По този конкретен казус Сдружение „За достъпна и качествена храна“ е сезирало поне три пъти Комисията за защита на потребителите и Българската агенция по безопасност на храните. Всеки път резултатът беше един и същ – формални отговори, административни обяснения и уверения, че нарушения не са установени или че липсват основания за последващи действия. Днес фактите показват, че съмненията на потребителите и гражданския сектор са били напълно основателни.

За трети път в рамките на последователните действия на нашето сдружение именно КЗК предприема реални действия по казуси, свързани със защитата на обществения интерес, докато други институции продължават да демонстрират формален подход към проблемите на потребителите. Това е тежък сигнал към цялата система за контрол и защита на потребителите в България.

Особено тревожен е фактът, че представители на Сдружение „За достъпна и качествена храна“ редовно участват в съвместни проверки и пробовземания с Българската агенция по безопасност на храните. Въпреки това голяма част от резултатите от тези проверки не стават обществено достояние или остават достъпни единствено за администрацията. Потребителите имат право да знаят какво показват лабораторните анализи, какви нарушения се откриват и кои производители или търговци подвеждат обществото.

В продължение на четири години поставяме пред Комисията за защита на потребителите въпросите за подвеждащото съдържание, измамните практики и злоупотребите при млечни и други хранителни продукти. Срещахме се с четири различни ръководства на институцията. Изпращахме сигнали, становища и конкретни предложения. Въпреки това не видяхме последователна политика за санкциониране на рецидивистите на пазара и не станахме свидетели на реални мерки, които да имат възпиращ ефект върху нарушителите.

Още по-притеснително е, че повече от месец Сдружение „За достъпна и качествена храна“ очаква официална среща с министъра на земеделието и храните Пламен Абровски и с ръководството на Българската агенция по безопасност на храните. До този момент такава среща не е проведена, въпреки десетките сигнали, анализи, предложения и експертни становища, които сме изпращали през последните години.

Това мълчание е трудно обяснимо, особено на фона на публичните заявки за по-строг контрол върху храните и защита на потребителите. Българските граждани имат право да знаят защо една от най-активните организации в областта на хранителната политика и потребителската защита продължава да не получава възможност за институционален диалог по теми от обществен интерес.

Не по-малко обезпокоително е отношението на институцията на омбудсмана. Вече четири години поставяме въпросите за качеството на храните, подвеждащото съдържание, нелоялните практики и защитата на потребителите. През този период организирахме множество кръгли маси, обществени дискусии и експертни форуми с участието на представители на държавни институции, научните среди, бизнеса, европейски организации и неправителствения сектор.

До този момент нито омбудсманът Велислава Делчева, нито заместник-омбудсманът Мария Филипова са присъствали на нито едно от тези събития. Същото важи и за предходното ръководство на институцията. За четири години не бе намерено време за реален разговор по проблемите, които ежедневно засягат милиони български потребители.

Особено разочароващ е този факт по отношение на Мария Филипова. В качеството си на председател на Комисията за защита на потребителите тя нееднократно заявяваше активна позиция срещу измамните храни и подвеждащото съдържание. Българските потребители обаче имат нужда не от обещания, а от резултати.

Призоваваме министър-председателя Румен Радев да изиска от министъра на земеделието Пламен Абровски конкретни действия за повишаване на ефективността на БАБХ. Българската агенция по безопасност на храните трябва да бъде реален контролен орган в защита на обществото, а не институция, която основно комуникира дейността си чрез прессъобщения и публични кампании.

Нашето сдружение нееднократно е заявявало подкрепа за усилията на правителството за овладяване на цените на храните. Но достъпната храна няма стойност, ако качеството ѝ не е гарантирано. Ниската цена не може да бъде оправдание за занижен контрол и компромиси със съдържанието и безопасността на храните.

Всеки ден получаваме сигнали от граждани за съмнения относно качеството на основни хранителни продукти, предлагани в търговската мрежа. Все повече хора се питат дали получават това, за което плащат, и дали държавата действително защитава техния интерес.

Настояваме проверките на вносните храни да не се основават единствено на документи и декларации, а да бъдат подкрепени с реални лабораторни анализи. Ако държавата няма достатъчен ресурс за подобни изследвания, неправителственият сектор е готов да помогне. Сдружение „За достъпна и качествена храна“ е готово да обсъди механизми за финансиране на независими лабораторни изследвания чрез дарения и обществени кампании, подкрепени от хилядите граждани, които ежедневно се обръщат към нас.

През годините работихме последователно както с българските институции, така и с нашите партньори от европейската организация SAFE Food Advocacy Europe. Участвали сме в обществени консултации, изготвяли сме становища по законопроекти и сме предлагали конкретни решения за по-добра защита на потребителите.

