Способи за преодоляване на колизия между домейн имена и търговски марки

Интернет отдавна е незаменима част от нашето ежедневие, а бизнесът базиран на използаване на глобалната мрежата се разраства непрекъснато и запълва все повече пазарни ниши. И ако във физическия свят, за да започнем търговска дейност трябва да регистрираме съответното търговско дружество със съответното име, то във виртуалния свят първата стъпка е свързана с регистрацията на подходящо домейн име.

Интернет отдавна е незаменима част от нашето ежедневие, а бизнесът базиран на използаване на глобалната мрежата се разраства непрекъснато и запълва все повече пазарни ниши. И ако във физическия свят, за да започнем търговска дейност трябва да регистрираме съответното търговско дружество със съответното име, то във виртуалния свят първата стъпка е свързана с регистрацията на подходящо домейн име.

В момента на пазара в България има много фирми, които предлагат бърза и лесна регистрация на домейн имена от вида .com, .net, biz., .org., тоест така наречените top-level domains. Самият процес на регистрация е максимално опростен с цел бързина и удобство за електронния бизнеса.1 В повечето случаи се прави само проста проверка дали исканото домейн име е свободно, попълват се данни за собственика и се плаща регистрационната такса. Някои от фирмите, предлагащи тази услуга коректно посочват в договорите си, че е възможно така регистрираният домейн име да нарушава правата на трето лице. По този начин те стимулират потребителите сами да направят по-задълбочена предварителна проверка на исканото от тях име.

Тъй като на практика домейнът е името, с което една фирма се представя пред клиентите си on-line, много често то съвпада с вече утвърдена търговска марка – clinique.com, philips.com, mtel.net. Така две различни понятия, които носят различни права и се ползват с различна форма на защита – търговските марки и домейн имената, се оказват свързани и трябва да функционират заедно в глобалното пространство. За разлика от бързата и лесна регистрация на домейн имената, която благодарение на Интернет може да се осъществи от която и да е точка на Земята, регистрацията на търговските марки е сравнително дълъг процес, строго базиран на териториалния принцип. Всяка държава може да има свои индивидуални изисквания, на които трябва да отговаря даден знак, за да бъде регистриран като търговска марка, но основните критерии се свеждат до това, че търговската марка трябва да бъде отличителна и да не въвежда потребителите в заблуждение. След регистрация в съответното държавно ведомство, за лицето притежател на марката възникват изключителни права, които при нарушение от страна на трети лица могат да бъдат защитени по съдебен ред.

Липсата на хармонизация между системата на домейн имената, функционираща без да познава териториални граници и административни ограничения, от една страна и традиционната система на правото за защита на интелектуалната собственост и по-специално на търговските марки,от друга страна, води до появата на редица порочни практики. Много хора бързо откриват, че безпроблемно могат да регистрират като домейн имена редица известни търговски марки и в последствие да се опитат да ги продадат на реално заинтересованите лица на цени многократно надвишаващи регистрационната такса. Други, целенасочено използват тези домейн имена, за да заблудят консуматорите относно естеството на предлаганите стоки и услуги. Известен е случаят „Dennis Toeppen“, който успял да регистрира над 15 домейн имена, сред които и такива като panavision.com, aircanada.com, australianopen.com. След като Panavison предявила правата си върху домейна, Топен поискал сумата от 13 000 $, за да преустанови използванаето му. Тогава компанията отнесла въпроса към съда, обвинявайки ответника, че тенденциозно е регистрирал този домейн с цел продажбата му на истинския собственик на търговската марка. Съдът в Калифорния отсъдил в полза на самолетната компания, заключавайки, че поведението на Топен представлява нарушение на щатското законодателство в областта на търговските марки.

Очевидно е, че използването на търговските марки ((Въпреки че в материала се говори предимно за търговска марка, имат се предвид и марките за услуги, колективните марки, сертификатните марки)) като домейн имена повдига редица проблеми свързани с изключителното право на ползаване на търговските марки от страна на собственика им, за да отграничи своите стоки и услуги от тези на конкурентите, както и с възможността потребителите да бъдат заблудени по отношение на естеството, качествата и произхода на предлаганите стоки и услуги. Много често подобни нарушения се откриват случайно, особено когато се касае за случаи, когато се използва домейн име, което не е напълно идентично със самата търговска марка, но има ясни и недвусмислени асоциации с нея (класическият пример за adidas-adibas). Макар че проблемът касае нарушени права на притежателя на търговската марка, разрешаването на конфликта не следва познатия път за защита на този обект на интелектуална собственост.

Защита при колизия между търговски марки и домейн имена може да се търси по няколко различни начина.

Най-простият и бърз способ е да се постигне директно споразумение с държателя на спорното домейн име и то да бъде откупено. Основното предимство в случая е, че страните могат бързо и ефективно, без намесата на административни или съдебни органи да разрешат спора. За това, разбира се, е необходимо наличието на добра воля и умение за преговаряне. Много компании не желаят или просто се отказват да предприемат действия за връщане на домейн името и регистрират друго такова с леки видоизменения. Разпространена е и практиката, при която притежателите на търговска марка предварително регистрират за свой домейн няколко разновидности в изписването на тяхната марка като по този начин се стремят да ограничат възможностите за злоупотреби( например cocacola.com, coca-cola.com водят до един и същи сайт на Кока кола) . Подобна е ситуацията и при регистрацията на търговски марки. Големите компании, които могат да си позволят плащането на таксите за поддържането на няколко сходни марки, регистрират различни варианта на марката- например няколко нюанса в цвета, леки промени в шрифта и т.н.

