наименование за произход - IP Bulgaria

Димитър Маджаров е носител на Награда за принос в развитието на интелектуалната собственост

IPBULGARIA — Mon, 26 Apr 2021 12:42:14 +0000

Всяка година Националният портал за интелектуална собственост IPBulgaria.bg (https://ipbulgaria.bg) обявява своята награда за личност или организация, които имат съществен принос в развитието на интелектуалната собственост в България. Тази година наградата се определя за приноса на г-н Димитър Маджаров, собственик и управител на „Димитър Маджаров“ ООД за неуморната му работа за утвърждаване на българските географски означения и храни с традиционно специфичен характер за месни и млечни продукти.

Заедно с други месопреработващи компании той активно настоява и вярва в утвърдените във времето български традиционни наименования на местини продукти и полага усилия за признаването им на Европейския пазар. „Филе Елена“, „Луканка Панагюрска“, „Роле Трапезица“, „Пъстърма – говежда“ и „Кайсерован врат Тракия“ са регистрирани наименования с традиционно-специфичен характер по смисъла на европейското законодателство. Г-н Димитър Маджаров работи за утвърждаване на наименованията и за създаването на разпознаваемия им облик на външните за България пазари.

„Димитър Маджаров“ ООД е едно от малкото предприятия, които твърдо застават зад националната кауза – запазване на „Българско кисело мляко“ и „Българско саламурено сирене“ като европейски географски означения.

Административно недоразумение или национално безотговорно поведение на държавните институции, в частност патентно ведомство, доведе до отписване на българските географски означения за храни от българския държавен регистър и международния регистър на регистрираните географски означения. Българските институции пропускат периода за внасяне на документацията на вече регистрираните и международно признати географски означения и не провеждат дипломатически разговори в интерес на националното производство. Подход, който е използван успешно от други страни членки на ЕС със значими географски означения. Въпреки този тежък удър за българските млекопроизводители, група български фирми, между които Зоров, Маджаров работят усърдно, събират документи, изследвания и подават заявления за нови регистрации на „изпуснатите“ български географски означения като европейски.

Значението на защитените географски означения за успешното представяне на хранителните продукти на наситения европейски пазар е успешна стратегия на много Европейски страни. Произхода, географската специфика, гарантираното качество и човешките традиции са характеристики, които се запомнят от потребителите и изграждат привързаност и разпознаваемост.

Кампанията на Европейската комисия за промотиране на европейските знаци за географски наименования – Защитено наименование за произход, Защитено географско указание, Географско указание за спиртни напитки и ароматизирани вина, Храна с традиционно специфичен характер; прави тези продукти разпознаваеми и интересни за потребителите. Целта на политиката за качество на ЕС е да се осигури защита на наименованията на определени продукти, за да се популяризират техните уникални характеристики, свързани с географския им произход и традиционните умения, използвани при тяхното производство.

Димитър Маджаров

Националният портал за интелектуална собственост IPBulgaria.bg определи г-н Димитър Мажджаров за носител на Награда за принос в развитието на интелектуалната собственост в България и по този начин подчертава важното значение на защитените географски означения за националната стратегия за подкрепа на интелектуалната собственост и ролята им за МСП.

Материалът Димитър Маджаров е носител на Награда за принос в развитието на интелектуалната собственост е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Спор между Италия и Словения за защитено географско указание

IPBULGARIA — Mon, 01 Mar 2021 08:05:03 +0000

Снимка: Andreas Levers, Flickr

Италия опитва да защити световноизвестния балсамов оцет от Модена (защитено географско указание) от опита производството му да бъде „стандартизирано“ от Словения. Европейската комисия има време до 3 март да излезе с решение.

В началото на декември Словения уведоми Европейската комисия за някои национални проектни правила за качеството на оцета и разредената оцетна киселина. Основната цел на този национален технически стандарт е да се гарантира, че всяка смес на винен оцет може да се продава като балсамов оцет.

