Това са: УСБАЛО „Проф. Иван Черноземски“ ЕАД, гр. София, УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД, гр. София, УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, гр. Пловдив, „Национална кардиологична болница“ ЕАД, гр. София, УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ ЕАД, гр. София, УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД, гр. Плевен, „Комплексен онкологичен център – Русе“ ЕООД, гр. Русе.

Те ще получат финансиране по Компонент 3 „Извършване на СМР в седем лечебни заведения за болнична помощ във връзка с изпълнението на Компонент 1 и Компонент 2“ от Инвестиция С12.I1 „Модернизиране на болничните заведения“.

Процедурата предвижда 100% безвъзмездна финансова помощ, като общият размер на средствата е 20 273 686 евро, от които 16 894 738 евро финансиране от Механизма за възстановяване и устойчивост и 3 378 948 евро национално публично финансиране (невъзстановим данък добавена стойност).

Целта на процедурата е модернизиране на предоставяните медицински грижи в сферата на педиатрията и онкологията, чрез осигуряване на необходимата материална база за доставка, монтаж и инсталация на нова, високотехнологична медицинска апаратура в ключови лечебни заведения за болнична помощ, закупена в рамките на изпълнението на Компонент 1 и Компонент 2“ от Инвестиция С12.I1 „Модернизиране на болничните заведения“.

Кандидатстването от лечебните заведения се извършва изцяло онлайн чрез Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС (ИСУН 2020), модул „НПВУ“. Поканата за кандидатстване и пакета документи към нея са публикувани тук, както и като прикачени файлове по-долу.

Крайният срок подаване на проектни предложения по тази процедура е 5 февруари 2026 г.

Материалът МЗ обяви процедура за директно финансиране за модернизация на базите по педиатрия и онкология в 7 болници е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Считано от 13 декември 2014 г., новите европейски правила за етикетиране на храните, приети от Европейския парламент и Съвета през 2011 ще гарантират, че потребителите получават по-ясна, по-точна  информация за съдържанието на храните, която ще им помогне да направят информиран избор.

Ключови промени:

• Подобрена четливост ( минимален шрифт за задължителната информация);
• По-ясно и хармонизирано представяне на алергени ( например соя, ядки, глутен);
• Задължителна информация за алергени за неопакованата храна, включително в кафенета и ресторанти;
•  Задължителна информация за произход на прясно месо;
• Същите изисквания и за онлайн етикетиране и продажба от разстояние ;
• Списък на специално създадените наноматериали в съставките;
• Конкретна информация за растителен произход от рафинирани масла и мазнини;
• Строги правила за предотваряване на заблуждаващите практики;
• Указания за необходимоста от заместващи съставка при „имитиращи продукти“;
• Ясна индикация за размразените продукти.

IPBulgaria.bg e Национален български портал за интелектуална собственост. Създаден през 2000, за да обособи място където експертите в областта на интелектуалната собстевност – патентни представители, адвокати, служители в държавната администрация на Патентното ведомство на Република България, правозащитните и правоприлагащите органи и организиции; съд, прокуратура, Митници и полиция, международната дипломатическа служба на България, както и много български изобретатели, автори, творци и изпълнители да намират мястото с отговори или да провеждат дискусии, свързани с авторското право, сродните на авторското право права, патентите, полезните модели и търговските марки, марките за услуги, сертификатните марки и колективните марки,  промишления дизайн, топологията на интегрални схеми, а така също новите сортове растения и породи животни, географските означения, сертификатите за допълнителна защита и традиционните знания и умения, опазването на търговска тайна и трансфера на технологии. 

IPBulgaria.bg през годините на своето съществуване претърпява различни трансформации и образни визуализации. Създателите на националния портал за интелектуална собственост IPBulgaria (Ай Пи България) са щастливи от факта на двадесет (20) годишното съществуване на портала.

Материалът ЕС: Нови правила за етикетиране на храните е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Комисията за защита на конкуренцията прие становище за съответствието с правилата на конкуренцията на правната уредба, регламентираща дейността на лечебните заведения за извънболнична помощ. Производството пред КЗК e образувано по собствена инициатива на комисията в резултат на извършен от нея предварителен преглед на нормативната уредба в областта на здравеопазването. В тази връзка Комисията предлага на компетентните органи – Народно събрание на Република България, Министерски съвет, Министър на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса – да отменят някои от разпоредбите на Закона за лечебните заведения и свързаните с него актове.

КЗК е на мнение, че компетентните органи следва да преценят целесъобразността от съществуващата към момента формална, но не и фактическа забрана за вертикална интеграция между различните видове лечебни заведения. Комисията счита, че преценката за евентуално изменение на нормативната уредба в това отношение следва да бъде извършена след задълбочен анализ и оценка от всички заинтересовани страни. Вертикалната интеграция на пазара на медицински услуги от болнични заведения по ЗЛЗ има както положителни, така и отрицателни ефекти по отношение на конкуренцията на този пазар и потенциалните ползи за пациентите, като например по-широк и по-лесен достъп на пациентите до медицинска помощ, по-голям избор на изпълнители на тази помощ, както и по-високо качеството на оказваната медицинска помощ.

КЗК предлага да се изменят и/или отменят разпоредбите на Националния рамков договор и/или на Закона за лечебните заведения така че да не се ограничава възможността на лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от ЗЛЗ към МС, МО, МВР, МП и МТИТС да участват на пазара на специализирана извънболнична медицинска помощ по договор с НЗОК. За разлика от останалите лечебни заведения от болничната помощ, независимо от собствеността им, поради специфичния ред за тяхното създаване и юридическия им статут, ведомствените лечебни заведения са затруднени да създадат отделно юридическо лице за извършване на извънболнична медицинска помощ, което да може да сключи договор с НЗОК.

КЗК счита за ограничителна нормата на чл. 81 от ЗЛЗ, според която лекари/зъболекари, които работят по трудов договор в лечебно заведение от болничната помощ, могат да осъществяват дейност в специализираната извънболнична помощ по договор с НЗОК само в случаите, когато в конкретното лечебно заведение съществува недостатъчност от медицински специалисти с конкретната специалност. Според КЗК това поставя лицата, които работят единствено в специализираната извънболнична помощ в привилегировано положение спрямо тези, които работят в болнични заведения. От гледна точка на правилата на конкуренцията, ефектът от приложението на разпоредбата на чл. 81 от ЗЛЗ е създаване на правни и административни бариери за навлизане на реимбурсния пазар и изключване от този пазар на лекарите/зъболекарите, работещи в лечебно заведение за болнична помощ, в качеството им на самонаети лица. В резултат на това се ограничава и достъпът на пациентите до висококачествено медицинско обслужване, финансирано от НЗОК, още на етапа на специализираната извънболнична помощ. В тази връзка Комисията предлага чл. 81 от ЗЛЗ и свързаните с него разпоредби в други нормативни/административни актове да бъдат отменени.

Материалът Мерки за стимулиране на конкуренцията е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.