Нови данни на Световната организация за интелектуална собственост (WIPO) показват силен ръст на патентната активност. Броят на публикуваните патентни семейства, свързани с генеративен изкуствен интелект (GenAI), е нараснал от приблизително 14 000 през 2023 г. до над 37 800 през 2025 г.

Само между 2024 и 2025 г. броят на GenAI изобретенията практически се удвоява. Публикуваните патентни семейства се увеличават от 18 862 до 37 808.

Според WIPO ускорението отразява вълната от научноизследователска и развойна дейност след появата на ChatGPT в края на 2022 г. Допълнителен фактор е бързото навлизане на големите езикови модели в реални продукти и услуги.

Какво представлява патентното семейство?

При анализа на патентната активност броят на отделните патентни документи невинаги показва колко самостоятелни изобретения стоят зад тях. Една и съща разработка може да бъде предмет на заявки за патентна защита в няколко държави и съответно да доведе до публикуването на множество свързани патентни документи.

Затова при подобни анализи се използва понятието патентно семейство – група от свързани патентни заявки, отнасящи се до едно и също или близко техническо решение.

Този подход позволява по-точно да се проследява развитието на иновационната активност, без едно изобретение да бъде преброявано многократно само защото за него се търси защита на различни пазари.

Именно затова ръстът до 37 808 публикувани GenAI патентни семейства през 2025 г. е показателен за мащаба, с който се развиват технологичните решения в тази област.

Кои компании водят в патентната надпревара?

Данните на WIPO показват значителни промени и сред водещите притежатели на патенти, свързани с генеративен AI.

През 2025 г. първите позиции заемат:

1. SoftBank
2. Tencent Holdings
3. Ping An Insurance Group
4. Baidu
5. Chinese Academy of Sciences
6. State Grid Corporation of China
7. Alphabet/Google
8. Zhejiang University
9. Microsoft
10. IBM

Особено впечатляващо е изкачването на японската SoftBank. Според WIPO компанията вече разполага с 2 985 публикувани GenAI патентни семейства за периода 2014–2025 г., като практически целият този портфейл е резултат от заявки, подадени през последните години.

При американските компании Alphabet/Google е водещият притежател на GenAI патенти с 1 083 патентни семейства, следвана от Microsoft и IBM.

Класацията показва още една важна тенденция: разработването и защитата на AI технологии вече не са запазена територия единствено за традиционните софтуерни компании. Сред активните участници присъстват финансови и инвестиционни групи, инфраструктурни компании, научноизследователски организации и университети.

Това е ясен знак, че генеративният AI постепенно се превръща в хоризонтална технология, която навлиза в почти всички икономически отрасли.

Китай остава лидер, но конкуренцията се разширява

Географското разпределение на патентната активност очертава ясно изразена международна технологична надпревара.

Според WIPO водещите икономики по произход на GenAI изобретенията през 2025 г. са:

1. Китай
2. САЩ
3. Япония
4. Република Корея
5. Индия
6. Германия
7. Канада
8. Обединеното кралство
9. Израел
10. Швейцария

Китай продължава да доминира глобалната GenAI патентна активност. Само през 2024 и 2025 г. от страната произхождат над 43 000 публикувани патентни семейства – повече от общия им брой през предходното десетилетие.

В същото време растежът в САЩ и Япония се ускорява значително. Япония например се изкачва от четвърто на трето място, като броят на публикуваните GenAI патентни семейства нараства от 398 през 2023 г. до 3 835 през 2025 г.

За Европа особено интересна е позицията на Германия, която вече е на шесто място в глобалната класация и изпреварва Обединеното кралство, утвърждавайки се като водещата европейска локация за GenAI изобретения.

WIPO отбелязва и още един показателен факт – при седем от десетте водещи икономики през последните две години са публикувани повече GenAI патентни семейства, отколкото през цялото предходно десетилетие.

Какво може да бъде патентовано при генеративния AI?