Балсамовия оцет, произвеждан в италианския град Модена има статут на защитено наименование за произход и защитено географско указание. В решение от 2019 г. на Съда на ЕС обаче се посочва, че такава защита не се разпростира върху неговите негеографски компоненти, а именно „aceto“ и „balsamico“. Словения разчита на това тълкуване на Съда на ЕС, за да създаде стандарт за производство на балсамов оцет, който ще отвори нов бизнес сегмент.

Италиански производители на балсамов оцет реагират много остро на новината. Говорят за „пряка атака срещу европейската система за качествено земеделие и храни“ и „незаконна операция, която нарушава разпоредбите на ЕС за защита на географски указания“.

Традиционният балсамов оцет от Модена, който е със защитено наименование за произход и защитено географско указание се произвежда от гроздова шира. Традиционно се приготвя от точно определени сортове грозде. Към гроздовата шира се добавя минимум 10-процентен винен оцет и известно количество отлежал най-малко десет години оцет.

От EUROACTIV съобщават, че Европейската комисия разполага с по-малко от седмица за уреждане на въпроса, тъй като периодът за оценка на проектомерките изтича тази сряда (3 март).

Наименование за произход (НП) е наименованието на страна, район или определена местност в тази страна, служещо за означаване на стока, която произхожда оттам и чието качество или свойства се дължат предимно или изключително на географската среда, включваща природни и човешки фактори.

Географско указание (ГУ) е наименованието на страна, район или определена местност в тази страна, служещо за означаване на стока, която произхожда оттам и притежава качество, известност или друга характеристика, които могат да се отдадат на този географски произход.

Материалът Спор между Италия и Словения за защитено географско указание е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Обществена консултация на ЕК относно географски означения

IPBULGARIA — Thu, 28 Jan 2021 08:57:15 +0000

Европейската комисия стартира обществена консултация, приканваща граждани и организации, както и националните и регионалните публични органи да дадат становища и препоръки във връзка с оценката на начина за укрепване на системата за географски означения.

Европейският съюз предоставя закрила на почти 3 400 наименования на специфични продукти – селскостопански продукти и храни, рибни продукти и продукти от аквакултури, вина, спиртни напитки и ароматизирани лозаро-винарски продукти. Закрилата е в рамките на една от следните схеми за качество в ЕС: географско указание (GI), защитено наименование за произход (PDO), защитено географско указание (PGI) и храна с традиционно специфичен характер (TSG).

Целта на консултацията относно системата на географски означения е да се съберат възгледи за основните идентифицирани предизвикателства, които би трябвало да бъдат разгледани в планираната ревизия, както и основните причини за тях. Включени са и въпроси относно възможните варианти на политики, които могат да бъдат въведени за справяне с тези предизвикателства и въздействието, произтичащо от тях.

Въпросникът е достъпен на всички езици на ЕС и може да бъде разгледан на специалната уеб страница на Европейската комисия, посветена на обществената консултация. Крайният срок за представяне на становища е 9 април 2021 г.

Географско указание

Наименованието на страна, район или определена местност в тази страна, служещо за означаване на стока, която произхожда оттам и притежава качество, известност или друга характеристика, които могат да се отдадат на този географски произход.

Защитено наименование за произход

Наименованието на страна, район или определена местност в тази страна, служещо за означаване на стока, която произхожда оттам и чието качество или свойства се дължат предимно или изключително на географската среда, включваща природни и човешки фактори.

Храна с традиционно специфичен характер

Описва специфичен продукт или храна, който а) е резултат от начин на производство, преработка или състав, които съответстват на традиционна практика за този продукт или тази храна, или б) е произведен от суровини или съставки, които традиционно се използват за него.

