Авторското право защитава кода на една компютърна програма, а не нейната функционалност или идеите, стоящи в основата на софтуера

авторското правоАвтор: Ron Moscona, Dorsey & Whitney LLP

Според скорошно решение на Съда на Европейския съюз (“ECJ”) по делото SAS Institute Inc. (“SAS Institute”) v World Programming Ltd (“WPL”), ответникът не е нарушил авторското право на ищеца чрез ефективно обратно инженерство на SAS софтуер и чрез написването на нова програма, близко наподобяваща функционалността на SAS софтуера. Решението на ECJ утвърждава важно приципно положение по отношение на степента, до която авторското право защитава компютърните програми (а не тяхната функционалност) съгласно законодателството на Европейския съюз, въпреки че относно някои практически аспекти на въпроса, съдебното решение не предлага полезни указания.

Предистория
Въпреки че всяка страна членка на Европейския съюз прилага свой закон за авторското право, някои ключови аспекти произтичат от европейски директиви, които националните законодателства трябва да изпълнят. ECJ е върховният орган по изпълнение на директивите. Решението на ECJ по случая SAS Institute последва препратка от Върховния Съд на Англия и Уелс, търсеща насоки за интерпретирането на определени разпоредби на Директива 91/250/EEC (“Софтуерната Директива”) и Директива 2001/29/EC (“Директива за Информационното Общество”), свързани с авторското право.

Твърдения за нарушени авторски права
SAS Institute притежава авторските права в аналитичен софтуер, който са разработвали в продължение на 35 години (“SAS System”). SAS System позволява на потребителите да извършват широк кръг от задачи, свързани с обработка и анализ на данни, включително писане и използване на техни собствени приложни програми, познати като “Scripts”, за да се адаптира SAS System да работи с техни данни. Тези SAS Scripts са написани на уникален език, разработен от SAS Institute, който е единственият признат от SAS System (“SAS Language”).
Според WPL, пазарът има нужда от алтернативна система, на която да се изпълняват SAS Scripts. Разработват “World Programming System”, проектирана да наподобява възможно най-близко SAS компонентите, с някои дребни изключения, опитвайки се да гарантират, че еднаквите първоначални данни биха довели до еднакви резултати. Това позволява на потребители на SAS System да използват Scripts на World Programming System, първоначално разработени за използване със SAS System. За да развият World Programming System, WPL закупуват лиценз за използване на SAS System (включително “Learning Edition”) и изучават функционалността на системата и информацията, съдържаща се в нейните потребителски ръководства. След това WPL написват напълно различен софтуерен код, който произвежда същата функционалност като SAS System и пускат програмата под името World Programming System. Според SAS Institute, с тези си действия WPL нарушават авторските им права по отношение на самата SAS System, както и авторските права за SAS Language и съответните потребителски ръководства.

Разграничение между идеи и изразяване на идеи
Първия въпрос, по който ECJ изразява становище е дали според европейското законодателство, защитата на авторските права се простира до функционалността на дадена компютърна програма, когато е възпроизведена функционалността, но не и самия код. Съдът дава категоричен отговор, че това не е така.
Същият подход е възприет и при предишни случаи от Английския Върховен съд (особено в делото Naviter, където авиопревозвач заменя своята система за онлайн резервации с нова система, която поддържа ‘look and feel’ на оригиналната система, но използва нов код, и делото Nova/Mazooma games, където компютърна игра е била детайлно копирана, но без кода и графиките). Все пак, това е първият случай, в който Европейският съд разглежда въпроса, а решението залага важно задължително правило за целия Европейски съюз.
За да достигне до това становище, Европейският съд се обляга на разграничението между идеите и тяхното изразяване. Отбелязано е, че Софтуерната директива предоставя авторскоправна защита не само на самата програма, но също и на подготвителната работа по проектирането. Но защитата е само относно продукта, не и относно идеите, които стоят в основата му. Защитата на функционалността на дадена програма, счита Съдът, би довела до монопилизиране на залегнатите идеи и би била в противовес със законодателския замисъл. Законодателят е разширил авторскоправната защита на компютърните програми въз основа на това, че авторското право защитава от възпроизвеждане на “индивидуалното изразяване на работата”, но не и на вложените идеи, и че не би моглa да попречи на възможността авторите да създават подобни или дори идентични програми, стига те да се въздържат от копиране на оригиналния код.
Съответно, Съдът определя важен за целия ЕС принцип, а именно, че авторското право не предотвратява възпроизвеждането на функционалността на дадена компютърна програма, стига нейният код да не бъде копиран.

