НАЦИОНАЛНО ПРЕДСТАВИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ “КАРТОГРАФИРАНЕ НА ТВОРЧЕСКИТЕ ИНДУСТРИИ В БЪЛГАРИЯ”

В поредица от публикации copyrights.bg ще представи доклад с резултатите от Национално изследване „Картографиране на творческите индустрии в България“. Поставяме началото с представяне методологията на изследването и дефиниране на изследваните сектори. Очаквайте още: Анализ на статистическите данни за състоянието на творческите индустрии в България Творчески индустрии и авторски прави Правата на авторските и сродните им […]

The post НАЦИОНАЛНО ПРЕДСТАВИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ “КАРТОГРАФИРАНЕ НА ТВОРЧЕСКИТЕ ИНДУСТРИИ В БЪЛГАРИЯ” appeared first on CopyRights.BG.

В поредица от публикации copyrights.bg ще представи доклад с резултатите от Национално изследване „Картографиране на творческите индустрии в България“.

Поставяме началото с представяне методологията на изследването и дефиниране на изследваните сектори. Очаквайте още:

  • Анализ на статистическите данни за състоянието на творческите индустрии в България
  • Творчески индустрии и авторски прави
  • Правата на авторските и сродните им права – основа на творческите индустрии
  • Специфични проблеми на отделните творчески индустрии

Автори:

доц.д-р Иватворческите индустриин Чалъков

donka-eskinovaгл.ас. Донка Кескинова

катедра “Приложна и институционална социология”,
ПУ “Паисий Хилендарски”

Част 1

Настоящото първо по рода си картографиране на творческите индустрии в България цели да очертае тяхното състояние, икономически профил и потенциал за развитие. То възприема една по-тясна дефиниция, наложила се в преобладаващата част от съществуващите разработки в Европа и света, като се фокусира върху ядрото на творческите индустрии, за което е налице консенсус, че представлява икономическа основа на сектора. Става дума за тъй наречените дейности по създаване на съдържанието, характерни за всеки художествен продукт (книга, картина, скулптура, театрална постановка, игрален филм, музикално произведение, художествена фотография, компютърна програма, дизайнерска концепция, рекламна концепция) и тясно свързаните с тях дейности по материализиране и предаване на това съдържание на потребителите (записване, отпечатване, излъчване, изпълнение и др.). Това са дейностите, които имат най-голям принос в добавената стойност, генерирана от съответната индустрия.

Избраната от нас (прилагана също от колегите във Великобритания и други страни) по-тясна дефиниция до голяма степен съвпада с дефиницията на основните авторско-правни индустрии от методиката на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС), но включва като самостоятелни индустрии също архитектура и дизайн. Макар последните да са са тясно интегтрирани и в известен смисъл обслужват други индустриални сектори (поради което методиката на СОИС ги причислява към частичните авторско правни индустрии), при тях креативността, т.е. дейностите по създаване на съдържанието са водещи. Тези две индустрии и отговорят на критериите за включване им в ядрото на творческите индустрии.

Така с оглед осигуряване на сравнимост с други изследвания в чужбина, както и с обективните данни за техния икономическия принос, получени от изследванията по методиката на СОИС, настоящото картографиране на творческите индустрии в България включва единадесет сектора:
1. Книгоиздаване и печат (издаване на книги, вестници, списания и др.; печатане на вестници и други издания; предпечатна подготовка; спомагателна дейност по печатането, търговия на дребно с книги; дейност на писатели).
2. Музика, театрални продукции и опера, цирково изкуство (издаване и възпроизвеждане, звукозапис; производство на музикални инструменти; експлоатация на театрални, музикални и концертни сгради; друга развлекателна дейност; създаване и представяне на сценични спектакли; дейности на филхармонии, симфонични оркестри, ансамбли, хорове, групи и други; дейности на индивидуални творци, като актьори, режисьори, музиканти, водещи и конферансиета).
3. Филми и видео (възпроизвеждане на видеозаписи, производство на кино- и видеофилми, разпространяване на кино- и видеофилми, прожектиране на филми, дейности на индивидуални творци като актьори, режисьори).
4. Радио и телевизия.
5. Фотография.
6. Софтуер и бази данни (възпроизвеждане на компютърни записи, издаване на стандартен софтуер, други дейности по разработване на софтуер, обработка на данни, бази данни и др. дейности в областта на компютърните технологии).
7. Рекламна дейност.
8. Визуално и графично изкуство (дейности на галерии; индивидуални творци, като скулптори, художници, карикатуристи, художествени оформители на декори, реставрация на произведения на изкуството).
9. Архитектура.
10. Художествени занаяти (според националния регистър на занаятите – гравьорство, изработване на златни покрития, бижутерия, метални духови инструменти, мебели, играчки, различни видове музикални инструменти, бродирачество, тъкачество, плетачество, изрисуване на стъкло и порцелан, шлифоване и гравиране на стъкло, шлифоване и гравиране на скъпоценни камъни, изработка на керамични изделия и народни художествени занаяти).
11. Дизайн (графичен, уеб, мебелен, моден, медиен, интериорен и екстериорен).