За съжаление едно от ключовите ни предложения все още не е реализирано – създаването на публичен регистър на нелоялните практики и на производителите и търговците, които системно подвеждат потребителите относно състава, качеството и произхода на храните. Българските граждани имат право да знаят кой ги заблуждава. Коректният бизнес също има право да бъде защитен от нелоялната конкуренция на онези, които печелят чрез измама.

Случаят с фалшивото масло показва, че проблемът не е в липсата на информация. Проблемът е в липсата на решителност, прозрачност и последователност. Колко още сигнали трябва да бъдат подадени? Колко още проверки трябва да бъдат направени? Колко още години трябва да минат, преди защитата на потребителите да се превърне в реален, а не декларативен приоритет?

Ние не търсим шумни клипове, гръмки заглавия и показни акции. Търсим резултати. Защото храната не е просто стока. Тя е здраве, доверие, достойнство и национален интерес.

Инж. д-р Андрей Велчев
Председател на Сдружение „За достъпна и качествена храна“

Материалът Сдружение за достъпна и качествена храна за фалшивото масло: КЗК свърши това, което институции отказват да свършат от години е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Министър Иван Демерджиев и заместниците му Калоян Калоянов и Калоян Милтенов проведоха работна среща с ръководството на БХРА. По време на разговорите представителите на хотелиерския и ресторантьорския бранш обобщиха основните проблеми, като акцентираха върху тези, по които може да бъде оказано съдействие от страна на МВР през летния туристически сезон.

Като основна тема беше обсъден визовият режим – както при наемането на работна ръка от чужбина, така и при издаването на туристически визи. Браншът посочи прекомерно дългите срокове за обработка като основно затруднение. Обсъдени бяха възможни решения, включително чрез анализ на добри практики от държави в региона като Гърция и Хърватия. Министърът съобщи, че в следващите дни предстои среща на ниво министри на вътрешните работи, външните работи и туризма, на която ще бъдат детайлизирани проблемите, свързани с наемането на работна сила от чужбина, и ще се търсят оптимални възможности.

И тази година в големите курорти са командировани полицейски служители от страната с цел засилване на превенцията срещу престъпността. По Черноморието работят също екипи на Зоналните жандармерийски управления, както и полицейски служители от Полша, Чехия, Германия и други държави, за които страната ни е популярна туристическа дестинация.

Бяха набелязани мерки срещу некоректни и незаконни практики, включително пренаемане на търговски площи, продажба на стоки, имитиращи световни марки без разрешение от носителите на правата, както и затягане на контрола и засилване на проверките при отдаването под наем на тротинетки, АТВ, технически средства за морски спортове и развлечения.

От страна на БХРА участие в срещата взеха председателят Георги Щерев и четиримата му заместници, а от Министерството на туризма – заместник-министър Георги Тодоров.

Материалът БХРА настоява за по-кратки срокове при издаване на визи за наемане на служители от други страни е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

КЗК наложи на „Клас фуд“ ЕООД санкция в размер на 186 319,87 евро, а на „Алфа СД“ ООД – 123 369,62 евро.

В хода на проучването по преписката, образувана по искане на „Ростар БГ“ ООД, се установи, че двете дружества са разпространявали на пазара продукт с наименование „Deutsche Markenbutter“, представян като масло, въпреки че лабораторни изследвания показват, че той съдържа над 95% немлечни мазнини, включително палмово масло, мазнини от кокосови и палмови ядки, соево и слънчогледово масло, както и свинска мас.

Съгласно утвърдените стандарти маслото е продукт, произведен изцяло от мляко, поради което обозначаването на продукт с преобладаващо съдържание на растителни и други немлечни мазнини като „масло“ въвежда в заблуждение потребителите относно състава и качеството на продукта, което може да повлияе при избора им.

Заблуждаващото въздействие допълнително се засилва от използването на обозначението „Deutsche Markenbutter“ – утвърден немски стандарт за качество на краве масло, добре познат на българските потребители и традиционно свързван с високи изисквания към състава и производството на продукта. Маслата, обозначени като „Deutsche Markenbutter“, имат дългогодишно присъствие на българския пазар и висока степен на разпознаваемост сред потребителите именно заради гарантираното качество, произтичащо от строго регламентираните стандарти за производство.