Паралелни линии в Закона за авторското право на САЩ
Подходът на ECJ във връзка с функционалността повтаря основни принципи на авторскоправното законодателство, прилагани от съдилищата в САЩ по отношение на компютърните програми. Разграничението между идеи и изразяване на идеи е част от американското законодателство в 17 U.S.C. Sec. 102(b) (“В никой случай, защитата на авторските права на оригинално произведение не се простира до дадена идея, процедура, процес, система, метод на действие, замисъл, принцип или откритие, независимо от формата, под която е описно, обяснено, илюстрирано или въплатено в такова произведение”). Основавайки се на тази разпоредба, Апелативният съд на САЩ, 1-ви съдебен окръг, през 1995г отсъжда, че авторските права не са били нарушени, когато Borland (без да копира код) копира дървовидното меню на Lotus като част от електронната таблица на Borland, която си съперничи с тогава популярната Lotus 1-2-3, отсъждайки, че сборът команди от менюто е “метод на действие” (Lotus v. Borland, 49 F.3d 807). Последващи решения относно обжалвания в САЩ (напр., Lexmark International v. Static Control Components Inc., 387 F.3d 522 (6th Cir. 2004)) допълнително развиват прилагането на разграничаването на идея/изразяване във връзка със софтуер и подходът, че елементите от софтуера, недвусмислено произтичащи от функцията, не могат да се ползват от авторскоправна защита. Макар че такива случаи определят, че някои аспекти на компютърните програми няма да бъдат защитени в САЩ, като например структури, продиктувани от промишлени стандарти, разликата между идея и изразяване, остават трудни за прилагане в областта на софтуера. Освен това, в САЩ при такива случаи могат да включват справедлива защита от употреба (концепция, която не съществува в европейското авторскоправно законодателство), която разрешава само някои специфични изключения от нарушаването на авторското право, както ще бъде обяснено по-долу).

Компютърен език и формати
Следвайки същата логика, ECJ счита, че нова програма (WPL), написана на програмния език на друга програма (SAS Language) или използването на същия формат файлове с информация, както при първата програма, не нарушават авторските права на първата програма, тъй като езикът и форматите представляват идеи, залегнати в основата на даден проект, а не изразяване на тези идеи.
Все пак, Съдът не постановява, че компютърният език и форматите като такива, не могат да бъдат защитени с авторски права. Всъщност, заявява се, че те могат да подлежат на такава защита, ако са плод на интелектуалния труд на автора. Не е съвсем ясно какво има предвид Съдът с това си изявление. В този контекст се позовава на минал случай (C-393/09), в който ECJ определя дали графичният потребителски интерфейс на дадена компютърна програма се ползва от закрила на авторско право. В този случай Съдът постановява, че GUI не подлежи на закрила на авторското право като компютърна програма (според Софтуерната директива), тъй като е само външен аспект на програмата, а не самата програма, но авторското право може да бъде защитено като “плод на интелектуалния труд на автора”, според Директивата за информационното общество. В този контекст, заявеното може да бъде разбрано като отнасящо се до закрилата на GUI като произведение на изкуството или литературна творба, противопоставено на компютърна програма. Все пак, не е ясно какво би могло да означава това в контекста на компютърния език или формат на файлове с информация.
Изглежда изводът е, че не е нарушение на авторското право да се напише програма посредством използването на компютърен език или формат на файлове на трета страна, въпреки че може да има обстоятелства, при които авторските права за компютърния език или формати все пак да бъдат в сила.

