От ведомството подчертават, че всички специализирани дейности, контролни функции и експертният персонал ще бъдат запазени, като промените няма да засегнат лечебните заведения и няма да доведат до прекъсване на предоставяните услуги за гражданите и бизнеса.

Решението е резултат от извършен функционален анализ на системата, чиято основна цел е да бъдат съхранени нормативно определените специализирани функции и необходимият кадрови ресурс.

В момента 28-те Регионални здравни инспекции функционират като самостоятелни юридически лица, което води до дублиране на административни дейности и длъжности. Предвижда се тези процеси да бъдат оптимизирани чрез въвеждане на споделени административни услуги, дигитализация и единни правила за работа, без промени в специализираната администрация.

Според Министерството към ведомството ще бъдат създадени три главни дирекции, които ще поемат дейностите на инспекциите. Главната дирекция, изпълняваща функциите по държавен здравен контрол, ще запази наименованията на териториалните си дирекции по места, което ще осигури приемственост и разпознаваемост за гражданите.

От здравното министерство подчертават, че реформата има за цел по-ефективна организация на административната работа, като същевременно се гарантира запазването на всички специализирани дейности, контролни правомощия и експертен капацитет на системата.

По този начин държавният здравен контрол ще продължи да се осъществява без прекъсване, а гражданите и бизнесът ще получават същите услуги, но при по-ефективно административно управление.

Материалът МЗ: Работещи структури в системата на държавния здравен контрол няма да бъдат закривани е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

По време на пресконференцията стана ясно, че от общо 64 дружества, сред които 61 болници, са натрупали задължения в размер на над 426 милиона евро, като просрочените плащания към края на първото тримесечие на годината надхвърлят 21 милиона евро. В тази връзка министър Ивкова подчерта, че с цел оптимизиране на разходите и спиране на лошите управленски практики, министерството въвежда строги ограничения – забранява се разкриването на нови кредитни линии за рефинансиране или текущи нужди, въвежда се изискване за задължително одобрение от министъра при залог на вземания към НЗОК, а всички свободни средства на държавните болници вече ще се съхранява в съответствие с правилата за конкуренция чрез избор на поне три банкови оферти.

На фона на тези тежки финансови резултати и отрицателен баланс в преобладаващата част от болниците, анализът на МЗ показва сериозен парадокс с възнагражденията в сектора. Месечните заплати на изпълнителните директори на държавните болници са изключително високи, като в някои случаи надхвърлят тези на президента, на министър-председателя и на самия здравен министър. Сериозни суми се изплащат и на представителите на държавата в съветите на директорите, чиито възнаграждения варират между 2000 и 4500 евро на месец. „Разпоредила съм да се стартира преразглеждане на методиката за сформиране на възнагражденията, за да се прекрати практиката лечебни заведения в лошо финансово състояние да изплащат необосновано големи суми на членовете на съветите на директорите. С цел преустановяване на тази заварена ситуация, въвеждам и ежемесечни отчети и срещи, за да защитим държавния интерес.“, категоричен бе здравният министър.

По думите на министър Ивкова изключително притеснителни са констатациите от извършените десетки проверки от Звено „Вътрешен одит“. В шест от проверяваните водещи университетски и специализирани болници в страната са идентифицирани сериозни слабости по прилагането на Наредба № 10, регламентираща лечението и доставката на неразрешени за употреба в България лекарствени продукти. „Установена е липса на правила за предварителен контрол, технологично разминаване между софтуерните системи и хаос при съхранението на документацията, която се намира в счетоводствата вместо в болничните аптеки. Доставките са извършвани по рамкови договори с единствен подал оферта търговец, без болниците да са търсили други доставчици.“, поясни тя. С цел пълна прозрачност и прекратяване на тази практика, Министерството на здравеопазването е инициирало пълна ревизия на нормативната уредба за доставка на лекарства по Наредба № 10, като още днес е качена за 14-дневно обществено обсъждане.

По време на събитието бе обърнато внимание на одита в стопроцентовото държавно дружество „БУЛ БИО – НЦЗПБ“ ЕАД, което показва не само лошо финансово управление и доста обезпокоителни факти. „Въпреки световния си потенциал като производител на БЦЖ ваксина, предприятието е реализирало загуба от над 570 хиляди лева за последната година, а неосъщественият износ поради отложени доставки възлиза на над 9,2 милиона лева.“, заяви министър Ивкова. Тя поясни, че от печалба, възлизаща на 8 000 000 лв. през 2021 г., предприятието е стигнало до загуба в размер на стотици хиляди към 2025 г.  „Изпълнителният директор е обяснил, че има забавени износи поради отложени доставки на УНИЦЕФ в Индонезия, Афганистан и Виетнам, а продукцията се намира на склад. Вътрешният одит е константирал, че нерегламентиран в правилата е начинът на реализиране на плащания по отношение на управлението на задълженията. СЗО също прави проверки на лабораториите на Бул Био, очаква се доклад по напредъка на техните констатации. Изискани са и допълнителни обяснения от директора“, добави г-жа Ивкова.