Пълният текст на решението е публикуван в публичния електронен регистър на КЗК: https://reg.cpc.bg/AllResolutions.aspx?dt=1&ot=2

Материалът КЗК наложи глоби за 309 689 евро за въвеждане в заблуждение на потребители е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Проектът е изготвен от Експертния комитет на PMAC с цел установяване на процедурна рамка за производствата по ранна неутрална оценка, администрирани от Центъра, и за допълване на наскоро приетите от PMAC „Правила за медиация, арбитраж и експертно решение“. Целта на тази консултация е да се съберат мнения от заинтересованите страни и потенциалните ползватели на услугите на PMAC, за да се гарантира, че правилата за ENE отговарят на нуждите на общността, занимаваща се с разрешаване на патентни спорове. Заинтересованите страни се приканват да представят коментари, забележки и предложения за изменения към проекта на правилата за ENE, придружени от кратко обяснение на предложените промени. Краен срок за подаване на коментари: 31 юли 2026 г. Коментарите трябва да се изпращат по електронна поща на адрес: contact-pmac@unifiedpatentcourt.org

Проектът на Правилата за ранна неутрална оценка, заедно с подкрепящия го документ с обща информация, е достъпен за заинтересованите страни на официалния уебсайт на PMAC.

Материалът Организират обществена консултация относно проекта на Правила за ранна неутрална оценка е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

На старта на проекта доброволно се включиха осем търговски вериги – „Билла“, „Кауфланд“, „Лидл“, „Метро“, „Фантастико“, „КОМЕ-ЦБА“, „Минимарт“ и „ДАР“. Желаещите да участват се увеличават като към инициативата се присъединяват още пет вериги – „Мерканто“, „РАЙ“, „Бурлекс“, „BulMag“ и „Макао“.

Сред приоритетите на националната инициатива „Кошница с грижа“ е също стимулирането на българското производство чрез насърчаване включването на продукти от родни фермери и преработватели в селектираната потребителска кошница. Инициативата има потенциал да се превърне в национален модел за прозрачно ценообразуване, ограничаване на спекулативни практики и изграждане на устойчиви механизми за подкрепа на потребителите и стабилност на пазара.

Материалът Националната инициатива „Кошница с грижа“ се разраства с участието на още пет търговски вериги е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

При обсъждането на бъдещото развитие на Общата политика в областта на рибарството (ОПОР) министър Абровски подчерта необходимостта от баланс между екологичните, икономическите и социалните цели на политиката. Той отбеляза, че управлението на рибните ресурси трябва да съчетава тяхното устойчиво експлоатиране при гарантиране на конкурентоспособността, предвидимостта и равнопоставеността в условията и изискванията за рибарите в Европейския съюз. Министърът отчете усилията на Европейската комисия за повишаване на устойчивостта на рибарството. Той посочи, че секторът продължава да е изправен пред редица предизвикателства, свързани с климатичните промени, замърсяването на морската среда, динамиката в разпространението на рибните видове и необходимостта от по-добро научно разбиране на процесите в морските екосистеми. Акцентира върху значението на качествените научни съвети като основа за ефективно управление на ресурсите и подчерта, че надеждната научна информация е ключова за вземането на информирани решения и определянето на подходящи мерки за развитието на сектора.

Министърът на земеделието подчерта и значението на засиленото регионално сътрудничество в Черноморския район, както и необходимостта от еднакво прилагане на управленските мерки от всички крайбрежни държави, за да се гарантират равни условия за сектора.

Министър Абровски изтъкна необходимостта от по-опростени и приложими правила за дребномащабния крайбрежен риболов, който има важно социално и икономическо значение за редица крайбрежни общности. Според него административните изисквания трябва да бъдат съобразени с реалните възможности на малките риболовни оператори, като същевременно се запазят целите за опазване на ресурсите.

По време на обсъждането на Регламента за установяване на условията за прилагане на подкрепата от Съюза за Общата политика в областта на рибарството, Европейския пакт за океаните, морската политика и политиката на Съюза в областта на аквакултурите министър Абровски подчерта, че модернизацията на риболовния флот е приоритет за България. Той посочи, че бъдещата законодателна рамка за подкрепа на сектора трябва да отчита спецификите на дребномащабния флот в Черно море и особеностите на риболовните дейности в този морски басейн. Министърът акцентира върху необходимостта от гъвкави възможности за модернизация на риболовния флот, съчетани с адекватна финансова подкрепа за контрола и събирането на данни.

В рамките на заседанието страната ни подкрепи запазването на многогодишните планове за управление на рибарството като ефективен инструмент на ОПОР, който дава по-голяма предвидимост и стабилност за развитието на сектора.

