Международно жури ще избере 10 финалисти “Tomorrow Shapers”, всеки от които ще получи сертификат и парична награда в размер на 5 000 евро. Сред финалистите ще бъдат определени носителите на три специални отличия, всяко с допълнителна награда от 15 000 евро, трофей и сертификат:

– Създатели на по-добро бъдеще (World Builders) – допринасят за по-добро и по-устойчиво бъдеще за всички чрез осигуряване на основни ресурси като вода и енергия и насърчават отговорен и устойчив начин на живот.

– Пазители на природата (Nature Guardians) – защитават екосистемите, растителния и животинския свят, като предлагат решения за опазване на застрашени видове – както на сушата, така и под водата, предотвратяване на увреждането на екосистемите или намаляване на въздействието от изменението на климата.

– Обединители на общността (Community Healers) – работят за преодоляване на обществените проблеми чрез решения, които създават по-справедлив и равнопоставен свят, като осигуряват равен достъп до храна, образование и достойна заетост и предотвратяват дискриминацията във всичките ѝ форми.

Ще бъде присъдена и награда Избор на публиката (People’s Choice), определена чрез публично онлайн гласуване, чиито носител ще получи допълнителна парична награда в размер на 5000 евро. Всеки финалист може да получи само едно от трите специални отличия, но може едновременно да бъде избран и за носител на наградата „Избор на публиката“.

Конкурсът е отворен за млади иноватори от цял свят, които към датата на церемонията по награждаването не са навършили 30 години. Кандидатурите могат да се подават лично от кандидатите или чрез номинация от трети лица. Не е необходимо разработките да бъдат защитени с патент, но предложените решения трябва да бъдат публично представени, оригинални, иновативни и с доказуем обществен принос.

Приемът на номинации за Наградата за млади изобретатели (Young Inventors Prize) 2027е отворен.

Краен срок за кандидатстване: 30 септември 2026 г.

Финалиститеще бъдат обявени през май 2027 г., когато ще започне и публичното онлайн гласуване за наградата „Избор на публиката“ (People’s Choice).

Церемонията по връчването на наградите ще се състои през юни 2027 г.

Можете да подадете кандидатура за участие в конкурса тук.

Формуляр за номиниране

Материалът Стартира набирането на номинации за Наградата за млади изобретатели 2027 е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Според изследването съдилищата в различните държави, независимо от различията в правните системи, преследват обща цел – да осигурят баланс между възнаграждаването на притежателите на патенти и достъпа на индустрията до стандартизирани технологии. Анализът показва, че методът на сравнимите лицензии постепенно се утвърждава като водещ подход за определяне на FRAND условията.

Патентите от съществено значение за стандарт са в основата на технологии като 5G, Wi‑Fi и съвременните видео кодеци. Затова ясните и предвидими лицензионни практики са от ключово значение за насърчаване на иновациите, конкуренцията и широкото внедряване на нови технологии в полза на потребителите.

Новото изследване е част от програмата на ЕПВ за патенти и стандарти и бе представено на събитие на Euractiv, посветено на европейската конкурентоспособност и ролята на стандартите в развитието на нововъзникващите технологии.

Допълнителна информация:

• – Пълният текст на изследването „Methodologies for FRAND determination: evidence from global case law“
• – Основни изводи от изследването
• – „Патенти и стандарти“
• – Patent Standards Explorer
• – Събитието на Euractiv „Europe’s competitiveness in emerging technologies – What is the role of standards, markets and quantum innovation?“
• – Изследването „Standards and the European patent system“ (май 2025 г.)
• – Изследването „Mapping the global quantum ecosystem“ (декември 2025 г.)
• – Откриването на Центъра за медиация и арбитраж по патентни спорове към Единния патентен съд

Материалът ЕПВ публикува ново изследване за определянето на FRAND лицензионните възнаграждения при патентите от съществено значение за стандарт е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

По думите му през последната година в КЗК са образувани 1 067 производства, постановени са 1 530 акта, постъпили са 1 384 жалби по Закона за обществените поръчки, извършват се четири секторни анализа, а активно се работи и по 28 производства за нелоялна конкуренция.

„Комисията за защита на конкуренцията се превърна в публичен и предвидим регулатор с високо обществено доверие. Това личи и от сигналите, които получаваме за манипулирани обществени поръчки – вече имаме над 25 сигнала за подобни нарушения“, подчерта Карадимов.

Той съобщи, че КЗК извършва предварително проучване след постъпили сигнали за възможни ограничения на конкуренцията при процедурите на Националната здравноосигурителна каса за определяне на стойността, до която се заплащат медицински изделия, диетични храни за специални медицински цели и помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания.

„Става дума за пазар на стойност над 100 милиона евро годишно, но и за здравето и качеството на живот на пациентите. Решихме, че този пазар заслужава внимателен анализ, защото няма логика Министерството на здравеопазването и НЗОК да прилагат различни правила при възлагането на сходни медицински изделия“, заяви доц. Карадимов.