Бързото увеличаване на броя на AI патентите неизбежно поставя въпроса какво всъщност може да бъде защитено с патент.

Самият факт, че едно решение използва изкуствен интелект, не го превръща автоматично в патентоспособно изобретение.

Според актуалните Насоки за експертиза на Европейското патентно ведомство (EPO) моделите и алгоритмите за изкуствен интелект и машинно обучение по своята същност могат да имат абстрактен математически характер. Това обаче не означава, че техническите решения, в които те се използват, са изключени от патентна защита.

Ключово значение има техническият принос на конкретното приложение.

AI или machine learning решение може да допринася за техническия характер на изобретението, когато се използва за постигането на конкретен технически ефект или за решаването на технически проблем.

EPO например посочва като техническо приложение използването на невронна мрежа в устройство за наблюдение на сърдечната дейност, която идентифицира неравномерен сърдечен ритъм.

Към типичните технически приложения могат да се отнесат и системи за класифициране на цифрови изображения, видео, аудио или речеви сигнали въз основа на технически характеристики.

Различен е случаят при задачи, които сами по себе си нямат техническа цел. Например EPO посочва, че класифицирането на текстови документи единствено според тяхното текстово съдържание по принцип е лингвистична, а не техническа задача.

Следователно важният въпрос при AI изобретенията не е само дали се използва алгоритъм, а каква техническа функция изпълнява той в рамките на цялостното решение.

Наред с това продължават да се прилагат и общите изисквания за патентоспособност – изобретението трябва да бъде ново, да включва изобретателска стъпка и да бъде промишлено приложимо.

Големите езикови модели излизат начело

Патентните данни разкриват и значителна промяна в самите технологии, които компаниите се стремят да защитят.

През 2025 г. големите езикови модели (Large Language Models – LLM) вече изпреварват генеративните състезателни мрежи (GAN) и се превръщат в най-голямата категория GenAI модели по обем на патентната активност.

За периода 2014–2025 г. WIPO идентифицира приблизително 20 900 патентни семейства, свързани с LLM технологии, в сравнение с около 18 800 при GAN.

След тях се нареждат:

• дифузионни модели;
• вариационни автоенкодери (VAE);
• авторегресивни модели.

Особено динамично е развитието на дифузионните модели. Броят на свързаните с тях патентни семейства нараства от едва 441 през 2023 г. до близо 4 000 през 2025 г.

Тази тенденция е пряко свързана с развитието на широко използвани технологии за генериране на изображения и видео.

Изображенията и видеото остават най-голямата категория

По отношение на видовете данни, които генеративните модели обработват или създават, изображенията и видеото продължават да бъдат най-голямата категория.

За периода 2014–2025 г. WIPO идентифицира приблизително 40 000 публикувани патентни семейства, свързани с изображения и видео, като повече от 13 800 са публикувани само през 2025 г.

Същевременно много бързо расте и категорията „текст“. Патентните семейства, свързани с текстови приложения на генеративния AI, се увеличават от около 3 400 през 2023 г. до почти 11 800 през 2025 г.

Наблюдава се значително развитие и при използването на GenAI в софтуерното програмиране. Патентните семейства в категорията „software/code“ нарастват от 339 през 2023 г. до 1 616 през 2025 г.

Подобни данни превръщат патентната статистика не просто в измерител на вече разработени технологии, а и в индикатор за областите, към които се насочват значителни научноизследователски и бизнес инвестиции.

Защо IP стратегията трябва да започне още при разработването на AI продукта?

Бумът на патентната активност има и ясно практическо значение за компаниите и стартъпите, които разработват собствени AI решения.

При подобен продукт стойността невинаги е концентрирана в един актив. Тя може да бъде разпределена между техническо решение, софтуерен код, алгоритми, бази данни, обучителни процеси, know-how, търговски тайни, марки, авторски права и договорни отношения.