По време на участието си на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство министърът проведе среща с представители на Копа-Коджека, по време на която беше обсъдена бъдещата Общата селскостопанска политика (ОСП), предизвикателствата пред европейските фермери и необходимостта от гарантиране на справедливи условия за конкуренция. Министър Абровски подчерта, че ОСП трябва да запази своя общ характер и да продължи да подкрепя реалните производители – тези, които отглеждат култури и животни. Сред акцентите в разговора бяха високите цени на торовете и нарастващите производствени разходи, както и необходимостта вносът от трети страни да отговаря на същите стандарти, които спазват европейските фермери. Участниците се обединиха около разбирането, че конкуренцията следва да бъде между ЕС и трети страни при равни условия, а не между самите земеделски производители в Европейския съюз.

Материалът Министър Абровски: Необходима е силна и предвидима политика, която да гарантира устойчиво и конкурентоспособно рибарство е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

България продължава да настоява за справедливо остойностяване на външната конвергенция и добавяне на средствата към запазения бюджет за Общата селскостопанска политика (ОСП). Това каза министърът на земеделието и храните Пламен Абровски по време на заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство, което се проведе в Люксембург. Той допълни, че страната ни поддържа позицията, че прилагането на намалението и таваните на плащанията не следва за засяга конкурентоспособността на фермерите. „Праговете за намаляване на плащанията са твърде ниски и това ще засегне производители, които допринасят за продоволствената сигурност“, каза още министърът. По думите му работата трябва да продължи с акцент върху гарантирането на равни условия за конкуренция, реално опростяване и достатъчно финансиране.

„През 2010 г. за първи път участвах в заседание на Съвета  като експерт. За последните 16 години с интерес наблюдавах как решенията, които се взимат тук се отразяват в реалността, защото колкото повече се говореше за намаляване на административната тежест, толкова по – голяма се усещаше тя на ниво фермер“, констатира министър Абровски. Според него за тези 16 години промените в ОСП е трябвало да направят нашите европейски фермери по-устойчиви и конкурентноспособни на външните пазари, а вместо това са се създали условия за конкуренция помежду им. „Да, всяка държава има своите особености и нужда от гъвкавост, но това не трябва да бъде за сметка на общата ни конкурентоспособност и общия ни хранителен суверенитет“, отбеляза още той.

По време на заседанието министър Абровски призова за специфично подпомагане на розопроизводството в рамките на ОСП след 2027 г. Той заяви, че е необходимо да бъдат създадени условия за запазване и устойчиво развитие на сектора. Министър Абровски подчерта, че производството на българско розово масло е традиционен поминък с над 300-годишна история, който отличава страната ни в Европейския съюз и в световен мащаб. Той отбеляза, че в определени райони на страната през поколенията са съхранени специфични знания и умения за производство на качествен посадъчен материал, отглеждане на насажденията, бране на розовия цвят и дестилация на розовото масло. По думите му именно тези традиции и натрупаният експертен опит превръщат българското розово масло в разпознаваем символ на България и на ЕС в световен мащаб. „Розопроизводството е част от културното, историческото и икономическото наследство на България. Необходимо е да предприемем мерки за съхраняването на този уникален сектор и да осигурим условия за неговото устойчиво развитие“, каза в заключение министър Абровски.

Министър Абровски запозна членовете на Съвета със състоянието на пазара у нас. „Земеделските производители са изправени пред сериозни предизвикателства – неблагоприятни метеорологични явления, щети по земеделските площи, нестабилност на пазарите и нарастващи производствени разходи“, посочи министър Абровски. Той отбеляза, че ситуацията на пазара на мляко показва тревожна тенденция на намаляване на изкупните цени, което е индикатор за задълбочаващ се дисбаланс, и подчерта необходимостта да се използва целият набор от инструменти на Общата организация на пазарите, когато това може да облекчи натиска върху производителите в ЕС. Министърът допълни, че следва да бъдат приложени подходящи пазарни мерки за бърза намеса, включително използването на средства от селскостопанския резерв. „През месец май се наблюдава леко поскъпване на основните зърнени и маслодайни култури в страната, свързано с прогнозите за намалено глобално производство през следващата пазарна година, както и с повишаването на цените на енергийните източници и торовете на международните пазари“, посочи още министър Абровски.

В рамките на участието си в Съвета, министър Абровски проведе двустранна среща с Мартин Хейдън, министър на земеделието, храните и морското дело на Ирландия, която ще е следващият председател на Съвета на ЕС. Министър Абровски  подчерта, че ОСП трябва да запази общия си характер. Ирландският му колега го подкрепи, като каза, че ренационализацията на тази обща политика носи рискове. Министър Абровски запозна бъдещото председателство с необходимостта да бъде съхранено розопроизводството в България, което е уникално за целия ЕС. Министър Хейдън посочи, че председателството проявява разбиране по този български приоритет.

Материалът България продължава да настоява за справедливо остойностяване на външната конвергенция и добавяне на средствата към запазения бюджет за ОСП е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.