По думите му секторният анализ на лекарствения пазар очертава няколко основни проблема – вертикалните концентрации в сектора, недостига на лекарствени продукти и паралелния износ на лекарства от България към други европейски държави.

Доц. Карадимов акцентира и върху секторния анализ на веригата за доставки на хранителни стоки, който установява сериозни структурни дисбаланси и проследява причините за тях по цялата верига – от производителя до крайния потребител.

В резултат на анализа КЗК изготви пакет от 19 конкретни мерки и препоръки към изпълнителната и законодателната власт за подобряване на конкурентната среда в сектора. Паралелно с това Комисията образува производства срещу две търговски вериги за възможни нелоялни търговски практики, а впоследствие започна предварително проучване и по отношение на още две търговски вериги.

„Комисията започна и ревизия на вече разрешена концентрация на пазара на млечни продукти, за да провери дали придобиващото дружество изпълнява поетите ангажименти, които са били основен мотив за разрешаването на сделката“, каза още доц. Росен Карадимов. Той подчерта, че КЗК ще използва целия набор от законови правомощия при установяване на нарушения.

Материалът Доц. Росен Карадимов: Приоритет в работата на КЗК е разкриването на картели при обществените поръчки е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Въвеждат се изисквания за параметрите на микроклимата в помещенията, в които се отглеждат кокошки носачки. Предлага се отпадане на нормативно определения температурен диапазон от 15 до 25°C, като вместо това температурата следва да се поддържа съобразно физиологичните особености на птиците. Промяната отчита изменящите се климатични условия и практиката в повечето държави членки на Европейския съюз. Актуализират се и изискванията за изкуствената вентилация и осветление в животновъдните обекти. Включени са нови изисквания за дворовете към помещенията при свободно отглеждане на кокошки носачки. Те регламентират минималната площ, която следва да бъде осигурена за всяка птица, условията за достъп до дворовете, тяхното разположение и необходимостта да бъдат покрити основно със зеленина. Предлагат се и промени в реда за обобщаване и докладване на информацията от извършените проверки за хуманно отношение към кокошките носачки, с които националната нормативна уредба се привежда в съответствие с европейския регламент относно официалния контрол. Измененията ще осигурят изпълнение на задължението за ежегодно докладване на резултатите от проверките пред Европейската комисия.

Прецизират се и отделни разпоредби на наредбата, като отпада вече неприложимият раздел, уреждащ изискванията към неуголемените клетки, чието използване е забранено в Европейския съюз от 2012 г. Актуализира се и наименованието на компетентния контролен орган, както и се въвеждат легални дефиниции на понятията „подово отглеждане в закрити помещения“ и „свободно отглеждане“.

Нормативните изменения няма да доведат до допълнителни разходи за държавния бюджет. Целта е с прилагането им в практиката да бъдат подобрени условията за хуманно отношение при отглеждането на кокошки носачки, като се актуализират националните изисквания спрямо съвременните производствени практики и се осигурява пълно съответствие с действащото европейско законодателство.

С текста на Наредбата може да се запознаете ТУК.

Материалът С нормативни изменения се въвеждат промени в изискванията за хуманно отношение при отглеждането на кокошки носачки е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Медицинските изделия и помощните средства обхващат широка гама продукти, сред които глюкомери, пейсмейкъри, кардиовертер-дефибрилатори, сърдечни клапи, стент графтове, ставни протези, ортопедични изделия, инвалидни колички, слухови апарати, антидекубитални дюшеци, очила и инсулинови помпи. По официални бюджетни разчети за тяхното заплащане се разходват годишно над 100 милиона евро публични средства. Предвид значителния публичен ресурс за тези продукти и ключовото им значение за здравето и качеството на живот на пациентите, гарантирането на ефективна конкурентна среда е от съществено значение както за ефективното разходване на публичните средства, така и за осигуряването на достъп до качествени продукти.

Предмет на проучването е нормативната уредба и практиката по реимбурсиране с публични средства, като Комисията ще извърши оценка дали приложимите правила създават предпоставки за ограничаване на конкуренцията, затрудняване на достъпа на отделни участници до пазара и намаляване на конкурентния натиск, което би могло да се отрази неблагоприятно върху правата на пациентите, внедряването на иновативни технологии и качеството на предлаганите продукти.

В рамките на предварителното проучване Комисията ще анализира приложимата нормативна уредба, включително Закона за здравното осигуряване, Закона за медицинските изделия, Закона за обществените поръчки, относимите подзаконови нормативни актове, както и приложимото законодателство на ЕС. Ще се анализират приложимостта на режима по Закона за обществените поръчки при процедурите за определяне на стойността, до която НЗОК заплаща медицински изделия и помощните средства за хората с увреждания, както и ефективността на действащите механизми за контрол върху процедурите по реимбурсиране.

