна се гарантира спазването им от третите лица, което е в интерес на носителите на правата, а от друга се осъществява обществен контрол за тяхното добросъвестно упражняване, което е в обществен интерес.

Следва да се има предвид, че е обичайна практика  дружествата да наблюдават работата на своите конкуренти като проучват тяхната активност в областта на иновациите, съответно да следят за подадени заявки и издадени защитни документи върху обекти на индустриалната собственост. Тази информация им помага да изградят своята бизнес стратегия и намерят своето позициониране на пазара.

Липсата на публични данни за заявителите и притежателите на обектите на индустриална собственост рефлектира отрицателно както върху притежателите на тези права, така и върху интересите на другите заинтересовани участници на пазара и в крайна сметки върху обществения интерес като цяло. Както е известно политиката в областта на индустриалната собственост и иновациите е двигател на развитието и безспорно отразява обществен интерес.

С оглед на изложените съображения,  данни относно заявителите/притежателите на права върху индустриалната собственост са публично достъпни във всички държави-членки на Световната организация за интелектуална собственост, в това число във всички държави-членки на Европейския съюз, както и в международните и европейски институции, регистриращи обекти на индустриална собственост. След влизане в сила на Общия регламент относно защитата на данните тази практика остана непроменена в европейските държави и институции, тъй като не противоречи на неговите цели и разпоредби. С оглед на това, считаме, че България също следва да продължи утвърдената практика за разкриване на данни за заявителите и притежателите на обекти на индустриалната собственост.

Липсата на данни относно притежателите на патенти противоречи на Парижката конвенция закрила на индустриалната собственост, която е основополагащия международен акт в областта на индустриалната собственост. В чл. 12 на конвенцията е  регламентирано публичното оповестяване на заявителите и притежателите на правата на индустриалната собственост, както следва:

„Член 12 (1) Всяка страна – членка на Съюза, се задължава да уреди специална служба за индустриалната собственост, както и централно място за съобщения на публиката за патентите за изобретения, полезните образци, индустриалните рисунки или модели и фабричните или търговски марки.

(2) Тази служба ще обнародва официално едно периодично издание. Тя редовно ще обнародва:

а. Имената на титулярите на издадените патенти с кратко описание на патентованите изобретения;

  1. Репродукции на регистрираните марки…“

Публикуването на данни за заявителите и притежателите на обектите на индустриална собственост съответства на Международните стандарти на Световната организация по интелектуална собственост /WIPO/ – (ST.9 – за патенти), (ST 60 – за марки) и (ST 80 – за промишлени дизайни), определящи обхвата на публикациите на обектите на индустриална собственост.

Изготвените от Световната организация за интелектуална собственост и ревизирани през определен период от време стандарти имат за цел да осигурят достъп до информация, свързана с обектите на индустриална собственост като цяло и с библиографско съдържание на Официалните бюлетини на националните ведомства за защита на индустриалната собственост. Независимо, че по своя характер те са препоръчителни, практиката показва, че се спазват във държавите-членки на Световната организация за интелектуална собственост, в това число във всички европейски държави. Тези стандарти са спазвани винаги и в България, много преди страната ни да стане член на Европейския съюз, тъй като безспорно са създадени в обществен интерес, за да способстват развитието на индустриалната собственост и предотвратяването на нелоялни практики на пазара.

Стандартите предвиждат кодове, при които различните библиографски данни, отнасящи се до обекти на индустриална собственост, посочени в Официалния бюлетин  на определено национално ведомство или конкретните сертификатите за обектите, могат да бъдат идентифицирани без на потребителите да са известни използваните езици и конкретните разпоредби на приложимите национални закони за индустриалната собственост. Изключването на българското Патентно ведомство от тези общо приети и утвърдени международни правила изолира страната ни от съществени информационни канали и води до липса на свободна и достъпна информация, важна за развитието на свободния пазар. Това определено не може да бъде добър сигнал от държава- членка на Европейския съюз, уважаваща принципите на развитието на свободното пазарно стопанство.

С оглед на изложеното, данните относно заявителите и притежателите на обекти на индустриалната собственост следва да продължат да се публикуват, което е в съответствие както с утвърдената през годините практика на българското Патентно ведомство, така и с практиката на европейските институции и другите европейски държави. В случай, че Патентното ведомство като компетентна институция счете, че за това са необходими съответни законодателни промени, считаме, че те следва спешно да се предложат, а не да се лишават заинтересованите лица от информация. Ръководството на Патентното ведомство следва да намери решение на проблема, а не да търси неговото заобикаляне с оправдание спазване на влизане в сила на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни.

  1. Милена Табакова, Председател на Асоциацията на представителите по индустриална собственост
  1. Румяна Пейчева, Председател на УС на Алианс за интелектуална собственост в областта на фармацията, химията и биологията
  1. Аглика Иванова, Изпълнителен секретар на Сдружение Асоциация на Собствениците на марки
  1. Ивета Борисова, Председател на УС на БНГ на AIPPI
  2. Иван Иванов – Председател на УС на Институт за интелектуална собственост и иновации