Материалът Обществена консултация на ЕК относно географски означения е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Рецепти с продукти с географски означения – България

IPBULGARIA — Thu, 31 Dec 2020 09:20:21 +0000

В последния ден на 2020г ви представяме рецепта, вдъхновена от естествената сладост на Странджанския манов мед, притежаващ защитено наименование за произход.

Странджанският манов мед е дъбов горски мед, произвеждан в защитените гори на Странджа планина в Южна България. Регионът е прочут със своето екологично богатство.

Медът се добива в разгара на лятото, когато благодарение на хармоничното взаимодействие между горската флора и фауна се образува мана — сладко вещество, събирано от медоносните пчели.

Медът е тъмнокафяв със зеленикав оттенък — цветове, които напомнят за неговия произход в дъбовите гори.

Съставки

За салатата

2 топки сирене бурата
300 гр спаначени листа, измити
4 малки глави жълто и червено цвекло, нарязани на кръгчета
6 моркова, разполовени по дължина
4 с.л. зехтин
1 с.л. Странджански манов мед
сок от ½ лимон
сол, черен пипер и пресен риган

За дресинга

4 с.л. зехтин
сок от ½ лимон
1 скилидка чесън, счукана
1 с.л. Странджански манов мед
сол, черен пипер

Ето как да приготвите салатата:

Защитено наименование за произход (ЗНП) Странджански манов мед /Манов мед от Странджа

ЗНП арантира, че всички етапи на производството, преработката и подготовката протичат в конкретния регион. Странджанският манов мед в много голяма степен е продукт на природната среда. Производственият процес е неразривно свързан с взаимодействията между флората и фауната на горската екосистема.

В сравнение с повечето видове нектарен мед Странджанският манов мед има наситен цвят и леко горчив вкус, които се дължат предимно на микрофлората в маната. Съставът на маната също така води до изобилие на микроелементи, като калий, магнезий и литий, както и до високо съдържание на антиоксиданти.

Повече за процеса на производство можете да научите от сайта на Европейската комисия.

Материалът Рецепти с продукти с географски означения – България е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Регистрацията на търговска марка NOSECCO отказана, заради конфликт със защитено наименование за произход – PROSECCO

IPBULGARIA — Thu, 06 Aug 2020 05:01:20 +0000

Брандът за безалкохолно вино Nosecco, няма да получи регистрация като търговска марка в Обединеното кралство. Според Ведомството за интелектуална собственост в страната (IPO), Nosecco нарушава права на името Prosecco, защитено като „наименование за произход“. Решението за отказ за регистрация е потвърдено и от Върховния съд на Великобритания.

Как се стига до спора за търговска марка Nosecco

Френските производители на Nosecco (Les Grands Chais de France) подават заявка за регистрация на търговска марка по отношение на етикета на бутилка, носещ това име. Търговска асоциация, която защитава интересите на производителите на Prosecco подава възражение срещу регистрацията с довода, че името на популярното италианско вино е защитено наименование за произход съгласно Регламент (ЕС) 1308/2013. Становището на IPO е, че има силно сходство между думите Nosecco и Processo и съществува сериозен риск потребителите да бъдат въведени в заблуждение относно произхода на продукта.

Производителите на Nosecco обжалват решението на IPO пред Върховния съд на Великобритания.

Съдът взима предвид доказателства под формата на публикации в социалните медии, сочещи, че потребителите са склонни да възприемат Nosecco като „безалкохолно Prosecco“. Визуалното и звуково сходство между двете наименования е такова, че името Nosecco вероятно ще предизвика директно асоцииране с Prosecco в съзнанието на потребителите. По този начин френските винопроизводители неправомерно биха се възползвали от добрата репутация на газираните вина Prosecco във Великобритания.

Върховният съд на Великобритания постановява решение, с което окончателно отказва регистрация на търговска марка Nosecco.

Следва да се отбележи, че решението на Върховния съд на Великобритания се отнася само до закрилата на името Nosecco като търговска марка. То няма юридическо отношение към възможността Les Grands Chais de France да продължат да продават продукта си на английския пазар.

