„Всеки артист заслужава да получава пари за това, което създава и пуска на свободния пазар. Чувствам се добре, когато знам, че съм заплатил за музикален лиценз и че авторите ще си вземат парите. Всеки работи за пари“, коментира пред МУЗИКАУТОР Венцислав Петров, собственик на столичния кофишоп VYBE. Той смята, че пускането на нелицензирана музика в заведение, туристически или търговски обект е кражба, защото се случва на нечий гръб.

Изборът в заведението да звучи джаз е част от неговия бизнес модел. „Има хора, които идват заради обстановката, защото харесват музиката. Реално остават доста време в заведението заради нея. Ако спра музиката в обекта, най-вероятно ще затворя“, допълва още той. Избира да заплаща за лиценз, издаден от МУЗИКАУТОР, защото не желае да се ограничава с един стил музика, а да пуска такава, каквато прецени. Смята, че ако организира тематични събития с подходящи песни, това би довело до прилив на повече клиенти.
Петров е на мнение, че контролът по отношение на спазването на Закона за авторското право и сродните му права трябва да бъде затегнат. „Трябва да има по-засилени проверки, понеже масово хората не плащат – не само за музикални права, но и за много други неща. Просто няма кой да ги санкционира, може би при една-две санкции може да се случат нещата, както трябва“, смята той. Друг е въпросът, че има много собственици на туристически и търговски обекти, които не са наясно, че трябва да заплащат за лиценз, ако в техния обект звучи музика. Затова е много важно да не се прибягва веднага до крайни санкции. Самият той остава изненадан, когато разбира, че санкциите са в размер от 1000 до 10 000 евро при първо нарушение и от 1500 до 15 000 евро при повторно установено нарушение.

„99,9% от хората, които имат собствен бизнес, дават всичко за мястото, без значение какъв е браншът. Една такава сериозна санкция за моя обект би била фатална“, заявява той. Смята, че трябва да има мащабна информационна кампания, за да могат бизнесите да са запознати с условията по лицензиране, както и за да избегнат санкциите. Той е категоричен, че процедурата по издаване на лиценз е изключително улеснена – подписва документите и извършва плащането изцяло онлайн, вместо да хаби време и нерви в обикаляне по институции, както си е представял, че ще се случи.

Kалкулирайте колко ще ви струва музикалния лиценз от МУЗИКАУТОР тук. Вижте кои са най-често разпространените митове и заблуди, които ощетяват авторите и поставят бизнеса в риск.

Материалът VYBE: Да пускаш музика, която не е лицензирана, е кражба е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Новите правила имат за цел да защитят гражданите от заблуждаващо съдържание и манипулации, като гарантират, че хората ще могат лесно да разпознават кога общуват със система с изкуствен интелект и кога дадено съдържание е създадено или променено с помощта на AI.

Съгласно насоките доставчиците на AI системи ще бъдат задължени да проектират своите продукти така, че потребителите ясно да бъдат уведомявани, когато взаимодействат директно с изкуствен интелект. Освен това генерираното или редактирано чрез AI съдържание трябва да съдържа специални машинно разпознаваеми обозначения, които да позволяват неговото откриване.

Задълженията не се отнасят само до разработчиците на технологии. Организациите и лицата, които използват подобни системи, също ще трябва да информират аудиторията, когато представят deepfake съдържание, когато публикуват материали по въпроси от обществен интерес, създадени от изкуствен интелект без човешки редакционен контрол, както и при използването на системи за разпознаване на емоции или биометрична категоризация.

Европейската комисия подчертава, че прозрачността е ключов инструмент за изграждане на доверие в новите технологии и за ограничаване на риска от измами, манипулации и разпространение на подвеждаща информация.

Заедно с насоките Комисията публикува и разяснения под формата на въпроси и отговори, кратък информационен документ за новите правила, както и Кодекс за добри практики относно прозрачността при съдържание, генерирано с изкуствен интелект.

Новите изисквания са част от поетапното прилагане на европейския Закон за изкуствения интелект и ще важат за всички държави членки на Европейския съюз, включително България.

Материалът Европейската комисия публикува нови правила за прозрачност при съдържание, създадено с изкуствен интелект е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

МУЗИКАУТОР призова с нарочно писмо Община Варна незабавно да преустанови практиката да организира или финансира музикални събития, без предварително да са уредени авторските права за използваните музикални произведения.

Проверка на организацията показва, че през 2026 г. чрез двете сесии на Общинския културен фонд са финансирани 57 проекта с музикално съдържание, за които към момента няма сключени договори с МУЗИКАУТОР за използване на произведения от представлявания от него репертоар и няма данни, че бенефициерите са спазили законовата разпоредба. Наред с това общината организира или подпомага редица прояви в града, за които също липсват уредени права.

„Авторското право не е административна формалност, която може да бъде уредена след провеждането на едно събитие. Законът изисква разрешението за използване на музикалните произведения да бъде получено предварително. Това е основно право на авторите и задължение на всеки организатор, включително на публичните институции“, заяви Иван Димитров, изпълнителен директор на МУЗИКАУТОР.