Разбира се, отнасянето на спора към съда е най-сигурното средство за постигане на стабилно и противопоставимо на всички решение. Но и тук трябва да се има предвид, че правното основание на иска за защита на нарушени права на търговската марка, ще бъде различно, когато става дума за домейн имена.

Като алтернатива на дългата и скъпа съдебна процедура, Световната Организация за интелектуална собственост (СОИС) предлага разрешаването на конфликти между домейн имена и търговски марки да става по реда на една административна процедура известна като Uniform Domain Name Dispute Resolution Policy (UDRP). Тази процедура е приета от ICANN ((Internet Corporation for Assigned Names and Numbers)) по предложение на СОИС и е в сила от 1 декември 1999 година. Без да се впускам в изясняване на самата процедура, ще се опитам да представя основните й предимства в разрешаването на спорове между притежателите на домейн имена и на търговски марки, както и отликите в правните последици на решението в края на тази процедура и в края на един съдебен процес.

Преди всичко, UDRP е административна процедура, която се развива on-line пред Центъра за медиация и арбитраж към СОИС ((WIPO Arbitration and Mediation Centre е международно признат като водещ администратор в разрешаването на тези спорове)). Това означава, че всички документи и доказателства, касаещи казуса се изпращат по електронен път и освен в изключителни случаи не се предвижда изслушване на страните и свидетели. Тъй като често страните по спора се намират в различни точки от земното кълбо така се пести време ( в нормалния случай един такъв процес приключва в рамките на два месеца) и средства. Избягват се и много от проблемите свързани с подсъдността на спора и редица въпроси, които международното частно право може да повдигне имайки предвид, че домейнът може да бъде регистриран от канадски гражданин, регистрант може да бъде американска компания, а да бъдат нарушени правата на германска марка. Единственото предварително условие, за да може спорът да бъде отнесен към Центъра за медиация и арбитраж към СОИС, който осъществява процедурата, е регистрантът, при когото официално е регистриран спорният домейн да се е съгласил евентуалните конфликти да бъдат разрешавани по този ред. Всички регистранти, акредитирани към ICANN имат подобна клауза в договорите с клиентите си. Тази процедура е приложима за всички top-level domain names.

За да получи решение в своя полза, жалбоподателят трябва да докаже, че:

  • спорното домейн име е идентично или достатъчно сходно с притежаваната от него търговска марка;
  • че лицето регистрирало този домейн няма право или легитимен интерес от използването му
  • че то е било регистрирано и се използва недобросъвестно.

Ако пеналистът, разглеждащ казуса, заключи, че тези три кумулативно дадени условия са изпълнени, той постановява решение за трансфер на спорното домейн име от ответника към жалбоподателя. В обратния случай решението е в полза на лицето, регистрирало домейна и то си остава негов собственик. В определени случаи може да се стигне и до отмяна на спорното домейн име. Тази процедура сама по себе си не може да доведе до налагането на какъвто и да било вид наказание, глоби или парични обезщетения за страните. Решението се изпраща до компанията, регистрирала спорния домейн, която от своя страна е длъжна да го приложи, тоест да трансформира собствеността върху домейна или да я остави без промяна. Тук трябва да отбележим, че е предвиден период от 10 дни, в който недоволната страна може да реши да отнесе спора пред съда. Тя е длъжна писмено да уведоми регистранта, който спира прилагането на решението до получаването на „убедителни доказателства“, че казусът е разрешен от съответния оторизиран съд.

Тази възможност още веднъж показва, че UDRP е независима процедура, предвидена като алтернатива на съдебния процес, но в никакъв случай не преклудира правото на заинтересованите лица да поискат независимо разглеждане на спора от съда. Страните могат да предприемат действия в тази насока във всеки един етап от процедурата пред Центъра за медиация и арбитраж като трябва да уведомят пеналиста, разглеждащ казуса, че искат спиране или прекратяване на процеса. Ако спорът се отнесе до съда, дори и след като вече има постановено решение по реда на UDRP, се започва съвършено нова процедура, следваща гражданското законодателство на съответната държава. Съдията по никакъв начин не е обвързан със съществуващото вече решение или събраните доказателства ( в много държави е предвиден специален ред за събиране на определени доказателства; някои факти е допустимо да се доказват със свидетелски показания, други- не). В този процес заинтересованата страна може да направи искания и за обезщетения за причинени вреди от неправомерното използване на търговската й марка, които трябва да бъдат доказани по съответния ред. Както се вижда, съдебният процес предлага една много по-широка защита, която обхваща почти всички последици от нарушението на правата на търговската марка. Освен това, отново в зависимост от особеностите на правната система, решението на първоинстанционния съд подлежи на обжалване, което от своя страна е предпоставка, както за получаване на справедливо и независимо решение, така и за удължаване времетраенето на спора. Окончателното решение на съда се ползва със сила на присъдено нещо и е противопоставимо на всички трети лица, нещо което не може да се каже за решението на пеналиста по административната процедура.

Досегашната практика на СОИС показва, че при спорове между домейн имена и търговски марки, страните предпочитат по-бързата, лека и евтина процедура по UDRP. Като че ли повечето вътрешни законодателства все още изостават от проблемите поставяни от Интернет, свързани със защитата на всички аспекти на интелектуалната собственост. Съвременните технологии се развиват с бесни темпове, а границата между свобода на словото, свободен обмен на информация и традиционните права на интелектуалната собственост става все по-размита и неясна. Ще могат ли класическите правни системи да се справят с тези предизвикателства?