Затова патентоването обикновено трябва да бъде разглеждано като част от по-широка стратегия за интелектуална собственост.

Още в процеса на разработване е полезно да се направи преценка кои компоненти на технологията могат да бъдат предмет на патентна защита, кои е по-разумно да останат поверителни като ноу-хау или търговска тайна и за кои са приложими други права на интелектуална собственост.

Особено внимателно трябва да бъде планирано и публичното разкриване на технологията.

Публикуването на техническа информация онлайн, представянето на решение на конференция, демонстрирането му пред външни лица или излизането на пазара може да има значение за изискването за новост. Конкретните последици зависят и от юрисдикцията, в която впоследствие се търси патентна защита.

Затова решението какво, кога и къде да бъде разкрито е добре да бъде част от IP стратегията още преди публичното представяне на продукта.

Патентите като карта на бъдещата технологична конкуренция

Почти трикратното увеличение на GenAI патентните семейства между 2023 и 2025 г. показва много повече от нарастващата популярност на изкуствения интелект.

Патентната информация позволява да се проследи в кои технологии компаниите влагат научноизследователски ресурс. Тя показва и кои разработки компаниите смятат за стратегически. Освен това разкрива на кои пазари те търсят дългосрочно конкурентно предимство. Тенденция, която се наблюдава и при патентните заявки в областта на високите технологии.

В този смисъл днешната патентна активност може да бъде разглеждана и като ранен индикатор за бъдещите технологични пазари и области на конкуренция.

WIPO също поставя акцент върху нарастващото стратегическо значение на патентния пейзаж при генеративния AI. В условията на все по-наситена патентна среда решенията какво да бъде защитено, в кои държави да бъде потърсена защита и как отделните права да бъдат комбинирани ще имат все по-голямо значение за конкурентните позиции на бизнеса.

Следователно глобалният ръст на патентите за генеративен AI не е просто статистически феномен.

Той показва, че наред с надпреварата за създаване на по-мощни модели се развива и друга конкуренция. Това е надпреварата за защита и контрол върху технологиите, които изграждат следващото поколение дигитални продукти и услуги.

За бизнеса въпросът вече не е само как да използва генеративния изкуствен интелект. Все по-важно става и как да идентифицира, управлява и защити интелектуалната собственост, която създава с него.

Източници:
World Intellectual Property Organization (WIPO), Technology SPARK Report: Patent Trends Update in GenAI, 2026;
WIPO, Top Generative AI Patent Trends in 2025;
European Patent Office (EPO), Guidelines for Examination in the European Patent Office 2026 – Artificial Intelligence and Machine Learning.

Материалът WIPO отчита почти троен ръст на патентите за генеративен AI е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Министърът на образованието и науката проф. Георги Вълчев награди ученици и преподаватели за отличните им резултати

Българските ученици са спечелили 68 медала от международни, европейски и балкански олимпиади и състезания от началото на годината. Отличията включват 14 златни, 25 сребърни и 29 бронзови медала.

На официална церемония в Министерството на образованието и науката министърът проф. Георги Вълчев награди призьорите от престижните състезания, проведени до момента.

Тази година няма международно, европейско или балканско състезание, в което български национален отбор да е участвал и да не се е завърнал с медал.

Всеки от отличените ученици получи грамота и електронен четец за книги. Подаръците са осигурени по Националния план за възстановяване и устойчивост, чрез инвестиция C1.I4 „Младежки центрове“.

С грамоти и плакети на МОН бяха отличени и преподавателите, подготвили националните олимпийски отбори.

68 медала и още състезания до края на годината

Българските олимпийци вече имат впечатляваща колекция от отличия, но състезателният маратон все още не е приключил. Предстоят още международни надпревари и очакванията са броят на медалите да продължи да расте.

Сред отличените ученици са медалисти не само от природните науки, но и от области като философия и английски език.