Организацията посочва, че в продължение на месеци е уведомявала Община Варна за законовите изисквания и е предлагала съдействие за уреждане на правата, но въпреки това практиката продължава.

Особено тревожно е, че става въпрос за събития, финансирани с публични средства. Когато общинска администрация отпуска бюджетен ресурс или сама организира музикални прояви, без предварително да е проверила дали авторските права са законосъобразно уредени, се създава опасен обществен прецедент и се изпраща погрешен сигнал, че правилата могат да бъдат пренебрегвани именно от институциите, които трябва да бъдат пример за тяхното спазване.

Показателен е и концертът по повод Деня на Варна на 15 август, който общината вече официално анонсира с участието на DARA. Сред произведенията, които традиционно са част от репертоара на
изпълнителката, е и „Bangaranga“ – песента, донесла първата победа на България в конкурса „Евровизия“. Нейни автори са Дарина Йотова (DARA) и Cristian Tarcea – членове на МУЗИКАУТОР, както и Dimitris Kontopoulos – член на PRS for Music, и Anne Judith Stokke Wik – член на STIM, чиито права в България се представляват от МУЗИКАУТОР по силата на договори за взаимно представителство. Това означава, че при организирането на подобно събитие не се засягат единствено правата на български автори, а и на чуждестранни правоносители, чиито произведения се управляват чрез международната система за колективно управление на права.

„Недопустимо е първо да се обявява концертната програма, а едва след това да се мисли дали авторските права ще бъдат уредени. Законът е категоричен – разрешението трябва да предхожда използването на произведенията, а не да го следва“, подчертава изпълнителния директор на
сдружението.

МУЗИКАУТОР настоява Община Варна да извърши цялостна проверка на всички музикални събития, организирани или подкрепени през 2026 г., да въведе вътрешни механизми за контрол и да прекрати отпускането на публични средства за прояви, при които предварително не е гарантирано законосъобразното използване на музикалните произведения.

Материалът Община Варна разходва публични средства за музикални събития без данни за предварително уредени авторски права е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

В рамките на проучването КЗК установи, че планираната сделка води до хоризонтално припокриване между дейностите на участниците в концентрацията на пазарите на вафли, сладки бисквити и сухи пасти, които са с национален географски обхват – територията на България.

Ефектът от сделката се изразява и в значително разширяване на продуктовото портфолио на Групата „Валео Фуудс“. Предприятието произвежда разнообразие от продукти, включително мед, кленов сироп, пакетирани торти и вафли и др. С обединяване на производствения капацитет и продуктовите листи на участниците в концентрацията се създава възможност за разширяване на присъствието на Групата „Валео Фуудс“ на различни сегменти от засегнатите продуктови пазари.

При анализа Комисията установи, че планираната сделка поражда опасения за възможно възпрепятстване на ефективната конкуренция. В резултат от концентрацията Групата би имала възможност да се възползва от разширеното си портфолио и да прилага практики като „обвързване и пакетиране“ с цел да ограничи достъпа на конкуренти до търговските канали за реализация и да увеличи пазарното си присъствие в страната.

За да премахне съмненията за отрицателно въздействие на сделката върху конкурентната среда на пазара на захарни изделия, съгласно Закона за защита на конкуренцията, антимонополният орган даде възможност на придобиващото предприятие да предложи промяна в условията на концентрацията. Така придобиващото дружество Валео Ф4 Къмпани Ънлимитид Къмпани се задължава да не поставя доставката на която и да е от съществуващите продуктови линии на „Престиж-96“ АД (вафли, сладки бисквити и пакетирани торти) под условие на закупуването на каквито и да е други продукти на групата Валео, за срок от три години.

Спазването на тази мярка ще бъде контролирано от КЗК, като Валео Ф4 Къмпани Ънлимитид Къмпани се задължава периодично да информира регулатора за търговските условия по всички сключени и/или подновени договори с търговски вериги и дистрибутори, както и да поддържа детайлна документация за всички търговски оферти, договори и търговски условия с клиентите, свързани със съответните продуктови линии. КЗК може да изисква и други доказателства, документи и допълнителна информация, необходими за оценка на спазването на мярката.

В случай, че Комисията установи, че одобрената мярка не се изпълнява или се изпълнява частично, може да упражни законовите си правомощия като наложи поведенчески мерки, както и глоба, чийто максимален размер е до 10 % от общия оборот на предприятието.

Пълният текст на решението е публикуван на интернет страницата на КЗК: https://reg.cpc.bg/Decision.aspx?DecID=300074181

Материалът КЗК разреши под условие придобиването на „Престиж-96“ АД от Валео Ф4 Къмпани Ънлимитид Къмпани е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Резултатите са представени като част от общоевропейска кампания за повишаване на осведомеността за Световния ден за борба с фалшифицирането.

Закупуване на фалшиви продукти

Отразявайки периода след пандемията, новото проучване установява, че 37% от младите хора са закупили един или няколко фалшиви продукта умишлено през последните 12 месеца. Това е значително увеличение в сравнение с предишните резултати.