Всички събрани одитни доклади за нередностите по Наредба № 10, неизгодните договори за съвместна дейност и лошото управление на „Бул Био“ вече са изпратени до Прокуратурата, Икономическа полиция и АДФИ за предприемане на последващи действия.

Министър Ивкова представи и анализ на разходите за периода 2021-2025 г., който показва трайно нарастване на публичното финансиране: средствата за извънболнична помощ скачат със 114% (над 2 млрд. лв.), за болнична помощ – с 67% (над 4,4 млрд. лв.), а за лекарства – с 66% (над 2,5 млрд. лв.). По думите й, въпреки този ресурс, натискът върху системата остава огромен с регистрирани над 1,22 млн. хоспитализации (повече от половината по спешност), 5,13 млн. лекодни, 124 хил. ТЕЛК решения и близо 21,4 млн. отпуснати рецепти. Този интензивен натиск се потвърждава и от данните за първото тримесечие на 2026 г., които очертават сходна тежка финансова структура в държавния и общинския сектор. При болниците с над 50% държавно участие приходите от НЗОК формират 78% от бюджета, като и в двата сектора разходите за персонал поглъщат критичните 48% от всички постъпления. На този фон общинските лечебни заведения вече генерират общи задължения от около 120 млн. лв., от които близо 9 млн. лв. са просрочени.“

За овладяване на този хаос и за преустановяване на лошите практики, Министерството на здравеопазването стартира пакет от спешни мерки. „Започваме и инвентаризация и преиздаване на разрешителните за дейност на болниците, като в тях административно ще бъде вписан точният брой легла по нива на компетентност. Ще инициираме редакция на Закона за лечебните заведения, както и на двете методики – за изготвяне на Национална здравна карта, която вече ще е дигитална, и за селективното договаряне на НЗОК.“, поясни министър Ивкова. Тя допълни, че регистърът на лечебните заведения ще бъде изцяло електронизиран за проследяване в реално време. По думите й здравното ведомство ще въведе и ежедневно електронно наблюдение чрез НЗИС върху използваемостта на леглата, която в момента е едва 55,78%. „Тази мярка категорично ще спре неоснователните откази за прием на пациенти под предлог, че няма свободни места. Преди разкриването на каквито и да е нови болнични легла ще се извършва цялостен предварителен анализ на използваемостта на съществуващите, като от НЗОК ще се изисква стриктно спазване на методиката за оценка преди сключване на нови договори на регионално ниво.“, категоричен бе здравният министър.

Материалът МЗ стартира сериозни реформи и засилен контрол върху болничния сектор в страната е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Това са: УСБАЛО „Проф. Иван Черноземски“ ЕАД, гр. София, УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД, гр. София, УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, гр. Пловдив, „Национална кардиологична болница“ ЕАД, гр. София, УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ ЕАД, гр. София, УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД, гр. Плевен, „Комплексен онкологичен център – Русе“ ЕООД, гр. Русе.

Те ще получат финансиране по Компонент 3 „Извършване на СМР в седем лечебни заведения за болнична помощ във връзка с изпълнението на Компонент 1 и Компонент 2“ от Инвестиция С12.I1 „Модернизиране на болничните заведения“.

Процедурата предвижда 100% безвъзмездна финансова помощ, като общият размер на средствата е 20 273 686 евро, от които 16 894 738 евро финансиране от Механизма за възстановяване и устойчивост и 3 378 948 евро национално публично финансиране (невъзстановим данък добавена стойност).

Целта на процедурата е модернизиране на предоставяните медицински грижи в сферата на педиатрията и онкологията, чрез осигуряване на необходимата материална база за доставка, монтаж и инсталация на нова, високотехнологична медицинска апаратура в ключови лечебни заведения за болнична помощ, закупена в рамките на изпълнението на Компонент 1 и Компонент 2“ от Инвестиция С12.I1 „Модернизиране на болничните заведения“.

Кандидатстването от лечебните заведения се извършва изцяло онлайн чрез Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС (ИСУН 2020), модул „НПВУ“. Поканата за кандидатстване и пакета документи към нея са публикувани тук, както и като прикачени файлове по-долу.

Крайният срок подаване на проектни предложения по тази процедура е 5 февруари 2026 г.

Материалът МЗ обяви процедура за директно финансиране за модернизация на базите по педиатрия и онкология в 7 болници е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Считано от 13 декември 2014 г., новите европейски правила за етикетиране на храните, приети от Европейския парламент и Съвета през 2011 ще гарантират, че потребителите получават по-ясна, по-точна  информация за съдържанието на храните, която ще им помогне да направят информиран избор.