„Отличията са признание за Вашите лични успехи. Надяваме се с примера си да вдъхновите още много свои съученици“, заяви проф. Георги Вълчев.

Той подчерта, че зад успехите на младите хора стоят и техните родители и преподаватели. Тяхната подкрепа и всеотдайност помагат на талантливите ученици да развиват своите способности.

„Ако трябва да станеш добър в избраната област, трябва много труд, а вие го показвате“, каза министърът.

„Важно е да тръгнеш по пътя“

За първи път МОН организира подобна церемония преди края на състезателната година. Идеята е постигнатите успехи да бъдат признати, но и да послужат като вдъхновение за други ученици.

Инициативата е част от съвместните усилия на МОН и Сдружението на олимпийските отбори за насърчаване на участието в олимпиадите още от първите, общински кръгове.

„Медалите са важни, но е важно и участието. Важно е да тръгнеш по пътя“, подчерта проф. Вълчев.

Министърът посочи, че младите хора, които изберат да продължат образованието си в България, ще имат възможности за обучение и във водещи университети извън страната, както и за работа с утвърдени учени от различни държави.

„Страната ни има нужда от талантливи, можещи, знаещи и отговорни млади хора“, заяви той.

Церемонията съвпада и с финализирането на инвестиция C1.I4 „Младежки центрове“ по Националния план за възстановяване и устойчивост. Чрез инициативата се насърчават високите постижения в науката, технологиите, инженерството и математиката и се популяризира приносът на НПВУ за развитието на качествено и иновативно образование.

Кои са наградените, вижте ТУК!

Материалът Българските ученици спечелиха 68 медала от международни олимпиади е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Министърът на земеделието и храните Пламен Абровски изпрати официални писма до европейския комисар по земеделие и храни Кристоф Хансен с искане за извънредна финансова подкрепа за българските производители на краве мляко и угоени прасета.

Причината е продължаващото влошаване на пазарната ситуация в двата сектора. Изкупните цени не покриват производствените разходи. Това поставя сериозни затруднения пред земеделските стопани.

Натиск върху млекопроизводителите

В сектор „Мляко“ проблемът се задълбочава от началото на 2026 г. Делът на доставките, реализирани под себестойността на производството, продължава да нараства.

Това води до значителни финансови загуби. Производителите изпитват трудности при обслужването на инвестиционните си кредити. Нараства и рискът част от стопанствата да прекратят производството.

България вече неколкократно е поставяла въпроса за необходимостта от европейска подкрепа по време на заседанията на Съвета по земеделие и рибарство.

Свиневъдството също е в криза

Сериозни затруднения продължават и в сектор „Свиневъдство“. Неблагоприятната тенденция е започнала още през 2024 г.

Производствените разходи вече значително надвишават изкупните цени. Анализите на Министерството на земеделието и храните показват и значителен спад в броя на закланите угоени прасета.

Според ведомството продължаването на тази тенденция създава риск за производствения потенциал на сектора.

Искане за средства от селскостопанския резерв

В писмата си до Европейската комисия България настоява да бъде приложен чл. 219 от Регламент (ЕС) № 1308/2013.

Целта е страната ни да получи извънредна финансова подкрепа от селскостопанския резерв. Средствата трябва да помогнат за ограничаване на последиците от пазарната криза и за запазване на производството в двата сектора.

Материалът България поиска извънредна финансова подкрепа от ЕС за млекопроизводители и свиневъди е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

На откриването присъстваха изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите инж. Стоян Тошев и представители на Националното ловно-рибарско сдружение – „Съюз на ловците и риболовците в България“.

Министър Абровски пожела на българските ловци успешен сезон, като ги призова към стриктно спазване на правилата и нормите за отстрел.

Особено внимание той обърна на опазването на природния баланс и пожарната безопасност през летния сезон.

„Нека внимават с паленето на огън. Отговорността на всеки ловец е важна както за безопасността на хората, така и за опазването на природата“, подчерта министърът.