Правото на лицензополучателя да налюдава, изучава и тества функционалността на даден софтуер
Английският съд търси указания от ECJ и за два други аспекта на европейското законодателство, отнасящо се до защитата на компютърни програми.
Първият от тези въпроси засяга разпоредба на Софтуерната директива, посочваща изключение на авторскоправната защита по отношение на правото на лицензиран потребител да наблюдава, изучава или тества функционирането на програмата, която той има лицензирано право да използва, за да определи нейните основни идеи и принципи.
Във въпросния случай, click-through лицензионното споразумение, чрез което WPL добива правото да използва “Learning Edition” на SAS System, съдържа ограничение, свързано с производствената употреба на софтуера. Смисълът е, че за да изучи SAS System, WPL е трябвало да предприеме различни действия, излизащи извън обхвата на лиценза. Питането на Английския съд е дали правото на лицензополучателя да наблюдава, изучава и тества функционалността на програмата, е ограничено до правене на тези неща само в хода на използването на програмата, по начин, позволен от лиценза.
ECJ не дава много ясен отговор на този въпрос. От една стана, Съдът постановява, че WPL не биха могли да нарушат авторските права в SAS System, тъй като не са имали достъп до кода, а просто са изучили, наблюдавали и тествали функционалността на програмата в качеството си на лицензиран потребител, за да възпроизведат тази функционалност в друга програма. Съдът посочва, че Софтуерната директива не позволява договорни условия да ограничават правото на лицензирания потребител да наблюдава, изучава и тества функционалността на програмата, докато извършва лицензирани действия. (Във Великобритания например, Законът за авторското право, дизайна и патентите от 1988 г. предвижда, че договорно условие, целящо да ограничи това право е неприложимо). Въпреки това, в своето решение ECJ посочва извършването от страна на лицензирания потребител на действия, покрити от лиценза и действията на зареждане и пускане на програмата “които са необходими за използването на програмата”. Освен това, Съдът заявява, че правото да се наблюдава, изучава и тества програмата се обуславя от това, че лицензираният потребител няма да нарушава есклузивните права на собственика на авторските права за програмата.
Решението не обяснява до каква степен (ако има такава) договорни ограничения относно начина, по който може да се използва лицензиран софтуер, могат на практика да ограничат възможността на потребителя да наблюдава, изучава и тества функционалността на програмата. Ясно е, че това право не може да се ограничи директно, но все пак е възможно, ако се използва достатъчно внимателно планиране, за да се определят достатъчно добре разрешените в лиценза права за използване на софтуера, така че да се ограничат възможностите на потребителя да се занимава с обратно инженерство на софтуера докато упражнява лицензираните си права. Дали такива ограничения биха били ефективни, в момента е невъзможно да се каже.

Възпроизвеждане на елементи от ръководства за потребителя
Друг въпрос, поставен в препратката от Английския съд, засяга аргумент на SAS Institute, че WPL са нарушили авторските права чрез своите ръководства за потребителя, написвайки програма, която изпълнява функционалностите, описани в ръководството и съставяйки ръководство за потребителя, което описва същите функционалности. Английският съд иска указания от ECJ по въпроса дали възпроизвеждането на синтаксис и ключови думи в WPL програмата и в наръчника нарушават авторските права на ръководството за SAS System, което описва същия синтаксис и ключови думи.
Отново, ECJ не предоставя ясен отговор, само повтаря общия принцип (вече посочен в решение по Infopaq от 2009г.), че всяка част от произведение със защитени авторски права може да се ползва от защита, тъй като съдържа изразяването на собственото интелектуално творчество на своя автор и възпроизвеждането на тази част ще наруши авторските права.
Съдът отелязва, че ключовите думи, синтаксиса, командите, опциите, настройките и итерациите, описани в ръководството на SAS System са съставени от думи, фигури или математически концепции, които сами по себе си не са интелектуално създадени от автора (и следователно могат да се използват повторно без това да бъде нарушение). Все пак, изборът, последователността и комбинацията на тези елементи в ръководството за потребителя могат да бъдат израз на креативността на автора. ECJ оставя на Английския съд да определи дали това изразяване е било възпроизведено от WPL в тяхния наръчник или всъщност в самия софтуер на WPL, съпоставено с използването на съставни части на това изразяване.
Следователно, изглежда, че използването в дадена компютърна програма (или нейното ръководство) на синтаксис или ключови думи, разработени от трета страна, не се счита за нарушение, но ако части на това ръководство, в които тези елементи са поставени в някакъв порядък, са значително възпроизведени, това възпроизвеждане може да представлява нарушение на авторски права. Решението не посочва каква степен на копиране на синтаксиса и ключовите думи се счита за нарушение. Тъй като в случая на компютърния език и формати, имайки предвид техническия контекст, е трудно да се приложи проверката на “собственото интелектуално изразяване на автора”, някои по-преки указания биха били от полза.
Докато решението на Съда представя важен общ принцип по отношение на липсата на авторскоправна защита за функционалността на компютърните програми, в същото време то дава незадоволителни отговори на някои въпроси, свързани с практикуването на обратно инженерство и писането на програми, които целят да предложат близка алтернатива на съществуващ софтуерен продукт. По-общите принципи все пак ще трябва да се взимат предвид при определяне легитимността на практическите стъпки, необходими за създаването на нова програма, която наподобява функционалността на конкурентен продукт.

Авторските права на публикувания материал принадлежат изцяло на Dorsey & Whitney LLP. Отговорност за превода на български език носи copyrights.bg.