Автор: Надежда Драгомирова

Материалът Регистрацията на търговска марка NOSECCO отказана, заради конфликт със защитено наименование за произход – PROSECCO е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Закрила на географски указания в Русия от лятото на 2020

IPBULGARIA — Tue, 26 May 2020 05:27:06 +0000

Считано от 27 юли 2020 г. географските указания ще се ползват със закрила и в Русия. Това ще стане с влизане в сила на Федерален закон № 230-FZ от 26 юли 2019 г. Регистрацията ще се извършва пред Федералната служба за интелектуална собственост (Роспатент).

Понятието „географско означение“ включва два обекта на интелектуална собственост, а именно – наименование за произход и географско указание. За разлика от ЕС, до момента в Русия са защитавани само географските наименования за произход, но не и географските указания.

Ключовата разлика между двете понятия е свързана с начина им на регистриране. За географското указание е достатъчно заявителят да докаже, че поне един важен етап от процеса на производство на продукта се извършва на определено географско местоположение. Докато за наименованието за произход е нужно всички етапи да се извършват на съответната географска територия.

При регистрация на наименование за произход, заявителят трябва да представи доклад на компетентен орган или организация, потвърждаващ спазването на изискванията за производството на продукта. При регистрацията на географско указание няма такова изискване.

Не само географските наименования на руските продукти могат да бъдат регистрирани като географски указания, но и тези на продуктите, защитени в чужбина. Има различни видове стоки, чиито географски наименования могат да бъдат регистрирани като географски указания, например минерални ресурси, храни, напитки, алкохолни напитки, занаятчийски стоки и др.

Срокът на закрила на географски указания ще бъде 10 години като той може да бъде подновяван неограничен брой пъти за всеки следващ период от 10 години. Притежателят на правото трябва да представи документ, потвърждаващ, че все още произвежда продукта за руско географско указание или за чуждо географско указание, защитено извън Русия.

Очаква се както местните, така и чуждестранните производители да подкрепят нововъведения режим на закрила на географски указания. Той ще опосредства налагане на забрана на трети страни, които не са титуляр на такова географско указание, да го използват по отношение на еднородни стоки.

Материалът Закрила на географски указания в Русия от лятото на 2020 е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Коментар към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закон за марките и географските означения

ipbulgaria — Mon, 17 Jul 2017 18:50:51 +0000

Предложеният законопроект не е съобразен с приложимото Европейско законодателство, а именно Регламент (ЕС) No 1151/2012 г. и действалите преди него Регламент (ЕИО) No 2081/92 на Съвета от 14 юли 1992 г. и Регламент (ЕО) No 510/2006.

Има абсолютно разминаване както терминологично, така и в правните последици на дадените предложения за решение на този проблем в Оценката на въздействието, Мотивите и самия Законопроект на Закон за изменение и допълнение на закона за марките и географските означения.

В Мотивите и Оценката на въздействието е признато, че „След присъединяването на България към Европейския съюз, считано от 1.01.2008 г., единствената възможност да се получи закрила на земеделски продукти и храни е чрез регистрация на защитено наименование за произход или защитено географско указание по реда на Регламент (ЕС) No 1151/2012 г., който осигурява закрила на територията на всички държави членки на ЕС.“ Тоест Патентно ведомство не е имало компетентност да регистрира географски указания за земеделски продукти и храни, тъй като пряко приложимия Регламент (ЕС) No 1151/2012 г. и действалите преди него Регламент (ЕИО) No 2081/92 на Съвета от 14 юли 1992 г. и Регламент (ЕО) No 510/2006 не са го позволявали на никой орган на страна-членка след 1992г., а единствено Европейската Комисия е имала право да регистрира такива географски указания.