Ключови промени:

• Подобрена четливост ( минимален шрифт за задължителната информация);
• По-ясно и хармонизирано представяне на алергени ( например соя, ядки, глутен);
• Задължителна информация за алергени за неопакованата храна, включително в кафенета и ресторанти;
•  Задължителна информация за произход на прясно месо;
• Същите изисквания и за онлайн етикетиране и продажба от разстояние ;
• Списък на специално създадените наноматериали в съставките;
• Конкретна информация за растителен произход от рафинирани масла и мазнини;
• Строги правила за предотваряване на заблуждаващите практики;
• Указания за необходимоста от заместващи съставка при „имитиращи продукти“;
• Ясна индикация за размразените продукти.

IPBulgaria.bg e Национален български портал за интелектуална собственост. Създаден през 2000, за да обособи място където експертите в областта на интелектуалната собстевност – патентни представители, адвокати, служители в държавната администрация на Патентното ведомство на Република България, правозащитните и правоприлагащите органи и организиции; съд, прокуратура, Митници и полиция, международната дипломатическа служба на България, както и много български изобретатели, автори, творци и изпълнители да намират мястото с отговори или да провеждат дискусии, свързани с авторското право, сродните на авторското право права, патентите, полезните модели и търговските марки, марките за услуги, сертификатните марки и колективните марки,  промишления дизайн, топологията на интегрални схеми, а така също новите сортове растения и породи животни, географските означения, сертификатите за допълнителна защита и традиционните знания и умения, опазването на търговска тайна и трансфера на технологии. 

IPBulgaria.bg през годините на своето съществуване претърпява различни трансформации и образни визуализации. Създателите на националния портал за интелектуална собственост IPBulgaria (Ай Пи България) са щастливи от факта на двадесет (20) годишното съществуване на портала.

Материалът ЕС: Нови правила за етикетиране на храните е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Комисията за защита на конкуренцията прие становище за съответствието с правилата на конкуренцията на правната уредба, регламентираща дейността на лечебните заведения за извънболнична помощ. Производството пред КЗК e образувано по собствена инициатива на комисията в резултат на извършен от нея предварителен преглед на нормативната уредба в областта на здравеопазването. В тази връзка Комисията предлага на компетентните органи – Народно събрание на Република България, Министерски съвет, Министър на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса – да отменят някои от разпоредбите на Закона за лечебните заведения и свързаните с него актове.

КЗК е на мнение, че компетентните органи следва да преценят целесъобразността от съществуващата към момента формална, но не и фактическа забрана за вертикална интеграция между различните видове лечебни заведения. Комисията счита, че преценката за евентуално изменение на нормативната уредба в това отношение следва да бъде извършена след задълбочен анализ и оценка от всички заинтересовани страни. Вертикалната интеграция на пазара на медицински услуги от болнични заведения по ЗЛЗ има както положителни, така и отрицателни ефекти по отношение на конкуренцията на този пазар и потенциалните ползи за пациентите, като например по-широк и по-лесен достъп на пациентите до медицинска помощ, по-голям избор на изпълнители на тази помощ, както и по-високо качеството на оказваната медицинска помощ.

КЗК предлага да се изменят и/или отменят разпоредбите на Националния рамков договор и/или на Закона за лечебните заведения така че да не се ограничава възможността на лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от ЗЛЗ към МС, МО, МВР, МП и МТИТС да участват на пазара на специализирана извънболнична медицинска помощ по договор с НЗОК. За разлика от останалите лечебни заведения от болничната помощ, независимо от собствеността им, поради специфичния ред за тяхното създаване и юридическия им статут, ведомствените лечебни заведения са затруднени да създадат отделно юридическо лице за извършване на извънболнична медицинска помощ, което да може да сключи договор с НЗОК.

КЗК счита за ограничителна нормата на чл. 81 от ЗЛЗ, според която лекари/зъболекари, които работят по трудов договор в лечебно заведение от болничната помощ, могат да осъществяват дейност в специализираната извънболнична помощ по договор с НЗОК само в случаите, когато в конкретното лечебно заведение съществува недостатъчност от медицински специалисти с конкретната специалност. Според КЗК това поставя лицата, които работят единствено в специализираната извънболнична помощ в привилегировано положение спрямо тези, които работят в болнични заведения. От гледна точка на правилата на конкуренцията, ефектът от приложението на разпоредбата на чл. 81 от ЗЛЗ е създаване на правни и административни бариери за навлизане на реимбурсния пазар и изключване от този пазар на лекарите/зъболекарите, работещи в лечебно заведение за болнична помощ, в качеството им на самонаети лица. В резултат на това се ограничава и достъпът на пациентите до висококачествено медицинско обслужване, финансирано от НЗОК, още на етапа на специализираната извънболнична помощ. В тази връзка Комисията предлага чл. 81 от ЗЛЗ и свързаните с него разпоредби в други нормативни/административни актове да бъдат отменени.

Материалът Мерки за стимулиране на конкуренцията е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.