Според евродепутатите използването на защитени произведения за обучение на системи за генеративен изкуствен интелект трябва да бъде обвързано със задължително възнаграждение и пълна прозрачност относно използваното съдържание.

Законодателите настояват разработчиците на ИИ да предоставят подробна информация за всички защитени произведения, използвани при обучението на моделите, като липсата на такава информация може да се третира като нарушение на авторското право и да доведе до правни последици.

Предлага се също създаване на нов лицензионен пазар, който да позволява на автори и малки предприятия да предоставят или изключват своите произведения от използване в обучението на ИИ системи.

Особен акцент е поставен върху медийния сектор, който според евродепутатите трябва да бъде защитен от загуба на приходи и трафик, причинени от системи с изкуствен интелект.

Докладчикът по темата подчерта, че ясните правила ще осигурят правна сигурност за разработчиците и справедливо възнаграждение за създателите на съдържание.

Материалът Европейският парламент затяга правилата за изкуствения интелект и авторските права е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Съдът призна за установено, че „Издателство З. С.“ е нарушило авторските права на И. Б. Р.-Л. като наследник на писателя Н. Р., както и на Б. Р., чрез включване, възпроизвеждане и разпространение на произведения в сборниците „Български приказки“ (издание 2017 г.) и „Приказки от цял свят“ (издание 2017 г.), без необходимото съгласие.

Сред засегнатите произведения са редица преработени народни приказки, както и литературни текстове, включително „П.“ на Б. Р., както и произведенията „Лека ни пръст. Мир на праха ни“ и „Писмо от мъртвец“.

В решението си ВКС приема, че са нарушени правата на наследниците, включително правото на авторство, правото на възпроизвеждане, разпространение и разгласяване на произведенията, гарантирани от Закон за авторското право и сродните му права.

Съдът осъжда издателството да заплати на ищцата обезщетения за неимуществени вреди в размер на по 300 лв. в евро равностойност за отделните групи произведения, както и допълнителни суми за имуществени вреди, всички ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска.

Решението поставя акцент върху защитата на наследените авторски права и потвърждава, че използването на литературни произведения в издателска дейност изисква ясно установено съгласие на носителите на правата.

Материалът ВКС потвърди защита на авторски права върху класически български и чуждестранни приказки – издателство дължи обезщетения е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

В секцията „Кои сме ние“ на сайта на Патентното ведомство е публикуван кратък исторически преглед на правната закрила на индустриалната собственост в България. Изданието проследява 133-годишното развитие на системата – от 1893 г. с приемането на първия Закон за търговските и индустриални марки, който поставя основите на държавната политика за защита на иновациите.

Представени са ключови моменти от българското изобретателство още от периода на Възраждането, първите патенти, регистрирани в чужбина, както и приносът на изтъкнати български изобретатели. Разгледани са също етапите в развитието на индустриалната собственост, видовете защитни документи и ролята на регистрите и бюлетините за предоставената закрила.

Материалът Патентното ведомство публикува исторически преглед на индустриалната собственост в България е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

През 2025 г. страната ни е демонстрирала сериозен ангажимент към защитата на интелектуалната собственост, предприемайки конкретни мерки за засилване на контрола и прилагането на закона в тази област, се посочва в документа.

В началото на 2026 г. българските правоприлагащи органи проведоха мащабна операция, при която бяха свалени пет от най-посещаваните български пиратски домейни, като един от тях редовно е попадал сред десетте най-популярни сайтове в страната.

Принос за постигнатите добри резултати има и Патентно ведомство на Република България. През 2025 г., в рамките на своите правомощия по административнонаказателна дейност, Ведомството е извършило 479 проверки, в т.ч. и със съдействието на органите на МВР. Издадени са и са сключени общо 323 броя постановления и споразумения, с които са наложени глоби и имуществени санкции в общ размер на около 220 300 лева. Отнети са в полза на държавата общо 39 047 броя стоки/продукти, които подлежат на унищожаване.

В Закона за марките и географските означения беше въведена възможност за премахване на незаконно цифрово съдържание при нарушение, извършено в онлайн среда, както от Съда така и от председателя на Патентното ведомство.

В началото на 2026 г. Ведомството подписа Меморандум за сътрудничество с Прокуратурата на Република България, по чиято линия следва да се осъществяват редица дейности като изготвяне на съвместни анализи и методически документи и др., насочени към внедряване/развиване на добри практики за повишаване ефективността на административно-наказателната и наказателно-правната защита на обектите на индустриална собственост. През м. март 2026 г. в рамките на меморандума беше проведено и първото обучение с представители на Прокуратурата.

Материалът България беше извадена от списъка за наблюдение в годишния доклад на САЩ за защита на интелектуалната собственост е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

На 31 март в Женева, в рамките на протоколна среща по повод встъпването му в длъжност, посланик Ангел Банджов, постоянен представител на Република България към Службата на ООН и други международни организации в Женева, връчи документа на генералния директор на СОИС Дарен Танг. По време на срещата бе потвърдено дългогодишното и ползотворно партньорство между България и СОИС, както и ключовата роля на интелектуалната собственост за насърчаване на иновациите, конкурентоспособността и устойчивия икономически растеж.

Обсъдени бяха възможностите за задълбочаване на сътрудничеството в областта на интелектуалната собственост, иновациите и цифровата трансформация, включително по-активното участие на страната ни в инициативи и международни форуми на СОИС. Отбелязан бе и напредъкът на България в сферата на високите технологии и иновациите, както и потенциалът за развитие на творческата икономика и подкрепата за иноватори и творци.

Присъединяването на Република България към Женевския акт ще влезе в сила три месеца след датата на депозиране на инструмента в СОИС, а именно на 30 юни 2026 г.

Материалът България се присъедини към Женевския акт на Лисабонското споразумение за наименования за произход и географски означения е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

От коалицията заявяват, че България трябва да премине от икономика на евтин труд към икономика на знанието, в която идеите, иновациите и научните разработки са защитени и превърнати в реална стойност.

В тази посока програмата предвижда създаването на национална рамка за насърчаване на патентната култура. Чрез обучения, консултации и достъп до експертна помощ ще се стимулират учени, инженери и предприемачи да защитават своите разработки и да ги развиват на конкурентно ниво.

Сериозен акцент е поставен и върху финансовата подкрепа за международно патентоване. Държавата ще поема част от разходите за регистрация на европейски и световни патенти – стъпка, която може да отвори пътя на българските изобретения към глобалните пазари.

Програмата включва още изграждане на технологични трансферни офиси към университетите и научните организации. Целта е научните разработки да не остават „затворени“ в лаборатории, а да намират реализация в бизнеса чрез ясни механизми и стимули за изследователите.

Предвиждат се и данъчни облекчения за компании, които създават и регистрират интелектуална собственост в България, както и реализират приходи от лицензиране – ход, който цели да задържи иновациите в страната.

Особено внимание се отделя на връзката между наука и индустрия. Чрез целеви програми ще се насърчава създаването на съвместни патенти, като финансирането ще бъде обвързано с реалното приложение и защита на интелектуалната собственост.

С този пакет от мерки „Прогресивна България“ заявява амбиция да постави иновациите в центъра на икономическото развитие на страната. Дали това ще се превърне в реална промяна, ще зависи от последователността в изпълнението – но заявката е ясна: бъдещето принадлежи на идеите, които са защитени и реализирани.

Кадър: bTV

Материалът Патентите стават национален приоритет: „Прогресивна България“ залага на иновации и защита на българските идеи е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Материалът От 1 декември влиза в сила новата система на ЕС за защита на географските указания за занаятчийски и промишлени продукти е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.