Простата правна логика показва, че всички такива географски указания трябва да бъдат обявени за недействителни, нищожни, все едни никога не са съществували, тъй като органът, който ги е регистрирал – Българското Патентно Ведомство не е имал компетентност да стори това. Българското Патентно Ведомство е иззело компетентност на Европейската Комисия.

Отделно от това не е възможно и изобщо съществуването на географско указание за селскосопански продукт или храна, регистриран на местно ниво. Регламент (ЕС) No 1151/2012 г. в т. 24 от Преамбюла посочва: „За да получат защита на териториите на държавите- членки, наименованията за произход и географските указания следва да бъдат регистрирани само на равнището на Съюза“.

В оценката за въздействието е посочено, че „Действащият Закон за марките и географските означения не е съобразен с Регламент (ЕС) No 1151/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни“ и това налага предлаганите промени в действащото законодателство по отношение на ЗАЛИЧАВАНЕТО на националната регистрация на географските означения за земеделски продукти и храни, попадащи в обхвата на Регламент (ЕС) No 1151/2012 г.

Правният смисъл на понятието „заличаване“ по принцип, а и в частност така като е употребен в самия ЗМГО (Чл. 59. (1) „Заличаването на регистрацията има действие от датата на подаване на заявката.“) е, че с обратна сила се заличава действието на регистрацията. Това е и минимум мярката, която следва да бъде предприета по повод 10 годишното нарушаване на европейското законодателство и абсолютно незаконосъобразното регистриране на територията на България на географски указания за селскостопански храни и продукти от Патентно Ведомство.

Въпреки всичко и въпреки сигурен съм ясното разбиране на разликата между „заличаване“ и „прекратяване“ в Мотивите към закона и в самия Проект на Закон за изменение и допълнение на закона за марките и географските означения вече започва да се употребява терминът „прекратяване“, а именно § 4. От Проекта на Закон: „Регистрациите на географски означения за земеделски продукти и храни по този закон, които попадат в обхвата на Регламент (ЕС) No 1151/12 г., се прекратяват от датата на влизане в сила на закона“. Няма каквато и да е връзка между дефинираните цели и задачи в Оценката на въздействието на Патентното Ведомство – а именно „заличаване“ на регистрираните географски указания и предложения законопроект, който трябва да реализира тези цели и задачи, и в който е предвидено „прекратяване“.

Не е ясно какво са целели предложилите законопроекта – да „заличат“ географските указания, или да „прекратяват“ за напред тяхното действие.

Видно е, че цели 10 години са регистрирани географски указания в нарушение на действащ европейски регламент. С промените в закона се цели всичко, което е било незаконосъобразно регистрирано през тези 10 години да се потвърди като законосъобразно съществуващо през тези 10 години и да се прекрати действието му оттук насетне. А тези 10 години незаконосъобразност се потвърждават и защитават при пряко приложим регламент.

Тоест България не е имала право да регистрира географски указания за селскостопански храни и продукти, всички регистрирани такива през последните 10 години би следвало да са нищожни, тъй като Регламент 1151/2012г. го забранява и вместо да бъде спазени както принципите на правото и основни постулати и да бъдат заличени, обявени за недействителни всички такива географски указания, то се потвърждава тяхната законосъобразност за този 10 годишен период.

Не е ясно как смята Патентно ведомство със Закон да потвърди валидността за изминалите 10 години на нищожни, незаконосъобразни, недействителни географски указания и да избегне наказателна процедура. В самата оценка за въздействие се потвърждава, че „Съгласно разпоредбите на регламента държавите членки нямат право да предоставят национална закрила на географски означения за земеделски продукти и храни“.

В Оценката на въздействието на Патентно Ведомство съществуват правни абсурди.