Фалшивите продукти, които младите хора най-често купуват умишлено, са:

•  Дрехи и аксесоари (17%).
• Обувки (14%)
• Електронни устройства (13%)
• Хигиена, козметика, лична хигиена и парфюми (12%)

Онлайн пиратство

Умишленото пиратство остава значително, като 21 % от младите потребители (един на всеки пет) признават, че са имали търсен достъп до пиратско съдържание през последните 12 месеца.

Достъпът от законни източници обаче набира все по-голяма популярност сред по-младите поколения. 60 % твърдят, че не са използвали, пускали, изтегляли или предавали поточно съдържание от незаконни източници през последната година. Можем да направим сравнение с 50 % през 2019 г. и 40 % през 2016 г., което потвърждава тенденцията.

Основни причини за търсене на реплики и пиратско съдържание

Цената и наличността продължават да бъдат основните причини за закупуване на фалшиви продукти и умишлен достъп до пиратско съдържание. Въпреки това социалните влияния, като поведението на семейството, приятелите или познатите, придобиват значителна сила. Въпреки това осъзнатият риск от кибер измами, и вероятността от попадане на вируси в дигиталните устройства са част от предпоставките, които ограничават използването на нелегални източници.

Използвани източници

Материалът Младежките позиции спрямо авторските права е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Пред Ройтерс, Stig Orskov, главен изпълнителен директор на медийната компания JP/Politikens Hus, заявява: „Ние вярваме, че колективното управление на нашите права ще даде най-добрата и най-справедлива стойност по отношение на използването на нашето съдържание от големите технологични компании„. Преговорите с Google и Facebook са насрочени за петък, 2 юли.

Вдъхновението за инициативата отчасти идва от музикалната индустрия, уточнява Stig Orskov, имайки предвид музикантите, които колективно договарят права със стрийминг услуги за музика като Spotify.

Ходът на датските медии идва след промяна в директивата на ЕС за авторско право, според която платформите за споделяне като Google и Facebook да трябва да инсталират филтри, за да попречат на потребителите да качват защитени с авторско право материали, например новини.

Платформите могат да бъдат съдени за предоставяне на достъп до съдържание, нарушаващо авторски права, дори когато то е качено от техните потребители. Критиците на промяната казват, че филтрите са скъпи и могат да доведат до неправилно блокиране.

С поред Европейската Комисия, член 17 на Директивата ще се прилага само за доставчици на онлайн услуги и доставчици на онлайн аудио и видео стрийминг, които печелят от произведения, защитени с авторско право, качени на платформите от техните потребители.

Онлайн енциклопедии с нестопанска цел и образователни органи, софтуерни платформи с отворен код и онлайн пазари ще бъдат освободени от отговорност по новата разпоредба.

Освен това компаниите могат да избегнат отговорност, ако могат да докажат, че са направили всичко възможно, за да получат разрешение за използване на произведения, защитени с авторско право и са действали бързо, за да премахнат съдържанието, когато са били уведомени.

Източник: Информационна агенция Ройтерс

Материалът Искове към Google и Facebook заради съдържание, защитено с авторско право е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

В аргументацията на своето решение, Службата на ЕС за интелектуална собственост дава определение на термина недобросъвестност при регистрацията на европейска марка:

„Основанието за недобросъвестност се прилага, когато от релевантни и последователни указания е видно, че притежателят на търговска марка на ЕС е подал заявката си за регистрация без никакво намерение да използва оспорваната европейска марка или без намерението да честно да се конкурира, а с намерение да подкопае интересите на трети страни, по начин, несъвместим с честните практики, или с намерението да получи, без дори да се насочва към конкретна трета страна, изключително право за цели, различни от тези, които попадат в рамките на функциите на марката (12/09/2019, C-104/18 P, STYLO & KOTON (fig.), EU:C:2019:724, § 46 и 29/01/2020, C 371/18, SKY, EU:C:2020:45, § 81)„.

В решението си EUIPO отбелязва, че тъй като Банкси е избрал да бъде анонимен и не може да бъде идентифициран, това би му попречило да може да получи закрила за свои авторски произведения.

От доказателствата, представени от двете страни по спора, става ясно, че към момента на подаване на заявлението за недействителност на търговската марка, притежателят (или Банкси) никога не е разпространявал или продавал стоки или услуги с оспорената европейска марка.

Банкси е анонимен, той не може да бъде ясно идентифициран като безспорен притежател на авторски права, тъй като самоличността му е скрита. Оспорената европейска марка е заявена, за да може Банкси да има законни права върху знака, тъй като не може да разчита на авторски права, но това не е функция на една търговска марка.

В заключението си Службата на ЕС за интелектуална собственост посочва:

„…действията на притежателя са в противоречие с честните практики, тъй като той не е имал намерение да използва марката на ЕС като търговска марка в съответствие с нейната функция и следователно тя е била заявена недобросъвестно.“

Европейска марка 17 981 637 се обявява за недействителна в своята цялост.

По материала работи: Надежда Драгомирова

Материалът EUIPO отмени европейска марка на анонимния творец Банкси е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.