Съгласно нормативната уредба условията, редът, механизмът и критериите за заплащане на медицински изделия от бюджета на НЗОК се определят с наредба на министъра на здравеопазването. Конкретната стойност, до която касата заплаща отделните групи медицински изделия, се определя в рамките на процедура, провеждана от експертна комисия, назначена от управителя на НЗОК. Министерството на здравеопазването договаря тези медицински изделия по реда на ЗОП.

Комисията вече изиска информация от МЗ и НЗОК. Проучването ще обхване и други заинтересовани институции и участници на пазара, като всички лица, които разполагат с относима информация или становища по предмета на проучването, могат да ги изпращат на електронен адрес delovodstvo@cpc.bg. След анализ на събраната информация Комисията ще прецени необходимостта от предприемане на последващи действия в рамките на законовите й правомощия.

Снимката е илюстративна

Материалът КЗК проверява как се харчат публични средства за медицински изделия и помощни средства е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Фирмите ще могат да внедрят технологии като изкуствен интелект, облачни решения, индустриален интернет на нещата (IIoT), киберфизични системи, дигитални близнаци, анализ на големи масиви от данни (Big Data), виртуална и добавена реалност, 3D принтиране и други решения от Индустрия 4.0. Средствата ще бъдат използвани за закупуване на нови машини и оборудване със сензори за събиране и анализ на данни в реално време, внедряване на интелигентни производствени системи, автоматизация на процесите и повишаване качеството на продукцията.

Процедурата предизвика сериозен интерес, като по нея кандидатстваха общо 742 предприятия. С увеличението на бюджета ще се даде възможност на повече компании да реализират инвестициите си в дигитална трансформация и да повишат своята конкурентоспособност.

Материалът Oще 286 фирми получават подкрепа за въвеждане на изкуствен интелект и облачни технологии е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Пред дипломатите Василев открои две от амбициозните цели – трансформация на икономическия модел към индустрия с висока добавена стойност и дигитална трансформация на услугите, които държавата предоставя на своите граждани и бизнес.

„Лично съм си поставил за задача през 2030 г. България да бъде най-доброто място в Европа за стартиране и развитие на бизнес с висока добавена стойност. Имаме необходимите предпоставки – таланта, достъпа до капитал и правителство, което ще направи необходимата правна рамка“, обясни той. Подчерта, че е важна и активната роля на всички останали министри, за да се идентифицират процесите, които ще доведат до по-бързи административни услуги за гражданите и бизнеса.

Василев каза, че в МИДТ се внедрява изкуствен интелект в ежедневните процеси и насърчава и останалите институции да го правят. Също така информира посланиците, че е създал Съвет от роботи. „Вярвам, че технологията не е враг, а средство за постигане на повече с по-малко. Те няма да ни заменят, нямат право на глас, нямат право да подписват, нямат право да вземат решения, но имат правото да участват в дискусията. Бъдещето ще бъде доминирано от технологии, но ще бъде изградено от хора“, заяви министърът на иновациите.

Той призова посланиците за активно участие в този диалог. „България има какво да даде. Не само да следва, а може и да води, защото имаме потенциал“, добави Василев. Изтъкна също, че на последния Съвет по телекомуникации в Люксембург Европейската комисия е призовала държавите да правят все повече софтуер с отворен код и министрите са обсъждали как да го направят в техните държави. „Аз взех думата и казах, че в България вече го правим. Министерството още в първия си месец пусна публично системата за контрол и прозрачност на публични разходи Сигма и я отворихме за всички. Не само да видят кода, а и да го надграждат“, обясни той в изказването си на конференцията.

На въпрос на посланиците относно необходимостта от по-тясно партньорството на България с Европейската космическа агенция, Василев отговори, че се водят активни разговори и амбицията е в максимално кратки срокове страната ни да стане асоцииран член към ЕКА. Той добави, че се правят и последователни стъпки за бизнес зона „Доброславци“, която да бъде дом на космически технологии.

„Международната олимпиада по изкуствен интелект е създадена в България. Международната олимпиада по информатика също. Българи са в топ 3 и топ 4 във вечните ранглисти на международните олимпиади по математика, информатика, физика, химия, компютърна лингвистика. Преди 32 години бяхме в топ четири на света по футбол. Днес сме на осемдесет и първо място. Нека не допускаме след 32 години да бъдем на осемдесет и първо място по математика, информатика, компютърна лингвистика. Имаме това наследство, което ни прави горди, но и ни задължава да се развиваме“, каза още министърът.

Василев обобщи, че имаме всичко необходимо България да бъде водещият фактор в технологичната трансформация на световно ниво и се надява това послание да се предаде чрез дипломатите ни в различните държави. „Аз и Министерството на иновациите и дигиталната трансформация ще предоставим на всеки един от вас каквато информация Ви е необходима, за да разказвате историята и потенциала на страната ни. България трябва да започне да има самочувствие, да изгражда позициите, да ги отстоява достойно“, заключи министърът към посланици.

Материалът Министър Василев пред посланиците зад граница: България може да се превърне от пасивен наблюдател в активен играч на технологичните промени е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.