В т.6 се твърди, че ако не се предприемат действия по промяна на закона, „ще се запази националната правна защита на регистрираните географски наименования за земеделски продукти и храни по реда на сега действащия ЗМГО, т.е. Патентното ведомство отрича пряката приложимост на Регламент 1151/2012г. твърдейки, че българският закон се прилага независимо от регламента и той трябва да се промени, за да може да действа регламента. Регламент 1151/2012г. не е директива, която има нужда от транспониране и санкция от страна на българските законодателни или правоприлагащи органи. Той се прилага директно и нищо друго не е необходимо, освен да бъде обявена недействителността на всички регистрирани географски указания. Няма какво да се хармонизира, (каквато хармонизация е посочена като цел в Оценката за въздействие) както се твърди в Оценката на въздействието, защото има

действащо право – Европейски регламент, което се прилага пряко и изключва всякаква компетентност на българските власти по регистрация на такива географски указания от 2007г.

Патентно ведомство от приемането на България в ЕС през 2007г. не е било компетентно да извършва регистрация на географски указания за селскостопански храни и продукти (и го признава в Мотивите към проекта на закон и в Оценката за въздействие), но го е правило, и с този законопроект цели да потвърди незаконосъобразните си действия. В този смисъл предложеният Проект на закон няма каквато и да е връзка с Мотивите към него и с Оценката на въздействие.

Предложеният Проект на закон няма и каквато и да е връзка със спазването на европейското законодателство, защото единствената му цел е да освободи от отговорност Патентно Ведомство, запазвайки „законосъобразни“ за изминалите 10 години 15 нищожни географски указания. Не може съгласно чл. 57 ЗМГО за много по-малки несъответствия да бъдат заличавани географски указания, а страдащите от най-тежкия порок – липса на компетентност на органа, регистрирал ги и липса изобщо на правна възможност в действащо законодателство за регистриране на такива географски указания да бъдат прекратявани “ex nunc”.

С оглед на горното в Проекта на закон следва да бъде предвидена разпоредба, обявяваща за недействителни, прогласяваща за нищожни или заличаваща от момента на заявката за тях всички географски указания, регистрирани в нарушение на Регламент 1151/2012г., Регламент (ЕИО) No 2081/92 и Регламент (ЕО) No 510/2006. Те са нищожни и следва да бъдат само обявени за такива. Следва да има и списък, който да изброява кои са тези географски указания, за не да възникне съмнение кои точно географски указания се заличават, обявяват за нищожни.

Следва също така да бъде предвидено отпадане с обратна сила на всички права, придобити от лица, позоваващи се на нищожни географски указания, както и спиране изпълнението на влезли в сила решения по искове за нарушения на такива географски указания и възстановяване на всички вреди, понесени от лица от действието на влезли в сила съдебни решения.

Моля да имате предвид, че към момента се води дело в Софийски Градски Съд, а именно т.д. No5163/2014 г. по описа на СГС, ТО VI-5-ти състав, по което ползвател на такова нищожно географско указание – „Булконс Първомай“ ООД, позовавайки се на нищожно регистрираното географско указание „Лютеница Първомай“ съди за вреди дружеството „Консервинвест“ ООД. За обезпечаване на права, претендирани на основание нищожно регистрирано географско указание са наложени обезпечения на дружеството „Консервинвест“ ООД в размер над 600 000 лева. Дружеството „Булконс Първомай“ ООД се опитва да реализира права на основание нищожно географско указание. Делото се води над 2 години и именно то е повод да бъде започната процедурата EU Pilot 8315/2016/AGRI пред Европейската Комисия.

Всички вреди, претърпени от незаконосъобразните актове на Патентно Ведомство ще бъдат претендирани в последствие от самото Патентно Ведомство. В този смисъл срокът за включване в законодателната програма на НС – декември 2017 г. само увеличава потенциалните претенции на лицата, претърпели вреди.

Всяка друга разпоредба, предвиждаща с местен закон запазване действието за минал или бъдещ период на нищожни географски указания, регистрирани в противоречие с европейското законодателство и изземвайки компетентността на Европейската Комисия би била в грубо нарушение на всички правни норми.

Материалът Коментар към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закон за марките и географските означения е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.