Абровски съобщи и за предстоящи промени в Закона за лова и опазване на дивеча. Сред тях е въвеждането на електронна заверка и издаване на ловни билети, както и последващо дигитализиране на разрешителните за лов.

По време на срещата министърът коментира и актуални теми в земеделието и животновъдството. Сред тях са мерките срещу африканската чума по свинете, контролът върху остатъците от пестициди в храните, цените на земеделската продукция и защитата на българските производители.

По думите му ситуацията с африканската чума по свинете във Варненско е овладяна и към момента няма данни заболяването да се е разпространило извън засегнатото стопанство. Продължават проверките и мерките за биосигурност.

Министърът заяви още, че държавата ще продължи да защитава интересите на българските производители в секторите „Мляко“ и „Свиневъдство“ и при необходимост ще настоява за достъп до кризисния резерв на Европейския съюз.

В края на откриването Абровски отново подчерта, че устойчивото управление на дивечовите популации е обща отговорност.

„Природата сама регулира своя баланс. Ние трябва да го пазим“, заяви той.

Материалът Откриха ловния сезон за прелетен дивеч с призив за отговорност и опазване на природата е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

От Агенцията призовават стопаните и гражданите да не купуват живи свине от онлайн обяви, социални мрежи или неизвестни търговци. Животни без идентификация и ветеринарни документи могат да представляват сериозен риск за разпространението на заболяването.

При съмнения за нерегламентирана продажба или транспорт на свине гражданите трябва незабавно да подадат сигнал до БАБХ.

Агенцията отправя и важни указания към хората, които посещават горски райони. При откриване на мъртва дива свиня не бива да се приближават, да я докосват или местят. Препоръчва се мястото да бъде отбелязано, кучетата да се държат на повод и незабавно да бъде уведомена БАБХ.

От институцията напомнят, че африканската чума по свинете не е опасна за хората, но вирусът може лесно да бъде пренесен чрез обувки, дрехи, превозни средства, оборудване и хранителни отпадъци.

БАБХ призовава гражданите да не изхвърлят хранителни отпадъци сред природата и да не хранят домашните свине с кухненски отпадъци. Според експертите именно навременните сигнали и отговорното поведение са най-важната мярка за ограничаване на заболяването.

Материалът БАБХ предупреди: Не купувайте свине от онлайн обяви заради африканската чума е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Проверките са извършени в агроаптека и прилежащо помещение в село Поповица, община Садово. Инспекторите са проверили още складове и производствен цех в землището на село Скутаре, община Марица.

Акцията е започнала след получена информация за нерегламентирано производство и търговия с препарати за растителна защита. Според институциите продуктите представляват риск за здравето на хората и за околната среда.

При проверките са установени нарушения, свързани с производството и продажбата на забранени препарати. Открити са и продукти за газово обеззаразяване и унищожаване на насекоми, акари и гризачи.

Част от тези препарати могат да се продават само в лицензирани обекти и при специален режим. Проверената агроаптека не е притежавала необходимия лиценз.

Иззетите количества ще бъдат унищожени от лицензирана фирма след приключване на административните производства.

Материалът Иззеха опасни препарати за растителна защита край Пловдив е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

При проверка на автобус с турска регистрация, влизащ в страната, контролните органи откриват 770 килограма овча лой. Те били опакована в кашони, без придружаващи документи, удостоверяващи нейния произход.

По разпореждане на компетентните органи цялото количество е иззето. То предстои да бъде унищожено съгласно действащите изисквания.

От Българската агенция по безопасност на храните напомнят, че контролът по граничните пунктове се извършва постоянно с цел да не се допуска навлизането на храни и фуражи с неизяснен произход или потенциален риск за здравето на територията на Европейския съюз.

Информацията е публикувана на официалната интернет страница на БАБХ.

Материалът БАБХ и Агенция „Митници“ иззеха близо 800 кг овча лой без документи е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.