Първите осем сектора са адекватно представени с един или повече кода в Националния класификатор на икономическите дейности – 2003. Останалите сектори не са добре представени т.е. те са част от „смесени” кодове, включващи и други, несвързани с авторските права дейност. Например кодът за сектор „Архитектура” включва и геодезични, инженерингови дейности. А „Дизайн” и „Художествени занаяти” са в кодове, които съдържат много други дейности. Това обуславя за основа за извадката да бъдат използвани и други източници, освен НСИ, а именно:
за сектор „Архитектура” – базата на Камарата на архитектите в България;
за сектор „Художествените занаяти” – базата на занаятчийските предприятия на Националната и регионалните занаятчийски камери;
за сектор „Визуално и графично изкуство”, който е представени в код 92.52, но по наша оценка не обхваща всички икономически субекти, интернет източници на галерии (http://www.need.bg/ – 81 галерии; http://www.programata.bg – 73 галерии; http://www.art.bg – 35 галерии).
за сектор „Дизайн”. Проучванията и проведеното през 2005 година изследване в гр. Пловдив показват, че тук за “сектор” може да се говори само условно. Всъщност става дума за няколко различни дейности, наричани дизайн и конкретизирани със съответното прилагателно – моден, медиен, уеб/графичен , “на интериора”, мебелен и др. Някои от тези дейности – като графичен и уеб дизайн са неразделна част от сектора на софтуер, а медиен дизайн е обикновено е част от сектора на “книгоиздаване и печат” и/или “реклама”. Често изпълнителите им съчетават и други дейности. Единствено модния дизайн е относително обособен институционално. Тази разпръснатост на сектора и фактическата липса на самостоятелен институционален и организационен профил на дизайнерските дейности като цяло прави невъзможно осигуряването на надеждна база данни за представителна извадка., а съответно събирането на количествени данни които да позволяват статистически сравнения с останалите сектори. Ето защо ще бъде формирана подизвадка от реализираната основна извадка. Това ще бъдат фирми, за които дизайна е основна или значима част от тяхната дейност. Така получената подизвадка ще бъде подсилена с целенасочено подбрани дизайнерски фирми извън случайната извадка.

Планираният обем на секторните извадката е между 50 и 70 фирми и е определен на основата на приблизително равен размер на стохастичната грешка, зависещ от обема на генералната съвкупност на сектора. Планираният обем на цялата извадка е 620 фирми. При този обем на секторните извадки размера на максималната грешка на 50 процентов секторен относителен дял е 12-13% при 95% гаранционна вероятност, но пада на 8% при 80% гаранционна вероятност, което ние намираме за оптимално и задоволително при поставените цели и структура на генералната съвкупност.

Данните за целия отрасъл на творческите индустрии ще бъдат получени чрез претегляне на секторните данни, с тегла осигуряващи реалния относителен дял на сектора в общата генерална съвкупност.

The post НАЦИОНАЛНО ПРЕДСТАВИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ “КАРТОГРАФИРАНЕ НА ТВОРЧЕСКИТЕ ИНДУСТРИИ В БЪЛГАРИЯ” appeared first on CopyRights.BG.